Отмяна на оправдателна присъда за длъжностно присвояване поради порочен анализ на доказателствата

Текстът на акта

Ключови фрази

Длъжностно присвояване * съществени процесуални нарушения * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото * неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 499

гр. София, 16 октомври 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : РУМЕН ПЕТРОВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова в присъствието на прокурора РОСИЦА СЛАВОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 621 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив срещу присъда № 23/12.03.2024 г., постановена по внохд № 1248/2023 по описа на Окръжен съд - Пловдив.

В протеста са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнението към него е посочено, че следствие извършения превратен анализ на доказателствата, въззивният съд е достигнал до неправилния извод, че не се установява авторството на подсъдимата в извършване на престъплението, в което е обвинена. Твърди се, че макар подробно да са обсъдени доказателствените източници, за разлика от първоинстанционния съд, не са положени необходимите усилия за разкриване на обективната истина и пълно изследване на значимите факти и обстоятелства. Според представителя на държавното обвинение съвкупният анализ на доказателствата установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е осъществила вмененото и във вина престъпление. Прокурорът счита, че отсъствието на счетоводна документация, в която да е описано всяко движения на паричния поток в касата и на счетоводни документи, които да установяват липсата на въпросната сума от 900 лв., не изключва факта на нейното придобиване от страна на подсъдимата. Извършеното от Ш. деяние намирало достатъчна доказателствена обезпеченост в показанията на свидетелите, от които е изведена утвърдената в казиното практика и конкретно случилото се на инкриминираната дата по отношение съхраняването, предаването и приемането на паричните средства, подкрепено със саморъчно написания от нея текст в тетрадката и достоверността на последвалата кореспонденция, водена с управителя на дружеството чрез приложението „Вайбър“. Като не е спазил изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства, въззивният съд приел за установена фактическа обстановка, която не съответства на наличните по делото доказателствени източници, което е довело до неправилното оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, с което е нарушен материалния закон. Претендира да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура поддържа касационния протест, солидаризира се с направените възражения в него и счита, че същият следва да се уважи.

Подсъдимата С. Ш. не се явява, редовно призована. Защитникът адв.А. С. пледира, че протестът е неоснователен, тъй като поради хаотично воденото счетоводство на дружеството не се установявало липсата на парични средства, а приложеният лист хартия със саморъчния текст бил, без каквато и да било доказателствена стойност, още повече че отсъствал и пряк свидетел на деянието.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационният протест е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, а разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН.

С присъда № 73/21.03.2023 по нохд № 2989/2022 на РС - Пловдив подсъдимата С. Н. Ш. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.201, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С първоинстанционния акт съдът се е разпоредил с вещественото доказателство, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.

По въззивна жалба на подсъдимата е образувано внохд № 1248/2023 г. по описа на ОС - Пловдив. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната осъдителна и е постановена нова, с която подсъдимата е призната за невинна в това, на 08.10.2021 г. в [населено място], в качеството й на длъжностно лице - крупие в „Ем Д. Х.“ О., да е присвоила 900 лв., собственост на дружеството, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.201, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Основното оплакване в протеста е за превратен анализ на доказателствените източници. В този смисъл и като се съобрази с пределите на касационната проверка, настоящият състав следва да прецени доколко събраните по делото доказателства и доказателствени средства са ценени вярно - според действителното им съдържание и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са изведени правилно. Независимо от проявената усърдност от страна на въззивния състав за изпълнение на процесуалните изисквания за разкриване на обективната истина, в процеса по оценка на доказателствата действително са налице пропуски, които са от съществено значение за законосъобразното изграждане на вътрешното му убеждение. В случая са допуснати фактически и логически неточности, като са приети за установени факти по делото, които не следват от събраните в хода на производството доказателства. Окръжният съд е приел за установено, че на подсъдимата, в качеството й на длъжностно лице - крупие, са поверени да пази наличните в касата на дружеството пари и е констатирана липсата от 900 лв., като останало недоказано процесната сума да е присвоена от Ш. и то на инкриминираната дата. Въззивният съд е концентрирал усилията си да аргументира становището си за отсъствието на извършени от страна на подсъдимата разпоредителни действия, обуславящи липсата на причинно - следствена връзка между изпълнителното деяние и престъпния резултат, без да прецени наличните доказателства в тяхната съвкупност. Според контролирания съд необходимите за съставомерността на деянието факти са категорично опровергани от „синхронизираните“ показания на св.М. и св.Ш., които не били забелязали на камерите, подсъдимата да е „взела“ от наличността в касата и да е „задържала за себе си“ сумата от 900 лв., т.е. констатираната от дружеството липса се дължала на различни други причини, още повече че не била и счетоводно отразена, поради което обвинението не било доказано и подсъдимата следвало да бъде оправдана. При извършения анализ на показанията на горепосочените свидетели правилно е прието, че същите представляват достоверен и сигурен източник на информация, тъй като те се отличават с последователност, логичност и са в корелация с останалия доказателствен материал. Те отразяват фактически данни, свързани с начина на отчитане на средствата, служебните задължения на подсъдимата и дейността на ангажираните служители във фирмата при установяване на липсата на инкриминирана сума, включително самото поведението на Ш. по време и след приключване на смяната и саморъчно написаното от нея със син химикал в отчетната тетрадка „ - 900 лв. С. няма да идвам повече“. Същевременно на тази основа и при внимателния преглед на съдържанието на заявеното от двамата, поставеният от въззивния състав акцент върху това, че те не са видели от записите вземането на 900 лв., след преброяването на целия оборот, неправилно е извадено от контекста на цялостното поведение и извършените от подсъдимата действия, свързани с изпълнението на служебните й задължения като крупие. Недвусмислено е установено, че тя е била сама в помещението на инкриминираната дата и единствено тя е могла да борави с оборота, който е бил в нейна фактическа власт и само тя е имала обективна възможност да се разпорежда с парите, които след като ги е преброила, е била длъжна да остави в касата при приключване на смяната, което тя не е изпълнила и повече не се е върнала на работа.

В мотивите на въззивния съд неправилно е отбелязано, че въпросната парична липса е трябвало да бъде констатирана по надлежния ред - чрез извършена ревизия и след като не е отчетена документално в счетоводството, не можело да се установи нейния точен размер. Законът не поставя такива изисквания, като счетоводните нередности в ощетеното дружеството нямат пряка връзка с предмета на доказване по делото.

Няма как да се сподели и изложеното в мотивите становище на въззивния съд, че по делото не са налични доказателства относно осъществени от страна на подсъдимата разпоредителни действия с инкриминираната сума, т.е. за какво са употребени присвоените парични средства. Извън вниманието на съда е останало, че тези обстоятелства не са от значение за съставомерността на деянието, тъй като престъплението е довършено с настъпването на престъпния резултат - имотната щета за пострадалия - ощетеното дружество, а не с обогатяването лично на дееца или на друго трето лице.

По изложените съображения касационният състав намира за основателни направените в протеста доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на закона. Налице е некачествено изпълнение на задълженията на въззивната инстанция, изразяващо се в повърхностно проучване на част от доказателствата по делото, които са обсъдени поотделно, а не в тяхната съвкупност, некоректно е интерпретирано тяхното съдържание и са изведени факти, които противоречат на действителния им смисъл, с което са нарушени разпоредбите на чл.13 и чл.14, ал.1 от НПК. Това налага отмяна на атакуваната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По изложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 23/12.03.2024 г., постановена по внохд № 1248/2023 по описа на Окръжен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: