Ограничения на съда според исковата молба и задължение за разглеждане на възражения

Текстът на акта

Ключови фрази

Нищожност * задължения на съда при постановяване на съдебен акт * възражения * допустимост на иск * недопустимост на иск * недопустимост на решение * недопустимост на съдебен акт * нищожност * нищожност-накърняване на добрите нрави * нищожност на договор * иск за нищожност * нищожност на договор за продажба * липса на съгласие * отрицателен установителен иск * давност * придобивна давност * Обезсилване на решение

РЕШЕНИЕ

№ 60124

гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 29 септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1425/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуалния пълномощник на М. М. Х. срещу решение № 97 от 14.04.2020 г. по в.т.д. № 56/2020 г. на Апелативен съд - Варна , в частта, с която, след отмяна на решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 56/2020 г. на ОС-Варна в съответната част, е постановено друго, с което е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба на '/г ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена" [населено място], обективиран в н.а. №78, т.Ш, рег.№3390, н.д.№392/14.06.2005 г.,сключен между „Де Же" ЕООД -гр.София и „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност -гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави и е прието за установено по отношение на „Де Же"ЕООД, ЕИК[ЕИК], че М. М. Х. не е собственик на Уг ид.ч. от същия недвижим имот въз основа на влязло в сила решение №751/26.04.2018 г. на Окръжен съд Варна-ГО по гр.д. №1008/2016 г. по чл.19, ал.З ЗЗД, както и в частта за присъдените разноски.
Касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от страна на „Де Же" ЕООД -гр.София, в който се излагат доводи за липса на основания за допускане до касация . Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство.

С определение, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на решението досежно неговата допустимост в частта, с която същият се е произнесъл по иска за нищожност на договора за покупко-продажба, а по втория-за съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на ответника.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

При постановяване на въззивното решение в обжалваната с КЖ част, второинстанцинният съд е приел следното:

Искът за нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави е основателен. Според съда, от влязлото в сила решение по иска по чл. 29 ЗТР /сега ЗТРЮЛНЦ/ по т.д. 28/2011 г. на ВОС-ТО се установява, че управителят на Де Же ЕООД-София В. Ю. порочно е учредил ответното дружество „ДеЖе"ЕООД-Варна, поради което същоато е прекратено и обявено в ликвидация, а в последствие- в несъстоятелност. Той е знаел, че собственикът на капитала О. Ю. не е взимал решение за учредяване на ответното дружество, не е подписвал учредителен акт на същото, не е подписвал договор за управление с него и че той самият се е самоназначил за негов управител, като всички представени в регистърното производство доказателства са били неистински - неавтентични. Сключеният от управителя В. Ю. договор по нот.акт от 14.06.2005 г., според съда, цели единствено изваждането на притежаваната Уг ид.ч. от процесния имот от патримониума на ищцовото дружество и прехвърлянето й в този на друго новоучредено от същия управител дружество, неизвестно на собственика на капитала- О. Ю., но същевременно контролирано от В. Ю., което би му позволило по-късно безпрепятствено да отчужди имота в своя или в чужда полза. Това е и станало със сключения от управителя на ответното дружество В. Ю. предварителен договор от 15.01.2008 г., с който е продал придобитата преди това от „ДеЖе"ЕООД Уг ид.ч. от имота на трето лице Г. Х. Х. . 2

Последният е предявил иск по чл.19, ал.З - ЗЗД - предмет на гр.д. №1008/2016 г. на ОС Варна-ГО и същевременно е сключил договор за цесия от 03.11.2017 г. с ответницата по настоящото дело М. Х., чрез което се е стигнало до постановяване на съдебно решение за обявяване на предварителния договор за окончателно сключен в полза на последната. Следователно, според съда, с договора за покупко-продажба от 2005 г. притежаваната от ищеца 1 Л идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място от 7300 кв.м. във Вилна зона Варна /Абатко/, КК „Св.св.Константин и Елена", се накърняват добрите нрави, тъй като общият на двете дружества управител-В. Ю. е действал недобросъвестно, като съзнателно е прехвърлил без знанието на собственика на капитала-О. Ю. недвижим имот-собственост на дружеството-ищец, на друго нищожно учредено от В. Ю. дружество на същия собственик на капитала, без последният да е взимал решение за такова учредяване и за отчуждаване на имота си и без да е знаел изобщо за сделката. Доколкото в нотариалния акт В. Ю. е действал като управител и на двете договарящи страни по договора, изявлението в него, че договорената цена 36000 лева е заплатена напълно и в брой от купувача на продавача преди подписването на договора няма доказателствена стойност. Не е доказано изобщо, че за продажбата на имота е заплатена продажна цена. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора. Следва изводът, че управителят съзнателно превратно е упражнил правата си на органен представител на всяко от двете договарящи дружества, като е действал недобросъвестно при сключването на договора, предвид което той страда от порока по чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД - накърняване на добрите нрави и искът за прогласяването му за нищожен на това основание следва да се уважи.

Въззивният съд е счел за основателен и искът за установяване, че ответницата Х. не е придобила правото на собственост върху имота. Изложени са следните съображения в тази насока: тъй като ищецът не е бил привлечен в производството по чл.19, ал.З ЗЗД, той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. №1008/2016 г., влязло в сила на 21.06.2018 г., и предвид характера му на издаден нотариален акт, ищецът може да го оспорва по исков ред на основание чл. 537, ал.1 във връзка с чл.363 ГПК. В случая: прехвърлителят по предварителния договор не е собственик на имота поради нищожност на собственото му придобивно основание, предвид което последващото прехвърляне на имота няма вещно-прехвърлително действие. Ответницата не би могла да придобие имота въз основа на съдебното решение по чл.19, ал.З ЗЗД, тъй като продавачът по предварителния договор - ответник по иска не е придобил правото на собственост върху имота, доколкото решението по иска по чл.19 ал.З ЗЗД ВОС е непротивопоставимо на ищеца като

з
действителен собственик на имота и няма вещно-прехвърлително действие спрямо същия.

Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение: В т.1 от TP 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 се приема, че преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. на база изложените в обстоятелствената част на исковата молба конкретни факти, от които ищцата претендира своето право, намира че последните се различават от тези, които въззивният съд е счел за релевирани и които е взел в предвид при произнасяне по същество на спора: В ИМ се твърди, че управителят на „Деже" ЕООД В. Ю. е знаел, че това дружество не е възникнало валидно, тъй като вписаният в TP като едноличен собственик на капитала О. Ю. не е вземал решение за учредяване на дружеството и за избирането му като управител. Въпреки, че е знаел посочените обстоятелства и че няма правомощия като органен представител на ответното дружество, на 14.06.2005 г. В. Ю. изразил воля за придобиване на права върху процесния имот на името на невалидно възникналото дружество - „Деже" ЕООД, което било в нарушение на добрите нрави. Поддържа, че след като последният не е могъл да изрази воля от името на несъществуващо дружество-купувач („Деже" ЕООД) и липсва валидно насрещно волеизявление на купувача, няма постигнато съгласие за сключване на сделката и същата е нищожна на основание липса на съгласие. В евентуалност твърди, че на същите основания, покупко-продажбата от 14.06.2005г. е нищожна като сключена при накърняване на добрите нрави. В допълнителната ИМ ищцовото дружество излага допълнителни доводи и за това, че продажната цена по нотариалния акт от 2005 г. не е реалната такава, същата е многократно занижена, налице е значителна нееквивалентност на договорените престации, поради което сделката е увреждаща интересите на дружеството - ищец и следователно сключена при накърняване на добрите нрави.

От изложеното следва констатацията, че въззивният съд е разгледал като релевирани в ИМ факти и доводи за нищожност на първоначалното придобивно основание, извън тези изложени в ИМ и допълнителната такава, като им е придал и собствена трактовка: сключеният от управителя В. Ю. договор по нот.акт от 14.06.2005 г., е с цел единствено изваждането на притежаваната Уг ид.ч. от процесния имот от патримониума на ищцовото дружество и прехвърлянето й в този на друго новоучредено от същия управител дружество, което се е реализирало със сключения от управителя на ответното дружество В. Ю. предварителен договор от 15.01.2008 г., с който е продал прехвърлената Уг ид.ч. от имота на трето лице Г. Х. Х.. По този начин, в нарушение на диспозитивното начало в чл.6,ал.2 ГПК за обвързаност на съда да разгледа и се произнесе по спора, според това, по какъв начин ищецът го е определил чрез изложените в ИМ правопораждащи факти, въззивният съд се е произнесъл произволно върху факти извън горната рамка и при ненаведени правни доводи.

С оглед изложеното обжалваното решение в тази част следва да се обезсили и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе повторно с решение по същество, спазвайки диспозитивното начало в чл.6,ал.2 ГПК за обвързаност на съда от спора, такъв какъвто ищецът го е определил чрез твърденията си в ИМ.

При повторното разглеждане следва въззивният съд да изследва и дали наведените в ИМ основания попадат под съответната правна квалификация за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави, с оглед преценка за основателност на така предявената искова претенция.

По отношение на втория отрицателен установителен иск: да бъде установено по отношение на„Де Же"ЕООД, ЕИК[ЕИК], че М. М. Х. не е собственик на Уг ид.ч. от недвижим имот:

Като следствие от прогласяването за нищожен на договора за покупко-продажба от 2005 г., с който „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност — [населено място] е придобил правото на собственост върху процесния имот , съдът е изложил съображенията си за това, че в случая, прехвърлителят по предварителния договор, сключен с праводателя на ищцата не е бил собственик на имота поради нищожност на собственото му придобивно основание, предвид което последващото прехвърляне на имота няма вещно-прехвърлително действие. Ответницата не би могла да придобие имота въз основа на съдебното решение по чл.19, ал.З ЗЗД, тъй като продавачът по предварителния договор - ответник по иска не е придобил правото на собственост върху имота. С оглед на това, че решението по иска по чл.19 ал.З ЗЗД ВОС е непротивопоставимо на ищеца „ДеЖе"ЕООД-София като действителен собственик на имота, и няма вещно-прехвърлително действие спрямо същия, отрицателният установителен иск е уважен. При произнасянето си въззивният съд не е разгледал изобщо наведеното от ответника-касатор възражение за придобивна давност върху процесния имот, подробно развито от фактическа страна и правна в т.5 и т.6 от отговора на ИМ, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до недопустимо накърняване на правото на защита в процеса на възразилия ответник. С оглед на това, решението следва да се отмени на основание чл. 293 ал.2 ГПК във вр. с чл.281 т.З ГПК и в тази обжалвана част и делото да се върне на въззивния съд в хипотезата на чл.293 ал.З ГПК за разглеждане и произнасяне по основателността на възражението за придобивна давност, както и поради зависимостта на изхода по спора по тази иск от произнасянето по иска за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. №78, т.Ш, рег.№3390, н.д.№392/14.06.2005 г., сключен между „Де Же" ЕООД -гр.София и „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност -гр. Варна.

По отношение на разноските :

Приложим е чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 97 от 14.04.2020 г. по в.т.д. № 56/2020 г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която след отмяна на решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 56/2020 г. на ОС-Варна, в съответната част, е постановено друго, с което е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена" [населено място], обективиран в н.а. №78, т.Ш, рег.№3390, н.д.№392/14.06.2005 г.,сключен между „Де Же" ЕООД -гр.София и „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност -гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави . ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която след отмяна на
решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 56/2020 г. на ОС-Варна, в

съответната част, е прието за установено по отношение на „Де Же"ЕООД, ЕИК[ЕИК], че М. М. Х. не е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена", [населено място], въз основа на влязло в сила решение №751/26.04.2018 г. на Окръжен съд Варна-ГО по гр.д. №1008/2016 г. по чл.19, ал.З ЗЗД.

ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: