Практика · Върховен касационен съд · 28 Октомври 2021
Ограничения на съда според исковата молба и задължение за разглеждане на възражения
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът оспорва продажба на имот като нищожна и иска да се признае, че последващ приобретател не е собственик. Апелативният съд уважава исковете, като приема нищожност поради накърняване на добрите нрави въз основа на ненаведени от ищеца факти, без да се произнесе по направеното възражение за придобивна давност. Върховният касационен съд обезсилва решението по иска за нищожност като недопустимо, отменя го по иска за собственост и връща делото за ново разглеждане.
Какво приема съдът
Съдът нарушава диспозитивното начало и постановява недопустимо решение, ако се произнесе въз основа на факти извън очертаните от ищеца в исковата молба. Необсъждането на редовно наведено от ответника възражение, като това за придобивна давност, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
диспозитивно началонищожност на договордобри нравипридобивна давностобезсилване на решениеотрицателен установителен иск
Текстът на акта
Ключови фрази Нищожност * задължения на съда при постановяване на съдебен акт * възражения * допустимост на иск * недопустимост на иск * недопустимост на решение * недопустимост на съдебен акт * нищожност * нищожност-накърняване на добрите нрави * нищожност на договор * иск за нищожност * нищожност на договор за продажба * липса на съгласие * отрицателен установителен иск * давност * придобивна давност * Обезсилване на решение РЕШЕНИЕ № 60124 гр. София, 28.10.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 29 септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1425/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от процесуалния пълномощник на М. М. Х. срещу решение № 97 от 14.04.2020 г. по в.т.д. № 56/2020 г. на Апелативен съд - Варна , в частта, с която, след отмяна на решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 56/2020 г. на ОС-Варна в съответната част, е постановено друго, с което е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба на '/г ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена" [населено място], обективиран в н.а. №78, т.Ш, рег.№3390, н.д.№392/14.06.2005 г.,сключен между „Де Же" ЕООД -гр.София и „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност -гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави и е прието за установено по отношение на „Де Же"ЕООД, ЕИК[ЕИК], че М. М. Х. не е собственик на Уг ид.ч. от същия недвижим имот въз основа на влязло в сила решение №751/26.04.2018 г. на Окръжен съд Варна-ГО по гр.д. №1008/2016 г. по чл.19, ал.З ЗЗД, както и в частта за присъдените разноски. Касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от страна на „Де Же" ЕООД -гр.София, в който се излагат доводи за липса на основания за допускане до касация . Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство. С определение, постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на решението досежно неговата допустимост в частта, с която същият се е произнесъл по иска за нищожност на договора за покупко-продажба, а по втория-за съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на ответника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: При постановяване на въззивното решение в обжалваната с КЖ част, второинстанцинният съд е приел следното: Искът за нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави е основателен. Според съда, от влязлото в сила решение по иска по чл. 29 ЗТР /сега ЗТРЮЛНЦ/ по т.д. 28/2011 г. на ВОС-ТО се установява, че управителят на Де Же ЕООД-София В. Ю. порочно е учредил ответното дружество „ДеЖе"ЕООД-Варна, поради което същоато е прекратено и обявено в ликвидация, а в последствие- в несъстоятелност. Той е знаел, че собственикът на капитала О. Ю. не е взимал решение за учредяване на ответното дружество, не е подписвал учредителен акт на същото, не е подписвал договор за управление с него и че той самият се е самоназначил за негов управител, като всички представени в регистърното производство доказателства са били неистински - неавтентични. Сключеният от управителя В. Ю. договор по нот.акт от 14.06.2005 г., според съда, цели единствено изваждането на притежаваната Уг ид.ч. от процесния имот от патримониума на ищцовото дружество и прехвърлянето й в този на друго новоучредено от същия управител дружество, неизвестно на собственика на капитала- О. Ю., но същевременно контролирано от В. Ю., което би му позволило по-късно безпрепятствено да отчужди имота в своя или в чужда полза. Това е и станало със сключения от управителя на ответното дружество В. Ю. предварителен договор от 15.01.2008 г., с който е продал придобитата преди това от „ДеЖе"ЕООД Уг ид.ч. от имота на трето лице Г. Х. Х. . 2 Последният е предявил иск по чл.19, ал.З - ЗЗД - предмет на гр.д. №1008/2016 г. на ОС Варна-ГО и същевременно е сключил договор за цесия от 03.11.2017 г. с ответницата по настоящото дело М. Х., чрез което се е стигнало до постановяване на съдебно решение за обявяване на предварителния договор за окончателно сключен в полза на последната. Следователно, според съда, с договора за покупко-продажба от 2005 г. притежаваната от ищеца 1 Л идеална част от недвижим имот, представляващ дворно място от 7300 кв.м. във Вилна зона Варна /Абатко/, КК „Св.св.Константин и Елена", се накърняват добрите нрави, тъй като общият на двете дружества управител-В. Ю. е действал недобросъвестно, като съзнателно е прехвърлил без знанието на собственика на капитала-О. Ю. недвижим имот-собственост на дружеството-ищец, на друго нищожно учредено от В. Ю. дружество на същия собственик на капитала, без последният да е взимал решение за такова учредяване и за отчуждаване на имота си и без да е знаел изобщо за сделката. Доколкото в нотариалния акт В. Ю. е действал като управител и на двете договарящи страни по договора, изявлението в него, че договорената цена 36000 лева е заплатена напълно и в брой от купувача на продавача преди подписването на договора няма доказателствена стойност. Не е доказано изобщо, че за продажбата на имота е заплатена продажна цена. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора. Следва изводът, че управителят съзнателно превратно е упражнил правата си на органен представител на всяко от двете договарящи дружества, като е действал недобросъвестно при сключването на договора, предвид което той страда от порока по чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД - накърняване на добрите нрави и искът за прогласяването му за нищожен на това основание следва да се уважи. Въззивният съд е счел за основателен и искът за установяване, че ответницата Х. не е придобила правото на собственост върху имота. Изложени са следните съображения в тази насока: тъй като ищецът не е бил привлечен в производството по чл.19, ал.З ЗЗД, той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. №1008/2016 г., влязло в сила на 21.06.2018 г., и предвид характера му на издаден нотариален акт, ищецът може да го оспорва по исков ред на основание чл. 537, ал.1 във връзка с чл.363 ГПК. В случая: прехвърлителят по предварителния договор не е собственик на имота поради нищожност на собственото му придобивно основание, предвид което последващото прехвърляне на имота няма вещно-прехвърлително действие. Ответницата не би могла да придобие имота въз основа на съдебното решение по чл.19, ал.З ЗЗД, тъй като продавачът по предварителния договор - ответник по иска не е придобил правото на собственост върху имота, доколкото решението по иска по чл.19 ал.З ЗЗД ВОС е непротивопоставимо на ищеца като з действителен собственик на имота и няма вещно-прехвърлително действие спрямо същия. Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение: В т.1 от TP 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 се приема, че преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. на база изложените в обстоятелствената част на исковата молба конкретни факти, от които ищцата претендира своето право, намира че последните се различават от тези, които въззивният съд е счел за релевирани и които е взел в предвид при произнасяне по същество на спора: В ИМ се твърди, че управителят на „Деже" ЕООД В. Ю. е знаел, че това дружество не е възникнало валидно, тъй като вписаният в TP като едноличен собственик на капитала О. Ю. не е вземал решение за учредяване на дружеството и за избирането му като управител. Въпреки, че е знаел посочените обстоятелства и че няма правомощия като органен представител на ответното дружество, на 14.06.2005 г. В. Ю. изразил воля за придобиване на права върху процесния имот на името на невалидно възникналото дружество - „Деже" ЕООД, което било в нарушение на добрите нрави. Поддържа, че след като последният не е могъл да изрази воля от името на несъществуващо дружество-купувач („Деже" ЕООД) и липсва валидно насрещно волеизявление на купувача, няма постигнато съгласие за сключване на сделката и същата е нищожна на основание липса на съгласие. В евентуалност твърди, че на същите основания, покупко-продажбата от 14.06.2005г. е нищожна като сключена при накърняване на добрите нрави. В допълнителната ИМ ищцовото дружество излага допълнителни доводи и за това, че продажната цена по нотариалния акт от 2005 г. не е реалната такава, същата е многократно занижена, налице е значителна нееквивалентност на договорените престации, поради което сделката е увреждаща интересите на дружеството - ищец и следователно сключена при накърняване на добрите нрави. От изложеното следва констатацията, че въззивният съд е разгледал като релевирани в ИМ факти и доводи за нищожност на първоначалното придобивно основание, извън тези изложени в ИМ и допълнителната такава, като им е придал и собствена трактовка: сключеният от управителя В. Ю. договор по нот.акт от 14.06.2005 г., е с цел единствено изваждането на притежаваната Уг ид.ч. от процесния имот от патримониума на ищцовото дружество и прехвърлянето й в този на друго новоучредено от същия управител дружество, което се е реализирало със сключения от управителя на ответното дружество В. Ю. предварителен договор от 15.01.2008 г., с който е продал прехвърлената Уг ид.ч. от имота на трето лице Г. Х. Х.. По този начин, в нарушение на диспозитивното начало в чл.6,ал.2 ГПК за обвързаност на съда да разгледа и се произнесе по спора, според това, по какъв начин ищецът го е определил чрез изложените в ИМ правопораждащи факти, въззивният съд се е произнесъл произволно върху факти извън горната рамка и при ненаведени правни доводи. С оглед изложеното обжалваното решение в тази част следва да се обезсили и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе повторно с решение по същество, спазвайки диспозитивното начало в чл.6,ал.2 ГПК за обвързаност на съда от спора, такъв какъвто ищецът го е определил чрез твърденията си в ИМ. При повторното разглеждане следва въззивният съд да изследва и дали наведените в ИМ основания попадат под съответната правна квалификация за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави, с оглед преценка за основателност на така предявената искова претенция. По отношение на втория отрицателен установителен иск: да бъде установено по отношение на„Де Же"ЕООД, ЕИК[ЕИК], че М. М. Х. не е собственик на Уг ид.ч. от недвижим имот: Като следствие от прогласяването за нищожен на договора за покупко-продажба от 2005 г., с който „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност — [населено място] е придобил правото на собственост върху процесния имот , съдът е изложил съображенията си за това, че в случая, прехвърлителят по предварителния договор, сключен с праводателя на ищцата не е бил собственик на имота поради нищожност на собственото му придобивно основание, предвид което последващото прехвърляне на имота няма вещно-прехвърлително действие. Ответницата не би могла да придобие имота въз основа на съдебното решение по чл.19, ал.З ЗЗД, тъй като продавачът по предварителния договор - ответник по иска не е придобил правото на собственост върху имота. С оглед на това, че решението по иска по чл.19 ал.З ЗЗД ВОС е непротивопоставимо на ищеца „ДеЖе"ЕООД-София като действителен собственик на имота, и няма вещно-прехвърлително действие спрямо същия, отрицателният установителен иск е уважен. При произнасянето си въззивният съд не е разгледал изобщо наведеното от ответника-касатор възражение за придобивна давност върху процесния имот, подробно развито от фактическа страна и правна в т.5 и т.6 от отговора на ИМ, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до недопустимо накърняване на правото на защита в процеса на възразилия ответник. С оглед на това, решението следва да се отмени на основание чл. 293 ал.2 ГПК във вр. с чл.281 т.З ГПК и в тази обжалвана част и делото да се върне на въззивния съд в хипотезата на чл.293 ал.З ГПК за разглеждане и произнасяне по основателността на възражението за придобивна давност, както и поради зависимостта на изхода по спора по тази иск от произнасянето по иска за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. №78, т.Ш, рег.№3390, н.д.№392/14.06.2005 г., сключен между „Де Же" ЕООД -гр.София и „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност -гр. Варна. По отношение на разноските : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 97 от 14.04.2020 г. по в.т.д. № 56/2020 г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която след отмяна на решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 56/2020 г. на ОС-Варна, в съответната част, е постановено друго, с което е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена" [населено място], обективиран в н.а. №78, т.Ш, рег.№3390, н.д.№392/14.06.2005 г.,сключен между „Де Же" ЕООД -гр.София и „ДеЖе" ЕООД-в несъстоятелност -гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави . ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която след отмяна на решение № 923/25.10.2019 г. по т.д. № 56/2020 г. на ОС-Варна, в съответната част, е прието за установено по отношение на „Де Же"ЕООД, ЕИК[ЕИК], че М. М. Х. не е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 10135.2568.87, находящ се в КК „Св.св.Константин и Елена", [населено място], въз основа на влязло в сила решение №751/26.04.2018 г. на Окръжен съд Варна-ГО по гр.д. №1008/2016 г. по чл.19, ал.З ЗЗД. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.