Приспадане на положен труд в чуждестранен затвор при трансфер на осъдено лице

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * трансфер на осъдени лица и признаване изпълнението на присъда на чуждестранен съд * първоначален режим на изтърпяване на наказание по приспособена и приета за изпълнение присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

София, 11.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта трета година, в състав: Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Милена Панева

2. Надежда Трифонова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Максим Колев разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 1176 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК , образувано по искане на осъдения А. С. С. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила на 30.06.2023 г. решение № 122 от 15.06.2023 г. по н.ч.д. № 170/2023 г. на Търговищкия окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения в съдебното производство пред българския съд, незачитане на отработените дни в нидерландски затвор и неправилно определяне на първоначалния режим за изпълнение на наказанието лишаването от свобода.

В съдебно заседание осъденият А. С. С. и неговият служебен защитник адвокат Л. Г. поддържат искането за възобновяване, тъй като окръжният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и не е приспаднал от срока за изтърпяване на наказанието времето, през което осъдения е работил в затвора преди предаването му на българските власти, а също и неправилно е определил първоначалния режим на строг.

Представителят на Върховна прокуратура искането за неоснователно, тъй като осъденият сам се отказал от участие в съдебното заседание и от упълномощените си защитници, като е поискал назначаването на служебен защитник, какъвто е бил осигурен, а първоначалният режим е определен в съответствие със закона. Предлага искането на осъдения да бъде отхвърлено като неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

С решение № 122 от 15.06.2023 г. по ч.н.д. № 170/ 2023 г. Търговищкия окръжен съд признал и приел за изпълнение, на основание чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛС), решение № 02-810573-17 от 15.11.2018 г. на съда в Зееланд-Вест-Брабант, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 11.03.2021 г., с което на осъдения А. С. С., е наложено наказание от 6205 дни лишаване от свобода за престъпление, съответстващо на състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и на наказание от седемнадесет години лишаване от свобода, за чието изпълнение определил първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС. Съдът приспаднал, на основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС времето на изтърпяната част от наказанието от осъдения и на временното му задържане: от 03.08.2017 г. до 15.08.2017 г., в който период бил задържан в Италия с цел предаване на Нидерландия, от 15.08.2017 г. до 28.02.2023 г., когато осъденият изтърпявал наказанието си в нидерландски затвор и времето от 28.02.2023 г. до фактическото му предаване на българските власти.

Решението на Търговищкия окръжен съд не било обжалвано пред апелативния съд и влязло в сила с изтичане на срока за атакуване – 30.06.2023 г.

Искането на осъдения А. С. С. за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо и подадено в законовия срок.

Разгледано по същество искането на осъдения е частично основателно и налага възобновяване на приключилото наказателно производство и изпращане на делото за повторното му разглеждане от окръжния съд.

Първоинстанционният съд е провел процедурата по чл. 12 от ЗПИИСАННЛС в съответствие с процесуалните изисквания и съобразно информацията, получена от нидерландските власти. Обсъдил е всички обстоятелства по делото, за които е имал сведения. В удостоверението по чл. 3 от закона е посочена информация за фактическото задържане на осъдения С., което правилно е приспаднато от Търговищкия окръжен съд при изпълнение на остатъка от наказанието лишаване от свобода. Размерът на наказанието, наложено от нидерландския съд, в размер на 17 години лишаване от свобода, не позволява първоначалният режим за изпълнението му да бъде различен от строг. Нормативната уредба не предвижда възможност за определяне на друг по-лек режим, различен от този по чл. 57 от ЗИНЗС, който да е съобразен само с остатъка от неизтърпяното наказание. Затова материалният закон по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС е приложен правилно. Възражението на осъдения в тази част е неоснователно.

Без основание осъденият С. се оплаква за това, че бил лишен от право на лично участие по делото. Първоначалното му искане за участие в делото чрез видеоконферентна връзка на 25.05.2023 г. не е могла да се реализира, поради служебна заетост на неговите упълномощени защитници. Търговищкият окръжен съд предприел действия за провеждане на ново заседание на 15.06.2023 г., с видеоконферентна връзка с нидерландския затвор, където осъденият се е намирал. Поради изричен отказ на осъдения С. за участие в новата дистанционна връзка и оттеглени от него пълномощия на защитниците (с молба от 22.05.2023 г., изпратена по електронната поща до съда), съдебният състав провел заседанието задочно, с участието на служебно назначен защитник. Твърдението на осъдения за допуснато от окръжния съд съществено процесуално нарушение на правото на лично участие в съдебно заседание е несъстоятелно.

Искането е основателно в частта, в която се твърди, че при изпълнение на остатъка от наказанието лишаване от свобода не е приспаднато времето, през което осъденият С. е работил в нидерландски затвор. Съдебното решение не разглежда този въпрос. Но въпросът е съществен за правилното изпълнение на наказанието, защото може да е в полза на осъдения и да съкрати крайния срок за изпълнение на наказанието. По делото не са събрани данни за отработените дни в чуждия затвор, както и за обстоятелството дали работните дни се приспадат при изпълнение на лишаването от свобода според нидерланското законодателство. В този смисъл е и тълкувателното разяснение по ТР № 3 от 12.04.2017 г. по тълк.д. № 3/ 2016 г. на ОСНК. Тези две обстоятелства са изрично предвидени в чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛС и установяването им е задължително. Според цитираната разпоредба българският съд зачита и приспада от срока на наказанието лишаване от свобода работните дни, положени на територията на издаващата държава, ако чуждото законодателство предвижда това и срокът не е посочен в удостоверението по чл. 3 от същия закон. За всички тези обстоятелства е предвидено българският съд да проведе консултации с издаващия орган. Това обаче не е сторено. По делото липсва информация както за приложимото законодателство на чуждата държава-членка на ЕС, така и за броя на отработените дни. За осъдения няма друга правна възможност отработеното време да бъде приспаднато при изпълнение на наказанието от друг държавен орган, нито по чл. 417 от НПК, така и по реда на ЗИНЗС. Ето защо, въпросът е следвало да бъде разгледан на заседанието на Търговищкия окръжен съд. Като не е изпълнил задължението си по чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛС първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено по друг начин, освен чрез отмяна на съдебното решение и повторното разглеждане на делото по реда на специалния закон. Това налага приключилото производство да бъде възобновено.

При повторното разглеждане на делото новият състав на Търговищкия окръжен съд следва да изиска информация от Кралство Нидерландия за броя на отработени дни от осъдения С. и дали тяхното законодателство допуска при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което осъденият е работил.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 5 от НПК

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по н.ч.д. № 170/2023 г., по описа на Търговищкия окръжен съд, ОТМЕНЯ решение № 122 от 15.06.2023 г., постановено по същото дело и ВРЪЩА делото на стадия на съдебното заседание на първоинстанционния съд, за разглеждането му от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.