Придобиване на имот по кратка давност след публична продан

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 688

гр. София, 20.11.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2941/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4176/29.03.2023 г., подадена от „Булинвестстрой Груп“ ЕООД, гр. София, представлявано от управителя В. М., чрез пълномощника адвокат М. А., срещу въззивно решение № 45/26.01.2023 г. по в. гр. д. № 62/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

С определение № 2857/10.06.2024 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е потвърдено решение № 196/2019г. по гр.д.№ 1460/2017г. на РС – Петрич в частта, с която по отношение на „Булинвестстрой груп“ ЕООД е признато за установено, че ищците /наследници на Г. Л./ са собственици на общо 7/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ 767 кв.м. и имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ 678 кв.м. Обжалването е допуснато за проверка съответствието на даденото разрешение на релевантния процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивната инстанция да изпълни указанията на касационния съд при новото разглеждане на правния спор, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК, с установената съдебна практика на ВКС /решение № 165/22.01.2019 г. по гр. д. № 4177/2017 г., I г.о. и решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г., IV г.о./. Прието е, че въпросите са свързани с това дали са изпълнени указанията на касационната инстанция за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, след обсъждане и въз основа на всички събрани по делото доказателства, за владението от ответното дружество върху възложените му от публичната продан имоти във връзка с поддържаното от него възражение за придобиване на правото на собственост върху процесните имоти на основание чл. 79, ал. 2 ЗС.

Ответниците по касация Е. А. Т., И. А. Н., С. С. З., Й. Т. З., И. И. З., Д. Г. З., И. А. И., И. А. И., К. Г. Р.,Т. Д. Р., И. Д. Р., Й. Г. Ш., В. К. Р., Е. С. Т., С. Г. Р., Л. А. Г., А. Й. Л., Н. Й. Щ., И. Й. О., М. И. Г., И. С. К., В. С. Н., С. С. А., Д. С. А., Р. С. А., О. С. А. и Г. С. А., чрез процесуалния представител адвокат К. А., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците по касация П. Н. Л., Д. Б. З., Н. Г. С., М. Г. К., В. Г. С., Р. Л. З., Д. Б. З., С. Б. З.-В., Н. Г. Р., Д. Г. Р., А. Г. Р., Д. Г. Л., В. Г. К., К. С. Т., Н. К. В., А. К. Т., Е. Е. С., И. А. С., Г. А. С., П. Г. С., Р. Г. К., Р. Д. Л., К. Д. С., Н. Б. Л. и Б. Д. Л. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С решение № 60093/07.01.2022 г. по гр. д. № 3491/2020 г . на ВКС, I г. о. е отменено решение № 1580/04.05.2020 г. по гр. д. № 891/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. По въпроса, по който е било допуснато касационното обжалване, е прието по реда на чл. 290 ГПК, че като съд по същество на спора въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, и да изложи ясни и убедителни мотиви защо приема за доказани или недоказани определени спорни обстоятелства. Дадени са указания при постановяване на решението, съдът да извърши преценка, с оглед всички релевантни факти и обстоятелства въз основа на всички събрани по делото доказателства, на основателността на релевираното от „Булинвестстрой“ ЕООД възражение за изтекла придобивна давност.

При новото разглеждане на делото с обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 196/01.08.2019 г., по гр. д. № 1460/2017 г. на Районен съд – Петрич в частта, с която е признато за установено по отношение на „Булинвестстрой груп” ЕООД, гр. София, че на основание наследствено правоприемство от Г. М. Л., ищците Д. Б. З., Е. А. Т., И. А. Н., Н. Г. С., М. Г. К., В. Г. С., С. С. З., Б. З. /починал, заместен в процеса от Р. Л. З., Д. Б. З. и С. Б. З.-В./, Й. Т. З., И. И. З., Д. Г. З., И. А. И., И. А. И., К. Г. Р., М. Р. /починала, заместена в процеса от Н. Г. Р., Д. Г. Р. и А. Г. Р./, Н. Г. Р., Д. Г. Р., А. Г. Р., Т. Д. Р., И. Д. Р., Й. Г. Ш., В. К. Р., Е. С. Т., С. Г. Р., Г. Л. /починал, заместен в процеса от Д. Г. Л. и В. Г. К./, А. Т. /починала, заместена в процеса от К. С. Т., Н. К. В. и А. К. Т./, Л. А. Г., П. Н. Л., А. Й. Л., Н. Й. Щ., И. Й. О., А. С. /починал, заместен от Е. Е. С., И. А. С. и Г. А. С./, М. И. Г., Г. С. /починал, заместен от П. Г. С. и Р. Г. К./, И. С. К., В. С. Н., С. С. А., Д. Л. /починал, заместен от Р. Д. Л., К. Д. С. и Б. Д. Л./, Д. С. А., Р. С. А., О. С. А. и Г. С. А. са собственици общо на 7/8 ид. части /при посочени в диспозитива на решението ид. части за всеки от тях/ от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ 767 кв.м. и поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ 678 кв.м.

Въззивният съд е приел, че ищците са предявили положителен установителен иск за собственост за притежаваните от тях 7/8 ид. ч. от процесните поземлени имоти срещу Х. Л. и „Булинвестстрой груп“ ЕООД, на което дружество имотите са възложени след проведени публични продани от ЧСИ. Ответното дружество черпи правата си от другия ответник – Х. Л., който като сънаследник с ищците, не е бил собственик на спорните 7/8 ид.ч. от двата имота. Видно от представените по делото постановления за възлагане от 07.11.2011 г., влезли в сила на 15.11.2011 г., процесните имоти са възложени на „Фабер груп“ ООД /сега „Булинвестстрой груп“ ЕООД/. Купувачът е въведен във владение на процесните имоти от съдебния изпълнител на 09.12.2011 г. По отношение на релевираното възражение от ответното дружество за придобиване на правото на собственост върху закупените имоти въз основа на изтекла придобивна давност в резултат на добросъвестно владение, е прието, че през годините „Булинвестстрой“ ЕООД е сключило множество писмени договори за наем на процесните имоти. Съгласно свидетелските показания на наемателите, имотите са ползвани за паркинг на автомобили и селскостопанска техника. Свидетелят П. сочи, че е имал ключ от обектите, които са били оградени с телена ограда, на която е имало дървена врата. От друга страна свидетелят Д. Г. не е разполагал с ключ, а се е свързвал със свидетеля П., за да му бъде осигурен достъп до имота за паркиране на притежавания от него трактор. Свидетелят К. също твърди, че е ползвал имота около 1-2 години, но не потвърждава твърдението, че имотът се е заключвал. Въззивният съд е посочил, че от така събраните свидетелски показания не се установява по несъмнен начин имотът да е бил заключван. К. свидетелства, че имотът е заграден и се е заключвал със синджир и катинар още около 2011-2013 г., докато свидетелят П., съсед на имота, сочи, че парцелът е заграден от година и половина от Х. Л.. Не се установява категорично поставянето на ограда около процесните имоти да е осъществено от дружеството ответник. При тези данни съдът е счел за недоказано твърдението за изтекла кратка придобивна давност в полза на „Булинвестстрой груп“ ЕООД, доколкото не са установени елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС, а именно фактът на владение върху възложените му от публичната продан имоти, след осъществения въвод на 09.12.2011 г., в продължение на 5 години. Посочено е, че осъществяваната фактическа власт – паркиране върху имотите на земеделска техника с разрешение на дружеството, не е достатъчен израз за намерението му за владение, защото така обективираните действия не сочат по несъмнен и категоричен начин на осъществено владение от дружеството чрез ползвателите, доколкото мястото не е било заградено и достъпът до него е бил свободен. Достъпът е бил възможен и за ищците, на които имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съответно само по себе си паркирането не е достатъчен израз на установеното владение, защото нищо не се е променило по начин, който да им даде достатъчен повод да предприемат действия в защита на правото си на собственост. Владението на процесните имоти от ответното дружество не е било явно за собствениците на имота.

С оглед рамките на производството по чл. 295, ал. 1 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл. 294 ГПК, а с оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане.

По приложението на разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.1 ГПК е налице константна практика на ВКС, според която указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното решение, са задължителни за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. Указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона задължават въззивния съд да предприеме указаните му процесуални действия и да процедира по посочения начин. Въззивната инстанция е длъжна да изпълни указанията на касационния съд при новото разглеждане на правния спор, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК. /решение № 128/2011г. по гр.д.№1356/2009г.,ІV г.о., решение № 165/2019г. по гр.д.№4177/2017г., І г.о./ В случая въззивният съд не е съобразил задължителните за него указания, дадени с отменителното решение на ВКС, по въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора. В задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2, ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 19, ТР № 1/4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт.

От изложеното по процесуалноправния въпрос и извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия следва, че направените в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с неизпълнението на указанията на касационната инстанция при мотивирането на съдебното решение и допуснатата необоснованост, са основателни. Изводите по съществото на спора не са направени след задълбочен анализ на доказателствата /поотделно и в съвкупност/ и доводите на страните. При осъществяването своята решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. В случая е установено, че след влизане в сила на възлагателното постановление, ЧСИ е въвел „Булинвестстрой груп“ ЕООД в процесните имоти на 09.12.2011г., от когато дружеството е установило върху тях фактическа власт. То е упражнявало фактическата власт, вкл. като с негово разрешение е осъществявано и паркиране върху имотите на земеделска техника от трети лица. Съгласно установената съдебна практика / решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1273/2009 г., ВКС, II г.о. и решение №31 от 22.03.2017 г. по гр. д. 2746/2016 г., ВКС, I г.о./ при сключване на правна сделка, целяща придобиване на право на собственост върху недвижим имот, ако вещноправният ефект не е настъпил, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката, за приобретателя, на когото е предадено владението по силата на сделката, който е добросъвестен владелец, самото правно основание (придобивната сделка, по която е страна) се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. При съобразяване на това разрешение следва да се приеме, че обективният признак на владението е установен от ответното дружество с факта на осъществения от съдебния изпълнител след публичната продан въвод във владение. Посочената от въззивния съд необходимост за външна изява на владението чрез предприемане на конкретни действия, които недвусмислено да отричат права на досегашния собственик, е неотносима в настоящия случай, тъй като касае хипотезите на недобросъвестно владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. В допълнение следва да се посочи, че от писмените и гласните доказателства се установява, че дружеството - ответник е демонстрирало собственическо отношение към имота, извършвайки действия по стопанисването му, в т.ч. предоставяне достъп на трети лица за ползването му и др. Ето защо, доколкото по делото няма събрани данни да е оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС, следва да се приеме, че „Булинвестстрой груп“ ЕООД е упражнявало добросъвестно фактическа власт върху процесните имоти от 09.12.2011 г., като към момента на подаване на исковата молба – 27.10.2017 г., изискуемият по чл. 79, ал. 2 ЗС срок е изтекъл, съответно ответното дружество е станало собственик на спорните недвижими имоти въз основа на изтекла придобивна давност. При това положение въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което така предявените положителни установителни искове за собственост на процесните имот бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, вкл. списък по чл. 80 ГПК, на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на общо 8 938 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 45/26.01.2023 г. по в. гр. д. № 62/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. З., Е. А. Т., И. А. Н., Н. Г. С., М. Г. К., В. Г. С., С. С. З., Б. З. /починал, заместен в процеса от Р. Л. З., Д. Б. З. и С. Б. З.-В./, Й. Т. З., И. И. З., Д. Г. З., И. А. И., И. А. И., К. Г. Р., М. Р. /починала, заместена в процеса от Н. Г. Р., Д. Г. Р. и А. Г. Р./, Н. Г. Р., Д. Г. Р., А. Г. Р., Т. Д. Р., И. Д. Р., Й. Г. Ш., В. К. Р., Е. С. Т., С. Г. Р., Г. Л. /починал, заместен в процеса от Д. Г. Л. и В. Г. К./, А. Т. /починала, заместена в процеса от К. С. Т., Н. К. В. и А. К. Т./, Л. А. Г., П. Н. Л., А. Й. Л., Н. Й. Щ., И. Й. О., А. С. /починал, заместен от Е. Е. С., И. А. С. и Г. А. С./, М. И. Г., Г. С. /починал, заместен от П. Г. С. и Р. Г. К./, И. С. К., В. С. Н., С. С. А., Д. Л. /починал, заместен от Р. Д. Л., К. Д. С. и Б. Д. Л./, Д. С. А., Р. С. А., О. С. А. и Г. С. А. положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Булинвестстрой груп” ЕООД, ЕИК 101664165, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Надежда“, ул. „Жорж Дантон“ №52, за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Г. М. Л. на общо на 7/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ 767 кв.м., с адрес на имота: [населено място], [улица], номер по предходен план: *, кв. 87, парцел *, при съседи: *, *, *, *, *, *, и поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ 678 кв.м., с адрес на имота: [населено място], [улица], номер по преходен план: *, кв. 87, парцел *., при съседи: *, *, *, *, *.

ОСЪЖДА Д. Б. З., Е. А. Т., И. А. Н., Н. Г. С., М. Г. К., В. Г. С., С. С. З., Б. З. /починал, заместен в процеса от Р. Л. З., Д. Б. З. и С. Б. З.-В./, Й. Т. З., И. И. З., Д. Г. З., И. А. И., И. А. И., К. Г. Р., М. Р. /починала, заместена в процеса от Н. Г. Р., Д. Г. Р. и А. Г. Р./, Н. Г. Р., Д. Г. Р., А. Г. Р., Т. Д. Р., И. Д. Р., Й. Г. Ш., В. К. Р., Е. С. Т., С. Г. Р., Г. Л. /починал, заместен в процеса от Д. Г. Л. и В. Г. К./, А. Т. /починала, заместена в процеса от К. С. Т., Н. К. В. и А. К. Т./, Л. А. Г., П. Н. Л., А. Й. Л., Н. Й. Щ., И. Й. О., А. С. /починал, заместен от Е. Е. С., И. А. С. и Г. А. С./, М. И. Г., Г. С. /починал, заместен от П. Г. С. и Р. Г. К./, И. С. К., В. С. Н., С. С. А., Д. Л. /починал, заместен от Р. Д. Л., К. Д. С. и Б. Д. Л./, Д. С. А., Р. С. А., О. С. А. и Г. С. А., да заплатят на „Булинвестстрой груп” ЕООД, ЕИК 101664165, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Надежда“, ул. „Жорж Дантон“ №52 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за всички инстанции в размер на 8 938 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: