Зачитане на върната насрещна жалба като отговор на въззивна жалба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

София 27.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3893 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 498 от 23.03.2023г. по касационната жалба на Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М., всички от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 109 от 13.06.2022г. по в.гр.д. № 116/2022г. на Апелативен съд Бургас, с което е отменено решение № 348 от 18.11.2021г. по гр.д.№ 136/2021г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за главница над размера от 10 962.30лв. до претендираните 90 000лв., частичен иск от 120 196.23лв., като вместо това е постановил друго, с което са осъдени Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М. да заплатят солидарно на „Юробанк България“АД сума в размер на 79 037.70лв., остатък над присъдената от първоинстанционния съд сума от 10 962.30лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № HL30413 от 25.07.2007г.и допълнително споразумение към него от 31.07.2012г., обявена за предсрочно изискуема от Банката, предявена като частичен иск от 90 000лв. от цялата главница от 120 196.23лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 79 037.70лв., считано от 26.01.2021г. и са присъдени както допълнително направени разноски от 6 910.74лв.в първоинстанционното производство, така и разноски от 1 580.75лв., направени в хода на въззивното.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по два въпроса, за които е преценено, че е възможно да са разрешени в противоречие с установената съдебна практика: 1. При върната, поради неплащане на държавна такса, насрещната въззивна жалба, длъжен ли е съдът да я разгледа като отговор на редовната въззивна жалба, след като е подадена в установения за това срок, отговаря на всички законоустановени изисквания за отговор, съгласно чл.263, ал.1 ГПК и страните са заявили искане в този смисъл?“ и 2. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе по всички изразени доводи и направени възражения от страните?
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват. Единствено се явява процесуалния представител на касаторите, който поддържа касационната жалба и желае да бъде уважена. За първи път излага довод за недопустимост на постановения акт, на основание чл.299 ГПК, поради наличие на влязло в сила решение, с което същият спор вече е бил разрешен. Представя писмени бележки и претендира направените разноски пред касационната инстанция в размер на 3 171лв., съобразно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:
Първата инстанция е постановила акт, с който е осъдила настоящите касатори да заплатят солидарно на „Юробанк България“АД София следните суми по сключения между страните договор за потребителски кредит № HL 30413 от 25.07.2007г. и допълнителното споразумение към него от 31.07.2012г.: 10 962.30лв., дължими падежирани главници за периода 10.02.2016г.-10.01.2021г., като е отхвърлил иска за главниците за периода 10.05.2014г.-10.01.2016г.като погасени по давност, както и за сумата над 10 962.20лв.до претендираните 90 000лв., частичен иск от 120 196.23лв., както и е присъдил сумата от 599.14лв., нотариални разноски за периода 26.06.2017г.-24.01.2021г., ведно със законната лихва от 26.01.2021г. и разноски.
Последвала е въззивна жалба от „Юробанк България“АД София в отхвърлителната част за разликата над присъдените 10 962.20лв.до претендираните 90 000лв. и насрещна въззивна жалба от физическите лица относно уважената част от иска от 10 962.20лв. Не е спорно, че жалбите са били подадени в срок. С разпореждане от 2.03.2022г., влязло в сила на15.03.2022г- насрещната въззивна жалба е била върната поради невнасяне в срок на определената държавна такса. На 7.04.2022г., процесуалният представител на лицата, подали насрещната въззивна жалба е подал молба, в която е направил искане подадената насрещна жалба да бъде ценена като отговор на въззивната жалба. С разопреждане № 242 от 7.04.2022г. съдът е оставил без уважение това искане, поради липса на подобна законова възможност. В постановеният от него акт въззивният съд се е произнесъл единствено и само по доводите, изложени във въззивната жалба на „Юробанк България“АД. Той не е разгледал възражението за наличие на сила на присъдено нещо относно определяне размера на дължимата главница, пред вид постановяване между същите страни на решение № 528 от 13.12.2016г.по т.д.№ 147/2016г.на БОС с правно основание чл.422 ГПК след подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, във връзка с процесния договор за кредит № HL 30413 от 25.07.2007г. Не е обсъдено и възражението за нищожност на сключеното допълнително споразумение към договор за кредит поради наличие на неравноправни клаузи, както и за значението на датата 5.11.2015г. посочената в цитирания съдебен акт, за дата на настъпване на предсрочната изискуемост и съответно на значението й за погасяване на вземането по давност.
По въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване:
В теорията се приема/вж.Българско гражданско процесуално право, стр.532/, че насрещната жалба е правното средство, което е предназначено да обезпечи действието на принципите на законност, равенство на страните и справедливо състезателно начало във въззивното производство и е израз на доминиращото действие на диспозитивното начало при определяне на неговия обхват. Целта е да се предостави възможност на насрещната страна по въззивната жалба да включи в предмета на обжалване тази част на решението, която е неблагоприятна за нея. По този начин– пред по-горната инстанция се пренася произнасянето по целия предмет на решението. Съгласно чл.263, ал.2 ГПК насрещната въззивна жалба се подава в срока за отговор и тя следва да отговаря на изискванията за въззивна жалба /както за съдържание и приложения, съобразно чл.260 и чл.261 ГПК, така и за редовност и допустимост/. В практиката се приема за допустимо както насрещната жалба да бъде инкорпорирана в отговора на въззивната жалба /вж.определение по ч.т.д.№ 34/2011г.на ІІ т.о./,така и отговорът на въззивната жалба да бъде инкорпориран в насрещната въззивна жалба/ вж.определение по ч.т.д.№ 1119/2020г.на ІІ т.о./ и дори – направено в отговора искане за изменение на решението да бъде квалифицирано като насрещна въззивна жалба /вж.решение по гр.д.№ 1437/2012г.на ІІІ г.о./ Изхожда се от предпоставките за подаване на насрещна въззивна жалба, които са: постановено решение, от обжалването на което имат интерес насрещните страни, наличие на подадена редовна и допустима въззивна жалба от насрещната страна, висящо въззивно производство и погасено право на самостоятелно обжалване. Когато страната е предпочела вместо отговор на подадената въззивна жалба, да подаде насрещна въззивна жалба, но последната е върната поради неплащане в срок на определената държавна такса, за страната отпада всякаква възможност да обоснове тезата си за неправилност на постановения акт /защото правото й на самостоятелно въззивно обжалване вече е погасено, не е подала отделен отговор, избирайки да подаде само насрещна жалба, която обаче впоследствие е върната/. В тази хипотеза, ако страната е направила искане подлежащата й на връщане насрещна въззивна жалба, да се счете за отговор на въззивната жалба, въззивният съд следва да зачете това искане при положение, че жалбата е била подадена в установения за това срок и отговаря на всички законоустановени изисквания за отговор В тази хипотеза, въззивният съд следва – при постановяване на акта си – да разгледа и да се произнесе по изложените в нея възражения. Ако не направи това и върне насрещната въззивна жалба без да я зачете като отговор въпреки направено нарочно искане в този смисъл, е налице съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на страната, защото тя не би разполагала с никаква възможност за изразяване на становище и излагане на доводи и възражения. Това разбиране произтича както от същественото значение, което има отговора на въззивната жалба за страната, така и от донякъде сходното му предназначение със съдържанието на насрещната въззивна жалба. С отговора въззивиемият изразява становището си по исканията и оплакванията, обективирани във въззивната жалба – както по отношение на твърдените пороци на първоинстанционния акт, така и спрямо посочените нови факти и доказателства, като се посочват исканите доказателства, чрез които да се проведе насрещно доказване, ако са налице предпоставките за отправяне на подобно искане. Независимо, че по принцип - отговорът се подава от страна, в чиято полза е решението, а право на насрещна въззивна жалба има страна, срещу която е постановен неблагоприятен резултат, от значение е нормата на чл.269, изр.2 ГПК, която задължава въззивният съд да се произнася само по оплакванията във въззивната жалба. Следователно, при подадена въззивна жалба – спорът се пренася пред въззивния съд и той следва да разреши спора, включително и е възможно - въз основа на приетите за установени от първата инстанция факти и обстоятелства, да изведе различни правни изводи, обуславящи различен по смисъл правен резултат. Затова въззиваемият има интерес да разполага с възможност да изложи всички свои оплаквания срещу възприетото в мотивите на пъровинстанционното решение, което не му е изгодно, тъй като рискува в противен случай допуснатите от първата инстанция нарушения относно доказателствата и фактите да се превърнат в основа за постановяване на неизгодно за него въззивно решение. Така в практиката си – по отношение на значението на отговора /вж.решения по гр.д.№ 667/2022г.на ІV г.о., гр.д.№ 2388/2021г.на ІІІ г.о./ ВКС приема, че с отговора си въззиваемият упражнява правото си на защита срещу жалбата, които е проекция на правото му на иск, чието упражняване е подчинено на диспозитивното начало в процеса. В съответствие с това, въззивният съд дължи произнасяне не само по доводите и възраженията, изложени в жалбата, но и в отговора. Това разбиране за значението на отговора като обуславящо предмета на произнасяне на въззивния съд обуславя и отговора на първия въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване по следния начин: При върната, поради неплащане на държавна такса, насрещната въззивна жалба, съдът е длъжен да я разгледа като отговор на редовната въззивна жалба, при направено от страната такова искане, след като е подадена в установения за това срок и отговаря на всички законоустановени изисквания за отговор, съгласно чл.263, ал.1 ГПК.
По втория въпрос е налице трайно установена съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, съгласно която въззивният съд е длъжен да разгледа и да се произнесе по всички изразени доводи и направени възражения от страните както в подадената въззивна жалба, така и в отговора. Непроизнасянето и необсъждането във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на въззиваемата страна, когато е приет за основателен един от доводите на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна /вж.решение по т.д.№ 1740/2014г.на І т.о./
Имайки пред вид така дадените отговори на поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен и счита, че следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав. При новото разглеждане, съдът следва да зачете искането на страната за приемане като отговор на подлежащата на връщане насрещна въззивна жалба и да се произнесе по наведените в нея доводи и възражения.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 109 от 13.06.2022г. по в.гр.д. № 116/2022г. на Апелативен съд Бургас, с което е отменено решение № 348 от 18.11.2021г. по гр.д.№ 136/2021г. на Окръжен съд Бургас и ВРЪЩА същото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.