Определяне на обезщетение за смърт при трудова злополука на пълнолетни деца

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е №50043
Гр.София, 06.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 1490/2022 г., намира следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Холдинг Загора“ ООД, чрез адв. Е. Н. П. от АК-Стара Загора, срещу решение № 143/03.11.2021 г. по в. гр. д. № 1488/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което частично е отменено решение № 260227/14.03.2021 г. по гр. д. № 4981/2017 г. на Районен съд – Стара Загора в отхвърлителните части по исковете с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на ищцата София В. З., за сумата над 60 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на ищцата Н. Т. З. и за сумата над 60 000 лв. до 150 000 лв. по отношение на Ч. Т. З., като вместо това ответникът „Холдинг Загора“ ООД е осъдено да заплати на София В. З. сумата от още 50 000 лв. (като краен резултат 150 000 лв.), Н. Т. З. сумата от още 90 000 лв. (като краен резултат 150 000 лв.) и на Ч. Т. З. сумата от още 90 000 лв. (като краен резултат 150 000 лв.), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на Т. З. (съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец), настъпила в следствие на трудова злополука на 12.12.2014 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното заплащане на главниците. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана осъдителна част, с която е осъден ответникът „Холдинг Загора“ ООД да заплати на София В. З. сумата от 80 000 лв. до 100 000 лв., на Н. Т. З. сумата от 35 000 лв. до уважения размер от 60 000 лв. и на Ч. Т. З. сумата от 35 000 лв. до уважения размер от 60 000 лв., както и в отхвърлителната част до пълния претендиран размер по исковата молба (по 200 000 за всеки ищец). Първоинстанционното решение в частите, в които са уважени исковете съответно за осъждане на ответника „Холдинг Загора“ ООД да заплати на ищцата София В. З. сумата от 80 000 лв., на ищцата Н. Т. З. сумата от 35 000 лв. и на ищеца Ч. Т. З. сумата от 35 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от трудова злополука по исковете с правно основание чл. 200 КТ, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Касаторът „Холдинг Загора“ ООД счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изтъква, че въззивният съд е следвало да изчака изпълнението на допуснатата съдебна поръчка за събиране на доказателства в Република Турция. Освен това касаторът счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в противоречие с чл. 52 ЗЗД, като не са взети предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и в тези части исковете да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез адв.П. поддържа касационната жалба и претендира за разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба и трето лице помагач по исковете на страната на ответника ЗАД „Армеец“ ЕАД, чрез юрисконсулт Г. С., счита, че касационната жалба на „Холдинг Загора“ ООД е основателна. В съдебно заседание пред настоящата инстанция юрисконсулт К., пълномощник на третото лице помагач по делото изразява становище за уважаване на касационната жалба.

Ответниците по касационната жалба София В. З., Н. Т. З. и Ч. Т. З., чрез своя пълномощник адв. Ж. З. от АК – Стара Загора, вземат становище в отговор на касационна жалба за нейната неоснователност. В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.З. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, представя писмена защита и претендира за разноските по делото.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 50856 от 21.11.2022 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на починал при трудова злополука близък роднина, за проверка дали въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд.

По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

В Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд е посочено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В трайната практика на ВКС се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. В този смисъл са решение № 129 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 516 / 2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на ВКС, III г. о., и др. В практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. В този смисъл е решение № 139/09.10.2020 г. по гр.д. № 873/2020 г. на ВКС, IV г.о.

По основателността на жалбата настоящият съд намира следното:

Предявени са искове по чл. 200 КТ против „Холдинг Загора“ ООД от София В. З., Н. Т. З. и Ч. Т. З., в качеството им на наследници (първата – съпруга, втората и третият – деца) на Т. С. З., за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, довела до смъртта на последния.

Т. З. е бил в трудови правоотношения с ответното дружество по силата на сключен трудов договор. На 12.12.2014 г. при връщане от командировка е пътувал като пътник в МПС и е починал вследствие претърпяна на територията на Република Хърватия злополука, приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане № 176/14.01.2015 г. на ТП на НОИ.

От показанията на свидетелите по делото се установява, че съпругата и децата преживели тежко загубата на починалия. Съпругата, която живяла със съпруга си заедно цели 45 години в сплотено семейство, привързани един към друг, станала лабилна, пиела лекарства, продължавала да плаче и се разстройвала всеки път, синът отложил сватбата си заради внезапната смърт на баща си, а дъщерята получила паник атаки. Приживе Т. З. бил грижовен съпруг и баща, подкрепял децата си емоционално и финансово, бил уважаван и като специалист и колега.

Въззивният съд е стигнал до извода, че починалият е имал емоционална връзка със съпругата и децата си и между тях е съществувало обичайното разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ. Т. З. е получавал и внасял в семейството доходи много над средния за страната размер, бил е винаги на ръководни постове и се е ползвал с уважението на работниците и своите съграждани. Въззивната инстанция е приела, че за ищците загубата на техния наследодател е изключително тежка – те внезапно са изгубили както моралната, така и финансовата си опора, което влошило начина им на живот.

Като писмени доказателства по делото са приложени обвинителен акт срещу тримата водачи на МПС, участвали в пътния инцидент, протокол за оглед и протокол за аутопсия. Установява се, че наследниците на починалия са предявили претенции за обезщетяване, но по запитване на българския съд Хърватското застрахователно бюро е отговорило, че не е изплатило обезщетение на ищците, тъй като отговорността за съответното ПТП не е установена в наказателното производство по внесения обвинителен акт. Към момента на приключване на съдебното дирене пред Старозагорския районен съд не са събрани доказателства наказателното производство да е приключено.

Съгласно комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза пътно-климатичните условия по време на инцидента са били тежки: ниска температура, гъста мъгла и мокра пътна настилка. Двата товарни автомобила с турска регистрация не са успели да спрат навреме и да се подредят в дясното платно, по което са се движили и се е образувала колона от автомобили. Навлезли са в средната лента, в която се е движел лек автомобил с Т. З. на предна седалка вдясно. Лекият автомобил не е могъл да спре навреме заради несъобразена с пътните условия скорост и е настъпил удар. В резултат на удара лекият автомобил е бил силно увреден, а З. е починал в резултат на тежка черепно-мозъчна и гръдна травма. Експертите са дали заключение, че уврежданията в предната част на гръдния кош са характерни за действието на обезопасителен колан, с оглед на което въззивният съд е приел възражението за съпричиняване за неоснователно.

Изготвена е съдебна поръчка за изискване на застрахователните договори на турските тежкотоварни автомобили, участвали в процесното ПТП, ведно с писмените застрахователни претенции на ищците и документи относно евентуално изплатени обезщетения. На 16.03.2020 г., във връзка с изпратено напомнително писмо, Министерство на правосъдието е отговорило, че не е постъпил отговор по запитването.

С молба от третото лице помагач от 12.03.2020 г. съдът е уведомен, че пред Софийски градски съд са образувани три искови производства съответно от всеки от ищците срещу ЗАД „Армеец“ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното ПТП. Към датата на молбата делата са били на етап размяна на книжа. В тази връзка въззивният съд е приел, че наследниците имат право да образуват дела за обезщетение и срещу застрахователя, и срещу работодателя. В случая процесното ПТП представлява едновременно и застрахователно събитие, и трудова злополука, а изплащането на обезщетение от застрахователя или работодателя обезщетява вредите на ищците и погасява правото им да търсят същите вреди, а платилият обезщетението има право на регрес.

С протоколно определение от 30.10.2020 г. съдът е преценил, че събирането на доказателството от Турция представлява особена трудност и е дал срок до 14.12.2020 г. за събирането му, след което е обявено, че делото ще се гледа без него. Изпратено е напомнително писмо до Министерство на правосъдието за поръчката до Република Турция, в отговор на което е удостоверено, че към 18.11.2020 г. няма постъпили документи.

Въззивният съд е посочил, че успешното провеждане на иска по чл. 200 КТ предполага установяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка и причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея. В случая наследодателят на ищците е починал по време на командировка в Република Хърватска и е налице разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане на злополуката като трудова, което има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора. Няма отправени правонамаляващи възражения по чл. 200, ал. 4 КТ и не се доказва да е имало съпричиняване от страна на починалия работник.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД въззивният състав е съобразил вида и характера на претърпените от ищците към датата на трудовата злополуката и след това болки и страдания, техния интензитет и прогнозите за в бъдеще. Приел е, че тежко изживяната загуба на най-близък човек следва да се компенсира с обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки един от ищците, за които е приел, че следва да се присъди обезщетение в еднакъв размер, като страданията им са съизмерими, като не е споделил доводите на първоинстанционния съд за това, че съпругата на починалия търпи в по-голяма степен от децата му болки и страдания от неговата загуба.

Въз основа на дадените по-горе отговори на поставения правен въпрос, настоящият състав счита, че въззивният съд правилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се полага на съпругата на починалия Т. З., но не е съобразил всички относими обстоятелства към определянето на дължимите обезщетения на двете му деца. Не е отчетена възрастта на ищците: към момента на злополуката синът е бил на 28 г., а дъщерята – на 37 г. И двамата ищци са живеели самостоятелно, работили са и не са били финансово зависими от своя баща. Освен това съдът е следвало внимателно да прецени обществено-икономическите условия в страната към датата на злополуката – 12.12.2014 г., и съдебната практика по сходни случаи. Така в решение № 67 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020 г. на ВКС, III г. о. на малолетно дете е определено справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. (преди намаляване поради съпричиняване) за смърт на баща му, настъпила на 29.06.2014 г. В решение № 60165 от 19.08.2021 г. по гр. д. № 3529/2020 г. на ВКС, IV г. о., на малолетно дете е определено справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. (преди намаляване поради съпричиняване) за смърт на баща му, настъпила на 30.07.2016 г. В тези случаи е прието, че ниската възраст на детето към момента на смъртта на родителя е една от основните предпоставки за по-големия размер на вредите. Когато едно дете загуби своя родител в млада възраст, то е лишено от неговата близост и подкрепа, включително икономическа, за целия период на своето израстване, когато обичайно децата разчитат и на двамата си родители. Ищците по делото са на възраст, при която може да се приеме, че водят самостоятелен живот, независим от този на своите родители. Макар че те също търпят значителни вреди от загубата на толкова близък човек, размерът на присъденото им обезщетение е необосновано завишен. Справедливият размер за всеки от тях, като се съобразят горепосочените обстоятелства, се равнява на сумата от по 100 000 лв.

Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че според настоящия съд не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка със съдебната поръчка до Република Турция дали ищците са получили застрахователни обезщетения за настъпилите вреди от трудовата злополука. Първоинстанционният съд е изпратил многобройни писма до Министерството на правосъдието в опит да съберете поисканите от ответника доказателства, но отговор така и не е получен. Въззивният съд е обсъдил тези обстоятелства, като се е позовал и на писмо от 29.03.2019 г., изпратено до ищците по електронна поща, от което е видно, че нито Националното бюро на Република Хърватия, нито кореспондента на Турското автомобилно застрахователно бюро са изплатили каквото и да е обезщетение на ищците. Поради изложеното и настоящият съд приема, че правилно съдебното дирене е приключено, без да се изчака връщане на отговор по съдебната поръчка, предвид особената трудност да бъде събрано това доказателство.

Поради гореизложеното решението следва да бъде отменено само по отношение на ищците Н. Т. З. и Ч. Т. З. и исковете им да бъдат частично отхвърлени, така че като краен резултат всеки от тях да получи по 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди. В останалата обжалвана осъдителна част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на първата ищца София З. в размер на 150 000лв. следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход на спора съдът следва да отмени решението и в частта за разноските, като ги преизчисли съобразно изхода на спора:

За първа инстанция ищците са поискали и доказали разноски в размер на по 6500 лв. за всеки за адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора и уважената част от исковете на ищцата София З. се дължат разноски в размер на 4875 лв., а на ищците Н. З. и на Ч. З. – по 3250 лв. Ответникът е поискал и доказал разноски в размер на 16 236 лв. за адвокатско възнаграждение и 36 лв. за превод на документи, общо 16 272 лв. или по 5412 лв. за всеки от исковете на тримата ищци и съобразно изхода на делото и отхвърлената част от исковете ищцата София З. дължи разноски на ответника от 1353 лв ., а ищцата Н. З. и Ч. З.– по 2706 лв.

За въззивна инстанция ищците са поискали и доказали разноски в размер на 3530 лв. за ищцата София З. и по 4330 лв. за Н. З. и за Ч. З. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложените договори за правна защита и съдействие за въззивна инстанция. Съобразно изхода на спора на София З. се дължат разноски с оглед на уважената част и от 1765лв., съответно по 1924,40лв. на Н. З. и на Ч. З.. Ответникът е поискал и доказал разноски в размер на общо 4596 лв. за адвокатско възнаграждение/за изготвяне на въззивна жалба и за отговор на въззивната жалба на другата страна и за представителство по делото/ и 1400 лв. за държавна такса по въззивната жалба на ответника. Съобразно изхода на спора при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение както за защита по въззивната жалба на ответника, така и за отговор и защита по въззивната жалба на тримата ищци, съобразно изхода на делото по неговата въззивна жалба, която е неоснователна не се дължат разноски, включително и държавна такса от ищците. С оглед на отхвърлителната част от исковете и за отговор на въззивната жалба на ищците и защита по нея на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение/ от Ѕ от 4596лв. при общо уговорено адвокатско възнаграждение и при трима ищци/ от 383лв. от ищцата София З. и по 425,55лв. от Н. З. и Ч. З..

За касационна инстанция ищците са поискали и доказали разноски в размер на 3530 лв. за София З. и по 4330 лв. за Н. З. и за Ч. З. за адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора ответникът касатор дължи на първата ищца ответник по касационната жалба 3530 лв., а на втория и третия ищец – по 2447,39 лв. Ответникът е поискал и доказал разноски в размер на общо 8800лв. за адвокатско възнаграждение/ спрямо тримата ищци/, 30 лв. за държавна такса за допускане на касационно обжалване, 6000 лв. за държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество. Съобразно изхода на спора първата ищца, ответник по касационната жалба не дължи разноски на касатора, а втория и третия ищец, ответници по касационната жалба дължат по 2279,69 лв. / която включва разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса по касационната жалба и по допускане, съобразно уважената част от касационната жалба/.

Общо за трите инстанции ответникът следва да заплати на първата ищца 10 170лв., а на втория и третия ищец – по 7 621,79лв. Ищцата София З. дължи на ответника разноски от 1736лв., а ищците Ч. и Н. З. – по 5411,24лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно изхода на спора и уважената част от исковете ответникът дължи на Районен съд – Стара Загора държавна такса в размер на още 5200лв./ освен определената държавна такса в първоинстанционното решение от 8 800лв./, както и на Окръжен съд-Стара Загора сумата от 2 600лв.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 143 от 03.11.2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по в. гр. д. № 1488/2021 г., в частта, с която след частична отмяна на решение №260227 от 14.03.2021г., на Районен съд-Стара Загора, постановено по гр.дело №4981/2017г., „Холдинг Загора“ ООД е осъдено на основание чл.200 КТ да заплати на Ч. Т. З. и на Н. Т. З. още по 50 000лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загуба на баща им Т. З., настъпила по време на трудова злополука от 12.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на злополуката – 12.12.2014 г., до окончателното изплащане, както и в частта за разноските и държавната такса, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200 КТ на Ч. Т. З., ЕГН [ЕГН], срещу „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, за сумата от 50 000лв. /разликата между дължимата сума от 100 000 лв. и присъдената сума от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загуба на баща му Т. З., настъпила по време на трудова злополука от 12.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на злополуката – 12.12.2014 г., до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200 КТ на Н. Т. З., ЕГН [ЕГН], срещу „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, за сумата от 50 000лв. /разликата между дължимата й се сума от 100 000 лв. и присъдената сума от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загуба на баща й Т. З., настъпила по време на трудова злополука от 12.12.2014 г., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на злополуката – 12.12.2014 г., до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143/03.11.2021 г. по в. гр. д. №488/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, да заплати на С. В. З., ЕГН [ЕГН], сумата от 10 170лв. – разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, да заплати на Ч. Т. З., ЕГН [ЕГН], сумата от 7621,79лв. – разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, да заплати на Н. Т. З., ЕГН [ЕГН], сумата от 7621,79лв. – разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК София В. З., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, сумата от 1736лв. – разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ч. Т. З., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, сумата от 5411,24лв. – разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Т. З., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, сумата от 5411,24лв. – разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869, да заплати по сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от още 5 200лв. – държавна такса и по сметка на Окръжен съд-Стара Загора сумата от 2600лв.-държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, на страната на „Холдинг Загора“ ООД, ЕИК 123090869.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: