Отмяна на осъдителна присъда за катастрофа поради липса на мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

Гр.София, 06.03. 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари, 2026 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора от ВП ЛЮБЕНОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.108/26 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №33/19.11.25 г.,постановена от АС-София /САС/, НО, 10-ти състав по В.Н.Д.1180/25 г., е отменена оправдателна присъда №95/07.07.25 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 10-ти състав, по Н.Д.1995/24 г., и подсъдимата Д. Г. Г. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.343,ал.4 вр.ал.3,б.Б,пр.1 вр.ал.1,б.Б,пр.2 и б.В, пр.1 вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК и връзка чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок по реда на чл.66,ал.1 НК.

Въззивният акт е атакуван от подсъдимата чрез нейните защитници, с релевиране на трите касационни основания по чл.348,ал.1,т.1-т.3 НПК. Иска се или касаторката да бъде оправдана, или след отмяна на присъдата-делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Постъпило е и допълнение към жалбата,в което са развити съответните основания и са повторени отправените искания.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата и нейната защита поддържат жалбата с предявените в нея основания и искания.

Представителят на ВП настоява атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и аргументите и исканията по него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Провокиран от част от съдържанието на жалбата и допълнението към нея, този съд се счита задължен най-напред да даде пояснения по предмета на разглеждане на делото пред себе си, естеството на същото и въобще пределите,в които е допустимо да се произнася в контекста на предявените претенции.

Първо, вследствие на повече от четвъртвековното прилагане на правилата за касационно разглеждане по НПК, законът и практиката са наложили тезата, че върховната съдебна инстанция по наказателни дела е съд по правото и при липса на изключението по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, се занимава със съдебни грешки и отговаря на доводи по заложените в процесуалния закон основания-чл.348,ал.1, т.1-т.3 НПК. Претенции за необоснованост на атакувания съдебен акт, коренящи се в несхождащо се с мнението на недоволната страна приемане на определени доказателствени материали от решаващия съд, чийто акт е предмет на проверка, не формулират самостоятелен касационен повод по чл.348, ал.1,т.2 НПК, по който да се очаква произнасяне. При това настоящият съдебен състав винаги може да различи дали възраженията касаят откровена необоснованост, макар и замаскирана под „съществено нарушение на процесуалните правила“; или действителен довод за наличие на процедурен недостатък, опорочил доказателствената преценка и/или нейното мотивиране и в крайна сметка довел до неправилно извеждане на фактите, както и приложението на правото.

Второ, в светлината на току-що казаното, прегледът на атакувания съдебен акт във връзка с релевираните срещу него аргументи по сезиращия актуалната инстанция документ, изисква най-напред преценка налице ли са процесуални нарушения от категорията на съществените, които да правят незаконосъобразно формирана волята на решаващия съд, а оттам да водят до невъзможност да се проследи верността на фактическите изводи и приложението на материалното право. Ако се намерят за налични такива пороци и те са отстраними, то се налага да се отсъди, че до дължимите факти трябва да се достигне по верен доказателствен път, при това с надлежна мотивировка, а не с незабавно компенсиране на подсъдим чрез негово оправдаване.

Далеч не такова е едно от исканията в процесната жалба. След множество процедурни оплаквания, от които може да се изведе заключение, че САС не се е справил със задачата да облегне преценката си на законосъобразно приложени доказателствени материали и да изготви надлежен съдебен акт по тях, както и в тази връзка да спази материалния закон, се претендира компенсаторно постановяване на „оправдателна присъда в рамките на фактическите положения, установени от инстанциите по същество“ /стр.5 от допълнението, предпоследен абзац, л.10 от касационното дело/. Ерго, настоява се за собствена за ВКС доказателствена преоценка, довеждаща до приетите според защитата оправдателни факти за подсъдимата. Това той не може да стори.

Тук се налага да се откроят две обстоятелства. Едното е това,че по силата на чл.346,т.1 НПК предмет на ревизия от този съд е въззивната присъда на САС, а не първостепенната такава на СГС. Следващото е, че претенцията е свързана с установените факти по контролираната присъда, които от една страна трябва да е безпределно ясно какви са, а от друга- в конкретния казус биха се извели и на фона на приетата фактология за допуснато или не нарушение на ЗДП. А и те биха били различни между двете инстанции, предвид полюсните съдебни актове. В този смисъл ВКС е затруднен да разбере как в този случай въобще би могъл да се произнася по фактически положения, установени и от двете инстанции по същество.

Трето, като продължение на обсъжданото дотук, не може да се отрече, че върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е оправомощена да пристъпи към оправдаване на подсъдим, както е посочено в самата касационна жалба на основание чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Но това е допустимо, когато страната не се оплаква от верността на доказателствения път и достигането до съответна фактология, надлежно мотивирани; а дори и да се оплаква, най-малко алтернативно приема, че при извод на ВКС за законосъобразно установени фактически положения, които не са престъпни, неправилно деецът е признат за виновен и осъден. Няма спор,че висшият съд може да се произнесе по приложението на материалния закон с оправдаване, когато контролираният съдебен състав е спазил процесуалните правила и е извел факти, базирани и мотивирани на законосъобразна доказателствена преценка. Не обаче, когато последната не е налице, но е отстранима, което и предпоставя съответни процесуални последици за производството.

Неслучайно впрочем нарушението на материалния закон самостоятелно води до отмяна на присъдата или решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане, ако е допуснато при постановяване само на оправдателна присъда, когато би се стигнало до утежняване положението на подсъдимия. Тогава по съответно надлежно сезиращо искане, разбира се, се претендира утежняване положението на привлеченото към отговорност лице и въпреки че доказателствата са законосъобразно събрани, проверени и анализирани и въз основа на тях се е стигнало до верни фактически изводи, неправилно се явява самото оправдаване. В такава насока е тълкуването на чл.354,ал.3,т.3 вр.ал.1,т..5 вр.чл.348,ал.1,т.1 НПК.

Когато обаче се налага да се преодолеят отстраними процесуални недъзи, това е водещото отменително основание. И докато те не бъдат изправени, не може да се говори за приложение на материалния закон, защото още е неизвестно какви факти ще бъдат изведени. Затова далеч не е ясно предварително, че приложението на материалния закон би се дължало единствено чрез оправдаване.

ПОСТАНОВКИ ПО ОБЖАЛВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ:

За да даде отговори на възраженията по допълнението по касационната жалба, тази инстанция трябва да проследи допустимите доводи по годността на доказателствената преценка, приетата от въззивната инстанция фактология по престъпната дейност на подсъдимата и съответно приложението на материалното право по нея. В конкретния случай е постановена нова присъда от САС, с която подсъдимата е осъдена по повдигнатото й с обвинителния инструмент обвинение. Доколкото иде реч за въззивен съд, неговият акт следва да отговаря на правилата по чл.339,ал.3 вр.чл.305 НПК. Следователно в мотивите е нужно да се посочат установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е станало това, и ако има противоречия помежду им, да се съобщи кои се приемат и кои отхвърлят и защо- чл.305,ал.3 НПК.

Същевременно, доколкото апелативната инстанция е втора първа такава, ангажирана със съответен протест, по доводите по който трябва да даде отговори, тя е задължена не само да подходи с оглед този прокурорски документ и правомощията си във връзка с него, но и да направи цялостен процесуално допустим и възможен в рамките на произнасянето преглед на първоинстанционния съдебен акт. Въззивната наказателна юрисдикция категорично не се е справила с тази своя задача. От една страна тя се е фокусирала върху преценката си по доводите по съществото на престъпната деятелност по протеста на СГП, но не е отговорила на процесуални проблеми, поставени от него.

Така например не се разбира какво е становището на САС по искането на прокуратурата в съдебно заседание на 16.06.25 г. пред СГС, касаещо въпросите по окончателния характер на приложения по делото проект за организация на движението на инкриминираното кръстовище, в какъвто смисъл е налично оплакване на стр.4 горе от допълнението към въззивния протест. Предвид осъждането на подсъдимата, поначало може да се извлече какъв е крайният извод, но все пак е било необходимо да се даде отговор на въздигнат довод.

Същото се отнася и до възражението по допълнението към протеста /стр.4, в средата/ относно неяснотата на причините за смяна на вещо лице по експертиза за телесната повреда на пострадалия Й.. В тази насока представителят на държавното обвинение е изразил несъгласие с поведението на първостепенния съд, намирайки, че законосъобразният подход е изисквал да се назначи допълнителна или повторна експертиза за някои обстоятелства, тъй като на досъдебното производство вещите лица не са разполагали с цялата дължима информация, но не и да се замени само вещото лице. Въззивната инстанция е отминала това възражение, без да разясни има ли въобще подобен проблем, тя съгласна ли е или не с действията на СГС и защо.

От друга страна мотивите по въззивната присъда не са от характер да се изведе заключение, че е направен служебен екзактен преглед на присъдата на първостепенния съд. А това е било повече от необходимо, предвид обилно изразените аргументи в мотивите към проверявания акт за некачественост на обвинителната теза след преглед на всички събрани от СГС доказателствени материали, голяма част от тях обяснимо подминати във въззивния прокурорски протест като неустройващи позицията на държавното обвинение. САС е бил длъжен да разясни становището си по всички тях. Само по този начин би могъл да спази изискванията на закона да даде ясен отговор кои доказателства приема и защо, както и по какви причини отхвърля други, а на тази основа- кои фактически положения счита за установени.

Мотивите към въззивната присъда подлежат на критика не само заради казаното дотук. Прочитът на същите установява,че в тях е направено съществено смесване на някакви факти и доказателства, до степен да не могат да бъдат различени пунктуално приетите фактически положения, за които този съд трябва да отсъжда по какъв процедурен път е достигнато. Той не подлага на спор обстоятелството, че решаващият съдебен състав е свободен да изрази своето становище по въпросите, по които дължи отговор, както намери за добре. Не стилът на изказ е толкова важен, колкото разбираемо пълноценно поднасяне на ключовите проблеми и тяхното разрешаване. Има обстоятелства, които трябва да са абсолютно ясни. Конкретно възприеманите факти по деятелността на дееца са сред тях, поради което и ВКС по принцип има правомощия да се произнесе директно с оправдаване, при положение,че приеме законосъобразен доказателствен подход до тяхното достигане.

В процесния случай смесването на определени факти и доказателства, без последните да бъдат обсъдени и според мотивировката на СГС, правят актуалния съдебен акт неотговарящ на правилата за изготвяне на такъв. Действително, САС е казал,че приема фактическите положения по първостепенната присъда, схематично отчитайки някои от тях. Но тъй като иде реч за бланкетна наказателноправна норма с прилагане на специално законодателство, а е разкрито различно приложение на последното от това на СГС, възприетата от апелативната инстанция фактология е налагала посочване поне в тази връзка.

САС е намерил за допустима необходимостта от спазване от страна на подсъдимата на поставения не на място за целта сред растителност и под светещо срещу водача улично осветление знак Б-1 към момента на ПТП-то, ала твърде схематично е обявил решението си, че тя е била длъжна и е можела да види този знак, което е правело кръстовището за нея регулирано, в неясно отличие от аргументацията на първоинстанционния съд за нерегулираност на същото.

По-нататък, в мотивите не е взето никакво въззивно отношение за конкретните увреди и настъпилата смърт на Е. С., но по-фрапиращо е,че това не е сторено за причинената телесна повреда на водача на мотоциклета Ю. Й.. В тази насока е налице препращане към акта на СГС. Мотивно развитие на въпроса е било повече от нужно, предвид обстоятелството,че в хода на първостепенното разглеждане на делото са констатирани различни изводи по увреждането на Й. от тези на досъдебното производство. Ключова при това се явява причината за раздробеното счупване на проксималната фаланга на палеца на десния крак, очертаваща наличието на средна телесна повреда, която е вменена като съставомерен признак в обвинителния акт и за която е оспорено от СГС, че е вменима на подсъдимата като последица от нейното поведение на пътя. Такъв проблем очевидно не е формулиран от САС и респективно не е бил предмет на собствен анализ от него.

По-нататък, в правната част на мотивите към атакуваната присъда е изписано,че подсъдимата е нарушила разпоредбата на чл.50, ал 1 ЗДП и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, поради което и е налице процесното деяние. В този контекст тя е упрекната, че при наличие на пътен знак Б-1 според ППЗДП, сигнализиращ й,че й предстои навлизане на път с предимство, е потеглила за извършване на маневра завой наляво, навлязла е в коридора на мотоциклета, управляван от пострадалия Й. и не го е пропуснала да премине. Същевременно, по-рано в условно наречената част по фактите и доказателствата, без ясно разграничение между двете, нейното поведение е счетено за съставомерно /стр.8 долу/, тъй като е потеглила ускорително преди кръстовището, а в момента, в който й се е открила видимост към мотоциклета, се е движела с 5 км/ч. и се е намирала на 3,23 м от мястото на удара. Точно в този момент е била длъжна да спре и пропусне мотоциклета поради наличие на знак Б-1, но тя е продължила и е ускорила управляваната от нея кола със скорост до 10 км/ч. при удара, заемайки дясната лента за движение в посока пътя на двуколесното МПС /стр.9 горе/. Според техническите изчисления в експертизата, продължава САС, Г. имала възможност да предотврати ПТП-то, стига да е предприела аварийно спиране на управлявания автомобил в първия възможен момент, в който за нея се е открила видимост към мотоциклета. Според проверявания съд този факт бил поставен в основата на обвинителната теза.

ВКС категорично не приема състоятелност на изнесените изявления. На първо място, защото твърде нехайно е изследван въпросът доколко е била ограничена видимостта на подсъдимата, докато се е намирала още в нейната лента за движение, сред поставените на пътното платно вляво кофи за сметосъбиране и паркирани множество автомобили. На второ, защото отправеният към подсъдимата укор за прякото причиняване на ПТП, според демонстрирания изказ, касае по-скоро обстоятелството,че тя не е реагирала адекватно на появилата се пътна опасност, поради която била длъжна да спре,за да пропусне мотоциклета. Това обаче резонно се субсумира под различно нарушение, такова по чл.20,ал.2 ЗДП, за което няма анализ на САС. Няма и яснота допустимо ли е то да стои в основата на осъждане, предвид аргументите на СГС в друга насока.

Във въззивния протест е казано следното „На последно място следва да се отбележи, че ако се приеме за установено, че инкриминираното кръстовище е било нерегулирано, в обвинителния акт се съдържа достатъчно описание на фактите, което позволява формиране на коректни правни изводи в т.ч. и относно евентуално допуснато от подсъдимата друго нарушение на правилата за движение по пътищата“ /стр.4 от допъленнието, предпоследен абзац/. Явно е оставено съдът да си избере кое е възможно да е това нарушение при избрани от него факти, което пък стои в основата на преценка доколко съответен по смисъла на закона би се явил протестът, целящ осъждане. САС не е поставил на размишление този проблем, а въпреки че е приел за установена регулираност на кръстовището за лентата за движение на подсъдимата Г., й е вменил за съставомерна фактология, която се регулира от друг конкретен регламент.

С оглед казаното този съд се счита задължен да се заяви следното: очевидно не се прави разлика между обстоятелствена част на обвинението и обстоятелствена част на обвинителния акт. В тази насока, и то точно във връзка с бланкетни материалноправни норми, каквато е настоящата такава по производството, са налице разяснения по ТР №2/22.12.16 г. на ОСНК, постановено по ТД 2/16 г., с които и държавното обвинение, и защитата /която не повдига възражение в коментираната връзка/, както и съдът следва да са запознати. Затова настоящият съдебен състав няма никакво намерение да ги повтаря, а само ще отбележи, че обвинението представлява единство от факти от право.

И най-простият прочит на обстоятелствената част на обвинителния инструмент установява като съставомерни фактите, свързани с инкриминирано нарушение по чл.50,ал.1 ЗДП. Такова е вмененото на Г. обвинение по специалното законодателство, охарактеризирано като стоящо в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Други факти, водещи до извод за различно нарушение, което при това да е в пряка причинна връзка с последиците, не са допустими за тепървъшна квалификационна преценка, когато не могат да бъдат разгледани в комплекс с вмененото пътно нарушение. Или поне да е ясно кои факти са инкриминирани, но да не е дадена пунктуалната им квалификация по специалното законодателство, за да има право съдът да реагира, без да е нарушено правото на защита на подсъдимия. Приемане на обратната теза означава да би се стигнало до ново, различно обвинение, към каквото поведение СГС очевидно е приканен от прокурора от СГП в допълнението към неговия протест. Което, съгласно закона и дълготрайната съдебна практика, няма как да стане понастоящем.

ПОСТАНОВКИ ПО ЖАЛБАТА И ДОПЪЛНЕНИЕТО КЪМ НЕЯ:

Казаното по-горе води до безпредметност в голяма степен от даване на пространни отговори на конкретните възражения по допълнението към касационната жалба, със собствен за страната анализ на доказателствени материали по начина, по който са обсъдени от контролирания съд и съответно възприемани от защитата. Отделен е въпросът защо се налага касационната инстанция самостоятелно да изследва гореочертаните проблеми, за да стигне до извод, че атакуваната присъда не отговаря на правилата за годно мотивиране.

Ето защо ще се пристъпи към просто изброяване на релевираните доводи на защитата. Спори се за невидимост на знака Б-1- на място, неразрешено за целта, със светеща и заслепяваща водача лампа за улично осветление, откъдето се дължи отговор за наличието на субективна възможност за възприемане от страна на подсъдимата. Спори се за възприемане от САС на факта на съществуване на знака и негова видимост при експертни разяснения за увеличаване на яркостта и подпомагане с поставяне на стрелки на снимките от албума, съпровождащ оглед, за да се видят изсветлени изкуствено обстоятелства, които иначе са неразличими. Спори се за възможността Г. да види забуления в растителност знак Б-1 от значително по-ниската позиция в своя автомобил, при това през струящата в очите й светлина. Спори се за липсата на отговор за необходимостта или не за съчетаване на знак Б-3 за Й. със знак Б-1 за Г.. Спори се доколко е била ограничавана видимостта на подсъдимата от неправилно поставени кофи за смет и паркирали автомобили.

Най-накрая се извежда заключение за необходимост от приемане на обстоятелството,че единствено виновен за настъпилото ПТП е пострадалият Й.. Без да изпада в теоретични разсъждения в сочената посока, този съд ще заяви само принципното си озадачаване от държавното обвинение, предвид необходимостта от надлежни процесуални наказателноправни действия, предприети спрямо водача на процесния мотоциклет, при наличие на данни за неговото ярко противоправно поведение.

В контекста на дължимата преценка за видимостта, защитата е отправила възражение срещу процесуалната деятелност на контролирания съд, доколкото по този въпрос не е назначено експертно изследване. Разбираемо е, предвид оправдателната присъда на СГС, подсъдимата и нейните защитници да нямат процедурни претенции по този въпрос. Представителят на държавното обвинение от своя страна явно не е бил заинтересован да затъва в допълнително доказателствено обезпечаване или не на тезата си. Особено като е отправил и искане съдът да си избере по кои факти, каквито има в обвинителния акт, и с каква правна квалификация по специалното законодателство да осъди привлеченото към наказателна отговорност лице. А САС е стъпил на позицията, че наличните доказателства му стигат, за да се произнесе, без да изследва този въпрос. Това би следвало да бъде ясно мотивирано, но не е.

ПОСЛЕДИЦИ:

Ясно е според гореизложеното, че съдебният акт на САС не отговаря на правилата за изготвяне на такъв и същината на допуснатото от него нарушение се формулира като липса на дължими мотиви. Това обосновава необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Последният трябва да направи стриктна преценка както на обстоятелствата, по които дължи отговори на въззивния прокурорски протест, така и на възраженията срещу него от страна на подсъдимата и нейната защита, огледани на фона на аргументите по първоинстанционната оправдателна присъда. Няма пречка по искане на страните или по служебен почин да се допусне събиране на относими доказателствени материали. Едва след изчерпване на всички доказателствени претенции и допустими процесуални действия може да се пристъпи към извеждане на процесните факти, подчиняването им на правила на специалното законодателство и съответно приложение на материалното наказателно право.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда №33/19.11.25 г.,постановена от АС-София, НО, 10-ти състав по В.Н.Д.1180/25 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/