Придобиване на наследствен имот по давност от един сънаследник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
София, 30.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4611/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 347 от 26.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 234, постановено на 19.06.2019 г. по в. гр. д. № 242/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за уважаване на предявените от К. С. М. и М. Ю. М. срещу Г. С. И., С. С. М. и Х. Ю. М. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост в полза на ищците при условията на СИО, на основание придобивна давност, върху следния недвижим имот: самостоятелен обект – жилище, апартамент в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 154/22.12.2017 г., с който е удостоверено правото на собственост на Г. С. И., С. С. М., Х. Ю. М. и К. С. М. върху процесния имот.

Касаторите Г. С. И. и С. С. М. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците по касация К. С. М. и М. Ю. М., чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна. Ответницата Х. Ю. М. не изразява становище в съдебно заседание.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл.79 ЗС.

На така поставения материалноправен въпрос следва да се даде следния отговор:

Съгласно тълкувателно решение № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. При позоваване на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика приема, че манифестирането на претенциите за изключителна собственост трябва да води до предприемане на действия, които да отричат правата на другите наследници. Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства. В този смисъл са решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 211/15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от настоящия съдебен състав.

Съдът прие за установено следното:

Предявените пред районния съд искове са за установяване правото на собственост в полза на ищците върху процесното жилище на основание придобивна давност, изтекла по време на брака им, чрез упражнявано давностно владение от 1987 г. Правото на собственост е принадлежало на общия наследодател С. М., починал през 2007 г., като ищецът К. М. е негов син, а ответниците Х. М. /преживяла съпруга/, Г. И. и С. М. /деца/. През 1965 г. по време на брака си с Х. М. наследодателят е придобил правото на строеж заедно с трето лице за изграждане на двуетажна жилищна сграда. Неговата воля е била процесният апартамент /на втория етаж/ да бъде за ищците, които са сключили брак през 1987 г. В полза на всички наследници е бил издаден констативен нотариален акт № 154/22.12.2017 г., с който правото им на собственост е било признато в обема на правата, произтичащи от общия наследодател /5/8 ид. ч. за Х. М. и по 1/8 ид. ч. за К. М., Г. И. и С. М./. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт. Ищецът К. М. е твърдял, че не е участвал в нотариалното производство по неговото издаване. Исковата молба е предявена на 20.02.2018 г.

Ответникът Г. И. е оспорил исковете. Посочил е, че процесният имот е бил притежаван в условията на съпружеска имуществена общност от неговия баща и майка му Х. М.. В полза на ищеца не е било извършено дарствено разпореждане. Ответниците С. С. М. и Х. Ю. М. не са подали отговор на исковата молба.

С обжалваното въззивно решение е отменен първоинстанционния съдебен акт и вместо него е постановен нов по същество, с който исковете са уважени. За да формира извода си за основателност на установителните искове за собственост, въззивният съд е приел, че ответниците са изгубили правото си на собственост върху притежаваните на основание наследяване идеални части от процесния имот, като същото е било придобито от ищците на въведеното придобивно основание. Изложени са съображения, че всички в семейството са зачели волята на наследодателя като глава на семейството, която се е изразявала в това процесния апартамент да остане за неговия син К. М.. Горното заключение е обосновано единствено с установения в семейството ред и традициите в общността, към която принадлежат страните. Прието е, че ответникът Г. И. е живял на първия жилищен етаж, а родителите в пристройката към този етаж. Ответницата С. М. съгласно обичаите е отишла да живее в дома на съпруга си. Ищците не е следвало да демонстрират намерение за своене на целия имот и да отблъскват владението на останалите. Извършването на действия, изразяващи се в заплащане на данъци, на разходите за обслужването му и извършването на подобрения, са достатъчни да обосноват извод за манифестирането на това намерение. Спорове между страните са възникнали едва през 2017 г., когато ищците са поискали да пристроят втория етаж, но към този момент изискуемия се срок за придобиване по давност е бил изтекъл.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

По време на брака между общия наследодател С. М. и ответницата Х. М. е учредено право на строеж върху държавна земя /с договор от 20.08.1965 г./ за построяване на жилищна сграда заедно с трето лице /същото се легитимира като собственик на жилище в сградата с идентификатор *****/.

Според събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И., М. и Ш., посочени от ищците, след като са сключили брак ищците са заживели на втория етаж със съгласието на родителите си. Вторият свидетел сочи, че бащата е подарил този етаж на ищеца. Семейството на Г. И. е живяло на първия етаж, а майката е обитавала стая на двора /в нея е живял и бащата до смъртта си/. От показанията на свидетелката М., ангажирана от ответниците, се установява, че С. М. е гостувала на майка си. Ответникът Г. И. се е противопоставил на пристрояването на втория жилищен етаж. Преди около 2-3 години той и майката Х. М. са заминали да живеят в чужбина, като се връщали в имота по няколко пъти годишно.

С констативен нотариален акт № 154/22.12.2017 г., издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК въз основа на писмени доказателства, Х. М., К. М., Г. И. и С. М. са признати за собственици при описани дялове на процесното жилище с идентификатор *****, както и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение: за склад, на едно ниво, с площ 110 кв. м.

Установява се от нотариален акт № 155/22.12.2017 г. за покупко-продажба, че Х. М. и С. М. са прехвърлили на Г. И. притежаваните от тях общо 6/8 ид. ч. от процесното жилище.

Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства не може да се направи заключение за осъществяване на въведеното от ищците придобивно основание. Действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, но във всеки отделен случай обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно. При наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот. В такава хипотеза не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия и да заплаща данъците за него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене. В случая не е налице предаване на владението със съгласието на родителите на ищеца К. М. /такава воля е изразена само от бащата, но не и от майката/, което да сочи на установяване на самостоятелна фактическа власт и липсата на необходимост да се демонстрира последваща промяна в намерението.

В обобщение, не се установява извършването на действия от ищците, чрез които да е демонстрирано завладяването на правата на ответниците. Напротив, в издадения констативен нотариален акт от 2017 г., правото на ищеца К. М. е удостоверено в обема, произтичащ от наследственото правоприемство /1/8 ид. ч./, при зачитане правата на другите сънаследници. Дори да се приеме, че същият е нямал качеството на молител в охранителното производство, каквито са твърденията му, със същия са признати правата и на майката Х. М., което по безспорен начин сочи, че тя не е изразила воля процесния имот да остане за него и семейството му.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че се установява упражняване на явно и несъмнено от ищците, което е довело до придобиване по давност на правото на собственост. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и който е относим към решаващите изводи на въззивния съд, следва да се приеме, че преценени в съвкупност действията на ищците не обективират намерение за своене.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Той следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на установителните искове за собственост, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационните жалби на ответниците са основателни.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявените искове за неоснователни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сума в общ размер от 2 820 лв. за Г. И. /1 300 лв. за първоинстанционното производство; 900 лв. – за въззивното и 620 лв. – за касационното производство/, както и в размер на 620 лв. за С. М. /за касационното производство/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 234, постановено на 19.06.2019 г. по в. гр. д. № 242/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. М. и М. Ю. М. срещу Г. С. И., С. С. М. и Х. Ю. М. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост в полза на ищците при условията на съпружеска имуществена общност, върху следния недвижим имот: самостоятелен обект – жилище, апартамент в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, на основание придобивна давност.

Осъжда К. С. М. и М. Ю. М. от [населено място], [улица], да заплатят на Г. С. И. със съдебен адрес: [населено място], [улица]-1, адв. Х. М. разноски за водене на делото в общ размер на 2 820 лв. /две хиляди осемстотин и двадесет лева/ и на С. С. М., със същия съдебен адрес, разноски в размер на 620 лв. /шестотин и двадесет лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.