Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 14 Април 2021

Отговорност при шофиране след употреба на наркотици без реално повлияване

Върховен касационен съд · 14 Април 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Водач е бил осъден на първа инстанция за шофиране след употреба на наркотици, но въззивният съд го е оправдал, тъй като веществото вече не е оказвало въздействие върху организма му. Прокуратурата оспорва това решение пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд отменя оправдателната присъда и връща делото за ново разглеждане, приемайки, че наличието на реално повлияване не е задължително за съставомерността на престъплението.

Какво приема съдът

За да е налице престъплението шофиране след употреба на наркотични вещества, законът не изисква водачът да е бил реално повлиян от тях към момента на шофирането, нито има значение колко време е минало от приема им.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

наркотични веществауправление на МПСшофиране след употребатетрахидроканабинолповлияване

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * нова присъда във въззивното производство * материална незаконосъобразност * отменена оправдателна присъда поради нарушение на закона

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

гр. София, 14 април 2021 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 141 по описа за 2021 г

Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 260013 от 30.09.2020, по ВНОХД № 3778/19, с която е отменена присъда на Софийски районен съд от 10.06.2019, по НОХД № 15450/18, и подсъдимият С. Д. А. е признат за невинен в това, че на 12.02.2018 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343 б, ал. 3 НК.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.02.2018 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 3 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, глоба, в размер на 500 лв, и „лишаване от право да управлява моторно преводно средство”, за срок от девет месеца, със зачитане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Анализът на доказателствата е извършен в отклонение от процесуалните изисквания. Прието е, че към момента на полицейската проверка, употребеното от дееца наркотично вещество е било във фазата на неактивен метаболит, без въздействие върху човешкия организъм, което е в противоречие с показанията на свидетелите, полицейски служители, заявили, че е имало промяна в поведението на водача. Неправилно е интерпретирано обстоятелството, че деецът е употребил наркотичното вещество в момент, значително отдалечен от времето, когато е спрян за проверка от органите на МВР. Не е съобразена законовата забрана за употреба на наркотични вещества, която има значение и за преценката относно субективната страна на деянието. Не е отчетено това, че наличието на повлияване върху организма или липсата на такова, не е съставомерен елемент по чл. 343 б, ал. 1 НК. Допуснато е нарушение на материалния закон, изводимо от неправилния правен извод, че деянието не съставлява престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК.

С протеста се иска да бъде отменена новата въззивна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста.

Защитата изразява становище за неоснователност на протеста.

Подсъдимият счита, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящата инстанция не намира основание в довода, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд изрично е отбелязал в мотивите към оспорената присъда, че споделя фактическата обстановка, приета от първата инстанция, и счита, че релевантните факти са установени правилно. Различието между двете съдебни инстанции се отнася до изведените от тях правни изводи, като при едни и същи фактически положения, първата инстанция е счела, че е налице престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, а въззивната такава, че деянието е несъставомерно по посочената правна квалификация.

Настоящата инстанция намери, че приетите по делото релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 343 б, ал. 3 НК, а въззивният съд, като е извел противоположен правен извод, е допуснал неправилно приложение на материалния закон. В тази насока, от значение е следното:

За да възникне наказателна отговорност по чл. 343 б, ал. 3 НК, е достатъчно деецът да е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законът не се интересува от това: дали към момента на управление на превозното средство, деецът е бил повлиян от наркотичното вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква степен. За разлика от хипотезата на чл. 343 б, ал. 1 НК, която визира случаите на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с определена концентрация в кръвта на водача, установена по надлежния ред, в чл. 343 б, ал. 3 НК е възведена забраната да се управлява превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо дали водачът обективно е бил повлиян от тяхната употреба. Различието при очертаването на посочените норми произтича от това, че поначало употребата на алкохол не е забранена от закона, откъдето и забраната за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол е забранена само в предвидените от закона случаи. Друго е положението при употребата на наркотични вещества или техни аналози, която поначало е забранена от закона. Следователно, законовата забрана да се управлява моторно превозно след употреба на наркотични вещества или техни аналози, имплицитно се включва в забраната, очертана от чл. 343 б, ал. 3 НК, да се управлява моторно превозно средство след употреба на такива вещества. Когато бъде установено, че водачът на превозното средство е бил повлиян от употребените наркотични вещества, това е отегчаващо обстоятелство със значителна тежест, което се взема предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност. Когато водачът е осъществил състава на чл. 343 б, ал. 3 НК, макар и да не е бил повлиян от употребата на забранените вещества, съставомерността на деянието не отпада, тъй като наличието или липсата на повлияване на водача, респективно, степента на повлияване, не са съставомерни елементи, а единствено биха имали значение при преценката на степента на обществена опасност на извършеното деяние. На следващо място, не може да бъде споделен довода на въззивната инстанция, че деянието е несъставомерно от субективна страна, доколкото деецът е употребил наркотичното вещество в период, значително отдалечен по време от момента на проверката. Това е така, защото, за разлика от случаите на употреба на алкохолни напитки, при които законът се интересува от наличието на повлияване на алкохола върху организма на водача, както и от степента на повлияване, определена в промили, при употребата на наркотични вещества и техни аналози, законът не се интересува от тези въпроси, а въвежда двустепенна забрана: както да се употребяват такива вещества, така и да се управлява моторно превозно средство след тяхната употреба.

Ето защо, когато водачът е предприел управление на превозното средство, съзнавайки, че е употребил наркотични вещества или техни аналози, независимо от момента, в който ги е употребил, той действа с пряк умисъл по чл. 343 б, ал. 3 НК, а деянието е съставомерно по посочената правна квалификация.

По настоящето дело, въззивният съд е извършил неправилна преценка, че деянието е несъставомерно от субективна страна по чл.343 б, ал. 3 НК, с което е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. За отстраняване на допуснатото нарушение е необходимо новата въззивна присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 260013 от 30.09.2020 г, по ВНОХД № 3778/19.

ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.