Отговорност на държавата за вреди от събрана такса по противоконституционен закон

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50006

гр. София, 07.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 879/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Емона - 2011“ ООД, гр. Добрич, срещу въззивно решение № 600 от 04.10.2021 г., постановено по в. т. д. № 708/2021 г. на Софийския апелативен съд, в потвърдителната му част относно исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

От посоченото дружество е подадена и частна жалба вх. № 1258 от 21.01.2022 г. срещу определение № 785 от 09.12.2021 г. по в. т. д. № 708/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. По жалбата е образувано ч. гр. д. № 878/2022 г., което на основание чл. 213 ГПК е присъединено към настоящото дело.

Ответната страна – държавата, представлявана от министъра на финансите, е подала писмен отговор на касационната жалба, в който е изразила становище за нейната неоснователност, а по частната жалба не е взела становище.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 263544 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 9087/2019 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против държавата, представлявана от министъра на финансите, главен иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 694, 92 лв., представляваща удържани от касатора и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % върху произведената електрическа енергия чрез собствената му фотоволтаична централа за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС на РБ, както и в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата от 36 665 лв. до пълния предявен размер от 50 694, 92 лв. - неоснователно удържана от „Емона - 2011“ ООД и внесена в държавния бюджет на 15.04.2014 г. такса за производство на електрическа енергия от слънчева енергия в размер на 20 % върху произведената от ищеца електрическа енергия за периода 01.01.2014 г. – 31.03.2014 г., на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници, обявени за противоконституционни с горепосоченото решение на Конституционния съд на РБ.

Със същото решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 36 655 лв., и вместо него е уважил иска за посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2019 г.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на „Емона – 2011“ ООД от 09.07.2019 г., уточнена с молба от 20.11.2019 г., срещу Република България. В същата са изложени твърдения, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници /слънчева енергия/ чрез собствена фотоволтаична централа /подробно описана/, въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 29.08.2011 г., като е сключил и дългосрочен договор за изкупуване на ел. енергия с крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по преференциални цени. Твърди, че с § 6, т. 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., е създаден раздел V в глава 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с който производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия били задължени да заплащат в полза на държавния бюджет такса в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ без ДДС, която се удържала и внасяла от обществения доставчик /„НЕК“ ЕАД/ или съответните крайни снабдители, които имали задължение за подаване на тримесечна справка в КЕВР и за превеждане на удържаните такси в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. Впоследствие с решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на Конституционния съд, в сила от 10.08.2014 г., КС е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Закона за държавния бюджет за 2014 г., с което е отпаднало задължението за удържане и внасяне таксата. Твърди се, че в периода на действие на този закон /01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. / ищецът е заплатил такси по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ, удържани от крайния снабдител и постъпили в държавния бюджет, в общ размер на 50 684, 92 лв., с плащането на която сума ищецът претърпял вреди, а евентуално – сумата била неоснователно получена от държавата. При тези твърдения е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата удържаните суми на деликтно основание като обезщетение за вреди, а при евентуалност на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, чл. 55, ал. 1, пр. 3 или чл. 59, ал. 1 ЗЗД, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По делото е установено, че с разрешение № ДК-07-024/29.08.2011 г., издадено от началник сектор Ямбол към РДНСК „Югоизточен район“, е разрешено ползването на следния строеж: „Фотоволтаична електроцентрала“ и „кабел 20 KV“, находяща се в УПИ ХХХVІІ-43, 42, кв. 10, по плана на с. Камен връх, община Болярово, област Ямбол, с възложител „Емона – 2011“ ООД. С договор за изкупуване на електрическа енергия № 187/30.06.2011 г. продавачът „Емона – 2011“ ООД се е задължил да доставя на купувача „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове, за срок от 20 г., чрез ФВЦ „Емона – К. връх“, за която е издадено разрешение за ползване № ДК-07-024/29.08.2011 г. Във връзка с изпълнението на договора от 30.06.2011 г. по делото са представени множество фактури, издадени от ищеца за продадена ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за периода 01.01.2014 г. – 31.08.2014 г., протоколи за отчетена произведена ел. енергия и банкови извлечения, писмо с изх. № О-11М-00-16/9.03.2020 г. на КЕВР с приложена към него справка, както и писмо с изх. № 8626905-1-6/25.02.2020 г. с приложена справка на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че от ищцовото дружество са издадени фактури на обща стойност 343 189,63 лв., като е удържана такса по чл. 35а ЗЕВИ на обща стойност 50 684,92 лв. Удържаните от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД такси по чл. 35а ЗЕВИ са преведени по сметка на КЕВР по тримесечия, както следва: на 15.04.2014 г. – 14 020 лв., на 15.07.2014 г. – 23 684 лв. и на 15.10.2014 г. – 12 981 лв. Впоследствие, от сметката на КЕВР сумите са прехвърлени към централния държавен бюджет. С решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 65/06.08.2014 г.), в сила от 10.08.2014 г., са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм. и доп.).

При тези фактически данни въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на предявените искове поради неподведомствеността им на гражданските съдилища, както и че процесуално легитимирано да отговаря по деликтните искове е Народното събрание. По съществото на спора е обосновано разбирането, че приемането на противоконституционен закон няма белезите на деликт, като при отговорността за непозволено увреждане задължението за обезвреда възниква с факта на противоправното действие или бездействие, а не в един по-късен момент. Изложени са съображения, че до обявяването на закона или отделни норми за противоконституционни от Конституционния съд се презюмира, че законът е в съответствие с Конституцията, като неприлагането му занапред, с оглед решението на Конституционния съд /решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г./ защитава правната сигурност. Събирането на такси като вид държавни вземания не следва да се квалифицира като деликт, тъй като към момента на осъществяването му представлява правомерно юридическо действие. Претенцията на ищеца има реститутивен, а не обезщетителен характер, доколкото по естеството си се свежда до връщане на даденото поради липса на основание за неговото получаване към момента на постъпването му в приход на държавния бюджет, а не такъв за обезщетение за претърпени вреди или пропуснати ползи, извън сумата на таксата, която е внесена в приход на бюджета при действието на обявените за противоконституционни норми.

По тези съображения съдът е направил извод, че искът срещу държавата по чл. 49 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение потвърдено, респ. поради настъпване на вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен първият евентуален иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД, същият следва да бъде разгледан. След обсъждане на елементите от фактическия състав на нормата, въззивният съд е приел, че таксите, съобразно разпоредбите на чл. 35а - чл. 35б ЗЕВИ са удържани от цената на продадената от ищеца електрическа енергия за процесния период и след превеждането им по сметката на КЕВР са били внесени по сметка на държавния бюджет. Тъй като според чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ задължени за заплащане на таксата са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, макар и действията по нейното отчитане, удържане и внасяне да се извършва от обществения доставчик, е направен извод, че имущественото разместване е реализирано между производителя и държавата, по чийто бюджет е постъпила сумата. Обосновано е разбирането, че производството е висящо, както и че в случая противоконституционната норма – чл. 35а ЗЕВИ, не се прилага, поради което и предвид неизпълнение от държавата на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС ищецът може да иска връщане на таксата като платена без основание. Тези съображения са обусловили крайния извод на съда за основателност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Посочено е, че ответникът е направил своевременно възражение за погасяване по давност на претенцията за сумите, което е частично основателно, тъй като при кондикционните вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. В конкретния случай имущественото разместване е станало с три плащания: на 15.04.2014 г. – 14 020 лв., на 15.07.2014 г. – 23 684 лв. и на 15.10.2014 г. – 12 981 лв., и следователно от датата на всяко плащане тече и давността за връщане на сумата, като неоснователно получена. Тъй като приложимият срок на погасителната давност е петгодишен – чл. 110 ЗЗД, а исковата молба е подадена на 09.07.2019 г., към този момент давностният срок е изтекъл по отношение на първата сума, която е удържана на 15.04.2014 г. Поради това, за тази сума претенцията е приета за неоснователна като погасена по давност. Спрямо сумите, удържани на 15.07.2014 г. и 15.10.2014 г., давността не е изтекла към датата на подаване на исковата молба, поради което искът за възстановяване на тези две суми е приет за основателен, респ. е уважен до размер на 36 665 лв. от въззивния съд, който е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 59 ЗЗД, като е прекратил исковото производство в тази му част.

С определение № 50174 от 18.10.2022 г настоящият съд е спрял производството по делото до приключване на образуваното тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС производството по делото е възобновено и с определение № 50001 от 29.01.2024 г. решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Налице ли е деликт, извършен чрез законодателния орган на държавата, приел противоконституционна правна норма и не изпълнил впоследствие задължението си по чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд да отстрани настъпилите от прилагането й неблагоприятни последици, съответно могат ли правните субекти, платили таксата по чл. 35а ЗЕВИ, да я искат от държавата като обезщетение за причинените им имуществени вреди.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

С Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023 по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правното основание на предявен срещу държавата иск за заплащане на сума – платена/удържана и внесена в държавния бюджет/такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане. Искът има за основание ангажиране на отговорност на държавата за вреди извън хипотезите, уредени в специални закони, което обуславя и допустимото негово разглеждане от общите съдилища. За приключени към момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ правоотношения следва да се приемат тези, при които са настъпили правнорелевантните юридически факти и породените от тях правни последици. През периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл., за сметка на съответните производители на електрическа енергия от ВЕИ са удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ, които са внасяни в държавния бюджет в установените срокове за първите две тримесечия /с падежи 15.04.2014 г. и 15.07.2014 г./. Таксата е удържана и внасяна от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. Съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение приключени са правоотношенията, по които падежът на таксите е настъпил преди 10.08.2014 г., като удържането им е противоправно. Разпоредбата на чл. 7 КРБ регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, включително Народното събрание и длъжностни лица. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/, не е изпълнено предвиденото в нея задължение. Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект. Отговорността на държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно обезпечителен характер /чл. 49 ЗЗД/ и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица.

Въззивият съд е дал противоположен отговор на задължително тълкуваните от ОСГТК на ВКС въпроси, като е приел, че не е налице деликт и основание да се уважи главният иск, предявен от ищеца в настоящето производство срещу държавата. Както се посочи по-горе, за ищцовото дружество, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствена фотоволтаична централа, при реализиране на произведената от него електроенергия в периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. е събрана такса на основание чл. 35а ЗЕВИ в размер на 50 684,92 лв., заплатена на три плащания. За дружеството е налице вреда в посочения размер, подлежаща на обезщетяване. С удържането на исковата сума имуществото на дружеството е намалено в причинна връзка с противоправно поведение на лица, за поведението на които държавата отговаря. Отговорността за вреди е на държавата, защото неин орган е постановил противоконституционния акт и след това същият този орган противоправно бездейства.

Възраженията на ответника за неоснователност на иска, тъй като действието на обявен за противоконституционен закон е само занапред, както и за изтекла обща погасителна давност за вземането, основаващо се на довод, че началният момент на изискуемостта следва да се свързва с приемането и обнародването на противоконституционните разпоредби, са неоснователни.

На 04.12.2013 г. народните представители от 42-то Народно събрание в своето мнозинство, са приели в закон противоконституционните разпоредби, които с посоченото решение на КС са обявени за такива. Както се посочи по-горе, правоотношенията, по които падежът на таксите е настъпил преди 10.08.2014 г., са приключени, което обаче не означава, че съдът може да приложи разпоредбата на чл. 35а ЗЕВИ, след като тя е била обявена за противоконституционна преди завеждане на исковата молба, макар правоотношението да се е развило в минал момент. Когато се заведе исковата молба, свързана с приложението на чл. 35а ЗЕВИ, и Конституционният съд вече се е произнесъл с решение, че тази норма е противоконституционна, има висящо съдебно производство. Налице е изключението от правилото на чл. 151, ал. 2, изр. 3-то от Конституцията за действието на решението на Конституционния съд занапред. При това изключение и в съответствие с чл. 150, ал. 2 от Конституцията съдът не прилага противоконституционна норма, макар тя да е действала в исковия период преди приемане на решението на Конституционния съд. Нормата на чл. 35а ЗЕВИ към момента на произнасяне на съда вече не е част от правната система, и следователно не е приложимо право.

В случая исковата молба е заведена в съда на 09.07.2019 г. и по-ранна дата от 10.08.2014 г., когато е влязло в сила решението на КС, не може да се противопостави на ищеца като начална за изискуемостта за правото му на обезщетение, претендирано с главния иск (в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 244 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 1732/2019 г., IV г. о. и решение № 50110 от 22.01.2024 г. по гр. д. № 2346/2021 г., III г. о.). С оглед на това, към 09.07.2019 г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

С оглед изложеното крайният извод на апелативния съд за неоснователност на предявения по делото главен деликтен иск срещу държавата по чл. 49 ЗЗД е неправилен поради нарушение на материалния закон. Искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата 50 684, 92 лв., ведно със претендираната законна лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска, до окончателното й изплащане.

Предвид уважаването на главния деликтен иск, не е налице процесуалното условие за разглеждането на предявения по делото евентуален иск срещу държавата, с който ищецът е претендирал връщане на исковата сума като получена без основание (чл. 55, ал. 1 ЗЗД). Обжалваното въззивно решение в частта, постановена по този евентуален иск, се явява процесуално недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

При този изход на делото следва да бъде отменено и обжалваното определение по чл. 248 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна по касация следва да заплати на касатора сторените от него разноски за всички инстанции в размер на 19 755,30 лв. На същата разноски не се дължат.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 600 от 04.10.2021 г., постановено по в. т. д. № 708/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 263544 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 9087/2019 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Емона - 2011“ ООД против държавата, представлявана от министъра на финансите, главен иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 684, 92 лв., представляваща удържани от касатора и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % върху произведената електрическа енергия чрез собствената му фотоволтаична централа за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС на РБ, както и определение № 785 от 09.12.2021 г. по чл. 248 ГПК, постановено по същото дело, и вместо тях постановява:

О с ъ ж д а държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „Емона - 2011“ ООД, гр. Добрич, сумата 50 684, 92 лв./петдесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща удържани от касатора и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % върху произведената електрическа енергия чрез собствената му фотоволтаична централа за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС на РБ, заедно със законната лихва, считано от 09.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

О б е з с и л в а решение № 600 от 04.10.2021 г. по в. т. д. № 708/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е разгледан евентуалният иск на „Емона - 2011“ ООД срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, по чл. 55, ал. 1 33Д, за връщане на сумата 50 684, 92 лв. като получена без основание, и прекратява производството по делото в тази част.

О с ъ ж д а държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „Емона - 2011“ ООД, гр. Добрич, сумата 19 755,30 лв. /деветнадесет хиляди седемстотин петдесет и пет лева и тридесет стотинки/ разноски за всички инстанции.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: