Придобиване по давност на етаж от еднофамилна сграда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50037

София, 25.05.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1592 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. П. И., чрез пълномощника му адвокат К. Б. и на А. В. К., чрез пълномощника й адвокат Д. Г., против решение № 190 от 1.06.2021 г., поправено с решение № 192 от 2.06.2021 г. и решение по чл. 250 ГПК № 391 от 17.11.2021 г., постановени по гр. д. № 592 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Перник.

Ответникът В. П. И. атакува въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 1758 от 29.11.2019 г. и решение № 605/13.03.2020 г. по гр. д. № 4128/2017 г. на Районен съд - Перник и вместо тях е постановено друго за допускане на съдебна делба на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м., изградена в УПИ *, кв. 18 по плана на [населено място], ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата между съделителите и при права в съсобствеността: А. В. К. - 12/16 ид. ч.,у В. П. И. - 2/16 ид. ч. и Е. П. К. - 2/16 ид. ч., като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 141, том III, рег. № 2930, дело № 381/2016 г. за признати в полза на Р. М. И. права върху първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда от 81 кв.м., изградена в УПИ *, кв. 18 по плана на [населено място] над 1/4 ид. ч. (или 4/16 ид. ч.) и над 2/16 ид. ч. от дворното място.

А. В. К. атакува въззивното решение № 190 от 1.06.2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 1758 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 4128/2017 г. на Районен съд – Перник за определяне правата в съсобствеността на УПИ *, кв. 18 по плана на [населено място], с площ от 505 кв.м. и построените в него гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м., както следва: 8/16 ид. ч. за В. П. И., 2/16 ид. ч. за Р. М. И. (починала на 25.11.2019 г., в чиито права са конституирани В. П. И. и Е. П. И.), 3/16 ид. ч. за Н. К. В. (починала на 11.07.2020 г., в чиито права е конституирана А. В. К.) и 3/16 ид. ч. за А. В. К., както и решение № 391 от 17.11.2021 г. по гр. д. № 592 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането й за допълване на въззивното решение № 190 от 1.06.2021 г., поправено с решение № 192 от 2.06.2021 г., като съдът се произнесе по частта от жалбата й, касаеща правата в съсобствеността на дворното място, гаража и второстепенната постройка.

С определение № 50473 от 6.12.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 190 от 1.06.2021 г., поправено с решение № 192 от 2.06.2021 г., постановени по гр. д. № 592 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Перник на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Прието е по касационната жалба на В. П. И., че следва да се прецени дали не е очевидно неправилен изводът на окръжния съд, че първият етаж съставлява самостоятелно жилище спрямо което може да тече придобивна давност, при приетите от него за установени факти, че обособяването е извършено чрез фактическо преустройство и изграждане на баня, като на втория етаж няма баня и не е водоснабден и че двата етажа са електроснабдени чрез общо табло, като при преценката следва да се съобрази и даденото в решение № 28/16.05.2022 г. по гр. д. № 2861/2021 г. на ВКС, I г. о. тълкуване.

По касационната жалба на А. В. К. е прието, че следва да се прецени съответствието на изводите на въззивния съд (относно правата в съсобствеността на урегулирания поземлен имот и построените в него гараж и стопанска постройка) по въпроса: върху кого е тежестта на доказване при оспорване на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, когато страната, която го оспорва, притежава документ за собственост с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС в хипотезата, в която и двете страни по правния спор разполагат с нотариален акт за собственост, като преценката е обусловена от обстоятелството, че при произнасянето си чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивният съд е зачел придобитите по давност права върху урегулирания поземлен имот, гаража и второстепенната постройка (от което следва, че я е приел като подобрение към терена, а не като принадлежност към жилищната сграда), т.е. въпреки, че не е зачел придобивната давност за първия етаж, е счел че ответниците не са опровергали констатациите на нотариуса по отношение придобивната давност като принадлежност към първия етаж на 1/2 от урегулирания имот, гаража и второстепенната постройка.

Решение по чл. 250 ГПК № 391 от 17.11.2021 г. по гр. д. № 592 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Перник не е допуснато до касационно обжалване.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е констатирал, че А. В. К. (лично и като правоприемник на Н. К. В.) е предявила против В. П. И. (лично и като правоприемник на Р. М. И.) и Е. П. И. (правоприемник на Р. М. И.) иск за делба на УПИ *, кв. 18 по плана на [населено място] и построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и второстепенна постройка, като е основала правата в съсобствеността на наследяване и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 127, том I, дело № 282/1989 г.

Ответниците са оспорили иска за делба на първия етаж от жилищната сграда, с твърдения, че той е придобит по давност от Р. М. И. заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, гаража и стопанската постройка, за което е издаден констативен нотариален акт № 141, том III, рег. № 2930, дело № 381/2016 г. и тези права са прехвърлени на В. П. И. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 62, том I, рег. № 1172, дело № 53 от 20.04.2017 г.

От фактическа страна окръжният съд е приел за установено, че процесният имот, съставляващ понастоящем УПИ *, кв. 18 по плана на [населено място] и построената в него сграда са били придобити от М. П. В. (влязло в сила решение № 1109/16.12.1974 г. по гр. д. № 702/1974 г. на Районен съд-Перник, нотариален акт № 127, том IV, дело № 1253/1976 г. и нотариален акт № 138, том IV, дело № 272/1976 г.). М. П. В. е починал на 31.05.1975 г. (с погрешно посочена в решението година на смъртта като 1945 г.) и е наследен от съпругата си Т. Т. В., починала на 12.08.2006 г., сина си В. М. В. и дъщеря си Р. М. И..

С нотариален акт № 127, том I, дело № 282/1989 г. Т. Т. В. е прехвърлила на сина си В. М. В. собствената си 1/2 ид. ч. от урегулирания имот и построената в него жилищна сграда срещу задължение за издръжка и гледане. Ищцата А. В. К. е наследник на В. М. В., починал на 18.02.2001 г. и съпругата му Н. К. В., починала на 5.08.2020 г.

С нотариален акт № 141, том III, рег. № 2930, дело № 381/2016 г. Р. М. И. е призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид. ч. от урегулирания поземлен имот, ведно с първия етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда и подобренията, направени в имота. На 20.04.2017 г. Р. М. И. е прехвърлила удостоверените с констативния нотариален акт права на В. П. И. с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 62, том I, рег. № 1172, дело № 53/2017 г. Р. М. И. е починала на 25.11.2019 г. и е наследена от сина си В. П. И. и дъщеря си Е. П. И..

Съдебно-техническата експертиза установява, че в УПИ *, кв. 18 по плана на [населено място] е изградена масивна двуетажна тухлена жилищна сграда,в която стълбищна клетка осъществява достъпа до първия и втория етаж. Установява се също така, че първият етаж се състои от хол-вестибюл, всекидневна, спалня с изпълнена мивка, кухня, в която е обособено помещение-баня, а вторият - от хол-вестибюл, стая-всекидневна и две стаи-спални. От заключението става ясно, че от стълбищната клетка има достъп чрез капандура до подпокривното пространство и че двата етажа има снабдяване с електричество чрез общо табло като водопровод е изграден само на първия етаж, на който единствено има санитарно помещение. Посочва се, че първият етаж от жилищната сграда отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелно жилище, съгласно чл.40 ЗУТ.

Въззивният съд е посочил и какво установяват показанията на всеки от разпитаните по делото свидетели.

От правна страна е приел, че в случая първият етаж е съставлявал част от еднофамилна жилищна сграда, ползвана от семейството на общия наследодател М. В.. Направил е извод, че дори и да е упражнявана фактическа власт върху този етаж в продължение на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, то той не е могъл да бъде придобит по давност от Р. И.. Допълнително са изложени съображения, че свидетелските показания установяват, че преустройството на първия етаж е извършено през 2011 г., а съответно само установената от този момент фактическа власт би могла да доведе до придобиване на собствеността по давност, но до предявяване на иска през 2017 г. не е изтекъл десетгодишния давностен срок. Поради това е формиран извод, че е налице съсобственост на първия етаж и правата в съсобствеността са определени при отчитане на наследственото правоприемство и вещно-прехвърлителното действие на договора по нотариален акт № 127, том I, дело № 282/1989 г. в полза на прекия наследодател на ищцата (съвпадащи с правата в съсобствеността на втория етаж).

Счел е, че като последица от разрешения спор за собственост следва да се отмени издадения в полза на Р. И. констативен нотариален акт за собственост по давност № 141, том III, рег. № 2930, дело № 381/2016 г. за удостоверените права над 2/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 4/16 ид. ч. от първия етаж на жилищната сграда.

Като краен резултат е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен иска за делба на първия етаж от жилищната сграда и е постановил друго за допускане на делбата при права в съсобствеността: А. В. К. - 12/16 ид. ч.,у В. П. И. - 2/16 ид. ч. и Е. П. К. - 2/16 ид. ч. и е потвърдил същото решение в частта, с която са били определени от районния съд правата в съсобствеността на урегулирания поземлен имот, гаража и второстепенната постройка, както следва: 8/16 ид. ч. за В. П. И., 2/16 ид. ч. за Р. М. И. (починала на 25.11.2019 г., в чиито права са конституирани В. П. И. и Е. П. И.), 3/16 ид. ч. за Н. К. В. (починала на 11.07.2020 г., в чиито права е конституирана А. В. К.) и 3/16 ид. ч. за А. В. К..

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Изводът на въззивния съд, че след преустройството на първия етаж и обособяването му като жилище, което отговаря на изискванията да бъде самостоятелен обект на вещни права, спрямо него е могло да започне течението на срока на придобивната давност по чл. 79 ЗС, е очевидно неправилен. В практиката на ВКС по решение № 28/16.05.2022 г. по гр. д. № 2861/2021 г. на ВКС, I г. о. е дадено тълкуване че реално обособени части от самостоятелен обект не могат да бъдат предмет на придобивна давност, защото териториално-устройствения закон предвижда специални правила за разделяне на съществуващи обекти или за тяхното преустройство като предвижда, че то може да стане единствено с административен акт на общинските технически органи. След като се забранява да се придобиват чрез прехвърлителни сделки реални части от самостоятелни обекти, за които не е одобрен инвестиционен проект, то и придобиването по давност на такива обекти също следва да се счита за забранено, за да не се създава двойствен режим за обособяване на самостоятелни обекти в зависимост от придобивния способ – оригинерен или деривативен.

Настоящият касационен състав споделя това тълкуване по следните съображения:

Вещното право на собственост може да съществува само върху самостоятелен обект на вещни права и неговите принадлежности.

Съгласно чл. 202 и чл. 203 ЗУТ делба (доброволна или съдебна) и правни сделки за прехвърляне на реално обособени части от сграда, жилище или друг обект (с изключение на обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1) могат да се извършват само ако обособените части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти. В подзаконовите нормативни актове по приложение на ЗУТ не се съдържат изрични изисквания към обхвата на инвестиционните проекти по чл. 202 и чл. 203 ЗУТ, но новообособените обекти трябва да отговарят на строителните правила и нормативи и действащите разпоредби по устройство на територията. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по т. д. № 3/2014 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че инвестиционният проект удостоверява, че реално определената част отговоря на изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост, както и че когато предмет на правна сделка е реално определена част от недвижим имот негражданско-правния елемент (одобрен инвестиционен проект) е предпоставка за настъпване на вещноправния ефект.

Когато част от еднофамилна сграда се обособи като самостоятелно жилище чрез фактическо преустройство, за да се приеме, че е възникнал нов самостоятелен обект на вещни права следва да се установи не само, че преустроената част отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ, но и че останалата реална част от сградата може да се обособи като самостоятелно жилище, респ. самостоятелен обект с друго предназначение при спазване на строителните правила и норми. Само в хипотеза, в която и двете реални части от еднофамилна сграда или от самостоятелен обект в сграда могат да се обособят като нови обекти съобразно техническите правила и нормативи, удостоверено с одобрен инвестиционен проект, може да се приеме, че фактическото преустройство на реална част е довело до възникване на нов обект на вещни права.

Давността по чл. 79 ЗС е уреден в закона фактически състав за придобиване на вещни права върху самостоятелни обекти и техните принадлежности, респ. върху присъединени към самостоятелни обекти реални части от недвижим имот, щом липсва нормативна забрана (например за придобиване на реална част от парцел по чл. 59 ЗТСУ-отм. или на реални части от урегулирани и неурегулирани имоти за ниско жилищно застрояване в урбанизирана територия по чл. 200 ЗУТ, които не могат да се урегулират самостоятелно съобразно изискванията за минимални размери) или не се нарушава нормативно изискване (например жилището да има складово помещение). Налице ли е самостоятелен обект на вещни права се преценява към момента на изтичане на давностния срок, когато настъпва и вещно-правния ефект на този придобивен способ. Следователно, за да се приеме, че владението върху обособена чрез фактическо преустройство в жилище реална част от еднофамилна сграда, респ. от самостоятелен обект в сграда, е довело до придобиване на правото на собственост върху самостоятелен обект на вещни права в хипотезата на чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС, е необходимо към момента на изтичане на давностния срок, респ. към момента на позоваването на придобивната давност на основание чл. 84 ЗС вр. чл. 120 ЗЗД в производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка или в хода на исково производство по спор за собствеността на сградата или на реални части от нея, да се представи одобрен инвестиционен проект, удостоверяващ, че владението е осъществявано върху самостоятелен обект на вещни права.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: върху кого е тежестта на доказване при оспорване на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, когато страната, която го оспорва, притежава документ за собственост.

В мотивите към Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че в хипотеза, в която страната, която оспорва констативен нотариален акт, също притежава документ за собственост, то разпределянето на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже фактическия състав на придобивното основание, от което извежда притежанието на вещното право.

По основателността на касационните жалби:

Основателни са доводите в касационната жалба на ищцата, че при извод, че първият етаж не е придобит по давност от праводателя на ответниците въззивният съд неправилно е определил правата в съсобствеността на урегулирания поземлен имот, гаража и второстепенната постройка. Р. М. И. е придобила по наследство от М. П. В. 1/4 ид. ч. от сградата и дворното място и подобренията в него. С констативен нотариален акт № 141, том III, рег. № 2930, дело № 381/2016 г. е призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид. ч. от урегулирания поземлен имот, ведно с първия етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда и подобренията, направени в имота. В гласните доказателства по делото липсват изнесени данни за начина на ползване на дворното място освен, че Р. поддържала двора и поддържала градина) гаража и второстепенната постройка. Владение върху реална част от съсобствен имот не може да доведе до придобиване по давност на идеална част, съответстваща на площта на владяната реална част. По делото липсват данни Р. М. И. да е завладяла правата са друг съсобственик и да е демонстрирала промяната в намерението си спрямо него. Зачитайки правата от урегулирания поземлен имот, гаража и второстепенната постройка, удостоверени с констативен нотариален акт № 141, том III, рег. № 2930, дело № 381/2016 г. над придобитата по наследство 1/4 ид. ч. въззивният съд е постановил неправилно решение.

Оплакванията в касационната жалба на ответника В. П. И. са неоснователни. Наведените доводи са, че сградата е строена 1948 - 1949 г., на два жилищни етажа, които са еднакви и от момента на построяването до 1963 г. всеки от етажите представлява самостоятелно жилище (сградата е обслужвана от външна тоалетна и е захранена с ток и вода), поради което следва да се приложи тълкуването по Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г., ОСГК на ВС, а следователно сградата не е еднофамилна; че банята и тоалетната на първия етаж са изградени преди 2001 г., а не както приема въззивния съд през 2011 г.; че дори да се приеме, че Р. М. И. не е придобила първия етаж по давност, то тя е би собственик на 1/4 ид. ч. от него, а също и на 1/4 ид. ч. от дворното място, поради което договора за покупко-продажба от 20.04.2017 г. е породил правно действие за тези права, поради което понастоящем съсобственици на първия етаж са А. К. и В. И., а Е. И. (К.) не притежава права.

Разрешението по Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г., ОСГК на ВС (възприето и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – например решение № 118/30.05.2011 г. по гр. д. № 467/2010 г., І г. о., решение № 44/12.09.2012 г. по гр. д. № 699/2011 г., ІІ г. о.) е, че обособените преди 17.05.1963 г. (когато влизат в сила измененията на § 38 и § 39 от Строителните правила и норми, с които за пръв път се създават норми за преустройство на жилищни сгради при съдебното им поделяне, но без да се урежда положението на заварените и вече обособени реални части) жилища чрез реално разделяне на съществуващо жилище, съставляват самостоятелен обект на вещни права дори и да не отговаря на строителните правила и норми за новостроящи се жилища или при реално разделяне на жилище, въведени с измененията на § 38 и § 39 от Строителните правила и норми, както и въведени с последвалите ги законови и подзаконови нормативни актове. „Обособяване от по-рано“ по смисъла на Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г., ОСГК на ВС е налице, когато преди 17.05.1963 г. реални части от съсобствена жилищна сграда или съсобствен обект в жилищна сграда се ползва като обособени жилища от отделните съсобственици (фактическо обособяване), поради което при делбата съдът може да приеме реална поделяемост, дори фактически ползваните жилища да не отговарят на строителните правила и норми или когато преди 17.05.1963 г. е осъществен акт на разпореждане с вещно-правно действие с реална част от съществуващо жилище (юридическо обособяване).

В настоящия случай липсва както фактическо обособяване (липсват данни за начина на ползване на процесната сграда преди 17.05.1963 г., а и съсобствеността върху нея е прекратена чрез съдебна делба през 70-те години на 20 век, въз основа на която като собственик се легитимира наследодателят М. П. В.), така и юридическо обособяване (липсва сделка или друг акт с вещно-правни последици за прехвърляне на реална част от сградата), поради което неоснователен е доводът на касаторът-ответник, че в сградата са били обособени две жилища преди 17.05.1963 г.

Неотносими към изхода на спора съобразно наличните понастоящем доказателства са доводите относно това кога е извършено преустройството на първия етаж и кой и от кога е осъществявал владение върху него. Сградата е построена като еднофамилна, като чрез преустройство на първия етаж е обособен обект, който отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ. Вторият етаж обаче не е преустроен, липсва кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и не е водоснабден, т. е. за него липсва вътрешна сградна инсталация. За да се приеме, че преустройството на първия етаж е създало самостоятелен обект на вещни права, спрямо който може да тече придобивна давност, е необходимо да се установи чрез одобрен инвестиционен проект, че е възможно всеки от етажите да бъде обособен като самостоятелно жилище при спазване на техническите правила и норми.

По отношение договора за покупко-продажба по нотариален акт № 62, том I, рег. № 1172, дело № 53/2017 г., с който Р. М. И. е прехвърлила удостоверените с констативния нотариален акт № 141, том III, рег. № 2930, дело № 381/2016 г. права на В. П. И. приложение следва да намерят разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по т. д. № 3/2014 г., ОСГК на ВКС, а именно да се прецени дали при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на първия и втория етаж като самостоятелни обекти на вещни права. Ако такава пречка съществува договорът е нищожен, поради невъзможен предмет. Ако бъде одобрен инвестиционен проект следва да се прецени изтекла ли е давността в полза на Р. М. И. за първия етаж. Тъй като с изтичане на давността сградата става в режим на етажна собственост, правата от урегулирания поземлен имот ще следва да се определят по реда на чл. 40 ЗС. По отношение на гаража липсват каквито и да било данни, че е владян от праводателката на ответника-касатор, поради което правата в съсобствеността му следва да се определят съобразно наследственото правоприемство. По отношение на второстепенната постройка следва да се извърши преценка дали съставлява принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС към урегулирания поземлен имот или към жилищната сграда от което зависят и правата в съсобствеността и то само доколкото същата не съставлява складово помещение към обособените с инвестиционния проект самостоятелни обекти на първия и втория етаж от сградата.

Съдът включително и касационният е длъжен служебно да приложи императивни правни норми, дори и страните по делото да не са се позовали на тяхното нарушение. В случая е налице основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд-Перник.

При обособяване на реални части от съсобствен имот при съдебна делба се прилагат правилата на чл. 203 ЗУТ – съответните дялове да могат да бъдат обособени съгласно одобрен инвестиционен проект без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените. Изискването преустройството да не е значително и неудобствата да не са по-големи от обикновените не се прилага само когато между съсобствениците при доброволна делба, респ. между тях и техния съконтрахент съществува взаимна воля за придобиване на реална част от обекта съобразно одобрен преди или след сделката инвестиционен проект. В хипотеза като настоящата, в която единия съсобственик твърди, че е преустроил реална част от съсобствената сграда в самостоятелен обект, който е придобил чрез давностно владение, е необходимо да се установи, че и останалата реална част от сградата може да се обособи като самостоятелен обект чрез одобрен инвестиционен проект, който не предвижда значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените.

По правило при вероятна поделяемост на съсобствен обект служебно задължение на съда във втората фаза на делбата е да укаже на страните да проведат процедурата по чл. 203 ЗУТ и да представят одобрен инвестиционен проект с оглед формиране на извод колко реални дяла могат да се обособят от делбеното имущество и какъв способ за прекратяване на съсобствеността е приложим. Обаче в случаите, в които преценката за наличие на съсобственост, която да бъде прекратена чрез съдебна делба, е обусловена от наличието на инвестиционен проект (независимо дали защото е осъществена сделка с реална част от застроен обект или е сключен договор за доброволна делба, чрез който застроен обект е поделен на реални части без одобрен инвестиционен проект или е налице позоваване на придобивна давност за реална част от застроен обект, за която се твърди, че чрез преустройство е обособена като самостоятелен обект) изводът налице ли е съсобственост върху съответната реална част и съществуват ли самостоятелни обекти, които могат да бъдат предмет на съдебна делба, респ. обект на вещното право на собственост, е обусловен от провеждане на процедурата по чл. 203 ЗУТ в първата фаза на делбата (аналогична е хипотезата, в която съдът дължи указания за провеждане на процедурата по чл. 201 ЗУТ в първата фаза на делбата, когато се иска делба само на урегулиран поземлен имот, застроен със сгради индивидуална собственост на всеки от съделителите). В случая, съдът не е съобразил изискванията на императивната норма на чл. 203 ЗУТ и не е изпълнил служебните си задължения да укаже на ответника В. П. И. да предприеме действия по изработването и одобряването на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти на първия и втория етаж, евентуално при представяне на проект/и да извърши преценка дали предвидените преустройства са значителни и създават неудобства по-големи от обикновените. Едва след това съдът може да формира извод дали първият етаж е годен обект на вещни права и изтекла ли е спрямо него придобивна давност в полза на Р. М. И..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 190 от 1.06.2021 г., поправено с решение № 192 от 2.06.2021 г. и, постановени по гр. д. № 592 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Перник.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: