Правомощия на ректора при съкращаване на щат за неакадемична длъжност

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 98

гр. София, 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Албена Рибарска
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2498 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. В., представлявана от адв. И. К., срещу въззивно решение № 542 от 04.05.2020 г., постановено по възз.гр.д. №321/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 5836/18.12.2019 г. по гр.д. № 16504/2019 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ - за отмяна на уволнението, извършено поради съкращаване на щата със заповед № РД – 17 - 2419/26.08.2019 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на финансов отдел, главен счетоводител“ във финансово-счетоводен отдел при Икономически университет – Варна; и за заплащане на обезщетение за периода на безработица поради уволнението в размер на сумата 17 634 лева.

Жалбоподателката поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да се уважат.

Ответната страна по жалбата – Икономически университет – Варна, представляван от ректора проф.д-р Е. С., чрез юрисконсулт В.К., поддържа становище за законосъобразност на въззивното решение и за неоснователност на подадената жалба.

С определение № 61/02.02.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса – компетентен ли е ректорът на университета да вземе решение за съкращаване на щата за длъжност, която не е академична, или съгласно чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗВО това е правомощие на академичния съвет.

По поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност.

Правомощията на органите за управление на висшето училище – общо събрание, академичен съвет и ректор - са регламентирани от разпоредбите на чл. 29, чл. 30 и чл. 32 ЗВО и в приеманите от висшите училища правилници за дейността им (чл.37 ЗВО). В решение № 11/05.10.2010 г. по к. д. № 13/2010 г. на КС на РБ е посочено, че правилниците на висшите училища са особени вътрешни актове на автономни и самоуправляващи се субекти (чл.21 ЗВО), които са задължителни за колективите им, като целта им е да организират различни аспекти на тяхната дейност, съобразно първичната правна уредба и по въпроси, неуредени в закона.

Академичният съвет е определен в чл.30, ал.1 ЗВО като орган за ръководство на учебната и научна дейност на висшето училище, който: определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма на ректора и контролира нейното изпълнение (т.1); взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище (т. 3а); приема правилник за атестирането на академичния състав (т. 8 – ред., изм. ДВ бр.17/2020 г.); ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение (т. 11) и др. Ректорът представлява висшето училище - чл.32, ал.1, т.1 ЗВО, по право е член и председател на академичния съвет (т.2); сключва и прекратява трудови договори (т.3); предлага на АС за избор кандидатурите на помощник – ректорите (т.5); предлага на АС създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена (т.10 – ДВ,бр.17/2020 г.); изпълнява други функции, произтичащи от законите, от политиката на развитие на висшето училище и от решенията на общото събрание или на академичния съвет (т.14). Следователно, на ректора законодателят е възложил представителната и административната дейност, текущото оперативно управление, в рамките на които се включва и упражняването на работодателската власт - сключването и прекратяването на трудовите договори с всички работещи във висшето училище и дисциплинарната власт (чл.58 – чл.59 ЗВО).

Предвид изложеното, Върховният касационен съд намира, че уреденото в чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗВО правомощие на академичния съвет да взема решения за създаване, преобразуване или закриване на основни и обслужващи звена в структурата на висшето училище (по предложение на ректора - чл.32, ал.1, т.10 ЗВО) поначало няма отношение към правомощията на представляващия по закон работодателя (§1, т.1 ДР на КТ, вр. с чл.32, ал.1, т.1 ЗВО) - ректора, като оперативен изпълнителен орган на висшето училище да ръководи дейността му, да упражнява работодателската власт, в т. ч. в рамките на законово регламентираната управленска самостоятелност - да извършва промени в щатното разписание за неакадемични длъжности в обслужващи звена на висшето училище (според поставения правен въпрос). В тази връзка, в съдебната практика е изяснен въпросът, че структурната промяна в обособени звена на работодателя може, но не е задължително да бъде свързана с увеличаване или намаляване на заетия персонал, поради което от нормата на чл.30, ал.1, т.3а ЗВО не може да се прави извод, че компетентността за съкращаването на щата е на академичния съвет. В случаите, когато промените са свързани с увеличаване или намаляване на заетите лица, то въз основа на решението за структурна промяна се утвърждава ново щатно разписание.

Същевременно, в съответствие с принципите за академична автономия и академично самоуправление висшето училище има право съгласно чл. 37 ЗВО да регламентира с правилника за дейността всички въпроси на устройството, дейността и управлението си, които не са уредени в закона. В този смисъл, доколкото приложимите норми по чл.30 и чл.32 ЗВО не уреждат изрично въпроса за промените в щата, няма пречка този въпрос да се уреди с правилника на висшето училище. От това следва да се приеме, че когато с правилника по чл.37 ЗВО е посочен оправомощеният едноличен или колективен орган на висшето училище, негова ще е компетентността да извършва промени в щатното разписание. Когато такова изрично овластяване няма, промяната на щатното разписание следва да се приеме, че е компетентност на представляващият работодателя – ректора на висшето училище, като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на друг орган.

В същата насока е и практиката на ВКС по сходни случаи (напр. – кооперация-работодател, търговско дружество и др.), касаещи въпроса - едноличният или колективният орган на управление на работодателя е компетентен да вземе решение за съкращаване на щата. Посочвано е, че според съответната организационна форма, работодателят се представлява от лицата, определени в закона и в устройствени правила. Приемано е, че компетентният орган да извърши съкращаване на щата е този, който е оправомощен за това с устройствения акт на съответното юридическо лице (вж. – реш. № 413/ 30.01.2014 г. по гр. д. № 2362/2013 г., ІV г.о., реш. № 343/28.12.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г., ІV г.о., реш. № 8/ 02.03.2012 г. по гр.д. № 672/ 2011 г., ІІІ г.о., реш. № 209/20.11.2020 г. по гр. д. № 4884/2019 г., IV г.о. на ВКС и др.); когато такова специално овластяване няма, компетентният орган да извърши съкращаване на щата е представляващият работодателя.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

С въззивното решение е прието, че ректорът на Икономически университет - Варна законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор с ищцата А. В., което е извършено със заповед № РД – 17 - 2419/26.08.2019 г., поради съкращаване на заеманата единствена щатна бройка за длъжността „ръководител на финансов отдел, главен счетоводител“ във финансово-счетоводен отдел. Посочено е, че решението за съкращаване на щата е взето със заповед № РД-17-2147/26.07.2019 г. на ректора на университета и считано от същата дата е утвърдено новото щатно разписание, в което длъжността не фигурира. На ищцата е връчено едномесечно предизвестие № РД-17-2148/26.07.2019 г., а на 26.08.2019 г. й е връчена оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.2, предл. 2-ро КТ, считано от 27.08.2019 г.

За да счете предявените искове за неоснователни, въззивният съд е приел, че съкращението е реално, работодателят не е имал задължение да извършва подбор, защото е премахната единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата и решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган. Във връзка с последното е посочил, че съгласно чл.24 ЗВО органи за управление на висшето училище са общото събрание, академичният съвет и ректорът. Правомощията им са регламентирани в разпоредбите на чл. 29, чл. 30 и чл. 32 ЗВО. Общото събрание и академичният съвет нямат компетентност по въпросите за сключването и прекратяването на трудовите договори със служителите от академичния състав и с останалите служители, работещи във висшето училище. Функциите на АС са свързани с учебната и научната дейност на висшето училище, а на ректора на учебното заведение законодателят е възложил оперативната, представителната и административната дейност, вкл. и правомощията по сключването и прекратяването на трудовите договори със служителите на висшето училище (чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗВО). Академичният съвет, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗВО, взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище, но в случая не е налице никоя от тези хипотези. Направен е извод, че решението за съкращаване на щата за процесната длъжност е взето компетентен орган, поради което са неоснователни доводите на ищцата за незаконосъобразност на уволнителната заповед на това основание.

При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила.

Не се установява решението на ректора за съкращаване на щатната бройка за длъжността, заемана от ищцата, да е взето извън пределите на работодателската му компетентност, уредена в ЗВО и в обявения и действал към тази дата правилник за дейността на университета, каквито оплаквания са изложени в касационната жалба. Както е установено по делото, в правилника на университета преди изменението му през 2020 г., не е изрично уредено чие е правомощието – на АС или на ректора - да вземе решение за съкращаване на щата в обслужващо звено, в каквото е работила жалбоподателката. В чл.19 и чл.21 от правилника на ИУ - Варна (ред. към 2019 г.) изброените правомощия на АС и ректора преповтарят по съдържание текстовете на нормите по чл.30 и чл.32 ЗВО. Изрично овластяване за съкращаване на щата в полза на едноличния или колективния орган на управление на университета няма, при което следва да се приеме, че промяната на щатното разписание е извършена от компетентния за това орган – представляващият работодателя ректор на висшето училище, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Правилно е приетото от решаващия съд, че съкращаването на щата е реално - трудовата функция, изпълнявана от ищцата е престанала да бъде съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание. За законността на уволнението на основанието по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ не е задължително условие трудовата функция да е отпаднала в дейността на работодателя, временно или трайно. Работодателят не е имал задължение да извършва подбор, поради съкращаването на единствената за длъжността ръководна щатна бройка. С това ответникът е доказал законността на издадената заповед на посоченото в нея прекратително основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, поради което правилно въззивната инстанция е приела предявените искове по чл.344, ал.1, т.1- т.3 КТ за неоснователни и ги е отхвърлила. При постановяването на решението не са допуснати сочените от жалбоподателката нарушения на материалния закон във връзка с извършено от некомпетентен орган на работодателя съкращаване на щатното разписание в обслужващо звено на университета, липса на реално съкращаване на щата и неизвършен подбор по чл.329 КТ. От това следва, че не са налице сочените основания за касиране на въззивното решение и същото следва да се остави в сила.

При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се дължи заплащане на разноски за тази инстанция, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК възлизат на сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 542 от 04.05.2020 г., постановено по възз.гр.д. №321/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА А. Н. В., с ЕГН – [ЕГН], да заплати на Икономически университет – Варна разноски за тази инстанция в размер на сумата 300 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.