Прилагане на по-леко наказание при тежко влошено здраве на подсъдимия

Текстът на акта

Ключови фрази

13
Р Е Ш Е Н И Е

№. 12

гр.София, 12 януари 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 680/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационен протест, депозиран от прокурор в АП-Варна и касационна жалба от адв.Ч., защитник на подсъдимия А. А. Б.в, срещу решение №59 от 22.05.2025 г., постановено по внохд №88/2025 г. по описа на Апелативен съд- Варна.

В протеста се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се твърди, че при определяне на наказанието въззивната инстанция не е преценила комплексно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, действителната тежест на извършеното деяние и високата обществена опасност на дееца, като за сметка на това е надценила влошеното здравословно състояние на подсъдимия, приемайки го за изключително смекчаващо по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Изложени са съображения за това, че заболяванията на подсъдимия са хронични и с голяма давност, като същите не са му попречили да извърши множество престъпления, за които вече е бил осъден и които обосновават квалификацията по настоящото дело „опасен рецидив“, както и да осъществи инкриминираното му сега престъпление в съвсем кратък срок след освобождаването му от местата за лишаване от свобода. По тази причина прокурорът оспорва приложението на чл.55 от НК, приемайки, че дори и да се счете, че здравословното състояние на А. Б. представлява изключително смекчаващо по своя характер обстоятелство, то не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка на горната разпоредба- най-лекото наказание, предвидено в нормата на чл.354а ал.2 т.4 от НК, да е несъразмерно тежко. Посочени са аргументи, обосноваващи изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Акцентира се на това, че за постигане целите по чл.36 от НК, на подсъдимият следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер, предвиден от законодателя за инкриминираното му престъпление, при условията на чл.54 от НК, а наказанието глоба да бъде определено към минималния размер. В този смисъл сe отправя искане за отмяна на решението в протестираната му част- относно размера на наказанието и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В касационната жалба на адв.Ч., защитник на подсъдимия се твърди, че: 1. „не са били събрани безспорни и категорични доказателства, доказващи вината на подсъдимия“; 2. фактическата обстановка, приета от въззивния съд е „copy paste“ на тази, отразена в мотивите към първоинстанционната присъда; 3. липсва отговор в атакуваното съдебно решение на възраженията, направени във въззивната жалба; 4. неправилно са били кредитирани показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители и св.Р., тъй като те са заинтересовани лица, искали да навредят на подсъдимия; 5. не е било изяснено дали описаните в протокола за оглед на местопроизшествие четири пакетчета действително са били намерени там, дали са били поставени от св.Р. или донесени от полицията; 6. поемни лица не са присъствали на извършените огледи; 7. неоснователно е отказано извършване на следствен експеримент или оглед на местопроизшествие. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В допълнението към касационната жалба, изходящо от подсъдимия А. Б., чрез защитника му, са посочени и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения се аргументира с : липса на мотиви на въззивното решение; нарушение на разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.118, чл.161, чл.162 и чл.163 от НПК; необективен анализ на свидетелските показания, довел до изкривяване на тяхното действително съдържание. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се извежда от порочно изградената фактическа обстановка, приета въз основа на неправилен анализ на доказателствената съвкупност, като се оспорва и наличието на специална цел за „разпространение“ на наркотичните вещества. В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, алтернативно- за потвърждаване на въззивния съдебен акт, или за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и с направеното искане. Намира жалбата на подсъдимия и неговия защитник за неоснователна, поради липса на претендираните касационни основания. Акцентира на това, че доказателствата по делото са били оценени съобразно тяхното действително съдържание, без наличието на превратни оценки и логически грешки, които да са допуснати от съда. Невъзприема твърдението на касатора за липса на мотиви на оспореното решение. Счита, че в жалбите не са изложени съображения относно претенцията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като това касационно основание не е било заявено с иницииращия настоящото производство документ, поради което е извън срока за обжалване на решението. По тази причина прокурорът приема, че то е недопустимо за разглеждане.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия- адв.Р. заявява, че на първа страница от депозираната на 25.06.2025 г. касационна жалба, е било заявено основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Фокусът на пледоарията си поставя именно върху явната несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. наказание, като акцентира на следните смекчаващи отговорността обстоятелства- признатата вина, изказаното съжаление и тежкото здравословно състояние. Счита, че въззивният съд е извършил задълбочен и законосъобразен анализ на доказателствата по делото, както и че правилно е приложил разпоредбата на чл.55 от НК. Моли да бъде намалено наказанието, алтернативно, ако не бъдат споделени доводите й- атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Подсъдимият А. Б. заявява, че поддържа касационната жалба само по отношение явната несправедливост на наложеното наказание. Признава се за виновен и изказва съжаление за случилото се.

В последната си дума отправя искане за намаляване на наложеното му наказание.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационния протест, касационната жалба и писменото допълнение към нея оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №3 от 08.01.2025 г., постановена по нохд № 1001/2024 г. Окръжен съд- Варна е признал подсъдимия А. А. Б. за виновен в това, че на 06.06.2024 г. и на 12.06.2024 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество- фентанил с нетно тегло 2,57 гр. на стойност 305,31 лв. и 0,5 мл., на стойност 12 лв., всичко на обща стойност 362,31 лв., от които на 06.06.2024 г. разпространил 0,20 гр. на стойност 27,26 лв. на С. А. Р. и на 12.06.2024 г. разпространил 0,5 мл. фентанил, на стойност 12 лв. на Б. Я. Д., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и на наказание глоба в размер на 30000 лв.

С присъдата е било зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и са били възложени в негова тежест направените по делото разноски.

Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Апелативен съд- Варна е било образувано внохд №88/2025 г., приключило с решение №59 от 22.05.2025 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК то е било намалено от осем години лишаване от свобода на три години и осем месеца, като на основание чл.55 ал.3 от НПК наказанието глоба е било отменено. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационният протест и касационната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място, ВКС намира за необходимо да обсъди наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, в т.ч. и довода за липса на мотиви на съдебното решение. Липсата на мотиви, доколкото е от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения, неизбежно води до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, без да се разглеждат останалите касационни основания.

Твърдението за липса на мотиви се аргументира с това, че въззивната инстанция буквално е преписала /copy paste/ фактическата обстановка от мотивите на първия съд, както и че не е било отговорено на направените от защитата възражения. Прочитът на въззивното решение сочи, че съдът не е внесъл промяна във възприетата до този момент фактология, не я е допълвал или видоизменял. При това положение, приемайки за доказателствено обезпечени фактическите обстоятелства, които ОС-Варна е установил, апелативният съд не е разполагал с друга възможност освен да ги преповтори. В този смисъл и предвид, че ВКС многократно е имал случай да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС, І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, буквалното преповтаряне на фактите в проверяваното съдебно решение, не представлява порок на мотивите. Не се установява и твърдението на защитата и подсъдимия, че въззивната инстанция не е отговорила на направените от тях възражения. Изключително подробно /на л.43-46 от въззивното производство/ апелативният съд се е занимал последователно с доводите и оплакванията на защитата, на които е дал убедителен отговор. В този смисъл въззивното решение не страда от приписвания му недостатък. Съдебният акт отговаря на стандарта, заложен в чл.339 ал.1 и ал.2 от НПК.

На следващо място следва да се отбележи, че твърдението на защитата, че „ не са били събрани безспорни и категорични доказателства, доказващи вината на подсъдимия“ , подкрепено със собствен анализ на част от гласните доказателствени средства, представлява оплакване за необоснованост, което не представляват касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК. Правилността на невлязлата в сила присъда е предмет на въззивната проверка съгласно чл.313 от НПК. Част от нея включва и контрол за съответствие между възприетите от първата инстанция фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства, т.е за обоснованост на присъдата. И това е така, тъй като въззивната инстанция е втора по ред инстанция по фактите. За разлика от въззивното, в касационното производство основанието „необоснованост“, не може да бъде предмет на проверка и произнасяне, защото касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. В правомощията й е да провери дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и правилното приложение на материалния закона. По настоящето дело не се констатират такива съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност на апелативния съд, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение при изпълнение на задълженията му за всестранно, пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото. Оплакването, че липсва същински анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства се опровергава от съдържанието на съдебните мотиви. На л.46 на гърба и л.47 от съдебното дело, въззивната инстанция е обсъдила твърдението на защитата за наличие на противоречия между фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите- полицейски служители и тези, съобщени от свидетеля Р.. Констатирала е наличието на празноти в показанията на С. Р. относно мястото, на което е било предадено наркотичното вещество и броя на пликчетата, в които то се е намирало, които празноти е намерила за преодолени чрез информацията, събрана чрез други доказателствени източници. Посочени са били и причините, поради които са били кредитирани с доверие показанията на св.Б. Д. от досъдебното производство, а не тези от съдебното заседание. Обясненията на подсъдимия също са били предмет на обсъждане и с основание отхвърлени като необективни, поради тяхната изолираност и неподкрепеност от останалия доказателствен материал. Тук е мястото да се отбележи, че е изключителна дискреция на съда по същество да кредитира с доверие или да не даде вяра на определени гласни доказателства, стига те да са били обсъдени съобразно действителното им съдържание и смисъл, както и да са били изложени убедителни аргументи за взетото решение. По настоящото дело превратна интерпретация на фактическите данни, изводими от свидетелските показания, не се установява. Несподеляем е довода, че св.Р. и полицейските служители, разпитани в качеството на свидетели, са дали показания, с които са искали да навредят на подсъдимия. По делото липсват каквито и да е било данни в подкрепа на такъв извод. Показанията на св.Г. Н. и св.П. Г. /полицейски служители/, досежно събитията на инкриминираната дата 06.06.2024 г. и участието на подсъдимия в тях и показанията на свидетелите П. Г., М. Ч., Г. Г. и Женя С. относно поведението на подсъдимия и на св. Б. Д. на втората процесна дата-12.06.2024 г., са еднопосочни и последователни. Доколкото тези показания се подкрепят и от данните от протоколите за оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване, както отчасти и от показанията на св.Р. и тези на св.Д. от досъдебното производство, съдът с основание ги е приел за достоверни. Тук е мястото да се отбележи, че разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК не е била нарушена. На л.45 от въззивното дело съдебният състав е обсъдил довода на защитата, касаещ допустимостта на показанията на свидетелите- полицейски служители, предвид забраната, визирана в цитираната разпоредба. Напълно законосъобразен е извода на съда, че за всички интересуващи делото обстоятелства /извън данните от разузнавателна беседа/, възприети от свидетелите полицейски служители и възпроизведени в проведените им разпити, не съществува пречка да бъдат ползвани като част от доказателствената съвкупност / в конкретния случай относно личните им наблюдения за действията на подсъдимия по предаване на наркотичното вещество, мястото от което подсъдимия Б. го е взел на инкриминираната дата 12.06.2024 г. и действията на св.Д. по употреба на получената от Б. наркотична субстанция/. В подкрепа на приетото от контролираната инстанция, че забраната по чл.118 ал.2 от НПК не е абсолютна, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи в допълнение и следното: разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК изключва от каталога на лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество и които не могат да бъдат свидетели поемните лица, служителите на МВР, на военната полиция и на Агенция „Митници“, присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. От съпоставянето на нормата на чл.118 ал.1 т.3 с тази на чл.118 ал.2 от НПК, следва извод, че съществува законова пречка полицейските служители да бъдат разпитвани в качеството на свидетели за факти, свързани със самопризнанието на заподозряното лице, които факти са им станали известни в рамките на проведена от тях разузнавателна беседа по ЗМВР, но не и по отношение на други обстоятелства, в т.ч. и такива, отнасящи се до начина на провеждане на посочените в закона процесуално следствените действия, както и досежно обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимия и свидетелите, които те лично са наблюдавали. От друга страна фактите, съдържащи се в показанията на свидетелите –полицейски служители представляват производни доказателства, като в случая няма забрана за тяхното ползване, доколкото служат за проверка на първични такива, изводими от разпитите на св.Р. и св.Д..

Твърдението на касатора, че протокола за оглед на местопроизшествие и протокола за претърсване и изземване представляват негодни доказателствени средства, тъй като са извършени в отсъствие на поемни лица, както и че не е било изяснено дали описаните в протокола за оглед на местопроизшествие четири пакетчета действително са били намерени там, дали са били поставени от св.Р. или донесени от полицията, е лишено от основание. Извършените процесуално-следствени действия отговарят на изискванията на чл.156 , чл.161 и чл.162 от НПК, а съставените протоколи, обективиращи тяхното осъществяване - на регламента, посочен в чл.128 и чл.129 от НПК. В писмените доказателствени средства са отразени присъствалите поемни лица, идентифицирани чрез три имена, ЕГН и местоживеене, като в протокола за оглед от 12.06.2024 г. едно от поемните лица е идентифицирано и като домоуправител на вх.2 на бл.406- входа и блока, в който е живял подсъдимия. Тези протоколи са били одобрени от съответния съд по надлежния процесуален ред. При претърсването и изземването в жилището на подсъдимия е присъствал и самия подсъдим, които е подписал съставения документ. Деянието, към което св.Р. има отношение като купувач на инкриминираното наркотично вещество- фентанил, е извършено на 06.06.2024 г. и няма отношение към писменото доказателствено средство от 12.06.2024 г., поради което тезата, че е възможно той да го е подхвърлил, е несъстоятелна. По делото липсват каквито и да е било данни за това, че е възможно намерените наркотични вещества при огледа на местопроизшествието, да са подхвърлени от полицаите. Липсват данни за създадени предходни отношения между присъстващите на мястото полицейски служители и подсъдимия. Посоченото твърдение на защитата не държи сметка и за данните, изводими от кредитираните показанията на св. Д., верифицирани от свидетелите Г. и Ч.. С оглед на изложеното ВКС приема, че намиращите се в кориците на делото два протокола са годни доказателствени средства, така както е приела и въззивната инстанция, поради което напълно законосъобразно същите са били включени в съвкупната доказателствена маса.

Упрекът, че решаващите съдилища не са извършили оглед на местопроизшествието или следствен експеримент, не се възприема. Не всеки отказ да се попълни делото с доказателства съставлява съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице само ако следствие пасивността на решаващия орган са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване, каквито по настоящото дело не се набелязват /в този смисъл решение по н.д. №92/2021 г. на трето н.о. на ВКС/. Отделен е въпросът и, че предвид изминалия период от време от момента на провеждането на огледа на местопроизшествие от разследващите органи до момента на евентуалното провеждане на такъв от решаващия съд, липсва каквато и да е било сигурност за това, че местопроизшествието е останало непроменено.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Не се констатира и нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Подсъдимият А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.354а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, за което е бил осъден. Оспорената специална цел за разпространение на наркотични вещества, е установена по делото. Тя се извежда от показанията на свидетелите Д. /от досъдебното производство, надлежно приобщени/ и Р., както и от факта на откриване в жилището на подсъдимия три броя отрязъци от полиетиленов плик, един от които сгънат по специфичен начин, идентичен с този, по които са били опаковани намерените в уплътнението на входната врата наркотични вещества при проведения оглед на местопроизшествие.

Независимо от изложените дотук съображения е необходимо да се подчертае и, че подсъдимият А. Б. в съдебното заседание пред ВКС, не поддържа касационната жалба в частта относно оплакванията, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

По отношение наложеното наказание лишаване от свобода са налице две противоположни искания- за неговото увеличаване, поддържано от прокурора и за намаляването му, отстоявано от подсъдимия и защитника му. В тази връзка на първо място следва да се разгледа направеното възражение от представителя на ВКП за несвоевременно релевиране на основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Посочената теза, не се възприема. В предоставения седмодневен срок на защитника на подсъдимия за отстраняване на нередовностите по депозираната касационна жалба, сред които е било и непосочването на претендираните касационни основания, е постъпил документ, озаглавен „касационна жалба“, който по своето съдържание на практика представлява допълнение към нея, и в който цифрово са били посочени и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като словесно е било отразено, че „са налице допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, довели до налагане на явно несправедливо наказание“ . Независимо, че липсват конкретни аргументи за явна несправедливост на наказанието, ВКС намира, че това оплакване все пак е било сторено и следва да се разгледа.

Преценявайки изложените в протеста доводи и тези на защитника на подсъдимия, направени в хода на пренията пред ВКС, настоящият съдебен състав намира следното:

Наложеното на подсъдимия А. Б. наказание лишаване от свобода в размер на три години и осем месеца при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НПК, не е явно несправедливо. Не са налице основания за неговата корекция нито в посока завишаване, нито пък за намаляването му.

В протеста е застъпено виждането, че степента на обществената опасност на деянието е изключително висока. Апелативният съд не е отрекъл това обстоятелство, точно обратното, извел го е със сходни на изложените в протеста аргументи, а именно: фактът, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, както и вида на държаното и разпространено наркотично вещество- фентанил, което е със сто пъти по- силно действие от хероина, като доза от 2 мг би била смъртоносна. С други думи, високият риск за здравето и живота при употреба на фентанил дори и в минимални дози /с оглед химическите му характеристики/, е това, което завишава обществената опасност на деянието.

На следващо място обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление не може да се причисли към факторите, които завишават опасността на деянието, така, както е поискал да се приеме прокурора в протеста, тъй като подсъдимият е извършил само две деяния в рамките на продължаваното престъпление, които всъщност го обуславят като такова. Само когато деецът е осъществил няколко деяния /повече от минимално изискуемите се от закона две/, именно техния брой се отчита като фактор, завишаващ обществената опасност на престъплението, какъвто не е настоящият случай.

По-нататък не е била подценена личната обществена опасност на подсъдимия. Съдът е отчел обременено му съдебно минало /налице са осъждания, извън правната квалификация опасен рецидив/, обстоятелството, че престъплението по настоящото дело е извършено само четири месеца след освобождаването му от местата за лишаване от свобода, от което следва извод за формирани трайни престъпни нагласи у А. Б.. Не са били пренебрегнати и лошите характеристични данни, събрани за него.

Не се възприема обаче искането на прокурора, че не следва да бъдат преценявани като смекчаващи отговорността обстоятелства малкото количество наркотични вещества и не високата им стойност, предвид, че инкриминираното наркотично вещество е фентанил. Количеството на държаното с цел разпространение и разпространено наркотично вещество и стойността му, не могат да бъдат игнорирани, независимо, че нямат висока тежест при преценката за размера на наказанието лишаване от свобода. Все във връзка със смекчаващите отговорността обстоятелства, ВКС счита, че следва да бъде отчетено признаването на вина и изказаното съжаление, сторено от подсъдимия в касационното производство. Изрично заявеното от А. Б., че не поддържа жалбата на защитника си по оплакванията, извън основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, показва стартирал процес на преосмисляне на неговото поведение и изключва декларативния характер на заявеното съжаление.

Основното възражение в протеста касае приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НПК и приемането на влошеното здравословно състояние на подсъдимото лице като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Макар и да не отрича увреденото здраве на подсъдимия, според прокурора заболяванията му имат хроничен характер, с дългогодишна давност, като тяхното наличие не му е попречило да извършва престъпления, за които вече е бил осъждан, както и да извърши престъплението по настоящото дело. Действително изготвената на досъдебното производство СМЕ е дала заключение, че множеството заболявания на подсъдимия- Дилатативна кардиомиопатия, Пароксизмална тахикардия, Левостранна сърдечна недостатъчност- IIIф кл., Хероинова зависимост, Хроничен С хепатит, ХИВ, диагностициран 2018 г. и състояние след Белодробна туберколоза, са хронични, без наличието на симптоми, изискващи спешно лечение или хоспитализация. Към момента на изготвяне на тази експертиза- 24.06.2024 г., вещото лице е приело, че спрямо подсъдимия се налага поддържащо лечение и периодично проследяване на някои основни показатели. Във връзка с влошаване на здравето му и многократното му хоспитализиране в различни здравни заведения, в хода на първоинстанционното производство е била назначена и приета в съдебното заседание на 31.12.2024 г. повторна СМЕ-за, съгласно която А. Б. е с прояви на силно изразена левокамерна диастолна дисфункция и прояви на СН III функ. клас, с висок риск за ритъмни нарушения и реализиране на внезапна сърдечна смърт, въпреки провежданата патогенетична терапия. От устните разяснения на вещото лице в съдебното заседание е видно, че при подсъдимия е налице прогресивно влошаване на сърдечната му функция, като при такива пациенти рискът от настъпване на внезапна сърдечна смърт е 35-40%. Сравнението между изготвените по делото две СМЕ-зи налага извод, че само в рамките на шест месеца сърдечно-съдовото заболяване на подсъдимия рязко се е влошило, като прогнозата е неблагоприятна, независимо от провежданото лечение и е възможен реален риск от застрашаващи живота му последици.

С оглед на тези обстоятелства въззивната инстанция правилно е преценила, че влошеното здраве на подсъдимия, предвид множеството му заболявания и тяхната прогресия, представляват изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.55 ал.1 от НК. На техния фон и медицинската прогноза за развитието им, съобразено и с факта, че същият е с определена 100% инвалидност, правилно е прието, че и най-лекото наказание, предвидено от законодателя за извършеното от А. Б. престъпление /пет години лишаване от свобода/, е несъразмерно тежко. Действително макар и болен подсъдимият е вършил престъпления, за които обаче е бил осъден и е изтърпял наложените му наказания. Вярно е и това, че е осъществил престъплението по настоящото дело при наличие на вече констатираните заболявания. Но към настоящият момент, както беше посочено и по-горе, здравето му е до такава степен влошено, че животът му е поставен в риск- обстоятелство, което не може да доведе до извод, че то не притежава характеристиките на изключително смекчаващо.

При преценката на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе /три години и осем месеца/, решаващият съд е съобразил всички налични към този момент обстоятелства, относими към законосъобразното му отмерване. Отчетеното от ВКС допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство- признаването на вина и изказаното съжаление няма такова решаващо значение, че да налага намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода. И това е така, тъй като неговото определяне не е механичен математически сбор от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а сложна комплексна дейност по тяхната оценка, водеща до избор на такова по размер наказание, което да е адекватно на тежестта на извършеното, на личността на дееца и на целите по чл.36 от НК. Намаляването на основното наказание, съобразно искането на защитата и подсъдимия, би било неоправдано снизхождение, тъй като заложените в закона цели биха се компрометирали.

Не са налице основания и за отмяна приложението на чл.55 ал.3 от НК. В тази насока контролираният съд е изложил убедителни съображения, които се споделят от настоящата инстанция.

По изложените съображения касационният съд намира, че протеста и жалбата на защитника на подсъдимия следва да се оставят без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №59 от 22.05.2025 г., постановено по внохд №88/2025 г. по описа на Апелативен съд- Варна.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/