Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2025

Отмяна на одобрено споразумение заради неправилна правна квалификация при опасен рецидив

Върховен касационен съд · 04 Март 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Главният прокурор иска възобновяване на дело, по което съдът е одобрил споразумение за притежание на наркотици с цел разпространение. Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив според свидетелството за съдимост, което изисква по-тежко обвинение и наказание. Върховният касационен съд отменя определението за одобряване на споразумението и връща делото за ново разглеждане.

Какво приема съдът

При одобряване на споразумение съдът е длъжен да извърши реален контрол дали правната квалификация съответства на доказателствата по делото, включително относно наличието на опасен рецидив, и не може да одобрява споразумение с по-лека от законосъобразната квалификация.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

споразумениевъзобновяване на наказателно делоопасен рецидивнаркотични веществаправна квалификация

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * основателност на искане за възобновяване * обем на задълженията на съда като решаващ орган, когато делото приключва със споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

гр. София, 20.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през 2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Росица Славова разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 42 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по наказателно дело № 778/2024 г. на Врачанския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение от 06.12.2024 г., с което е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – Враца и защитника на осъдения Г..

Според искането съдебното определение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че съгласно данните за предходната съдимост на Г., престъплението, представляващо предмет на одобреното споразумение е извършено при условията на опасен рецидив в хипотезите по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и съответно изисква по-тежка квалификация от правна страна и налагане на съобразено с тази квалификация наказание. Настоява се, че като не е отчел всичко това и е одобрил споразумението, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до нарушение и на материалния закон. Поискано е връщане на делото на прокурора след отмяна на атакуваното съдебно определение по реда на възобновяването.

В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането и изложените в негова подкрепа съображения.

Осъденият И. Г., редовно уведомен за датата и часа на съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на вносителя на искането и извърши проверка в рамките на поддържаното от него основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, прие за установено следното:

Със споразумението, чието законосъобразно одобряване е оспорено, е финализирано досъдебно производство № 295/2024 г. на Районно управление – Мездра към Областна дирекция на МВР – Враца. В рамките на това производство и с постановление от 12.11.2024 г. И. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК – за това, че на 21.08.2024 г. в дома си в гр. М., ул. "С.", ет. 2, ап. 202, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 40,826 грама суха растителна маса, съдържаща 5F-ADB, на стойност 1224.72 лева с цел разпространение.

На 28.11.2024 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Враца е внесъл във Врачанския окръжен съд споразумение със защитника на Г., според което И. Г. се признава за виновен в извършване на престъпление с фактическата и правната формулировка, възприети в посоченото постановление за привличане на обвиняем, като за това престъпление и по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му се определя наказание от една година лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим. Предвидено е неналагане на допълнителното наказание глоба на осн. чл. 55, ал. 3 НК.

С определение, постановено в проведеното на 06.12.2024 г. съдебно заседание по образуваното пред Врачанския окръжен съд наказателно дело № 778/2024 г., състав на този съд е одобрил така предложеното споразумение, присъдил е в тежест на Г. заплащането на направените по воденето на делото разноски и е прекратил наказателното производство. Като неподлежащо на инстанционен контрол, определението е влязло в сила и съответно не е проверявано по касационен ред.

Искането за отмяна на този съдебен акт по реда на възобновяването на наказателни дела е основателно.

За да одобри постигнатото между страните споразумение, съдът е декларирал, че то не противоречи на закона и на морала. Какво точно е обхванала тази съдебна преценка остава неясно заради шаблонния характер на формулировката, буквално възпроизвеждаща текста на чл. 382, ал. 7 НПК без каквото и да е обвързване с конкретиката по случая. По-важно е обаче, че от гледище на доказателствата по делото и клаузите на одобреното споразумение, тази съдебна преценка се явява твърде ограничена откъм обхват дотолкова, че е равностойна на неизпълнение на едно от основните задължения на съда, произтичащо от чл. 14, ал. 1 НПК, а именно да проучи делото и събраните по него доказателства и въз основа на тях и водейки се от закона, да формира убеденост по въпросите от фактическо и правно естество.

Контролният характер на производството по чл. 382 НПК не дистанцира дейността на съда от принципните изисквания по чл. 14, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 НПК. Макар и развиващо се по особени правила, това производство е част от наказателния процес, същността на който изисква със законосъобразното, обосновано и правилно окончателно решаване на въпросите по делото да бъде ангажиран независим субект, какъвто е съдът, като гаранция за обективност при разкриването на истината и за правилното прилагане на закона. Затова ролята на съда в това производство е уредена в НПК съобразно с необходимостта да бъдат изпълнени непосредствените задачи, очертани от чл. 1 от този кодекс. От юридическа страна тези задачи получават израз именно чрез определянето на правната квалификация на извършеното деяние и на приложимото в конкретния случай и съответстващо на извършеното престъпление наказание. А всичко това става на фактическата основа, осигурена чрез извършената доказателствена дейност. Тази дейност не е ограничена до разкриване на извършеното деяние и на неговия автор, а е насочена към изясняване на всички съществени от гледище на материалния закон елементи на това деяние. И това не е самоцелно. Защото, ако разкриването на деянието и на дееца не бъде обвързано с адекватно реализиране на наказателната отговорност, не би била постижима реализацията и на задачите по чл. 1, ал. 1 НПК и съответно защитата, към която изпълнението на тези задачи е ориентирано според чл. 1, ал. 2 НПК. Затова еднозначната, категорична и точна правна квалификация на извършеното деяние се явява фактор и необходима предпоставка в това отношение.

Чрез разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК на съда е възложено правомощието да се произнесе по споразумението като извърши преценка относно неговата материално-правна и процесуалноправна законосъобразност. Принципното предписание на чл. 14, ал. 1 НПК изисква тази преценка да е реална, съдържателна и да обхваща всички обстоятелства по чл. 381, ал. 5 НПК. Тя не може да е привидна, формална или избирателно отнесена до една само част от тях, защото извършена по този начин, тя не би могла да формира решене на съда дали споразумението противоречи или не противоречи на закона. Съответно, за валидното одобряване на споразумението е нужно и правната квалификация на престъплението да е правилна, т.е. да е съответстваща на събраните доказателства. Това се изисква от принципа на обективната истина. А от друга страна и от факта, че съдебното одобряване на споразумението е еквивалентно в процесуален смисъл на постановяването на присъда. Затова и въпросите, които трябва да обхване постигнатото между страните съгласие са тези, които съдът трябва да реши с присъдата. Съответно, осъществявайки контролът за законосъобразност на споразумението, съдебният орган е задължен да следи и за законосъобразното решаване на всеки от тези въпроси, запазвайки функцията си на независим и активен арбитър, който във всеки момент от съдебното производство, независимо от характера му, е длъжен да бъде гарант на законността.

Снизходителността, която законът допуска да бъде проявена към обвиняемия/подсъдимия при сключване на споразумение, е ограничена до размера на приложимото наказание, съответно до реда за определянето му. Не се отнася обаче до това има ли извършено престъпление, извършено ли е то от обвиняемото лице и каква е правната му квалификация. Тези въпроси е невъзможно да бъдат решени между страните по начин, различен от този, който указват доказателствата. Съответно, недопустимо е между тях да се възприеме правна квалификация на извършеното престъпление, различна от тази, която обосновават доказателствата.

В случая вносителят на искането за възобновяване е прав в настояването за наличие на доказателства, които са с определящо значение за правната квалификация на инкриминираното деяние и които са били игнорирани първо от органите на досъдебното производство, а след това и от съда при одобряване на споразумението. Касае се за приложената към материалите от досъдебното производство справка за съдимостта на Г.. Данните от нея потвърждават претенцията на и.ф. главен прокурор, че наложените на това лице наказания по хронологически последните две от предходно водените спрямо него наказателни производство като вид, размер и начин на изтърпяване и съобразно с характера и тежестта на престъпленията, за които са наложени, определят престъплението, явяващо се предмет на одобреното споразумение като представляващо опасен рецидив, макар и само в хипотезата по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК с оглед на правилата относно съвкупностите на престъпления.

По-конкретно това са: наказанието от една година и шест месеца ефективно лишаване от свобода (при първоначален строг режим), наложено на Г. с присъдата по НОХД № 264/2015 г. на РС-Мездра, влязла в сила на 28.11.2016 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, извършено на 25.04.2015 г., както и наказанието от две години и шест месеца ефективно лишаване от свобода (при първоначален строг режим), наложено на осъдения по силата на определение от 14.07.2017 г. по НОХД № 2124/2017 г. на Специализирания наказателен съд за престъпление по чл. 321, ал. 3 НК, извършено в периода м. август 2014 г. – 09.02.2016 г. С определение по НЧД № 2269/2017 г. на РС-София, в сила от 01.09.2017 г. и на осн. чл. 25, ал. 1 НК е извършено групиране на наказанията, наложени на Г. по посочените две дела, както и по НОХД № 254/2016 г. (по което му е наложена глоба), като е определено едно общо и най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, увеличено на осн. чл. 24 НК с една година, изпълнимо при първоначален строг режим, към което и на осн. чл. 25 вр. чл. 23, ал. 3 НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 2000 лева, наложено по НОХД № 264/2015 г. Така определеното общо наказание лишаване от свобода Г. е изтърпял на 27.02.2020 г. Престъплението, явяващо се предмет на спорното в случая споразумение, е извършено на 21.08.2024 г., т.е. преди изтичането на срока по чл. 30, ал. 1 НК от изтърпяване на посоченото наказание, като този факт прави приложими по отношение на него правилата по чл. 29, ал. 1 НК.

Допуснатото на досъдебното производство нарушение, свързано с игнорирането на посочената информация при определянето на правната квалификация е мултиплицирано от Врачанския окръжен съд, който като не го е регистрирал в рамките на контрола по чл. 382, ал. 7 НПК и въпреки наличието му е одобрил споразумението, на свой ред е допуснал съществен процесуален порок, представляващ касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Този порок в развитие е довел до нарушение на материалния закон и при реализирането на отговорността на осъдения, както се твърди в искането, доколкото е довел до друга перспектива към границите за реализация на отговорността на осъдения.

Поради това искането за възобновяване на наказателното производство по наказателно дело № 778/2024 г. на Врачанския окръжен съд се явява основателно и следва да бъде уважено.

Водим от изложеното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по наказателно дело № 778/2024 г. на Врачанския окръжен съд и ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 06.12.2024 г., с което е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура – Враца и защитника на осъдения И. Е. Г..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Врачанския окръжен съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.