Практика · Върховен касационен съд · 06 Декември 2021
Определяне на дисциплинарни наказания на ЧСИ спрямо законовия минимум
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Министърът на правосъдието обжалва решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, с което на частен съдебен изпълнител са наложени глоби в размери от 100 и 200 лева за множество процесуални нарушения. Върховният касационен съд постановява, че законът не позволява налагане на наказания под предвидения законов минимум от 1000 лева. Съдът групира свързаните нарушения и увеличава глобите до законовия минимум от по 1000 лева.
Какво приема съдът
При дисциплинарна отговорност на частен съдебен изпълнител законът не допуска налагане на наказание „глоба“ под предвидения законов минимум, нито прилагане на отменени разпоредби.
Приложени разпоредби
- чл. 68 ЗЧСИ
- чл. 73 ЗЧСИ
- чл. 47 ГПК
- чл. 50 ГПК
- чл. 436, ал. 2 ГПК
- чл. 484 ГПК
- чл. 487 ГПК
- чл. 492 ГПК
- чл. 493 ГПК
- чл. 501, ал. 1 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
частен съдебен изпълнителдисциплинарно производствоминимален размер на глобапублична проданопис на имот
Текстът на акта
Ключови фрази 2 Р Е Ш Е Н И Е № 60280 гр. София, 06.12.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2675 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието против решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители от 11.03.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 43/2019 г.. Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище. Частния съдебен изпълнител Н. Д. не е представила писмен отговор, като в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Депозирала е становище, с което оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е приел, че са допуснати десет от посочените в искането за образуване на дисциплинарно производство дисциплинарни нарушения, като е наложил за девет от тях дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на по 100 лева за шест от тях, за едно – 1000 лева , за две – по 200 лева, а за последното – порицание. Последното от посоченото в искане дисциплинарно нарушение е прието, че не е осъществено от частния съдебен изпълнител. Всички нарушения са в извършени в рамките на едно изпълнително дело. В отговора си на искането за налагане на дисциплинарно наказание, частния съдебен изпълнител не е оспорвал допускането на нарушенията от негова страна. По отношение на последното твърдяно от Министъра на правосъдието нарушение. Искането за наказание е за нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.47 и чл.50 ГПК, тъй като уведомленията, изпращани до физическо и юридическо лице, страни по изпълнителното дело, не са оформяни съгласно изискванията на закона, тъй като посещенията на адреса не са правени в рамките на месец и са по-малко от три. Правилен е изводът на дисциплинарната комисия, че изискването за три посещения на адреса в рамките на един месец е въведено с изменението на чл.47 ГПК с ДВ бр. 86 от 2017 г., докато връчванията на уведомления, посочени в искането за налагане на дисциплинарни наказания, са извършвани преди въвеждането на това изискване, поради което не следва да се приеме, че съставляват нарушение на процесуалните правила, съответно не представляват основание да се приеме, че е извършено дисциплинарно наказание. В жалбата се твърди, че неправилно комисията е наложила минимални наказания за извършените десет нарушения от страна на съдебния изпълнител. Правилно комисията, в обжалваното решение е приела, че нарушенията не са тежки, не са довели до неблагоприятни последици за страните в изпълнителното производство, поради което не са налице основания за налагането на по-тежки наказания, но неправилно е определила наказания, които не съответствуват на предвидените минимуми в разпоредбата на чл.68 ЗЧСИ. Законът не предвижда налагане на наказание под предвидения минимум, както и прилагане на отменена разпоредба на закона, както е процедирала дисциплинарната комисия. За първото нарушение – неспазването на предвидения в разпоредбата на чл.436, ал.2 ГПК тридневен срок за администриране на жалба, правилно е определено наказание „глоба“ в минимален размер – 1000 лева. Правилно е прието, че посоченото нарушение на чл.462, ал.1 ГПК за неуведомяването на Банка „ПроКредит“ АД за извършено разпределение не е осъществено, доколкото не се установява да е извършвано посоченото в искането разпределение. За посочените като нарушения по т.3 и т.4 от искането следва да се наложи общо наказание, тъй като по същество, нарушението е едно, а именно: неспазване на правилата за опис – не е изискано удостоверение за тежести на имот, в резултат на което се е стигнало до неконституиране на ипотекарен кредитор, което нарушение кумулира в себе си и посоченото като отделно нарушение под т.10 от искането, изразяващо се в липсата на съобщение по чл.501, ал.1 ГПК до ипотекарен кредитор. За това нарушение следва да се наложи наказание в размер на 1000 лева. Посочените под т.т. 5, 6 и 7 от искането за налагане на дисциплинарно наказание представляват едно допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване правилата за провеждане на публична продан, а именно: неспазване на предвидените в закона срокове за обявяването и провеждането на проданта, липсата на датиране на постановените актове във връзка с проданта и липса на посочване на периода за оглед на имота. За тези нарушения следва да се наложи наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Посочените в искането нарушения под т.т. 8 и 9 представляват едно нарушение, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл.492 ГПК за постановяване на изрични актове за нестанала продан и посочване на купувач при извършена такава. За това нарушение следва да се наложи наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. За неточно и нередовно водения архив на ЧСИ, правилно дисциплинарната комисия е наложила наказание „порицание“, доколкото нарушението не е тежко. Предвид изложеното, решението на дисциплинарната комисия следва да се отмени частично, като се постанови ново, в горния смисъл. Водим от горното, състав на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители от 11.03.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 43/2019 г. в частта, с която на основание чл.68 ЗЧСИ са наложени дисциплинарни наказания на ЧСИ Н. Д., рег. №... с район на действие Окръжен съд – Варна, както следва: Глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.484, ал.1 ГПК. Глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.484, ал.2 ГПК. Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.487, ал.1 ГПК. Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.487, ал.2 ГПК. Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.487, ал.4 ГПК. Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.492, ал.1 и чл.493 т.2 ГПК. Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.493, т.2 ГПК. Глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.501, ал.1 ГПК, като вместо него постановява: НАЛАГА на ЧСИ Надежда Д., рег. № 807 с район на действие Окръжен съд – Варна , дисциплинарни наказания както следва: Глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.484, ал.1 и ал.2 и чл.501, ал.1 ГПК. Глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.487, ал.1, ал.2 и ал.4 ГПК. Глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.492 и чл.493 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.