Отмяна на решения на общо събрание след незаконосъобразно изключване на съдружник

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * отмяна на решение на общото събрание на дружеството * недопустим съдебен акт

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

гр. София, 24.04.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 136 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Тейлърс“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Дарена А. против решение № 265 от 02.09.2019 г. по в. т. дело № 569/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 171 от 24.03.2017 г. по т. дело № 88/2016 г. на Окръжен съд Пловдив и „Тейлърс“ ООД е осъдено да заплати на Н. Д. Г. сумата 720 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени на основание чл. 74 ТЗ всички решения, взети на две общи събрания на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведени на 11.02.2016 г. в [населено място], първото от 9.00 ч. на адрес[жк][жилищен адрес] за изключване на ищцата Н. Д. Г. като съдружник, и второто от 9.30 ч. на адрес [улица], ет. 6 за приемане на нов съдружник – Д. Х. К., който поема дяловете от капитала на изключения съдружник Н. Д. Г., за освобождаване на Н. Д. Г. като управител на дружеството, за избор на нов управител, промяна на седалището и адреса на управление и приемане на нов дружествен договор, като незаконосъобразни поради нарушаване на закона и дружествения договор, и „Тейлърс“ ООД е осъдено да заплати на Н. Д. Г. направените по делото разноски в размер 2 148 лв.

Касаторът прави оплакване за нищожност и недопустимост на въззивното решение по следните съображения: 1/ съдът се е произнесъл по непредявени основания за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците с исковата молба в преклузивния срок по чл. 74 ТЗ; 2/ ищцата не е заявила в какво качество е предявила исковата молба; 3/ искът за отмяна на решенията на второто общо събрание, проведено в [населено място] на 11.02.2016 г. от 9.30 ч., е недопустим и поради това, че към този момент - 9.30 ч., ищцата не е имала качеството съдружник на ответното дружество, защото изключването й като съдружник с решението, прието в 9.00 ч., е породило действието си във вътрешните им отношения незабавно. Поддържа и евентуално становище за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По отношение на въззивното решение в частта по иска за отмяна на решенията, приети на общото събрание, проведено в [населено място] на 11.02.2016 г. от 9.30 ч., касаторът релевира следните оплаквания: въззивният съд неправилно е приел, че решенията на второто общо събрание са производни и обусловени от решението на първото общо събрание, както и че биха били законосъобразни само при наличие на освободени дялове и законосъобразно изключване на ищцата като съдружник; неправилни са съображенията, че за трети лица, какъвто се явявал Д. К., решението за изключване проявява правно действие на основание чл. 140, ал. 4 ТЗ от вписването му в търговския регистър; неправилно съдебният състав е приел за основателни възраженията на ищцата по чл. 129 ТЗ. Поддържа становище, че общото събрание на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. е законосъобразно проведено, което се установява от писмените доказателства, приложени към писмения отговор, заключението на съдебно-графологичната експертиза и показанията на свидетеля Д. К.. Касаторът моли въззивното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на направените разноски за трите инстанционни производства.

Ответницата Н. Д. Г. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат Д. Л. Р. оспорва касационна жалба и поддържа становище за допустимост и правилност на въззивното решение. Излага становище, че въззивният съд е разгледал исковете на предявените основания за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, като е съобразил, че ищцата в исковата молба е заявила качеството си на съдружник, имащ право на иск по чл. 74 ТЗ, и че с вземането на решенията не е загубила това си качество автоматично. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационното производство.

С определение № 50112/08.06.2023 г. по настоящото т. дело № 136/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Пловдив в частта, с която са отменени на основание чл. 74 ТЗ всички решения, взети на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6 за приемане на нов съдружник – Д. Х. К., който поема дяловете от капитала на изключения съдружник Н. Д. Г., за освобождаване на Н. Д. Г. като управител на дружеството, за избор на нов управител, промяна на седалището и адреса на управление и приемане на нов дружествен договор, като незаконосъобразни поради нарушаване на закона и дружествения договор, и „Тейлърс“ ООД е осъдено да заплати на Н. Д. Г. сумата 1 074 лв. /половината от 2 148 лв./ - направени разноски за първоинстанционното производство, и сумата 360 лв. /половината от 720 лв./ - адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Въззивното решение в посочената част е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи на страните във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение в съответната част, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че „Тейлърс“ ООД е учредено с капитал от 200 лв., разпределен поравно между двама съдружници - Н. Д. Г. и П. Ангелова К., които са били едновременно и управители на дружеството, действащи заедно и поотделно. Установил е, че решението на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, прието на 11.02.2016 г., 9.00 ч., за изключване на ищцата като съдружник е незаконосъобразно, тъй като една част от посочените нарушения не са осъществени от ищцата, друга част от твърдените нарушения представляват действия, извършени от ищцата в качеството й на управител на търговското дружество, за които не може да бъде изключена като съдружник, а по отношение на нарушението за осъществяване от ищцата като едноличен собственик на капитала и управител на „Амика Трейдинг“ ЕООД на конкурентна дейност на „Тейлърс“ ЕООД не са налице предвидените предпоставки. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отменено на основание чл. 74 ТЗ решението, взето от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 09.00 ч. в [населено място],[жк][жилищен адрес] за изключване на ищцата Н. Д. Г. като съдружник е влязло в сила поради недопускането му до касационно обжалване.

Изводът за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на „Тейлърс“ ООД, приети на 11.02.2016 г., 09.30 ч. в [населено място], [улица], ет. 6, е аргументиран с обстоятелството, че решенията на второто общо събрание на съдружниците са производни. Изложени са съображения, че при незаконосъобразност на първото решение - за изключване на ищцата като съдружник в „Тейлърс“ ООД, няма освободени дружествени дялове, които да бъдат поети от новия съдружник; изключването на ищцата като съдружник има непосредствено действие във вътрешните отношения между съдружниците, но не и по отношение на третото лице Д. К.; решението за изключване на Н. Г. не е вписано в Търговския регистър, поради което по отношение на третите лица ищцата все още се счита за съдружник.

Съобразно константната съдебна практика, включително задължителната практика на ВКС, респективно ВС, обективирана в Tълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985, едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Решението е недопустимо, когато искът е разгледан от некомпетентен съд. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена.

С оглед предвидената в чл. 108, ал. 1 ГПК местна подсъдност за искове срещу ответници - юридически лица и императивната разпоредба на чл. 74, ал. 1 ТЗ, определяща местната подсъдност на иска за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в търговско дружество, предявеният иск е местно подсъден на Окръжен съд Пловдив, в района на който се намира седалището на дружеството – ответник към датата на предявяване на иска. За определяне на местната подсъдност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ от значение са вписаните в Търговския регистър по партидата на дружеството седалище и адрес на управление, а не промененият адрес на управление с решението – предмет на иска за отмяна.

По отношение на иска за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6, въззивната инстанция се е произнесла по допустима въззивна жалба, допустим иск, предявен от надлежна страна срещу процесуалнолегитимиран ответник, не е била десезирана, поради което въззивното решение в посочената част е допустимо. Искът е предявен от активно легитимирана страна – съдружник, срещу пасивно легитимирана страна – „Тейлърс“ ООД, съгласно чл. 74, ал. 1 ТЗ и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.

При постановяване на решението въззивният съд е разгледал иска за отмяна на решенията за приемане на нов съдружник – Д. Х. К., който поема дяловете от капитала на изключения съдружник Н. Д. Г., за освобождаване на Н. Д. Г. като управител на дружеството, за избор на нов управител, промяна на седалището и адреса на управление и приемане на нов дружествен договор, взети от общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6, на предявените основания, произнесъл се е по пороци на решението на посоченото общо събрание, които са релевирани с исковата молба. Доводът за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6, поради това, че се явяват последващи и акцесорни спрямо решението за изключването на ищцата като съдружник, което е незаконосъобразно, е въведен в раздел II от исковата молба. Обсъденото от въззивния съд твърдение за незаконосъобразност на решението за приемане на нов съдружник – Д. К., чрез придобиването на дялове от капитала на дружеството от страна на същия, също е изложено от ищцата в исковата молба. Поддържа се, че за трети лица, каквото е Д. К., изключването на Н. Г. би станало факт след вписването на това обстоятелство в Търговския регистър, като до тогава Д. К. не може да придобие чужди дялове без съгласието на собственика им. При спазване на диспозитивното начало съдебният състав е обсъдил горепосочените пороци, които са въведени в предмета на спора от ищцата с исковата молба в предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок.

В исковата молба са въведени и други пороци за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч., по които въззивната инстанция не се е произнесла, но това обстоятелство не обосновава извод за недопустимост на въззивното решение.

Неоснователен е и доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част поради това, че ищцата не е заявила в какво качество е предявила иска. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е съдружник в ответното дружество и е един от двамата му управители.

В т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е прието, че е допустим иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност за освобождаване на управител, съединен с иск за отмяна на решение за изключване на управителя като съдружник, взето по предходна точка от дневния ред на същото заседание на общото събрание. В мотивите на посоченото тълкувателно решение са изложени съображения, че с приемане от общото събрание на решение за изключване на съдружник, последният се лишава от членство в дружеството и произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ, но не и от правото да атакува законосъобразността на това решение пред съда. Посочено е, че целта на исковата защита по чл. 74 ТЗ е членствените права на изключения съдружник да бъдат възстановени в обема, в който са съществували към момента на прекратяване на участието му в дружеството с решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 вр. чл. 126 ТЗ. Възприето е разбирането, че защитата на незаконосъобразно изключения съдружник не може да бъде осъществена ефективно и в пълнота, ако той няма възможността да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по дневния ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното му членство и/или представляват негови последици. По изложените съображения в тълкувателното решение е направен извод, че наличието на обусловеност между решението за изключване и последващите решения във връзка с прекратеното участие в дружеството определя активната процесуалноправна легитимация на съдружника и по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител.

Посоченото тълкувателно решение може да намери приложение и в хипотезата на решения, приети на последващо заседание на общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното членство на изключения съдружник и/или представляват негови последици. За ефективната и пълна защита на незаконосъобразно изключения съдружник е необходимо той да има възможност да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения на общото събрание, които представляват последици на прекратяване на членството поради изключването на съдружника, респективно са във връзка с прекратеното участие в дружеството, като е без значение дали тези решения са приети на същото заседание веднага след изключването на съдружника или са приети на заседание, проведено тридесет минути след изключването му. За допустимостта на иска за отмяна на последващите решения във връзка с прекратеното участие на съдружника в дружеството поради изключването му е необходимо да е налице обусловеност между тези решения и решението за изключване. Решенията относно промените в правното положение на дружеството, които настъпват в резултат на прекратеното членствено правоотношение и подлежат на отразяване в търговския регистър, напр. свързаните с намаляване или едновременно намаляване и увеличаване на капитала - чл. 148 и чл. 149 ТЗ, персоналния състав, правно-организационната форма на дружеството и др., както и решението за освобождаване на съдружника като управител, взето с оглед прекратяване на участието му в дружеството, са във връзка с изключването на съдружника от дружеството.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че решенията на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД за приемане на нов съдружник – Д. Х. К., който поема дяловете от капитала на изключения съдружник Н. Д. Г., за освобождаване на Н. Д. Г. като управител на дружеството, за избор на нов управител, за промяна на седалището и адреса на управление и за приемане на нов дружествен договор, са във връзка с решението за изключване на ищцата като съдружник в ответното дружество /настоящ касатор/, независимо, че са приети на заседание, проведено тридесет минути след решението за изключване на ищцата като съдружник. Тези решения касаят промени в правното положение на дружеството, които настъпват пряко в резултат на прекратеното членствено правоотношение на ищцата, поради което предходното решение на общото събрание на съдружниците е обуславящо за тях. Следователно ищцата притежава потестативно право да иска отмяна на решенията на общото събрание на „Тейлърс“ ООД, приети на заседанието, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч., на адрес [населено място], [улица], ет. 6, поради което за нея е налице активна процесуалноправна легитимация да предяви иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Изводът на въззивната инстанция, че решенията на второто общо събрание на съдружниците са производни на решението за изключване на ищцата като съдружник и следва да бъдат отменени предвид незаконосъобразността на първото решение, е обоснован и съответстващ на материалния закон. Правилно въззивният съд е приел, че поради незаконосъобразност на решението за изключване на ищцата като съдружник в „Тейлърс“ ООД, няма освободени дружествени дялове, които да бъдат поети от новия съдружник. Съображенията на въззивната инстанция, че изключването на ищцата като съдружник има непосредствено действие във вътрешните отношения между съдружниците, но не и по отношение на третото лице Д. К., както и че по отношение на третите лица ищцата все още се счита за съдружник, тъй като решението за изключването й не е вписано в Търговския регистър, съответстват на закона и константната практика на ВКС, съгласно която във вътрешните отношения между дружеството с ограничена отговорност и неговите съдружници решението на общото събрание на съдружниците поражда незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение на Апелативен съд Пловдив в допуснатата до касационно обжалване част е допустимо и правилно. Постановено е при спазване на материалния закон, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноски на касатора не се присъждат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба сума в размер 420 лв., представляваща половината от направените разноски за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 02.09.2019 г. по в. т. дело № 569/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е потвърдено решение № 171 от 24.03.2017 г. по т. дело № 88/2016 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която са отменени на основание чл. 74 ТЗ всички решения, взети на общото събрание на съдружниците на „Тейлърс“ ООД, проведено на 11.02.2016 г. от 9.30 ч. на адрес [населено място], [улица], ет. 6 за приемане на нов съдружник – Д. Х. К., който поема дяловете от капитала на изключения съдружник Н. Д. Г., за освобождаване на Н. Д. Г. като управител на дружеството, за избор на нов управител, промяна на седалището и адреса на управление и приемане на нов дружествен договор, като незаконосъобразни поради нарушаване на закона и дружествения договор, и „Тейлърс“ ООД е осъдено да заплати на Н. Д. Г. сумата 1 074 лв. /половината от 2 148 лв./ - направени разноски за първоинстанционното производство, и сумата 360 лв. /половината от 720 лв./ - адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Тейлърс“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Н. Д. Г. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща половината от направените разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.