Обезщетение за неправомерно използване на чужда снимка в интернет

Текстът на акта

Ключови фрази

Други искове за нарушения на авторски права * неимуществени авторски права * неимуществени вреди * приложимо право

15

РЕШЕНИЕ

№ 32

28.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо Търговско отделение, Втори състав, в открито заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 725 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Нико Тринкхаус срещу Решение № 9/10.01.2023 г. , постановено по в. т. д. № 883/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, в частта, в която след отмяна на Решение № 260519/03.08.2022 г., постановено по т. д. № 350/2020 г. по описа на СГС, ТО, частично са отхвърлени предявените от Нико Тринкхаус срещу „Далла турс“ ЕООД кумулативно обективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) над присъдената сума от 1400 лв. до пълния предявен размер от 9044,39 лв. - обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, разгласена на авторския сайт на Тринкхаус през м. 12.2018 г., извършено чрез публикуването ѝ на сайта на „Далла турс“ ЕООД с цел предлагане на екскурзии до Черна гора, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо претендираната сума в размер на 1000 лв.) и 2) над присъдената сума от 99,95 лв. до пълния предявен размер от 579,99 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г. Въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, в която предявените деликтни искове са уважени.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон - при определяне на дължимото обезщетение за неправомерното използване на процесното фотографско произведение следва да се вземе предвид размера на пропуснатото лицензионно възнаграждение, което авторът би получил при правомерно развитие на правоотношението, т.е. в случай че не бе извършено твърдяното нарушение на неговите авторски права и то съобразно националния пазар, на който той функционира (ФРГ), а не съобразно българския национален пазар, където ответникът осъществява своята търговска дейност.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът оспорва нейната основателност, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Счита, че при определяне на дължимото заместващо и компенсаторно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди (изразяващи се в пропуснати ползи, които възлизат на неполученото лицензионно възнаграждение за ползването на процесното фотографско произведение без съгласие на неговия автор) въззивният съд законосъобразно е приложил правната норма, уредена в чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, съгласно която следва да се вземат предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на извършване на нарушението. В този смисъл, твърди, че в процеса на доказване в настоящото исково производство било установено правнорелевантното обстоятелство, че ответното търговско дружество не е получило никакви проходи от осъществяването на туристически услуги за процесната дистанция в Черна Гора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел за установени в процеса на доказване всички правопораждащи предявените спорни материални права юридически факти, обуславящи възникването на правото на обезщетение за причинените от нарушението на авторското право върху процесното произведение (фотография) имуществени и неимуществени вреди. При определяне на размера на това обезщетение апелативният съд е съобразил правната норма, уредена в чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, според която релевантни за обема на имуществената отговорност при накърняване на авторското право са всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи, неимуществените вреди, както и приходите, придобити от нарушителя вследствие на нарушението. Изяснил е, че отговорността за нарушено авторско право представлява особен вид деликтна отговорност, която има обективен характер и е без значение дали нарушителят е знаел или не за чуждите права върху произведението, поради което нарушителят дължи на автора на произведението обезщетение за причинените му вреди, настъпили в пряка причинна връзка с това противоправно деяние. Счел е, че в настоящия казус е приложима разпоредбата на чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, тъй като ответното дружество е публикувало процесната фотография на своя електронен сайт без разрешението на автора и без той да е посочен като неин създател, използвайки я за визуализиране на туристическа дестинация, за която е организирало екскурзия - по този начин процесната фотография би могла да бъде възприета визуално от неограничен кръг лица. В случая и доколкото липсват категорични и безспорни данни какви приходи въззивникът е придобил вследствие на нарушението, апелативният съд е обосновал правното съждение, че при определяне на претендираното обезщетение не би могло да се използва т. нар. „метод на приходите“, поради което приложение трябва да намери сравнителният метод (на пазарните аналози). Но при използване на този способ не следва да се приеме за единица за сравнение както определената цена за ползване на процесната фотография от самия ищец - в публикувания ценови лист на уебсайта му, така и Таблицата за средни възнаграждения при продажба на фотографии, приложима в немската фото-индустрия.

Прилагайки чл. 8, т. 1 от Регламент ЕО № 864/2007 на ЕП и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II“) и формираната практиката на СЕС по приложението му (напр. Решение от 3 октомври 2013 г. по C-170/12, Решение от 3 март 2022 г. по C-421/20, Решение от 3 март 2022 г. по C-421/20), съдът е счел, че несъмнено в тях е дадено разрешение на спорния по делото въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за пропуснати ползи при неправомерно използване на авторско произведение - именно българският съд е компетентен да се произнесе по отношение на вредата, причинена на територията на Република България, която се явява държава членка на сезираната юрисдикция, като вземе предвид критериите, определени от приложимия национален закон. Принципът за приложението на материалното право на държавата членка, в която се търси защита за нарушения на права върху обекти на интелектуалната собственост (lex loci protectionis) е приложим в случая и по аргумент от т. 26 от Преамбюла на този Регламент. В този смисъл, след като създателят на произведението е потърсил защита на авторското си право с твърдения, че е нарушено на територията на Република България, въпросът как се определя обезщетението за пропуснати ползи при неправомерно използване на авторско право следва безсъмнено да се разреши съобразно приложимия българския материален закон, който е изцяло съответен на нормативните правила, уредени в съюзното право. При неговото приложение е необходимо да се съобрази, че ищецът е гражданин на ФРГ и определените от самия него цени за произведенията му, вкл. тези на немската фото-индустрия са несъответни на обществените и икономическите условия в България, поради което не могат да намерят приложение при определяне на обезщетението за причиняване на имуществени вреди на автора за територията на България.

На отделно основание ценовият лист на автора, достъпен в интернет на уебстраницата му, не давал информация за характера и основанието за начисляване на претендираните добавки към основната определена цена за интернет използване на произведенията му, респ. относно обстоятелството какво е основанието за начисляването им (допълнителни 50%, респ. допълнителни 100%).

Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи въззивният съд е достигнал до правния извод, че за определяне на обезщетението за причинените на автора имуществени вреди, представляващи пропусната полза, респ. неимуществени вреди - психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, е приложимо нормативното правило, уредено в чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, според което, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 лв. до 100000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при предпоставките на чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП. Изяснил е, че тези изисквания освен че отчитат конкретиката на всеки един казус (релевантните за определяне на конкретното обезщетение обстоятелства, свързани с нарушението), установяват и специална предупредително-възпираща функция на присъжданото обезщетение – то ще въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

При определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение решаващият състав е съобразил обстоятелството, че процесната фотография е една, използвана е за период от около три месеца от въззивника, за да илюстрира допълнително с рекламна цел търговската му дейност (без да се акцентира на самото произведение), като в резултат на рекламните кампании не се установява търговецът да е придобил конкретни приходи, поради което апелативният съд е счел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 500 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и 500 лв. за неимуществените вреди (общо на сумата от 1000 лв.). Към него следвало да бъде добавено и обезщетение за причинени вреди в размер на 400 лв., представляващи сторени извънсъдебни разноски за разрешаване на процесния спор - сума, платена като възнаграждение на представляващия го адвокат. Съобразно тези мотиви въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди е бил уважен над сумата общо от 1400 лв. до сумата общо от 9044,39 лв.

Съобразно изхода на правния спор по главния иск апелативният съд е отменил и решението в частта, в която е уважен акцесорният иск за заплащане на лихва за забава за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г. над сумата от 99,95 лв. до присъдения размер от 579,99 лв., като в тези части е отхвърлил кумулативно обективно съединените осъдителни искове.

С определение № 2590/10.10.2024 по т. д. № 725/2023 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд въз основа на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка дали обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК по материалноправния въпрос: „В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП ?“.

Преди да се произнесе по повдигнатия материалноправен спор, предмет на настоящото исково производство, касационната инстанция следва да изясни дали българският съд е международно компетентен да разгледа предявените искове за защита на твърдените субективни материални права и в случай че той притежава международна компетентност, да установи кой е приложимият национален правопорядък при решаване на настоящия казус с международноправен елемент (ищецът е с обичайно местопребиваване във ФРГ, а ответното търговско дружество е със седалище в Република България).

Съгласно правната норма на чл. чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12. 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, уреждаща общите правила относно международната компетентност на съдилищата в държава членка на Европейския съюз, исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Съобразно неговия предмет правният спор по настоящото исково производство не попада сред изключенията за приложимост на този регламент – арг. чл. 1, т. 2 от Регламента. Съгласно разпоредбата на чл. 63, б. „а” от Регламента за неговите цели търговско дружество има местоживеене в мястото, където се намира неговото седалище по устав. Следователно, тъй като седалището на ответното търговско дружество е в Република България, международно компетентен – съгласно общите правила по чл. 4, ал. 1 от Регламента, да разгледа процесните искове за защита на накърнено субективно авторско право върху фотографското произведение, е българският съд.

Тъй като по своето правно естество процесните искове са деликтни, ищецът, който твърди, че релевантните имуществени и неимуществени вреди са настъпили на територията на Република България, и съгласно уредената в чл. 7, ал. 2 от регламента специална международна компетентност („по дела относно непозволено увреждане… - в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие”) българският съд също е международно компетентен съд да разреши правния спор за защита на накърнени авторски права, с който е сезиран.

Съгласно дадени разяснения в съображение 26 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II”) по отношение на нарушенията на права върху обекти на интелектуална собственост следва да се запази всеобщо признатият принцип за прилагане на правото на държавата, в която се търси закрила (lex loci protectionis), като за целите на този регламент понятието „права върху обекти на интелектуална собственост” следва да се тълкува като означаващо, например, авторско право и сродни права. По силата на чл. 8, т. 1 от този регламент приложимо е националното материално обективно право на държава членка, в която се търси защита на нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост, когато това нарушение е вследствие на неизпълнение на извъндоговорни задължения, вкл. на непозволено увреждане (деликт), какъвто е настоящият случай. Следователно, за решаването на правния спор, предмет на настоящото исково производство, е приложимо обективното материално право на Република България, уреждащо обществените отношения, развили се по повод на нарушено авторско право върху фотографско произведение.

Материалноправният въпрос, по който е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, е разрешен със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК - при нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение ( чл. 95 ЗАПСП ). Заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. По аргумент от чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП в общо определения си размер обезщетението трябва е справедливо (да съобразява всички обстоятелства и поправя всички последици от нарушението), както и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес ( чл. 6, ал. 2 ГПК ) не може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права (правомощия) в рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, от които за пропуснато лицензионно възнаграждение. Правото на всеки автор по чл. 18, ал. 1 и чл. 19 ЗАПСП да получи възнаграждение за използване на произведението определя вредата от неразрешеното ползване като сигурна. Следва да се съобразява особената цел на обезщетението, както и изискването то да съответства на всички обстоятелства, свързани с нарушението, включително конкретното използване. Когато автор, гражданин на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, предяви иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение с твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано в страната без негово разрешение и е дължимо заплащането на обезщетение за неполучено лицензионно възнаграждение, обезщетението следва да е в размер на авторското (лицензионно) възнаграждение, за което ищецът би разрешил използването от ответника, а ако ищецът не би дал такова разрешение, съответно не би сключил договор с ответника – възнаграждението, за което ищецът би разрешил използването на друг ползвател в страната. Ако авторът не би разрешил използването (на ответника или изобщо), обезщетението следва да бъде допълнително завишено, съответно на изискването да се съобразяват всички обстоятелства относно нарушението, за да въздейства обезщетението възпиращо и предупредително. При всяко положение на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна цена на правото на използване, тъй като присъжданото обезщетение не би било справедливо. По аргумент от чл. 38, ал. 2 , ал. 3 и ал. 5 ЗАПСП неполученото авторско (лицензионно) възнаграждение, за което авторът би разрешил използването, не е единствената възможна имуществена вреда. На автора се дължи обезщетение на база действителната печалба на ответника, извлечена от нарушението, която понякога е много по-голяма. Даденото по-горе тълкуване съответства на минималните стандарти относно защитата на авторското право, установени с международни договори, както и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 13, § 1, б. „а ” и б. „б” обезщетението трябва да е съобразно действителните вреди, понесени от притежателя на правата в резултат на нарушението. Когато съдебните органи определят обезщетението, те вземат предвид всички приложими аспекти като например отрицателните икономически последствия, включително пропусната печалба, които увредената страна е понесла, цялата несправедливо получена печалба от нарушителя, а когато е уместно, елементи, които са различни от стопанските фактори, като например морална щета, причинена на притежателя на правото поради нарушението. Като алтернатива на посоченото те могат, когато е уместно, да определят обезщетението като еднократна сума въз основа на следните елементи: най-малко размера на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, в случай че нарушителят е поискал официално разрешение да използва въпросното право като интелектуална собственост.

В практиката на Съда на Европейския съюз при тълкуване на Директива 2004/48 се приема, че обезщетението по член 13, параграф 1, буква б) , което е въз основа на хипотетично лицензионно възнаграждение, се прилага в подходящи случаи, а Директива 2004/48 трябва да се тълкува като установяваща принципа, че изчисляването на размера на обезщетението, което трябва да бъде изплатено на притежателя на правото на интелектуална собственост, трябва да се стреми да гарантира, че последният е напълно обезщетен за действително понесените от него щети, включително морални ( решение от 17.03.2016 г. на Съда, Christian Liffers (С-99/15 ), ECLI:EU:C:2016:173).

При даденото тълкуване относно обезщетението по чл. 95 ЗАПСП за пропуснато авторско (лицензионно) възнаграждение на автор, гражданин на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, в случай на частноправни отношения с международен елемент, когато е приложимо българското материално право като право на държавата, в която се търси закрила, аналогично обстоятелството, че използването е на територията на страната (лицензионна територия), е относимо, когато то би било от значение при даваното от автора разрешение за използването на ответника или на друг ползвател в страната. По аргумент от чл. 36, ал. 6 ЗАПСП само съобразяването на икономическата среда и стандарт на територията на отделната държава от автора при сключването на лицензионен договор обосновава размер на обезщетението за пропуснато лицензионно възнаграждение, съответен на този пазар. Съществува възможност авторът да не разграничава отделните лицензионни територии и свързаните с тях различни пазарни условия.

При определяне на обезщетение по чл. 95 ЗАПСП за пропуснато лицензионно възнаграждение в случаи с международен елемент е съобразим пазарът в страната като пазар на държавата, в която е извършено нарушението на авторското право, но този пазар не е водещо обстоятелство. Той е относим, когато е взет предвид от автора при даваното разрешение за използване или при остойностяването на правото на използване, при съобразяване и на всички останали обстоятелства, свързани с използването на конкретното произведение (начина, времето и мястото на използване, получените приходи и др.) и с нарушението (обстоятелства, при които е предприето, форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното, дали използването продължава въпреки възраженията на автора и др.).

Следователно, когато конкретният размер на авторското възнаграждение, при който авторът би разрешил използването на неговото произведение, се установява по делото, както и когато авторът не разграничава отделните лицензионни територии и свързаните с тях различни пазарни условия, какъвто е настоящият случай, за да бъде приложен уреденият в чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП принцип за определяне на справедливо обезщетение, неговият размер следва да отговаря поне на минималния стандарт, а именно на действително определеното от автора лицензионно възнаграждение, независимо от обстоятелството на коя територия е извършено нарушението на авторските права и къде са настъпили вредоносните последици, причинени от това непозволено увреждане.

Въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, разяснен с мотивите по т. 1 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК (касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК).

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която частично са уважени деликтните искове за заплащане на заместващо и компенсаторно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на извършеното нарушение на авторските права върху процесното фотографско произведение – 1) до сума от 1400 лв. - обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо претендираната сума в размер на 1000 лв.) и 2) до сума от 99,95 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г., т.е. в частта, в която въззивното решение не е обжалвано, основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали въззивният съд правилно е приложил критериите за присъждане на справедливо обезщетение за причинените на автора имуществени и неимуществени вреди вследствие нарушението на неговото авторско право - съобразно нормативно установените критерии и материалноправни предпоставки, предписани в чл. 95, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП.

От представената към исковата молба извадка на публикуваната на сайта на ищеца тарифа на съответното лицензионно възнаграждение за предоставяне за ползване на фотографските произведения, чийто автор е той, както и от заключението на приетата като компетентно изготвено и неоспорена от страните съдебно-фотографска експертиза, изготвено от вещото лице Е. Н., се установява, че фотографът е оповестил на неограничен кръг правни субекти установените отнапред от него авторски възнаграждения за ползване на създадените от него фотографски произведения. В установения ценоразпис авторът не е разграничил отделните лицензионни територии и свързаните с тях различни пазарни условия (ответникът нито твърди, нито установява, че ищецът би предоставил ползването на притежаваното от него авторско право върху процесното произведение на територията на Република България или на правни субекти, чието обичайно пребиваване е в Република България при по-ниски лицензионни възнаграждения от тези, които той е установил в своя ценоразпис).

Напротив, ответникът не оспорва този правнорелевантен факт, а в отговора на исковата молба и в молбата от 03.02.2021 г. поддържа правно твърдение, че не тарифата, а други обстоятелства, вкл. пазарните аналози или извършени продажби на българския или на международния пазар са относими за установяване на стойността на авторското възнаграждение, което авторът би получил в случай на свободна продажба при предоставяне на правото на ползването на обекта на авторското право.

От ценоразписа, публикуван на интернет страницата на ищеца, се установява, че при ползване на всеки един лицензионен материал (всяка една фотография) в Интернет до 3 месеца се дължи авторско възнаграждение в размер на 1385 евро (Раздел 2 „Онлайн употреба”), като в Раздел 11 „Кредитни линии” е посочено, че по подразбиране кредитите „Nico Trinhaus/sumfinity.com” трябва да изглеждат в съседство с лецинзирания материал в кредитната линия, придружаваща лецинзирания материал. В случай обаче когато лицензираният материал (снимка) се използва без придружаваща кредитна линия, следва да се доплати лицензионно възнаграждение в размер на 100% от общата лицензионна такса.

От фактическите изводи, до които е достигнала съдебно-фотографската експертиза, се установява, че минимално определеното на авторския сайт на ищеца лицензионно възнаграждение за предоставяне на правото на ползване на неговите фотографии възлиза на сумата от 1385 евро без ДДС - обичайна е и практиката в Република България авторите на фотографски произведения да посочат на сайта си авторските възнаграждения и условията, при които трети лица могат да използват тези снимки. При изслушването на тази съдебна експертиза в проведеното пред първоинстанционния съд на 31.03.2021 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че всеки фотограф сам определя тарифата, по която предоставя правото за ползване на неговите фотографски произведения, като лицензионното възнаграждение в размер на 1385 евро за използване на една снимка до три месеца е съответно и на българския пазар. Разяснява и действителния смисъл, вложен в Раздел 11 „Кредитни линии” от ценоразписа на ищеца, публикуван в Интернет страницата му – надбавката от 100% върху установеното лицензионно възнаграждение се заплаща, в случай че лицензираният ползвател на фотографското произведение има право да не посочва кой е авторът на обекта, предмет на авторската защита. От извършения анализ на професионалната фотографска дейност, осъществявана от ищеца, вещото лице е обосновало фактическото съждение, че основният приход на този автор се формира от продажба на снимки за домашно ползване („Там маржът е огромен, печалбата е огромна”), поради което ищецът привлича клиенти при прочитане на името му върху произведението – „Когато някой използва неговата снимка и отдолу има име, [клиентите] могат да отидат и да си купят снимката. И най-вероятно това за него е по-ценно, отколкото да продаде един кадър за някаква реклама”. Следователно, надбавката от 100% върху основното лицензионно възнаграждение не представлява „санкция“ (за постигане на генералната и специалната превенция към нарушителя и останалите правни субекти по смисъла на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП), а е допълнително авторско възнаграждение за възможността лицензираният ползвател да използва произведението без да оповестява името на неговия автор, т.е. при съзнателно неупражняване от автора на уреденото в чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП неимуществено право да иска при всяко използване на произведението по съответния начин да бъдат обозначавани името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак.

В този смисъл, в случай че ответното търговско дружество не бе извършило процесното нарушение на авторското право на ищеца върху процесното фотографско произведение, неговият носител би получил лицензионно възнаграждение общо в размер на сумата от 2770 евро (двойният размер на авторското възнаграждение при липсата на означаване на автора върху обекта на авторска защита). Тя представлява имуществена вреда под формата на пропусната полза (пропуснат доход, който с висока степен на сигурност би постъпил в патримониума на автора).

В стойността на компенсаторното обезщетение (за причинените на автора имуществени вреди под формата на пропуснати ползи) не следва да се включва надбавка от 50% („Онлайн магазин + 50%” съобразно Таблицата за средните възнаграждения при продажба на фотографии, установена от съсловния германски Съюз на професионалните търговци на фотографии) върху основното лицензионно възнаграждение, тъй като в ценовата листа на ищеца, публикувана в Интернет, не е посочена такава надбавка. Такова допълнително авторско възнаграждение е предвидено само за реклама за офлайн използване (т. 3 от ценоразписа на автора).

Наистина, в Таблицата за средните възнаграждения при продажба на фотографии, установена от Съюза на професионалните търговци на фотографии във ФРГ, е предвидена надбавка при онлайн магазин: „50% надбавка върху съответния хонорар”, но при изрично определен от ищеца на неговия Интернет сайт вид и размер на лицензионното възнаграждение за отстъпване на ползването на фотографии, чиито автор е той, не може да се използват методи за изчисляване на авторски възнаграждения дори и те да са обобщени от съсловна организация. Нещо повече, в Таблицата за средните възнаграждения при продажба на фотографии, установена от съответната съсловна организация във ФРГ, са определени значително по ниски средни авторски възнаграждения за използване онлайн, интернет, уеб дизайн на фотографии до 3 месеца (релевантния по делото период) от тези, които самият ищец е определил: 1) при използване на подстраница средните лицензионни възнаграждения възлизат на сумата от 150 евро и 2) при използване на начална страница – 225 евро. А установеното от ищеца авторско възнаграждение за използване на създадена от него фотография до 3 месеца възлиза на сумата от 1385 евро – повече от шесткратния размер на средните лицензионни възнаграждения за използване на фотография на лицензионната територия на ФРГ.

Този юридически подход – за съобразяване на средните лицензионни възнаграждения и обичайните надбавки върху него, определени от съсловна организация във ФРГ, би бил приложим, само в случай че авторът не бе установил конкретен вид и размер на авторското възнаграждение за отстъпване на ползването на фотографското произведение. В този смисъл са и тълкувателните разяснения по точното прилагане и приложение на материалния закон (чл. 95 ЗАПСП), дадени по т. 1 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК – ако конкретният размер на авторското (лицензионно) възнаграждение, при което авторът би разрешил използването, не се установява по делото или авторът не би разрешил използване, независимо дали на ползвател в страната или изобщо, обезщетението е на база размера на действителната пазарна цена (стойностния еквивалент) на правото на използване на произведението на територията на страната, като и в тези случаи се преценяват всички останали обстоятелства във връзка с нарушението. Присъжданото обезщетение като база не може да бъде по-ниско от действителната пазарна цена на правото на използване в страната, за да е справедливо.

Следователно, с оглед на обстоятелството, че ищецът е определил в своя ценоразпис конкретни по вид и размер лицензионни възнаграждения за отстъпване на ползването на неговите фотографски произведения (по периоди), като не е установил надбавка за използването им при онлайн магазин, в стойността на компенсаторното обезщетение не трябва да се включва претендираната сума от 692,50 евро („онлайн магазин + 50%).

При определяне на компенсаторното обезщетение по смисъла на чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП за причинените имуществени вреди на автора от нарушаване на притежаваното от него авторско право следва да се вземе предвид правнорелевантното обстоятелство, че ответното търговско дружество, макар и да е използвало процесното фотографско произведение без съгласие на неговия автор за рекламна цел – да популяризира своята търговска дейност при организиране през релевантния период на екскурзии до Черна Гора, не е реализирало печалба. От една страна, на ищеца принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи в процеса на доказване приходите, получени от нарушителя вследствие на извършеното от него противоправно деяние, а от друга страна, от показанията на свидетеля А. М. (водеща счетоводната отчетност на търговеца) се изяснява, че през релевантния период до Черна Гора са били осъществени две екскурзии (първата с 12 души, а втората с 16 човека), като не само не била реализирана печалба, а се е достигнало до загуба - разходите по организирането на тези екскурзии са в по-висока стойност от получените приходи („Полученото по повод на двете екскурзии е общо около 10000 лв., а разходите бяха повече. Сумата от 1000 лв. е на практика загуба”). Свидетелят изяснява и правнорелевантното обстоятелство, че към момента на извършване на нарушението търговецът не е бил регистриран по ЗДДС, т.е. към релевантната редакция на правната норма, уредена в чл. 96, ал. 1 ЗДДС (ДВ, бр. 97/2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), неговият облагаем оборот за последните 12 последователни месеца преди процесния не е надвишавал 50000 лв. Следователно, ответното търговско дружество не е извършвало облагаеми доставки по ЗДДС на значителна стойност.

Ищецът не е установил в процеса на доказване, че е изживял негативни емоции при извършване на нарушението на неговото авторско право - извън обичайните, които изпитва всеки творец, чието субективно авторско право е накърнено, поради което при прилагането на тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК, и касационната инстанция достига до правния извод, че заместващото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на процесния деликт възлиза на сумата от 500 лв. (съобразно нормативните изисквания, уредени в чл. 52 ЗЗД).

При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи, както и с оглед на факта, че определеното от автора основно лизингово възнаграждение за предоставяне на ползването на негово фотографско произведение (в размер на сумата от 1385 евро) възлиза на сбора от повече от шесткратния размер на средните лицензионни възнаграждения за използване на фотография във ФРГ, компенсаторното обезщетението за причинените имуществени вреди (под формата на пропусната полза) в двукратния размер от 1385 евро (общо 2770 евро, равняващи се на сумата от 5417,65 лв.), ведно с компенсаторното обезщетение за причинените му имуществени вреди (под формата на имуществени загуби) в размер от 400 лв. – извънсъдебни разноски за уреждане на правния спор, предмет на настоящото исково производство, както и със заместващото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от релевантното нарушение на притежаваното от него авторско право върху процесното фотографско произведение в размер на 500 лв. или общо сумата от 6317,65 лв. (5417,65 лв. + 500 лв. + 400 лв.), е от правното естество да се постигне специалната и генералната превенция при определяне на справедливо обезщетение – по смисъла на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, а именно този размер ще въздейства възпиращо и предупредително както по отношение на нарушителя, така и на останалите членове на обществото.

Тъй като въззивното решение е влязло в сила в частта, в която предявеният деликтен иск е уважен, като размерът на обезщетението по чл. 95, ал. 4 ЗАПСП за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди от релевантното нарушение е присъден в националната валута на Република България (макар и част от имуществените вреди да са в евро), общото справедливо обезщетение трябва също да се определи в лева.

При този изход на правния спор по главния иск основателен се явява и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание в размер общо на сумата от 6317,65 лв., изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г., която възлиза на 451,01 лв. (този размер е определен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор).

Следователно, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение апелативният съд е отхвърлил предявения от Нико Тринкхаус срещу „Далла Турс” ЕООД деликтен иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП над присъдената сума от 1400 лв. до 6317,65 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, разгласена на авторския сайт на Тринкхаус през м. 12.2018 г., извършено чрез публикуването ѝ на сайта на „Далла турс“ ЕООД с цел предлагане на екскурзии до Черна гора, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо претендираната сума в размер на 1000 лв.), както и в частта, в която е отхвърлен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД над присъдената сума от 99,95 лв. до 451,01 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г., като в тези части предявените кумулативно обективно съединени искове трябва да бъдат уважени, както следва: 1) по иска с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП допълнително за сумата от 4917,65 лв. (6317,65 лв. – 1400 лв.) и 2) по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД допълнително за сумата от 351,06 лв. (451,01 лв. - 99,95 лв.)

В останалата обжалвана част решението като правилно трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора трябва да бъде отменено Определение № 128/24.02.2023 г., постановено от въззивния съд на основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, с което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника са определени съдебни разноски пред първоинстанционния съд над сумата от 593,43 лв. до присъдените 1690,16 лв., а въззивното решение - в частта, в която в полза на ответника са определени съдебни разноски пред въззивния съд над сумата от 413,33 лв. до присъдените 1177 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да се присъди допълнително сумата от 1148,34 лв. (над определените от 318 лв. до дължимите 1466,34 лв.) – съдебни разноски в първоинстанционното производство; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК – допълнително сумата от 822,92 лв. (над определените 232 лв. до дължимите 1054,92 лв.), представляваща съдебни разноски във въззивното производство, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора и сумата от 1681,21 лв. – съдебни разноски пред ВКС. В отговора на касационната жалба ответното търговско дружество е релевирало искане за присъждане на сторените пред ВКС съдебни разноски, но не е представило доказателства за тяхното извършване.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9/10.01.2023 г. , постановено по в. т. д. № 883/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, в частта , в която след частична отмяна на Решение № 260519/03.08.2022 г., постановено по т. д. № 350/2020 г. по описа на СГС, ТО, са отхвърлени предявените от НИКО ТРИНКХАУС, гражданин на ФРГ, [дата на раждане] , с адрес – ФРГ, [населено място] 13507, [улица] срещу „ДАЛЛА ТУРС” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сума от 1400 лв. до 6317,65 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, разгласена на авторския сайт на Тринкхаус през м. 12.2018 г., извършено чрез публикуването ѝ на сайта на „Далла турс“ ЕООД с цел предлагане на екскурзии до Черна гора, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо претендираната сума в размер на 1000 лв.) и над сума от 99,95 лв. до 451,01 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г.; в частта , в която с Определение № 128/24.02.2023 г., постановено по в. т. д. № 883/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК НИКО ТРИНКХАУС е осъден да заплати на „ДАЛЛА ТУРС” ЕООД сумата над 593,43 лв. до присъдения размер от 1690,16 лв. - съдебни разноски пред СГС, както и в частта , в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК НИКО ТРИНКХАУС е осъден да заплати на „ДАЛЛА ТУРС” ЕООД сумата над 413,33 лв. до присъдените 1177 лв. – съдебни разноски пред САС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДАЛЛА ТУРС” ЕООД да заплати на НИКО ТРИНКХАУС по исковете с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 4917,65 лв. (до дължимия размер от 6317,65 лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, разгласена на авторския сайт на Тринкхаус през м. 12.2018 г., извършено чрез публикуването ѝ на сайта на „Далла турс“ ЕООД с цел предлагане на екскурзии до Черна гора, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо претендираната сума в размер на 1000 лв.) и допълнително сумата от 351,06 лв. (до дължимия размер от 451,01 лв.), представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/10.01.2023 г. , постановено по в. т. д. № 883/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение в частта , в която са отхвърлени предявените от НИКО ТРИНКХАУС срещу „ДАЛЛА ТУРС” ЕООД искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сума 6317,65 лв. до размера от 9044,39 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, разгласена на авторския сайт на Тринкхаус през м. 12.2018 г., извършено чрез публикуването ѝ на сайта на „Далла турс“ ЕООД с цел предлагане на екскурзии до Черна гора, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо претендираната сума в размер на 1000 лв.) и над сума от 451,01 лв. до 579,99 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДАЛЛА ТУРС” ЕООД да заплати на НИКО ТРИНКХАУС допълнително сумата от 1148,34 лв. – съдебни разноски пред СГС; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК – допълнително сумата от 822,92 лв. - съдебни разноски пред САС, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1681,21 лв. – съдебни разноски пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.