Незаконосъобразно уволнение поради престой при частично запазена дейност

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

гр. София, 04.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1785 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Г. Ц. Ц. срещу решение № 260028/18.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 592/2020 г. на Кюстендилския окръжен съд (КОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 518/10.11.2020 г. по гр. дело № 1383/2020 г. на Дупнишкия районен съд (ДРС), са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [община], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението на касатора-ищец, извършено със заповед № РД-04-669/06.07.2020 г. на кмета на ответната община; за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник – ловец“ при ответната община; и за осъждане на последната да заплати на ищеца сумата 1 415.82 лв., претендирана като обезщетение за времето, през което е останал без работа – за периода 07.07.2020 г. - 02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответната община в отговора на касационната жалба, в откритото съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата и на оплакванията и доводите в нея.

С определение № 60671/19.10.2021 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ: налице ли е реално спиране на работата на отделно звено в предприятието, когато през периода на обявен от работодателя „престой“ звеното извършва част от дейността си, а друга част не извършва, като за осъществяването на извършваната дейност труд се полага от други служители, вместо от служителите, които следва да изпълняват тези трудови задължения, но не са ги изпълнявали поради обявения престой.

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, по този въпрос е налице практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, а именно: В решение № 39/20.01.2006 г. по гр. дело № 1805/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че за да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, не е достатъчно работодателят да е обявил престой и работникът или служителят да бездейства. Необходимо е това бездействие да е резултат от реално спиране на работата, престоят следва да е реален, т.е. работникът да не изпълнява трудовите си функции вследствие спирането на работата, като работодателят трябва да докаже по несъмнен начин това обстоятелство. В решение № 92/14.04.2016 г. по гр. дело № 4515/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ означава пълното преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено на предприятието, при пълно преустановяване на извършваната дейност за съответния период на предприятието, поради вътрешно организационни, технически, икономически и пр. причини. Без правно значение е дали работникът е бил задължен да ползва платен или неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали поради престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа или е получавал обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага труд по други причини, каквато е временната нетрудоспособност. Единственото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е пълното преустановяване на дейността за определен период, поради което при уволнение на това основание не е предвидено и задължение за подбор по чл. 329 от КТ, нито закрила по чл. 333 от КТ. В решение № 51/03.06.2019 г. по гр. дело № 1798/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че фактическият състав, съдържащ се в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ предпоставя обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни – временно преустановяване на дейността на предприятието или на отделно негово звено, продължило повече от 15 работни дни, което е обусловило престой на работниците или служителите, т.е. състоянието на престой е следствие от спирането на работата в предприятието. Когато въпросната работа се е осъществявала през цялото време, макар и от друго звено, фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ не е осъществен. Настоящият съдебен състав на ВКС изцяло споделя тази практика, като от нея следва, че отговорът на поставения по настоящото дело материалноправен въпрос е отрицателен, а именно: Когато в отделно звено на предприятието продължава да се извършва част от дейността, а друга част не се извършва, не е налице спиране на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. не е налице т. нар. „престой“, дори и такъв да е обявен от работодателя за същото звено или за цялото предприятие. Това е така, защото фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ изисква временно – за повече от 15 работни дни, но пълно и обективно преустановяване на работата – дейността на цялото предприятие или на отделно негово звено. Когато част от дейността в предприятието на работодателя или в съответното звено е продължила да се извършва и тази дейност е иманентно свързана с осъществяването на трудовата функция и с изпълнението на трудовите задължения на даден работник или служител, не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с него от страна на работодателя, респ. – такова уволнение е незаконосъобразно. Обстоятелството, че по време на обявения от работодателя „престой“ тази дейност е била извършвана от други работници или служители – от същото или от друго обособено звено в предприятието, а уволненият впоследствие работник или служител не е изпълнявал трудовите си задължения дори и за повече от 15 работни дни, не може да обуслови законосъобразност на уволнението му, след като дейността е продължила да се извършва и тя е иманентно свързана с осъществяваната от него трудова функция съгласно длъжностната му характеристика. Без значение за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е и обемът (значителен или незначителен), в който дейността е продължила да се осъществява по време на обявения от работодателя „престой“, както и дали тя е била напълно и окончателно преустановена едва впоследствие – след изтичането на периода на обявения „престой“, тъй като тези обстоятелства са релевантни за наличието на други основания за уволнение – по чл. 328, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 1 и т. 3 от КТ (закриване на предприятието или на част от него и намаляване на обема на работа), но не са елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.

От доказателствата по настоящото дело са установени следните обстоятелства: С процесната заповед № РД-04-669/06.07.2020 г. на кмета на ответната [община], касаторът-ищец Г. Ц. е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ – поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, а именно – през периода 12.06.2020 г. - 03.07.2020 г. Заповедта за уволнението е била предшествана от друга заповед от 11.06.2020 г. на кмета на ответната община, с която той е наредил спиране на работата и излизане в престой през този период на служителите при Общинския приют за безстопанствени кучета (ОПБК), сред които е и ищецът, заемал там процесната длъжност „общ работник – ловец“. Причината за издаването на тази заповед е разпореждане от 09.06.2020 г. на началника на Отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ-Кюстендил, с което експлоатацията на ОПБК – обособено звено при ответната [община], е била „спряна“, считано от 09.06.2020 г., поради неизпълнение на предписания за изграждане на канализационна система за отвеждане на отпадните води от клетките към градската канализационна система. По делото е установено и че към 10.06.2020 г. (2 дни преди периода на обявения „престой“) в приюта е имало 17 кучета, към 24.06.2020 г. (т.е. към средата на периода на обявения „престой“) те са били 13 на брой – кастрирани и чакащи осиновяване или връщане по местата на залавянето им, а към 07.07.2020 г. (4 дни след периода на обявения „престой“) в приюта вече не е имало никакви кучета. Установено е и че през този период по отношение на наличните кучета са били извършвани съответните ветеринарно-медицински манипулации (кастрация, обезпаразитяване и др.) от ветеринарния лекар А. А., числящ по щат се към ветеринарната амбулатория (лечебница), която, макар и помещаваща се в същите помещения заедно с общинския приют, е друго обособено звено при работодателя – ответната [община]. Също ветеринарният лекар А. е и хранел кучетата през работните дни от периода на обявения „престой“, а през почивните дни те са били хранени от пазачите. Също А. е организирал и осиновяването на 11 кучета, а едно куче е било върнато на мястото на залавянето му от Г. Г., който е заемал също длъжност „общ работник“ при ответната община. Също Г. е чистел и клетките на животните през този период. Съгласно длъжностната му характеристика, касаторът-ищец Г. Ц., заемащ процесната длъжност „общ работник – ловец“, с място на работа ОПБК при ответната [община], е имал основни трудови задължения, сред които са следните: 1) при получаване на сигнали за безстопанствени и/или агресивни животни, предприема мерки за обработването им и се отзовава максимално бързо за залавянето им; 2) работи под контрола на ветеринарния лекар, като подпомага работата му и изпълнява дадените му указания относно настаняването, кастрацията и грижите (лекуване и профилактика) за животните в приюта; 3) подпомага работата на ветеринарния техник (хигиенист), а при негово отсъствие го замества изцяло, като извършва ежедневна дезинфекция на помещенията, специализираното транспортно средство и почистване на клетките на кучетата; грижи се ежедневно за храната и зареждане с вода на клетките; съхранява доставената храна и други материали за поддържане на клетките. Съгласно Вътрешните правила за реда и организацията на работа в ОПБК, основните дейности на същия са следните: приемане и обработване на сигнали; залавяне, транспортиране и разтоварване на кучета; приемане на кучета; обработване на кучета – ветеринарно-медицински процедури; връщане по места на заловени кучета; приемане на домашни кучета, чиито собственици не могат да полагат грижи за тях; осиновяване на куче от приюта; дезинсекция, дезинфекция, дезакаризация и дератизация; събиране и транспортиране на умрели кучета.

При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е достигнал до правни изводи, които са в противоречие както с възприетия по-горе от настоящия състав на ВКС отговор на поставения по делото материалноправен въпрос, така и в противоречие с доказателствата по делото; респ. – основателни са оплакванията в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че през периода 12.06.2020 г. - 03.07.2020 г. на обявения от страна на ответника-работодател „престой“, работата в обособеното негово звено – ОПБК, била спряна за повече от 15 работни дни по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Както вече беше посочено, наличието на това основание за уволнение изисква пълно преустановяване на дейността (работата) на предприятието или на съответното обособено негово звено за повече от 15 работни дни. В противоречие с дадените по-горе разяснения при отговора на поставения по делото материалноправен въпрос, окръжният съд в тази връзка неправилно е съпоставял пълния обем от дейности на приюта (съгласно вътрешните му правила) спрямо обема на установените по делото дейности, които са били извършвани през периода на обявения „престой“. Както вече беше разяснено, намаляването на обема на работа е обстоятелство, релевантно за основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, но не и за основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, на което е било прекратено трудовото правоотношение с касатора-ищец. Неправилно в тази връзка въззивният съд е приел, че установените по делото дейности, които са били осъществявани в приюта по време на обявения „престой“, били „довършителни мероприятия“, съставляващи „несъществена част“ от дейността на приюта, не характеризирали и не изчерпвали естеството на работата там. Също в тази връзка окръжният съд е обсъдил само осъществяваните ветеринарно-медицински манипулации и процедури по отношение на наличните кучета, тяхното хранене, поене и почистването на клетките им, като необосновано е игнорирал установените по делото обстоятелства, че през този период е било и организирано осиновяването на 11 от наличните 17 кучета, а едно от тях е било върнато на мястото на залавянето му. Всички тези дейности са част от основните дейности на приюта, съгласно вътрешните му правила, поради което горните изводи на въззивния съд са и необосновани.

Също в противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС и дадените там разяснения, въззивният съд е изложил и съображения, че осъществяваните по време на обявения „престой“ ветеринарно-медицински дейности са били в компетенциите на друго обособено звено при ответната [община] – ветеринарното лечебно заведение (амбулатория). Този извод е също необоснован, тъй като съгласно вътрешните правила на ОПБК, една от основните дейности на приюта е именно обработването на кучетата – извършването на ветеринарно-медицински процедури по отношение на тях. Също в противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, респ. – в нарушение на материалния закон окръжният съд не е взел предвид и обстоятелството, че извършваните (без значение от кого) дейности през време на обявения „престой“ са били иманетно свързани с осъществяването на трудовата функция и изпълнението на вменените с длъжностната характеристика трудови задължения на касатора-ищец на процесната длъжност „общ работник – ловец“.

Така допуснатите нарушения на материалния закон и необосноваността на решаващия извод на въззивния съд са довели до неправилност и на крайните му изводи относно изхода на делото.

Тъй като неправилността на обжалваното въззивно решение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК решението следва да бъде отменено и материалноправният спор между страните по делото следва да бъде разрешен от касационната инстанция.

Както вече беше посочено, от доказателствата по делото е установено, че през релевантния за спора период 12.06.2020 г. - 03.07.2020 г. на обявения от кмета на ответната община-работодател „престой“ в обособеното звено – Общинския приют за безстопанствени кучета (ОПБК), там е била осъществявана част от неговата присъща (съгласно вътрешните му правила) дейност, а именно: по отношение на наличните кучета (първоначално 17 броя, към средата на периода – 13 броя, а след това – по-малко) са били извършвани съответните ветеринарно-медицински манипулации (кастрация, обезпаразитяване и др.), кучетата са били хранени и поени, клетките им са били почиствани, организирано е осиновяването на 11 кучета, едно куче е било върнато на мястото на залавянето му. Съгласно разясненията, дадени при отговора на поставения по делото материалноправен въпрос, без значение за наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, на което е бил уволнен ищецът от процесната длъжност „общ работник – ловец“, е обстоятелството, че през този период той не е работил поради обявения „престой“, както и че през това време горните дейности са били извършвани в намален обем и от лица, които не са били работници и служители на приюта съгласно щатното разписание на ответната община – ветеринарния лекар (служител при ветеринарната лечебница – друго обособено звено към ответната община, но осъществяващо дейност, която е основна и за приюта), друго лице на длъжност „общ работник“ при ответната община и пазачите. Съществено за наличието на основанието за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е пълното преустановяване на дейността на обособеното звено, каквото звено е ОПБК при ответната община, т.е. – изцяло спиране на работата в него за повече от 15 работни дни, което релевантно обстоятелство не е установено от доказателствата по настоящото дело за процесния период на обявения „престой“. Напротив – установени са по несъмнен начин обстоятелства, категорично изключващи наличието на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ по отношение на касатора-ищец, а именно – горните дейности, осъществявани в периода на обявения „престой“, освен че са част от основната дейност на приюта, са и (с изключение единствено на осиновяването на кучета) иманентно свързани с осъществяването на трудовата функция и изпълнението на трудовите задължения на ищеца на процесната длъжност „общ работник – ловец“. Следователно, процесното уволнение на касатора-ищец, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ бъде уважен.

От основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предвид и обстоятелството, че ищецът е заемал за неопределено време процесната длъжност „общ работник – ловец“ в ОПБК при ответната община, следва основателността и на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което ищецът следва да бъде възстановен на тази длъжност.

Налице са и материалноправните предпоставки за уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Незаконосъобразното уволнение на ищеца е извършено, считано от 06.07.2020 г. Ищецът, вследствие незаконното уволнение е останал без работа в течение на целия процесен по този иск период 07.07.2020 г. - 02.09.2020 г., което е установено от първоинстанционния съд чрез констатация по трудовата книжка на ищеца в откритото съдебно заседание от 27.10.2020 г. С приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че размерът на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за посочения процесен период възлиза на процесната сума 1 415.82 лв., която следва да се присъди на ищеца, ведно с претендираната от него законна лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 02.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло и вместо него да са постанови решение, с което да се уважат предявените по делото искове.

Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната община дължи и следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя-ищец, и претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред първата и въззивната съдебни инстанции по делото от по 940 лв., или общо – 1 880 лв. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатеното от касатора-ищец адвокатско възнаграждение за всяка от тези две инстанции, е неоснователно, тъй като същите за въззивната инстанция са под, а за първата инстанция се равняват на минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя-ищец за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като по делото не са налице доказателства той да е направил такива разноски.

Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответната община следва да бъде осъдена да заплати и дължимите се държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно: по сметка на ДРС – сумата 296.63 лв. (от които: 156.63 лв. – държавна такса и 140 лв. – разноски за възнаграждение за вещото лице), по сметка на КОС – сумата 78.32 лв. (държавна такса) и по сметка на ВКС – сумата 108.32 лв. (държавни такси).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260028/18.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 592/2020 г. на Кюстендилския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Г. Ц. Ц., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ със заповед № РД-04-669/06.07.2020 г. на кмета на [община].

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Г. Ц. Ц. на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност „общ работник – ловец“ в приюта за безстопанствени кучета при [община].

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, [община] да заплати на Г. Ц. Ц. сумата 1 415.82 лв. (хиляда четиристотин и петнадесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незаконосъобразното уволнение през периода 07.07.2020 г. - 02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, [община] да заплати на Г. Ц. Ц. сумата 1 880 лв. (хиляда осемстотин и осемдесет лева) – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, [община] да заплати дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за производството по делото, а именно: по сметка на Дупнишкия районен съд – сумата 296.63 лв. (двеста деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки), по сметка на Кюстендилския окръжен съд – сумата 78.32 лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 108.32 лв. (сто и осем лева и тридесет и две стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: