Определяне на обезщетение за дете при ПТП и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 4507 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД, чрез юрисконсулт В. Т., срещу решение № 311/20.06.2022 г. по в.т.д.№ 261/2022 г. на Апелативен съд П. в частта, която потвърждава решение № 21/19.01.2022 г. по т.д.№ 429/2021 г. на Окръжен съд Пловдив и е уважен предявения иск на С. И. Н., чрез нейната майка и законен представител Ж. И. Г. против „Дженерали застраховане“ АД, за обезщетение от 30 000 лева на неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие на 31.12.2019 г. в [населено място], обл. П., ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до изплащане на сумата.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса за критериите, при които се определя справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Постановките в тълкувателното постановление представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд в решенията по реда на чл.290 ГПК, с които се приема, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане са от значение възрастта, общественото положение и отношенията на увредения с лицата, които претендират, че са им причинени вреди /при настъпила смърт/. Следва да бъдат взети предвид и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на тяхната оценка да заключи какъв размер на обезщетение по справедливост да присъди за неимуществените вреди. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест, съобразно особеностите на конкретния случай. Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, т.е. при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди са от значение вида и тежестта на отделните негативни изживявания и причинените неудобства на увредения от непозволено увреждане, но също и икономическите условия в страната.

С оглед дадения отговор на въпроса, доводите в касационната жалба и данните по делото, при проверка на правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че съдът правилно е възприел релевантните за случая фактически обстоятелства, при които е настъпило пътнотранспортно произшествие и е пострадало малолетното дете, но неправилно е определил конкретните последици за увредения, въз основа на които да приложи критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

От данните по делото е видно, че на 31.12.2019 г. при ПТП в [населено място], обл.П. между два автомобила е пострадала С. И. Н. (на 6 год.), която се е намирала на задната седалка на единия автомобил. В заключение на вещо лице по делото се установява, че на детето е причинена фрактура на дясната ключица в средна трета с разместване, което е причинило силни болки 7-10 дни, обездвижване и трайно затруднение на движението на крайника за около два месеца. Според съдебномедицинската експертиза, липсват характерни белези за поставен обезопасителен колан на детето, но не се очакват усложнения от травмите в бъдеще. В заключението на автотехническата експертиза също се посочва, че липсват данни за ползвана система за обезопасяване на деца или предпазен колан при настъпилото пътнотранспортно произшествие, което при употребата им, различните части на тялото имат по-добра защита от травми.

Изводите на съда в обжалваното решение следва да бъдат споделени поради следното: Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая, ответникът е направил в срок възражение за съпричиняване, като е посочил фактическите обстоятелства, на които основава твърденията си, че при пътнотранспортното произшествие ищците са били без поставен предпазен колан. С оглед наличните данни по делото, правилно въззивният съд е отхвърлил възражението, тъй като застрахователят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че увреденият е допринесъл за вредоносния резултат, т.е. че травматичните увреждания не биха могли да се получат ако е поставен предпазен колан. Липсата на характерни белези от предпазен колан на задната седалка на автомобила или неизползването на система за обезопасяване на деца, само по себе си, не е основание да бъде отказано изплащане на обезщетение на увредения, освен ако се докаже че без тях вредите не биха настъпили или ще са значително по-малки. В този смисъл, правилно съдът приема, че възражението за съпричиняване е недоказано, тъй като всеки елемент от фактическия състав на непозволено увреждане подлежи на доказване и нито противоправното поведение при пътнотранспортно произшествие, нито настъпилите вреди или причинно-следствената връзка между тях се предполагат, за да се приеме, че вредите са настъпили поради непоставен предпазен колан. Съдебномедицинската експертиза по делото доказва, че описаните травматични увреждания са последица от ПТП на 31.12.2019 г. в [населено място], поради което в тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения, съгласно чл.154, ал.1 ГПК.

Предвид изложените съображения, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взема предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на детето, ниската възраст и благоприятната прогноза за възстановяването му от травмите (без последици за в бъдеще), но и социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и обичайната в подобни случаи промяна върху обичайния му начин на живот. Ето защо, с оглед на по-ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалата, при съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното застрахователно събитие е в размер на 20 000 лева, което се дължи със законната лихва от 02.02.2020 г. до изплащането на сумата.

От С. И. Н., чрез нейната майка и законен представител Ж. И. Г., представлявани от адвокат М. Д. от АК-София, са поискани разноски, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 311/20.06.2022 г. по в.т.д.№ 261/2022 г. на Апелативен съд П. в частта, с която се потвърждава решение № 21/19.01.2022 г. по т.д.№ 429/2021 г. на Окръжен съд Пловдив и е уважен предявения от С. И. Н., чрез нейната майка и законен представител Ж. И. Г. срещу „Дженерали застраховане“ АД, иск за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до присъдените 30 000 лева, както и в частта, с която са присъдени разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв. над сумата от общо 2260 лева (за първата и въззивната инстанции), като вместо това:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Н., чрез нейната майка и законен представител Ж. И. Г. срещу „Дженерали застраховане“ АД, за обезщетение на неимуществени вреди над сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 02.02.2020 г. до изплащането й.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 311/20.06.2022 г. по в.т.д.№ 261/2022 г. на Апелативен съд П. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат М. И. Д. от АК-София, адвокатско възнаграждение в размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.