Отказ за отмяна на съдебно решение по иск за вреди срещу ЧСИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50011

Гр.София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1527 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.7328/28.01.22 на С. К. С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.12/6.01.22 по г.д.№.2202/21 на ОС Пловдив за отхвърляне на предявен от нея срещу ЧСИ Б. Г. А. иск с правно основание чл.441 ГПК вр. с чл.74 ЗЧСИ за сумата 219лв. претърпени имуществени вреди. Сочи се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителката-депозирани от нея жалби до Камарата на ЧСИ и до Инспектората на МП за продължаващи незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ /изразяващи се в отново направени от нея разноски по жалби пред Окръжен и Апелативен съд П., засягащи незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ - аналогични на тези по и.д.№.1114/19/, изпратени по куриер и входирани на 12.01.22г. – по които са образувани преписки и се извършват проверки.

Ответната страна ЧСИ Б. Г. А. оспорва молбата; претендира разноски.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК решение е прието, че доколкото се твърди, че претендираната имуществена вреда съставлява разноски, а увреждащото действие - прекратяване на изпълнителното производство поради пълно изпълнение, безспорно ищцата е направила разход 219лв. за държавни такси за обжалване; той, обаче, не представлява разноски по изпълнението, а разходи, свързани с упражняване пред съд на правото й на защита срещу незаконосъобразни според нея действия на ЧСИ; нито една от предявените жалби не е била уважена; поради това и претендираните от С.С. в рамките на тези производства разноски не са й били присъждани от съответния съд, разглеждащ жалбите; при тези обстоятелства не е налице фактическият състав на чл.74 ЗЧСИ за ангажиране на отговорността на ЧСИ за вреди от незаконни негови действия.

Отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК /т.е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Молителката е изчерпала възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл.303 ГПК. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл.303 и сл. ГПК.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява /т.е. под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение; фактите трябва да са нови – т.е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо; те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т.е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно/.

При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, става ясно, че цитираните жалби до Камарата на ЧСИ и Министерството на правосъдието, подадени от самата молителка след приключване на съдебното производство и входирани на 12.01.22г. /с които се оплаква от действията на ЧСИ/, както и междувременно получените отговори по тях - че в резултат на извършената проверка е установено, че няма основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител /с депозираните пред ЧСИ молби е искано извършване на действия, които не са посочени като способи в изпълнителния процес (да се възложи имот на взискателя без провеждане на публична продан), мотивираните разпореждания на ЧСИ и определенията и решенията на съда показват невъзможността исканията да бъдат изпълнени, тъй като са незаконосъобразни, а съдебният изпълнител е направил всичко възможно да събере дължимата сума/, съответно, че не са констатирани нарушения по движението на делото и в действията на ЧСИ /изпълнителните действия са извършвани съобразно разпоредбите на ГПК, действията на ЧСИ са обжалвани по предвидения ред и всички жалби са оставяне без разглеждане или без уважение, твърденията в жалбите не се подкрепят от гореизложеното и от документите/ не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, респективно твърдяното основание на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е налице.

Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна следва да се присъдят 500лв. разноски за платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.7328/28.01.22 на С. К. С. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.12/6.01.22 по г.д.№.2202/21 на ОС Пловдив.

ОСЪЖДА С. К. С. да плати на Б. Г. А. 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: