Отказ за допълване на решение на ВКС със законна лихва

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * законна лихва * Допълване на решението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

[населено място], 13.08.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2418 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 250 от ГПК.

С постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 57 от 17.05.2024г. по настоящото дело е било отменено решение № 831 от 28.06.2022г. по в.гр.д. № 736/2022г. на Окръжен съд – Варна и предявеният от Р. С. В. срещу „Лено“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 11 236. 82 лева е бил уважен.

С молба вх. № 9751/05.06.2024г., подадена по пощата на 03.06.2024г., от Р. С. В. е поискано допълване на решението с присъждане на лихва за забава върху сумата от 11 236. 82 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Посочено е, че в петитума на подадената пред Районен съд – Варна искова молба присъждането на такава лихва е било поискано. В постановеното от ВКС решение липсва произнасяне досежно лихвата.

С подаден отговор „Лено“ АД оспорва молбата по чл. 250 от ГПК. Излага, че още с първоинстанционното решение лихва не е била присъждана, макар искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да е бил уважен. Ищцата не е направила искане по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на решението. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, единствено по който се е произнесла първата инстанция. Това въззивно решение е било предмет на касационното обжалване. Недопустимо е касационният съд да се произнесе по иск, който не се явява предмет на касационно обжалване.

Молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на касационното решение е допустима. Тя е подадена в едномесечен срок от влизане в сила на решението по чл. 290 от ГПК от заинтересована страна.

По същество молбата е неоснователна. Не се касае за случай, в който съдът да не се е произнесъл по цялото искане на страната.

С исковата си молба, подадена на 25.02.2020г., Р. С. В. е поискала присъждане на сумата от 11 236. 82 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. В първоинстанционното решение, с което искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е бил изцяло уважен, не е имало произнасяне относно лихвата и ищцата не е поискала допълване на решението. Така искане относно лихвата вече не е било предмет на делото.

След подаването от „Лено“ АД на въззивна жалба и в хода на въззивното производство ново искане за присъждане на лихви по чл. 214, ал. 2 от ГПК не е било правено. Такова искане е било принципно допустимо съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и действието на новия ГПК (решение № 32 от 15.05.2014г. по т.д. № 1897/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). Искане за присъждане на лихви не се е съдържало нито в подадения отговор на въззивната жалба на „Лено“ АД, нито в допълнително подадените молби от 05.05.2022г., 27.05.2022г. и 01.06.2022г. на ищцата. Исканията в тях са били да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да се присъдят разноските във въззивното производство. Поради това въззивният съд нито е дължал произнасяне, нито се е произнесъл по претенция за лихви от датата на исковата молба и такава претенция не е била предмет на касационното производство. Искането за допълване на решението по чл. 290 от ГПК с присъждане на лихва е неоснователно.

В касационното производство лихви по чл. 214, ал. 2 от ГПК не са били искани, но такова искане би било и недопустимо. Съгласно възприетото в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС в производството, развиващо се по реда на чл. 290 - чл. 293 от ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани. Те са в рамките на проверка за валидността, процесуалната допустимост и правилност на обжалваното въззивно решение, при недопустимост да се съобразяват нови доказателства и да се установяват нови факти.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 9751/05.06.2024г. на Р. С. В., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], район „Приморски“, [улица], ет. 4, ап. 16, за допълване на решение № 57 от 17.05.2024г. по т.д. № 2418/2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, като се присъди законна лихва за забава върху сумата от 11 236, 82 лева, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.