Намаляване на обезщетение за незаконно обвинение при предходни осъждания

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр. София, 28.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора Дечева…………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4581 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 6453/11.09.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 15823/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 497059/28.09.2018 г., постановено по гр.д. № 10638/2018 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Д. П. М. сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 1366/2009 г. на Софийския районен съд. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на Д. П. М. за разликата над присъдените 5 000 лв. до предявения размер от 15 000 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Д. М. не е подал писмен отговор и не е взел становище по жалбата.

С определение № 362/30.04.2020 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за приложението на обществения критерий за справедливост, уреден в нормата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство.

Съгласно задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/1968г., ТР№3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК, множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, напр. - решение № 337/22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г., IV г.о., решение № 42/22.02.2013 г. по гр.д. № 854/2012 г., III г.о., решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г.о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр.д. №1639/2017 г., IV г.о., решение № 60/13.04.2018 г. по гр.д.№ 2611/ 2017г., ІV г.о. на ВКС и др.), при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който не е абстрактно понятие, а се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът Д. П. М. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 10.01.2007 г. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 НК – за това, че за времето от 23.30 ч. на 08.10.2003 г. до 02.15 ч. на 09.10.2003 г. от компютърен клуб в Младежки дом в [населено място], Софийска област, като съизвършител, в съучастие с К. К. М., С. Г. С., А. Н. Д. и И. К. П., е отнел чужди движими вещи (компютърни конфигурации) на обща стойност 6 131,38 лв. с намерението противозаконно да ги присвои, за което е употребил сила и заплашване. По внесения на 04.02.2009 г. обвинителен акт е било образувано нохд № 1366/2009 г. на Софийски районен съд, по което производството е приключило с оправдателна присъда за ищеца, постановена на 31.10.2012 г. Присъдата е протестирана от прокуратурата и е образувано внохд №1363/2013 г. на Софийски градски съд, по което с решение, влязло в сила на 15.05.2013 г., оправдателната присъда е потвърдена. Според приложената като доказателство справка за съдимост, ищецът е имал предходни осъждания за извършени престъпления, като за част от тях му е налагано и той е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“ (включително в периода на процесното наказателно производство). Освен това, по същото време срещу него са били висящи и две други наказателни производства за престъпления от общ характер.

Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди – производството се отразило неблагоприятно на психическото му състояние, изпитал стрес, тревоги, притеснения; настъпила промяна в отношенията му с колеги и съседи - те се отдръпнали от него; станал обект на подигравки, засегнато било доброто му име в обществото. За да счете, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 5 000 лв., съдът е посочил, че обвинението е за тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години; наказателното производство се е развило в досъдебна и съдебна фаза и е продължило 5 години; а обстоятелството, че срещу ищеца са водени и други наказателни производства не променя извода за претърпените нематериални вреди и дължимото в посочения размер обезщетение.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че е нарушен принципът за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД.

Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира жалбата на Прокуратурата на РБ за частично основателна по следните съображения:

Въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, като обезщетението е завишено.

Настоящият съдебен състав намира, че за овъзмездяване на претърпените от ищеца морални вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 2 500 лв. Този размер е съобразен освен с обстоятелствата, които и въззивната инстанция правилно е отчела (срока на наказателното производство, тежестта на престъплението), но и още с тези, които са останали недооценени от решаващия съд. Не е отдадено нужното значение на това, че мярка за неотклонение не е налагана, както и на фактите, свързани с личността на увредения - лицето няколко пъти е осъждано за умишлени престъпления и са му налагани наказания „лишаване от свобода”; в периода на висящност на процесното производство също е изтърпявало наказание „лишаване от свобода” и едновременно с това срещу него са били висящи две други наказателни производства за престъпления от общ характер. При това положение, прилагайки законовия критерий за справедливо репариране само на тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, въззивният съд е следвало да съобрази, че завършилото с оправдателна присъда наказателно производство не е било в такава степен стресова ситуация, причинила на ищеца твърдените неблагоприятни изживявания, нито е първата или единствена причина за сочените репутационни щети върху името и честта му. В случая, предвид миналите осъждания, изтърпяването на наказание лишаване от свобода и паралелно висящите по същото време други наказателни производства, ищецът не е доказал засягането на съответните блага да е с такъв висок интензитет и да е произтекло само от незаконното обвинение. Свидетелските показания на св. К.М. са ценени и кредитирани от въззивния съд в нарушение на разпоредбата на чл.172 ГПК, без да е отчетена заинтересоваността му и възможната необективност, предвид факта, че свидетелят е бил съобвиняем в същото наказателно производство и ищец в аналогично производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу прокуратурата; и от друга страна, че показанията му обективно влизат в противоречие с всички останали събрани доказателства.

С оглед на изложеното и при съобразяване тежестта на обвинението, личността на увредения, срока на наказателното преследване (който не е неразумно дълъг), липсата на взета мярка за неотклонение, преживените от лицето обичайни притеснения и неудобства, съставът на ВКС счита, че сумата от 2 500 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Миналите осъждания, в т.ч. висящите други наказателни производства и изтърпяването на наказание „лишаване от свобода” през изследваното време са факти, които съдът съобразява при преценката си за степента на засягане на името, честта и достойнството на лицето.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетото по-горе, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за разликата над 2 500 лв. до размера на сумата 5 000 лв. Претенцията за тази разлика следва да се отхвърли като неоснователна. В останалата му обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 6453/11.09.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 15823/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта , с която като е потвърдено решение № 497059/28.09.2018 г., постановено по гр.д. № 10638/2018 г. на Софийски районен съд, Прокуратура на РБ е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д. П. М. с ЕГН – [ЕГН] от [населено място], обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 2 500 лв. до размера на сумата 5 000 лв. със законната лихва от 12.02.2015 г.

Вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. М., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], срещу Прокуратура на РБ, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 2 500 лв. до размера на сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда по нохд № 1366/2009 г. на Софийския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 6453/11.09.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 15823/2018 г. по описа на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.