Предявяване на публични вземания в производство по несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

гр. София, 12.08.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря Силвиана Шишкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 32 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. - синдик на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) със седалище в [населено място], против решение № 183 от 01.04.2025 г., постановено по в. т. д. № 149/2025 г. на Апелативен съд - София, 9-ти състав, изменено в частта за разноските с определение № 359 от 06.06.2025 г. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260201 от 19.11.2024 г. по т. д. № 1654/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-22 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ГПК на Национална агенция по приходите срещу „Перчемлиев“ ЕООД (н.), при участие на синдика на дружеството, че съществуват предявените на 07.02.2020 г. в производството по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) по т. д. № 4887/2011 г. на Софийски градски съд публични вземания, включени в допълнителен списък № 4 на неприети вземания на кредиторите на „Перчемлиев“ ЕООД (н.), обявен в ТРРЮЛНЦ на 05.06.2020 г., в общ размер на 82 924.36 лв., от които 66 624.27 лв. - главница, и 16 300.09 лв. - лихви, начислени до 06.11.2019 г., установени с акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-008/22.05.2013 г. на [община], акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009/22.05.2013 г. на [община] и електронен фиш за налагане на глоба сер. К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР - Благоевград.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Поддържа се оплакване, че при липса на спор между страните, че публичните вземания, предмет на установяване с иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, са възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и не са предявени в императивно установените срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е достигнал до погрешен и немотивиран извод, че не е съществувала необходимост да бъдат предявявани в производството по несъстоятелност и че синдикът не е изпълнил вмененото му от чл. 687, ал. 2 ТЗ задължение да ги впише служебно в списъка на предявените вземания. Излагат се доводи, че така формираният извод не е съобразен с константната практика на ВКС, според която чл. 164, ал. 3 ДОПК предвижда задължение, а не право, за Национална агенция по приходите да предяви възникналите до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност публични вземания в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, дори актът за установяването им да не е влязъл в сила, като в този случай вземанията се включват в списъка на приетите вземания под условие. Относно извода на въззивния съд за неизпълнение на задължението на синдика да впише служебно вземанията като приети се сочи, че такова задължение съществува само при наличие на сведени до знанието на синдика или изведени от търговските книги на длъжника данни за наличие на публични вземания, възникнали преди решението за откриване на производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт, каквито не са спорните вземания; Възлагането в тежест на синдика на задължение за служебно вписване на възникнали преди решението публични вземания, които не са установени с влязъл в сила акт и не са предявени до изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, лишава от смисъл визирането на сроковете в разпоредбата на чл. 125 ДОПК. Развиват се съображения, че отричането на задължението за предявяване на вземания от категорията на спорните противоречи на основни законови правила за упражняване на правата на кредиторите в производството по несъстоятелност и създава предпоставки за заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, както пропускането на сроковете за предявяване има за последица погасяване на правото на иск за съществуване на вземанията.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подадени отговори от Национална агенция по приходите (НАП) и от „Перчемлиев“ ЕООД (н.), които не са изразили становища по жалбата и в откритото съдебно заседание по делото.

С определение № 901 от 24.03.2026 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

С решение от 19.11.2024 г. по т. д. № 1654/2020 г., постановено при участие на синдика на „Перчемлиев“ ЕООД (н.), състав на Софийски градски съд е отхвърлил предявения от НАП срещу „Перчемлиев“ ЕООД (н.) установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за съществуване на публични вземания с общ размер 82 924.36 лв., предявени с молба от 07.02.2020 г. и включени в изготвения от синдика допълнителен списък № 4 на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ на 05.06.2020 г., установени с издадени през 2013 г. от [община] 2 бр. актове за установяване на задължения по декларации съгл. чл. 107, ал. 3 ДОПК и електронен фиш за налагане на глоба от 01.09.2011 г. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че вземанията са възникнали преди датата на постановеното по т. д. № 4884/2011 г. на Софийски градски съд решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) - 05.12.2011 г., но са предявени с молба от 07.02.2020 г. - след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ (на 09.01.2012 г.) и по чл. 688, ал. 1 ТЗ (на 09.03.2012 г.), поради което не подлежат на приемане и удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

Сезиран с въззивна жалба от НАП, Апелативен съд - София е отменил решението на първоинстанционния съд и е уважил иска (исковете - според диспозитива на решението), като е признал вземанията за съществуващи.

Въззивният съд е възприел неоспорените с жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, че неприетите от синдика публични вземания са за данъци и такси и че са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Вземанията са установени с издадени от [община], отдел „Местни данъци и такси“, актове за установяване на задължения въз основа на подадени от длъжника декларации по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МДТ-008/22.05.2013 г. и № МДТ 009-22.05.2013 г., които са влезли в сила, а за част от главницата в размер на 250 лв. е издаден електронен фиш сер. К № 0085062/01.09.2011 г. за налагане на глоба за административно нарушение по ЗДвП от ОДМВР - Благоевград. С молба от 07.02.2020 г. НАП е предявила вземанията в производството по несъстоятелност (заедно с други установени със същите актове публични вземания, възникнали след решението за откриване на производство по несъстоятелност, които са приети от синдика и са включени в допълнителен списък № 6 на приетите вземания), но не са приети от синдика и са включени в допълнителен списък № 4 на неприетите вземания. Проведено е производство по чл. 690 ТЗ, в което възражението на НАП срещу неприемането на вземанията е оставено без уважение, след което е предявен отхвърленият от първоинстанционния съд положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

За да отмени първоинстанционното решение и да признае неприетите от синдика публични вземания за съществуващи на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, съставът на Апелативен съд - София е възприел защитната теза на ищеца - жалбоподател, че макар публичните вземания да са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, след като са установени с влязъл в сила акт, синдикът е бил длъжен да ги впише служебно в списъка на предявените вземания съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ вр. чл. 164, ал. 4 ДОПК и да ги приеме, независимо от непредявяването им в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. В подкрепа на така направения извод съдебният състав се е позовал на практиката в решение № 179 от 18.03.2021 г. по т. д. № 15/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., като е посочил, че с нея е отречена необходимостта от предявяване на разглежданата категория публични вземания и в съответствие с разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ е прието, че синдикът е длъжен да ги включи служебно в списък на приети вземания. Цитирана е и практиката в решение № 43 от 20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г. на ВКС, І т. о., във връзка с която са изложени съображения, че разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК са специални по отношение на разпоредбите на ТЗ относно органа, легитимиран да предяви публичните вземания, и начина за тяхното приемане, като за възникналите преди откриване на производството по несъстоятелност вземания предявяването не е свързано с преклузивен срок, а е приложима разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ. В отговора на въззивната жалба синдикът е поддържал доводи, че възникването на задължение по чл. 687, ал. 2 ТЗ зависи от момента на влизане в сила на акта, с който е установено публичното вземане, и че доколкото в случая актовете са издадени и влезли в сила след откриване на производството по несъстоятелност, спорните вземания не са подлежали на служебно приемане, а е следвало да бъдат предявени по реда и в сроковете на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Доводите са определени от въззивния състав като „неприложими в настоящия случай, при който публичното задължение е установено с влязъл в сила акт преди постановяване на решението за отриване на производство по несъстоятелност“. След като е акцентирал върху наличието на влезли в сила актове за установяване на вземанията и върху неизпълнението на произтичащото от чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 658, ал.1, т. 10 ТЗ задължение на синдика за служебното им приемане в производството по несъстоятелност, въззивният съдебен състав е направил решаващия извод, че вземанията следва да се признаят за съществуващи и да бъдат включени в списъка на приетите вземания след отмяна на решението за отхвърляне на предявения от НАП установителен иск.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешаване от въззивния съд на значимия за изхода на делото правен въпрос следва ли публични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е издаден и влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, да се предявят от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 4/21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г. на ВКС, І т. о., и в решение № 50181/03.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т. о.

В първото от двете посочени решения състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че „Публични вземания, възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в рамките на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, и се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1, предл. първо ТЗ тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват, в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ“. Произнасянето в посочения смисъл е мотивирано със следните правни съображения, основани на систематично, логическо и лингвистично тълкуване на разпоредбите на чл. 685 - чл. 687 ТЗ във връзка с относимите разпоредби на ДОПК : Разпоредбата на чл. 164, ал. 3 ДОПК урежда задължение, а не право за НАП да предяви в производството по несъстоятелност публичните вземания към длъжника по предвидения в Търговския закон ред със съответните негативни последици по чл. 688, ал. 3 ТЗ и чл. 730 ТЗ в случай на неговото неизпълнение. От систематичното място на чл. 687 ТЗ се извежда волята на законодателя чрез въведеното служебно задължение за синдика за съставяне на списък да гарантира в обществен интерес максимална защита на посочените в разпоредбата два вида вземания, сред които и публичните (ал. 2 на чл. 687), включвайки ги като предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, предоставящ най-много права на кредиторите на несъстоятелността. За публичните вземания изпълнението на задължението по чл. 687 ТЗ е обективно възможно само при наличие на влезли в сила актове за установяването им, за които има данни в търговските книги на длъжника. При невлязъл в сила акт за установяване на публично вземане, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, предявяването на вземането от НАП в производството по несъстоятелност е дължимо, като това следва и от разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК. Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК единствено обвързва синдика със задължителните и противопоставими на всички кредитори на несъстоятелността правни последици на влезлия в сила акт за установяване на публични вземания, като отново предвижда предявяване на вземанията, и не се съотнася като специална към обща с разпоредбите на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, уреждащи предявяването на вземания в производството по несъстоятелност като предпоставка за последващото им удовлетворяване. В съотношение на обща към специална са разпоредбата на чл. 164, ал. 3 ДОПК и тези на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, но те не се конфронтират и водят до еднозначен извод за дължимо от НАП предявяване на публични вземания, включително под условие (освен възникналите до откриване на производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания, включвани служебно от синдика на основание чл. 687, ал. 2 ТЗ, за които единствено се отнася нормата). Задължение по чл. 164, ал. 3 ДОПК за предявяване на публични вземания, основани на невлязъл в сила ревизионен акт - с представяне на невлезлия в сила акт на синдика в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, е уредено фингирано и в разпоредбата на чл. 125 ДОПК, като в случай, че за синдика съществува служебно задължение да впише вземанията, би било ненужно визирането на сроковете в чл. 125 ДОПК. Аргумент в подкрепа на извода, че възникналите до откриване на производството по несъстоятелност публични вземания, установени с издадени и/или влезли в сила актове след сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, задължително следва да се предявят от НАП, за да подлежат на удовлетворяване, са и предоставените от законодателя гаранции на публичния взискател за тяхното своевременно установяване и предявяване до изтичане на сроковете (чл. 78 ДОПК, чл. 125 ДОПК, чл. 164, ал. 4 ДОПК, чл. 195, ал. 1 вр. чл. 209, ал. 2 ДОПК, чл. 193 вр. чл. 194 ДОПК).

В решение № 50181/03.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т. о., е прието аналогично разрешение на релевантния за настоящото дело правен въпрос, като са възприети изцяло мотивите към решение № 4/21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г. на ВКС, І т. о. Впоследствие практиката в двете посочени решения е съобразена при постановяване на решение № 322/17.11.2025 г. по т. д. № 449/2024 г. на ВКС, І т. о. С оглед на така даденото разрешение отговорът на поставения в определението по чл. 288 ГПК въпрос е, че публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е издаден и влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, следва да се предявят от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, за да подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - основания за отмяната му по чл. 281, т. 3 ГПК.

Основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на извода в решението, че публичните вземания, предмет на защита с предявените от НАП искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, са установени с влязъл в сила преди откриване на производството по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД акт и са подчинени на режима по чл. 687, ал. 2 ТЗ. Производството по несъстоятелност е открито с решение от 05.12.2011 г. на съда по несъстоятелност, а актовете за установяване на вземанията са съставени и съответно влезли в сила след това - през 2013 г. Пред въззивната инстанция не е съществувал спор между страните, че вземанията са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, като не е оспорван и констативният характер на самите актове. Последните са издадени на основание чл. 107 ал. 3 ДОПК въз основа на подадени от длъжника декларации за задължения по ЗМДТ за данъци върху недвижими имоти и МПС и за такси за битови отпадъци, чието възникване не е обусловено от издаване на конститутивен административен акт (в този смисъл решение № 322/17.11.2025 г. по т. д. № 449/2024 г. на ВКС, І т. о.). След като публичните вземания са възникнали и съществували преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, в периода от получаване на уведомлението по чл. 78 ДОПК до изтичане на предвидения в чл. 688, ал. 1 ТЗ краен тримесечен срок НАП е разполагала с достатъчно време и възможност да установи вземанията и да ги предяви пред съда по несъстоятелност в изпълнение на задължението по чл. 164, ал. 3 ТЗ. Отсъствието на влязъл в сила акт за установяване на вземанията не е съставлявало пречка за тяхното предявяване в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ с цел евентуалното им удовлетворяване в несъстоятелността при наличие на предпоставките за това и предотвратяване на негативните последици по чл. 688, ал. 3 ТЗ и чл. 730 ТЗ, тъй като по аргумент от чл. 164, ал. 5 ДОПК вр. чл. 725, ал. 1 ТЗ те са подлежали на приемане под условие - в зависимост от влизане в сила на акт за установяването им. При безспорните в процеса факти, че вземанията са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но НАП не е изпълнила законовото си задължение да ги предяви в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, крайният извод на въззивния съд, че вземанията следва да бъдат признати за съществуващи на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, е незаконосъобразен и е довел до неправилност на решението.

Изразеното от въззивния съд становище в мотивите към обжалваното решение, че представянето на влязъл в сила акт за установяване на публично вземане задължава безусловно синдика съгласно чл. 162, ал. 4 ДОПК да приеме възникналото преди откриване на производството по несъстоятелност вземане, без значение кога е влязъл в сила актът и дали са спазени сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, не съответства нито на буквата, нито на духа на закона. Както е посочено в мотивите към решението по т. д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т. о., разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК следва да се тълкува и прилага във връзка с разпоредбите на чл. чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, от които произтича изискване установеното с влезлия в сила акт вземане (извън вземанията, за които се отнася чл. 687, ал. 2 ТЗ) да е предявено в производството по несъстоятелност в рамките на уредените преклузивни срокове, за да е възможно удовлетворяването им в производството по несъстоятелност. В подкрепа на становището си въззивният съд се е позовал на решение № 43/20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г. на ВКС, І т. о., което е възприел погрешно като „решение по идентичен казус“ и в което нито е обсъждана, нито е отречена необходимостта установеното с влезлия в сила акт публично вземане да бъде предявено по реда и в сроковете на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Препратил е и към приетото в казуалната част на мотивите към решение № 179/18.03.2021 г. по т. д. № 15/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.), че по силата на чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 164, ал. 4 ДОПК публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК, установено с влязъл в сила акт, подлежи на приемане от синдика и без носителят му да го е предявил в производството по несъстоятелност; Когато вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, предявяването му не се свързва с преклузивния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ и не е нужно НАП да го предявява до изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Предвид формираната след това решение и актуална към момента практика на ВКС, приетото разрешение може да се приложи само за публични вземания, възникнали и установени с влезли в сила актове преди откриване на производството по несъстоятелност, за които се отнася разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ, не и за публични вземания като процесните, които са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Перчемлиев“ ЕООД, но актовете за установяването им са издадени и влезли в сила след това, поради което е следвало да бъдат предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ.

В нарушение на закона е формиран и изводът на въззивния съд, че е недопустимо синдикът да не изпълни вмененото му от закона задължение по чл. 687, ал. 2 ТЗ за служебно вписване на спорните вземания в списъка на приетите вземания и да го постави в зависимост от спазване на предвидените в закона срокове, отнасящи се до кредиторите на несъстоятелния длъжник (вероятно са имани предвид сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ). Обстоятелствата, че вземанията са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но актовете за тяхното установяване не само са издадени, но и са влезли в сила след откриване на производството, изключват приложимостта на разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ. Поради същите обстоятелства по отношение на вземанията е неприложимо и правилото на чл. 162, ал. 4 ДОПК, че синдикът е задължен да включи незабавно в списъка на приетите вземания установено с влязъл в сила акт публично вземане. След като към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника не са съществували влезли в сила актове за установяване на вземанията, а такива актове са съставени и влезли в сила след откриване на производството, представянето на влезлите в сила актове от НАП не е породило задължение за синдика да включи служебно в списъка на приетите от него вземания отразените в съдържанието им публични вземания, предявени значително време след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Поведението на синдика е съобразено с приложимите законови разпоредби, а изводът на въззивния съд, че отказът да се приемат вземанията съставлява неизпълнение на вменените от чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ задължения на синдика и неполагане на дължимата от добрия търговец грижа, не почива на закона и на доказателствата по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество и предявеният от НАП установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в изменената с определение № 359 от 06.06.2025 г. част за разноските, с която „Перчемлиев“ ЕООД (н.) е осъдено да заплати на НАП разноски за процесуално представителство в производствата пред първата и пред въззивната инстанции общо в размер на 200 лв. По силата на закона - чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ, НАП не дължи държавна такса за водене на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, поради което не следва да бъде осъждана за държавна такса при условията на чл. 694, ал. 7 ТЗ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 183 от 01.04.2025 г. по в. т. д. № 149/2025 г. на Апелативен съд - София, 9-ти състав, изменено в частта за разноските с определение № 359 от 06.06.2025 г., и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите - [населено място], [улица], срещу „Перчемлиев“ ЕООД (н.) с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], при участие на синдика на дружеството, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на „Перчемлиев“ ЕООД (н.), на синдика и на кредиторите в производството по несъстоятелност, че съществуват публични вземания с общ размер 82 924.36 лв. (с равностойност 42 398.55 евро), от които 66 624.27 лв. (с равностойност 34 064.45 евро) - главница, и 16 300.09 лв. (с равностойност 8 334.10 евро) - лихви, начислени до 06.11.2019 г., установени с акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-008/22.05.2013 г. на [община], акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009/22.05.2013 г. на [община] и електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР - Благоевград, които са предявени в производството по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) по т. д. № 4887/2011 г. на Софийски градски съд по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ с молба от 07.02.2020 г. и са включени в допълнителен списък № 4 на неприети вземания на кредиторите на „Перчемлиев“ ЕООД (н.), обявен на 05.06.2020 г. в ТРРЮЛНЦ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :