Собственост върху застроено дворно място спрямо земеделска реституция

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

София, 14.12.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 05 декември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4866 /2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 2200 от 17.07.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2146 от 04.08.2022 г. по гр.д.№ 11742 /2021 г. на Софийски градски съд по касационна жалба на В. Д. Н.. С последното са потвърдени Решение № 305966 от 19.12.2019 г. и Решение № 20136705/11.06.2021 г. постановени по гр.д. № 56989/2012 г. по описа на Софийски РС, в частта им, с която са отхвърлени предявените от касаторката искове по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на С. И. Ф., И. С. Ф., В. Л. Н., че ищцата е собственик наа частта от дворно място, цялото с площ от 2540 кв.м, съставляващо поземлен имот № 84 от квартал 1, по плана на [населено място] при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № 83, локално платно на бул. Б. шосе, която е с площ 1058 кв.м. и съвпада с поземлен имот с идентификатор 22304.7987. 26 и против Я. З. Я., П. П. Я. и Е. Д. Н. за признаване правото й на собственост върху частта от същия имот с площ 248 кв.м., която съвпада с поземлен имот с идентификатор [№], на основание придобивна давност.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС, защото съдът неправилно е преценил елементите на придобивната давност, включително и срока на владение, и е формирал неправилен извод за липса на идентичност между имота на ищцата и имотите, възстановени на наследници на Е. Ф. Н. и на наследници на З. Я. Х. и имота, за който претендира ищцата. Твърди се нарушение на процесуалните правила, защото не са обсъдени доводите на касаторката и доказателствата. Оспорват се като необосновани изводите на съда относно това, че не се легитимира като собственик на посочените части от имот пл. № 84 по действащия план от 1984 г., за който наследодателят се легитимира като собственик още от 1962 г., а тя е негов единствен наследник.

Ответниците по касация П. П. Я. и Е. Д. Н. оспорват касационната жалба. Считат, че фактите по делото и възраженията са разгледани от СРС и от СГС, че в тежест на ищцата е да докаже идентичност, а те владеят имота в границите на собствеността, за която притежават документ за собственост, на основание реституция по ЗСПЗЗ.

Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивният съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса твърдения, доводи и възражения, както и да изложи мотиви към тях. По този въпрос е констатирано противоречие с решение № 39/30.06.2022 г. по гр.д.№ 56/2021 г. на ВКС, І т.о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр.д.№ 4190/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. и много други. Налице е непротиворечива съдебна практика според която, изхождайки от твърденията в исковата молба и съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, съдът е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. За да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и наведените възражения. /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ІV г.о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр.д. № 1855/2010 г. на ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о. и др./.

По касационната жалба:

По предявените установителни искове за собственост, основани на давност, наследство и доброволни делби, според твърденията в исковата молба е установено следното:

Ищцата е единствен наследник на Д. Н. Б. /Д./, починал на 24.01.1979 г. и на съпругата му Р. А. Б., починала на 28.04.2002 г. С н.а. № 25,т. ІV/12.04.1962 г. наследодателя и други лица са признати за собственици по давност, доброволна делба и наследство при равни части на няколко имота между които по т.1 дворно място от 1010, съставляващо имот 399, по т.3 празно дворно място от 1025 кв.м., съставляващо имот 477 в кв. 71, по т.4, празно дворно място от 256 кв.м., съставляващо имот 466 в кв. 55 и неурегулирано дворно място с къща с площ 2000 кв.м. Този и други имоти са предмет на договор за доброволна делба от 20.04.1962 г., по дял ІІ от която Д. Н. Д. получава в изключителна собственост имот 466 от кв. 55 по плана на Долни Б. и неурегулираното место с къща от 2000 кв.м. в същото село. На 23.02.1975 г. е сключен нов договор за делба между Д. Д. и Г. Н. Д., по силата на която Д. Д. /Б./ получава в дял два парцела: парцел І-173 и парцел ІІ-173 и двата в кв.1 по плана на [населено място]. С н.а. № 51,т. ХVІІІ/15.03.1975 г. Д. Б. дарява ищцата с парцел ІІ-173 от кв.1. В исковата молба тя се позовава на това придобивно основание, но и на наследство и давност за частта от имота, останала извън регулацията.

От единичната и тройната СТЕ е проследен регулационния статут на имота и е установено следното: По първия план от 1928 г. имота не е нанесен, защото е попадал извън регулацията. През 1962 г. е изготвен кадастрален план, по който е одобрен регулационния план от 1966 г. Процесният имот е заснет с пл. № 173, записан е на наследници на Н. Б. Д.. За него са отредени два парцела: І-173 с площ 665 кв.м. и ІІ-173 с площ 681 кв.м. и двата в кв.1, като остава и част от имота извън регулация. По разписния списък от 1979 г. към този план, имот пл.№ 173 е записан на името на Д. Н. Д. – Б.. Този план предвижда прокарване на улица от юг и закриване на съществуваща улица от изток, като към п. ІІ-173 се придават части от нея - 260 кв.м., за което няма писмени данни да е приложена регулацията. От север се придават части от улицата. Следващият план е одобрен 1984 г., който е действащия към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. По него е заснет имот 84 с площ 2540 кв.м., записан на името на наследодателя на ищцата Д. Н. Д. Северозападната част от имот пл. № 84 попада в регулацията и за нея е отреден парцел „за озеленяване и резервен терен за комуникации“ с площ 537 кв.м. За улица в северната част са предвидени 380 кв.м. и за [улица] кв.м. Тази улица не е прокарана. Останалата югозападна част от имот 84 с площ 1581 кв.м. остава извън регулацията. През 1999 г. е одобрен план за земеразделяне. С решение № № 511/01.09.1999 г. на наследници на З. Я. Х. е възстановена в съществуващи реални граници нива от 0,531 кв.м., имот 103008. С решение № 2817/29.06.2010 г. е възстановена на наследници на Е. Ф. Н. в съществуващи реални граници нива от 2,500 дка, съставляваща имот 103026, а имот 103025 е записан на Столична община на осн. чл. 19 ЗСПЗЗ. При съпоставяне на данните от кадастралния план към плана от 1984 г. и одобрения план за земеразделяне се установява препокриване. Кадастралната карта е одобрена през 2010 г. и по нея в очертанията на имот 84 попадат само 992 кв.м. Извън него от бивш имот 84 остават 1601 кв.м. /или 1581 кв.м./, които попадат в картата на възстановената собственост. /виж комбинираната скица към единичното заключението на л. 192 от делото на РС и скица № 3 към заклучението на тройната СТЕ на л. 285 от делото на РС/ Имот 84 по плана от 1984 г., заснет с площ 2540 кв.м. се препокрива с ПИ с идентификатор 22304.7987. 26 с 1058 кв.м. и с имот с идентификатор [№] – с 247 кв.м. /виж заключението на тройната СТЕ / л. 277 и комбинирана скица № 3 към нея на л. 285/

С нот. акт № 184, том I, вх. Peг. № 10257, дело № 161 от 2008 г. ищцата е призната за собственик по обстоятелствена проверка на недвижим имот, съставляващ поземлен имот № 84 от квартал 1, с площ от 2540 кв.м., по плана на [населено място] при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № 83, локално платно на бул. Б. шосе.

От показанията на св. М. и св. И. е установено, че имота на В. граничи с локалното платно на Б. шосе. В него се намира къщата й, където живее откакто се е родила. Съседи на имота от другите страни са Й. Т. и Т. С., а от юг е полето. Има канал, който разделя блоковете от имота, който е около 2,5 дка. и никога не е включван в ТКЗС. Това били дворни места. В този имот живеели родителите й и дядо й. Свидетелката М. – съсед на имота говори и за доброволно плащане на придаваеми места по регулация.

С решение № 511/01.09.1999 г. на наследници на З. Я. Х. е възстановен в съществуващи реални граници нива от 0,531 кв.м., имот 103008, с идентификатор 22304.7987. 8 по КК. Ответниците и Я. З. Я., П. П. Я. и Е. Д. Н. са наследници на З. Я. Х., починал на 18.03.1978 г. Правото на възстановяване е доказвано със записване в емлячен регистър без описани граници.

С решение № 2817/29.06.2010 г. е възстановена на наследници на Е. Ф. Н. в съществуващи реални граници нива от 2,500 дка, съставляваща имот 103026, който по КК е ПИ с идентификатор 22304.7987. 26 . Ответниците С. И. Ф., И. С. Ф. и В. Л. Н. са наследници на Е. Ф. Н., починал на 12.04.1969 г. Правото на собственост е доказано с удостоверение за записване в книга за отчитане инвентарните вноски в ТКЗС без описани граници. В. Л. Н. признава иска. Останалите наследници оспорват иска.

На 19.11.1999 г. е одобрена кадастралната карта. Имот 84 не е заснет в очертанията си с площ 2540 кв.м., в които е заснет по плана от 1984 г., а различни части от него са заснети в няколко имота. Така от имот 84 по плана от 1984 г. попадат в ПИ с идентификатор 22304.7891.84, записан на Д. Н. Д. 992 кв.м., в ПИ с идентификатор 22304.7987. 26 , възстановен на наследници на Е. Ф. Н. попадат 1058 кв.м ., в ПИ с идентификатор [№], записан на Столична община на основание чл. 19 ЗСПЗЗ попадат 222 кв.м. и в ПИ с идентификатор 22304.7987. 8 , записан на наследници на З. Я. Х. попадат 247 кв.м .

За частта от 222 кв.м. от ПИ с идентификатор 22304.7987. 25 , записан на Столична община, иска е уважен с решението на РС, то не е обжалвано и е влязло в сила. Пред въззивната инстанция е обжалвано решението на РС, с което са отхвърлени исковете за частите от бивш имот пл. № 84 по плана от 1984 г., с площ 1058 кв.м., попадаща сега във възстановени по ЗСПЗЗ имоти с идентификатор [№] на наследници на Е. Ф. Н. и за частта от 247 кв.м. от ПИ с идентификатор [№], възстановен на наследници на З. Я. Х.. В тези части решението на РС е потвърдено и е допуснато касационно обжалване на възивното решение.

Въззивната инстанция е изброила събраните доказателства, но не ги е обсъдила по отделно и в съвкупност. По същество е приела, че процесните части от имот 84 по плана от 1984 г. са подлежали на реституция по ЗСПЗЗ, защото са останали извън регулацията и за тях е приложима нормата на чл.2, ал.5 ЗВСОНИ, поради което ищцата не е владяла до 22.11.1997 г., а след тази дата и реституцията с посочените решения, владение са упражнявали наследниците, на които посочените два имота са възстановени. Въззивният съд е приел, че са преклудирани доводите на ищцата за материална незаконосъобразност на решенията за възстановяване на тези два имота и за липса на идентичност между имота на наследодателите и възстановените имоти на ответниците, защото били направени за първи път във въззивната жалба. Съдът е приел, че не е доказано, че ищцата притежава по наследство частта от бивш имот, останала извън регулацията, защото било установено, че той е притежавал само частите от имот 173, за които са отредени парцели 1-173 и ІІ-173, както и че ответниците не е владяла тези части. Показанията на свидетелите не установявали това. По отношение на имот 103026, който по КК е ПИ с идентификатор 22304.7987. 26 , е прието, че придобивната давност за ищцата не е изтекла, защото той е възстановен с решение № 2817/29.06.2010 г. на наследници на Е. Ф. Н., а иска е предявен на 03.12.2012 г.

Неправилно въззивната инстанция е приела, че е настъпила преклузия на доводите на ищцата. Още с исковата молба тя е твърдяла, че имота е бил дворно место, в което е живяло семейството й, владяно от дядо й и баща й, и от нея, и се е позовала на оригинерно придобиване от 1962 г. и последващи договори за доброволна делба, както и на наследствено правоприемство от баща й, като единствен негов наследник след смъртта на майка й. Съдът макар да е изброил събраните доказателства, не е формирал изводи от тях. Установена е собствеността на имот 173 с площ около 2500 кв.м., заснет в кадастралния план от 1962 г., доказана с представените документи за собственост – нот. акт от 1962 г. и двата договора за доброволна делба, по първия от които е получен в самостоятелен дял от бащата на ищцата. СТЕ изрично е посочила, че за част от този имот са отредени парцели І и ІІ, а е останала част от него извън регулацията. Още с исковата молба е оспорена реституцията в полза на ответниците, като е твърдяла, че имота е дворно место и никога не е бил земеделска земя, поради което не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Тези твърдения са доказани от показанията на св. М. и св. И. и от СТЕ – целия имот от два декара и половина е бил дворно место на родителите на ищцата, в него се намира и къщата, вписана и в договора за доброволна делба от 1962 г. В този имот тя е родена и винаги е живяла. Имотът е отделен от блоковете на ТКЗС с канал и път и не е включван в тях. Въззивната инстанция не е обсъдила тези твърдения и доказателствата, които ги установяват. Неправилно е приложен чл.2, ал.5 ЗВСОНИ. Този текст се прилага само за земята, която подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Последователна е съдебната практика / Решение № 427 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС , ІІ гр. о. Решение № 798 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС, І гр. о., Р № 96/26.05.2014 г. по гр. д. № 215/2014 г. на ВКС ІІ гр. о. Решение № 88/17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на ВКС І гр. о. , Решение № 149/24.10.2018 г. по гр. д. № 4627/2017 г. на ВКС, І гр. о. и Решение № 124/30.09.2019 г. по гр. д. № 3824/2018 г. на ВКС І / че земите, които са дворни места, дори да са извън регулацията не подлежат на реституция по ЗСПЗЗ. При действието на чл. 11 и чл. 12 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. и от 1960 г. земеделските кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху земята, дори да е внесена в ТКЗС, когато тя е включена в регулационния план или в застроената част на населеното място. Такъв имот е допустим предмет на разпоредителна сделка и може да се придобива по давност, ако по отношение на него не действат други законови забрани (напр. чл. 29 ЗСГ ). В настоящия случай собствеността е придобита от праводателите на ищцата много преди влизане в сила на ЗСГ. Следователно за него са приложими разясненията, дадени в ТР № 104/26.06.1964 г. по гр. д. № 87/1964 г. ОСГК на ВС, според които когато има действащ регулационен план на населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и Правилника за неговото приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място или не, ако те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки.

Предвид изложеното, решението е постановено в противоречие с чл.2, ал.5 ЗВСОНИ, на която се е позовал въззивният съд, но която е неприложима. Ищцата се е легитимирала като собственик на имот 84 по плана от 1984 г., както в частта му, попадаща в регулацията, така и на частта, останала извън нея по наследство от родителите й, които са го придобили по давност и доброволни делби. Изводът в противен смисъл е формиран при нарушение на нормата на чл. 235, ал.2 ГПК и е необоснован. Тройната СТЕ е установила какви части от имот 84 по плана от 1984 г., записан на бащата на ищцата, са идентични с реституираните имоти на двете групи ответници – физически лица. Въззивната инстанция не е обсъдила тази констатация на експертите, поради което и този извод е необоснован.

По изложените съображения, възивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия и по аргумент от чл. 293, ал.2 ГПК следва да се постанови решение по същество. Съдът, като съобрази, че е доказано правото на собственост на ищцата върху процесните части от имот 84 по плана от 1984 г., който е и сега действащ на основание давност, наследство и доброволна делба, че тези части не са подлежали на реституция, тъй като са част от дворното й место, в което се намира и жилищната сграда и установената идентичност, намира, че исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени за частта от имоти с идентификатор [№] с площ 1058 кв.м ., възстановен на наследници на Е. Ф. Н.: С. И. Ф., И. С. Ф., В. Л. Н. и за частта от 247 кв.м. от имот с идентификатор 22304.7987. 8 , възстановен на наследници на З. Я. Х.: Я. З. Я., П. П. Я. и Е. Д. Н., идентични с имот 84 по плана от 1984 г.

Предвид уважаването на посочените искове от настоящата инстанция, на касатроката следва да се присъдят претендираните от нея разноски за всички инстанции на основание чл. 78, ал.1 ГПК в доказаният общ размер 2886 лв. /от които за първа инстанция 1731 лв., след приспадане на присъдените с решението на РС, за въззивната инстанция - 1070 лв. и за настоящата инстанция – 80 лв./. Тъй като В. Л. Н. е признала иска, тя не дължи разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2146 от 04.08.2022 г. по гр.д.№ 11742 /2021 г. на Софийски градски съд, с което са потвърдени Решение № 305966 от 19.12.2019 г. и Решение № 20136705/11.06.2021 г. постановени по гр.д. № 56989/2012 г. по описа на Софийски РС, в частите, с които са отхвърлени предявените от В. Д. Н. искове по чл. 124, ал.1 ГПК против С. И. Ф., И. С. Ф., В. Л. Н. за реална част с площ 1058 кв.м . от дворно място, съставляващо поземлен имот № 84 от квартал 1, по плана на [населено място] при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № 83, локално платно на бул. Б. шосе, заснета в очертанията на поземлен имот с идентификатор [№] възстановен в качеството им на наследници на Е. Ф. Н. и против Я. З. Я., П. П. Я. и Е. Д. Н., в качеството им на наследници на З. Я. Х. за признаване правото й на собственост върху за реална част с площ 248 кв.м. от имот 84, която е заснета в оцертанията на поземлен имот с идентификатор [№] по плана на [населено място], Столична община и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. Ф. ЕГН-[ЕГН], И. С. Ф. ЕГН-[ЕГН] и В. Л. Н. ЕГН-[ЕГН], наследници на Е. Ф. Н., че ищцата В. Д. Н. ЕГН-[ЕГН] е собственик на основание наследство, давност и доброволна делба на реална част с площ 1058 кв.м . от собственото й дворно място, съставляващо поземлен имот № 84 от квартал 1, по плана на [населено място] при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № 83, локално платно на бул. Б. шосе, заснета в очертанията на поземлен имот с идентификатор [№] , по плана на [населено място], Столична община, възстановен на наследници на Е. Ф. Н., показана на скица № 3 към заключението на тройната СТЕ на л. 285 от делото на РС, която подписана от съда, е неразделна част към решението.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. З. Я., ЕГН-[ЕГН], П. П. Я. ЕГН-[ЕГН] и Е. Д. Н., ЕГН-[ЕГН], че ищцата В. Д. Н. ЕГН-[ЕГН] е собственик на основание наследство, давност и доброволна делба на реална част с площ 248 кв.м. от имот 84 от квартал 1, по плана на [населено място] при съседи: от две страни черен път, поземлен имот № 83, локално платно на бул. Б. шосе, която е заснета в очертанията на поземлен имот с идентификатор [№] по плана на [населено място], Столична община, възстановен на наследници на З. Я. Х.. показана на скица № 3 към заключението на тройната СТЕ на л. 285 от делото на РС, която подписана от съда, е неразделна част към решението.

Осъжда С. И. Ф. ЕГН-[ЕГН], И. С. Ф. ЕГН-[ЕГН], Я. З. Я., ЕГН-[ЕГН], П. П. Я. ЕГН-[ЕГН] и Е. Д. Н., ЕГН-[ЕГН] да платят на В. Д. Н. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции в размер общо на 2886 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: