Практика · Върховен касационен съд · 06 Септември 2023
Недопустимост на съдебна делба без участието на наследниците на починал съделител
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Страна в съдебното производство по делба умира преди решаването на делото, но съдът не включва нейните наследници в процеса. Върховният касационен съд обезсилва въззивното решение като недопустимо. Делото е върнато за ново разглеждане с участието на законните наследници от етапа на предявяване на разделителния протокол.
Какво приема съдът
Постановяването на решение за съдебна делба без конституирането на наследниците на починала по време на процеса страна води до недопустимост на съдебния акт.
Приложени разпоредби
- чл. 295 ГПК
- чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК
- чл. 294 ГПК
- чл. 75, ал. 2 ЗН
- чл. 51, ал. 1 ЗКИР
- чл. 52 ЗКИР
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
съдебна делбапочинала странаконституиране на наследнициразделителен протоколнедопустимо решениескица-проект
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 50076 София, 29.09.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1729 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С. М. срещу решение № 106 от 29.12.2021 г. по в. гр. д. № 351/2020 г. на Видинския окръжен съд. Жалбоподателката твърди, че при предявяване на разделителния протокол на страните на 24.11.2021 г. не са били конституирани наследниците на съделителката Т. Е. Н., починала на 14.04.2021 г., а именно – П. А. Н., Е. П. А. и В. П. Т.. Това според нея води до нищожност на делбата на основание чл.75, ал.2 ЗН. На следващо място решението било неправилно поради това, че при разделяне на два от имотите на по-малки части съдът не спазил чл.52 ЗКИР и не изискал от АГКК скици-проекти за новообразуваните имоти. Делбата била извършена по колена, въпреки че жалбоподателката не е давала съгласие за това. Не били обсъдени молби и възражения на жалбоподателката с приложени писмени доказателства – молба № 2716/12.10.2020 г., молба № 2701/16.11.2020 г. и молба № 2/11.01.2021г. Ответникът в производството Т. Н. П., действащ чрез назначения от съда особен представител адв. Т. П., изразява становище за основателност на жалбата поради недопустимост на въззивното решение. Останалите съделители не вземат становище по жалбата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 50441 от 31.10.2022 г. на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение, тъй като преди обявяване на делото за решаване от въззивния съд е починала страна, чиито наследници не са конституирани в процеса. За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното: С обжалваното решение № 106 от 29.12.2021 г. по в. гр. д. № 351/2020 г. на Видинския окръжен съд, постановено в производство по чл.294 ГПК след отменително решение на ВКС, е отменено решение № 187 от 21.12.2017 г. по гр. д. № 308/2013 г. на Белоградчишкия районен съд и е обявен за окончателен II-ри вариант на разделителния протокол, изготвен на 20.09.2021 г. и предявен на съделителите на 24.11.2021 г. При постановяването на решението съдът се е съобразил с указанията на ВКС да извърши делбата по колена, чрез теглене на жребий за петте дяла, които са обособени с един от вариантите на вещото лице, като приеме и актуална оценка на тези дялове. Данните по делото сочат, че в съдебния протокол от заседанието на 24.11.2020 г. по в. гр. д. № 351/2020 г. на Видинския окръжен съд е вписана като страна Т. Е. Н.. От представеното в касационното производство удостоверение за наследници на М. К. П. изх. № 8/27.01.2022 г. се установява, че наследникът му Т. Е. Н. е починала на 14.04.2021 г., като е оставила за свои наследници П. А. Н. – съпруг, Е. П. А. – син и В. П. Т. – дъщеря. Тези лица не са били конституирани от въззивния съд като страни в процеса и това води до недопустимост на въззивното решение. Това налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с участието на наследниците на Т. Н. - П. А. Н., Е. П. А. и В. П. Т.. Новото разглеждане на делото следва да започне от открито съдебно заседание, в което да бъде предявен на страните разделителния протокол, като съдът следва да обезпечи и спазването на чл.51, ал.1 ЗКИР, като изиска от страните да представят скици-проекти за онези части от имоти, които ще се обособят като самостоятелни имоти при извършване на делбата. Тъй като въззивното решение е недопустимо, настоящият състав на ВКС не може да обсъжда оплакванията за неговата неправилност. Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 106 от 29.12.2021 г. по в. гр. д. № 351/2020 г. на Видинския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Видинския окръжен съд за извършване на делбата при участието на наследниците на Т. Е. Н. - П. А. Н., Е. П. А. и В. П. Т.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.