Иск за грешка в кадастралната карта и момент на доказване на собствеността

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 4121 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

София,11.12. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4121 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Н. срещу решение № 402 от 29.03.2019 г. по гр.д.№ 2643 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав, с което е потвърдено решение № 354 от 02.08.2018 г. по гр.д.№ 2520 от 2017 г. на Асеновградския районен съд, 1 граждански състав в частта му за уважаване на предявения от М. Б. Г., Е. Б. К. и Н. Б. Г. срещу Е. Н. Н. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за следния имот: 8,88 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], неправилно заснети като част от съседен поземлен имот с идентификатор ....., която част се намира в югоизточната част на имот с идентификатор ..... и е означенва с цифри 1,2 и 3 на скица № 6 към заключението на в.л.В. Г..

С определение № 154 от 08.04.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- поради съмнение за неговата допустимост.

В проведеното открито съдебно заседание касаторката Е. Н. Н. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

В писмен отговор от 21.10.2019 г. и в открито съдебно заседание ответниците по касационната жалба М. Б. Г., Е. Б. К. и Н. Б. Г. оспорват същата. Молят решението да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

По допустимостта на постановеното въззивно решение настоящият състав на ВКС приема следното: В исковата молба първоначалният ищец Б. Н. Г. /наследодател на конституираните след смъртта му като ищци М. Б. Г., Е. Б. К. и Н. Б. Г./ е претендирал за решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците Е. Н. Н. и Н. М. Н., че той е собственик на спорната част към 08.07.2004 г.- датата на влизане в сила на заповедта на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта на [населено място]. С първоинстанционното решение съдът е уважил този иск, като изрично е записал в диспозитива си, че признава ищците за собственици на спорния имот към датата на одобряване на кадастралната карта на [населено място], тоест към 2004 г. Въззивният съд е потвърдил това решение на първоинстанционния съд.

В т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че ищецът по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР има правен интерес да установява собствеността си към минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта на населеното място. Например, в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ, когато се касае за грешка в кадастралната карта, послужила като основа на приет първи подробен устройствен план на населеното място, в който случай грешката в кадастралната карта има значение за размера на имотното обезщетение на бившия собственик, част от чийто имот се отчуждава по силата на този първи подробен устойствен план за обособяване на необходими площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура или на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

В случая е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в която се твърди, че първоначалният ищец Б. Н. Г. е собственик на спорната част от имота към настоящия момент, и петитума на исковата молба, в който се иска установяване на собствеността му към минал момент /2004 г./, което противоречие представлява нередовност на исковата молба. Като постановено по нередовна искова молба обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищците: да обосноват правния си интерес от предявяване на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване на собственост към минал момент- 2004 г. /ако поддържат този петитум на исковата молба/ или да отстранят съществуващото противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като поправят петитума /ако поддържат изложеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение, че техният наследодател е бил собственик на спорната част от имота към момента на завеждане на иска, респективно че те са собственици на тази част от имота към настоящия момент/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 402 от 29.03.2019 г. по гр.д.№ 2643 от 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.