Спиране на придобивната давност между съпрузи и съдебна делба на земеделски земи

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

София, 26.10.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4199 /2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 1406 от 02.06.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Д. Д. М. и С. Д. М. на въззивно решение № 855 от 01.07.2022 г. по гр.д.№ 935/2022 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение №468/25.02.2022г. по гр. д. № 9761/2021г. на РС-Варна. С последното е отхвърлен предявеният от тях иск за делба против Н. Х. Г. и Г. С. Г. на шест земеделски имота в землището на [населено място], [община] обл. Варна, възстановени с решение № А-02 от 24.09.1999 г. на Г. Г. П..

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с чл.79, ал.1 ЗС и прилагане на неотносимото към спора ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, защото ответницата не е била наследник на общия наследодател, респективно съсобственик на делбените шест имота. Противоречие с този текст се твърди и защото Н. Х. Г. не е своила имотите. Оплакването за нарушение на съдпроизводсвените правила се свързва с три нарушения: 1.на чл. 142, ал.2 ГПК, защото съдът е приел, че заболяването от Ковид-19 за пълномощникът на страната и поставянето му под карантина не е било препятствие и за страната, която живее в С., да се яви по делото; 2.на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 154 ГПК, защото съдът не е обсъдил писмените доказателства; 3.Защото не е обсъдил свидетелските показания в съвкупност с писмените доказателства. Молят решението да се отмени и да се допусне делба при равни права – по 1/4 за всеки от съделителите.

Ответниците по касация Н. Х. Г. и Г. С. Г. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като решението е съобразено с всички събрани доказателства и цитираните в жалбата правни норми, а посочените текстове не са нарушени, защото владението върху спорните шест имота е предадено приживе от наследодателя на страните.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

Касаторите Д. Д. М. и С. Д. М. са предявили иск за делба на шест земеделски имота в землището на [населено място], [община] обл. Варна, възстановени с решение № А-02 от 24.09.1999 г. на Г. Г. П., който е въведен във владение на същите от ОС „Земеделие“ на 04.10.1999 г. Той е починал на 24.04.2003 г. и е наследен от двете си деца – дъщерята К., починала на 28.10.2010 г., чийто наследници са ищците и от сина си С. Г. Г., починал на 01.09.2019 г., чийто наследници са ответниците Н. Х. Г. и Г. С. Г.. С н.а. № 141,т.1/16.04.2021 г. Н. Г. е призната за собственик на основание давност на шестте процесни имота. В отговора на исковата молба тя твърди, че наследодателя приживе, в знак на благодарност за грижите, които полагала за него, й е предал владението на процесните имоти, които тя обработвала лично, а в периоди от време отдавала и под аренда. Не е посочила периодите, в които е отдавала под наем и аренда земите.

За първото и единствено съдебно заседание пред първата инстанция, пълномощникът на ищците, които оспорили изцяло твърденията в отговора, поискал отлагане на делото поради това, че заболял от Ковид-19 и бил поставен в карантина за периода 22.01-31.01.2022 г., като представил и доказателства – болничен лист и изследвания за установеното заболяване. С молбата посочил, че и упълномощителката му не може да се яви, тъй като е от С.. Адвокат К. представил и становище по иска в случай, че съдът не уважи искането му за отлагане на делото.

В проведеното открито съдебно заседание са разпитани допуснатите от ответницата свидетели. Според показанията им, наследодателят Г. заболял 2001 г. и преди да почине оставил нивите на Н., а не на съпруга й – негов син, защото тя се оправяла по-добре – разправяла се с поземлената комисия, търсела кой да оре нивите, засявала ги с царевица и пшеница, дори напуснала работа поради това. В някакви периоди ги отдавала и под аренда, но за това не са представени никакви доказателства по делото. Никой в селото не е виждал ищците. Тяхната майка била дъщеря на наследодателя Г., но напуснала дома и [населено място] много отдавна и не е идвала, а баща й заявявал, че се отказва от нея поради това.

Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че владението е предадено приживе – през 2001 г. от наследодателя на Н. Г. и тя е завладяла възстановените му ниви явно и необезпокоявано от ищците в достатъчно дълъг период от време, за да ги придобие по давност.

Въззивната инстанция е възприела този извод. Въз основа на свидетелските показания е приела от фактическа страна, че първоначално Н. Г. е стопанисвала нивите лично, като наемала агротехника и хора, с чиято помощ е обработвала нивите, а след като се разболял съпругът й С., започнала да ги отдава под аренда или наем. Затова е прието от правна страна, че са налице признаците на владението - било непрекъснато, защото няма данни да е изгубвано за повече от 6 месеца; било е постоянно, защото тя си служила с нивите по всяко време. В подкрепа на този извод, съдът се е позовал на това, че според свидетелите, след като се разболял наследодателя Г. П. /неин свекър/ тя се преместила да живее от [населено място] в [населено място]. Съдът е приел, че е манифестирала намерение за своене по отношение на сина й Г. Г., който не оспорва възражението за придобивна давност на майка си. По отношение на ищците е прието, че Н. Г. е била в обективната невъзможност да манифестира владението си, предвид общоизвестните в селото факти, че К. М. е напуснала Аврен преди много години, не идвала при родителите си, не е присъствала на погребението на майка си и никой не знаел за нея и нейните деца – ищците. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, че договорите за аренда доказват само управителни действия, е посочено, че такива не са приети като доказателство. В отговора на исковата молба ответницата посочвала, че е отдавала под наем и аредна имотите в определени периоди, но в съдебно заседание не е представила договори за това, а ако ищците са имали интерес от представянето им, тежестта за доказване сключването на такива, съгл. чл.154 ГПК била тяхна и е могло да поискат представянето им. Тъй като такива договори не били представени и не е ясно за какъв период са били сключвани, въззивната инстанция е приела, че е извън предмета на спора обсъждането дали същите са действие на обикновено управление и какви са правните последици за еднолично сключилият ги съсобственик. Затова е прието, че възражението за придобивна давност от ответницата е доказано и основателно, поради което иска за делба правилно е отхвърлен от РС. Поради това, че не са опровергани констатациите на нотариуса в нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка, той не е отменен.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК, тъй като констатира очевидна неправилност на решението поради неприлагане на императивна правна норма. От доказателствата по делото е видно, че на общия наследодател Г. Г. П. са възстановени процесните шест земеделски имота с решение № А-02 от 24.09.1999 г. Той е починал на 24.04.2003 г. като вдовец. Към момента на смъртта му не са изтекли десет години от реституцията на шестте възстановени земеделски имота. Те са останали съсобствени между сина и дъщеря му към момента на откриване на наследството дори приживе да е дал владението на снаха си Н. Г. - съпруга на сина му С. Г.. Съгласно чл. 115, ал.1 б. „в“ ЗЗД, приложима и за придобивната давност, съгл. чл. 84 ЗС, давност не тече между съпрузи. Така Н. Г. не е могла да придобие по давност идеалната част от правото на собственост на съпруга й, придобито от него по наследство. До неговата смърт през 2019 г. придобивна давност за тази част не е текла. Приложението на тази норма при заявено позоваване на давност не зависи от волята на страните, защото тя е императивна, поради което е без значение дали ответникът Г. Г. оспорва владението на майка си.

Тъй като имотът е бил съсобствен от смъртта на общия наследодател и давността е спряла да тече между Н. Г. и съпруга й, за да започне да тече придобивна давност по отношение на К. Г. М., респективно по отношение на наследниците й, е следвало намерението за своене да е демонстрирано пред нея, респективно пред наследниците й с недвусмислени действия, изключващи действията, които извършва съсобственик по чл. 30, ал.3 ЗС, по чл. 31 или по чл. 32 ЗС. Отдаване под наем или аренда на съсобствената вещ са управителни действия и не демонстрират промяна на намерението за своене от извършващият ги съсобственик. Не демонстрира своене и личното ползване на възстановените земеделски имоти в периодите, когато нивите не са отдавани под наем или аренда до колкото е имало такова. Предвид изложеното, възражението на ответницата Н. Г. за придобиване по давност е неоснователно. Изводът на въззивният съд в противен смисъл е направен при неправилно приложение на материалния закон и непълно обсъждане на гласните доказателства в съвкупност с писмените такива. Въззивният съд не е съобразил, че в отговора на исковата молба, Г. е твърдяла, че е отдавала под наем и аренда процесните земи в периоди от време, което са потвърдили и свидетелите. Неправилно въззивната инстанция не е обсъдила този факт.

Възстановените имоти са останали съсобствени между страните към 2019 г. С предявяване на иска за делба, наследниците на К. Г. М. - Д. Д. М. и С. Д. М. са приели наследството, за което няма срок, а съгласно чл. 48, ал.2 ЗН, приемането на наследството има обратно действие.

Противоречието с материалния закон и непълното обсъждане на събраните доказателства налага отмяна на възивното решение.

Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 142, ал.2 ГПК в първоначалната му редакция, действала към момента на разглеждане на делото пред първата и въззивната инстанция. За отлагане на делото нормата е изисквала кумулативно и страната и пълномощника й да са възпрепятствани да се явят в съдебно заседание, а в случая такова препятствие е съществувало само за пълномощника на страната. Новата редакция на този текст /ДВ бр. 11/02.02.2023 г./ е в сила от 02.02.2023 г.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество.

Процесните шест имота, възстановени по ЗСПЗЗ през 1999 г. не са придобити по давност от ответницата Н. Г. и са останали съсобствени между страните при равни права – по 1/4 ид.ч. и при такива квоти следва да се допусне съдебна делба. Изводите на нотариуса, че ответницата Н. Г. е придобила по давност възстановените земеделски имоти е неправилен, поради което издаденият през 20021 г. нот. акт по обстоятелствена проверка следва да се отмени на основание чл. 537, ал.2 ГПК.

Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касаторите следва да се присъдят деловодни разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 1200 лв., претендирани в срок и доказани с договор за правна помощ, в който е отразено, че са изплатени в брой.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 855 от 01.07.2022 г. по гр.д.№ 935/2022 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение №468/25.02.2022г. по гр. д. № 9761/2021г. на РС-Варна, с което е отхвърлен предявеният от Д. Д. М. и С. Д. М. против Н. Х. Г. и Г. С. Г. иск за делба на шест земеделски имота в землището на [населено място], [община] обл. Варна, възстановени с решение № А-02 от 24.09.1999 г. на Г. Г. П.. и вместо това постановява:

ДОПУСКА съдебна делба между Д. Д. М., ЕГН [ЕГН], С. Д. М., ЕГН [ЕГН], Н. Х. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. С. Г., ЕГН [ЕГН] при квоти по 1/4 ид.ч. за всеки на следните недвижими имоти:

НИВА с площ от 4600 кв. м., шеста категория, в м-ст „Д. “, представляваща ПИ с идентификатор ***от кадастрална карта на землището на [населено място], [община], област Варна, трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № ***по плана за земеразделяне, при съседи: ***, ***, ***, ***и ***;

НИВА с площ от 4500 кв. м., пета категория, в м-ст „Л.“, представляваща ПИ с идентификатор ***от кадастрална карта на землището на [населено място], [община], област Варна, трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № ***по плана за земеразделяне, при съседи: ***, ***, ***, ***и ***;

НИВА с площ от 2000 кв. м., пета категория, в м-ст „Т.“, представляваща ПИ с идентификатор ***от кадастрална карта на землището на [населено място], [община], област Варна, трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № ***по плана за земеразделяне, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***и ***;

ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 999 кв. м., девета категория, в м-ст „Ю.“, представляваща ПИ с идентификатор 00084.152.25 от кадастрална карта на землището на [населено място], [община], област Варна, трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № ***по плана за земеразделяне, при съседи: ***, ***, ***и ***;

НИВА с площ от 7888 кв. м., четвърта категория, в м-ст „Ч.“, представляваща ПИ с идентификатор ***от кадастрална карта на землището на [населено място], [община], област Варна, трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № ***по плана за земеразделяне, при съседи: ***, ***, ***, ***и ***;

НИВА с площ от 5000 кв. м., трета категория, в м-ст „К.“, представляваща ПИ с идентификатор ***от кадастрална карта на землището на [населено място], [община], област Варна, трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № ***по плана за земеразделяне, при съседи: ***, ***, ***, ***и ***, при квоти по 1/4 /една четвърт/ ид. ч. за всеки един от съделителите.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт № 141, том I, рег. № 2046, дело № 141 от 16.04.2021 г. по описа на нотариус Б. В. с рег. № 124 в НК, с район на действие РС-Варна, издаден по обстоятелствена проверка, вписан в СВ-гр. Варна с акт № 36, том XXVI, дело № 5734/2021 г., рег. № 9887 от 16.04.2021 г., дв. вх. рег. № 9832 на СВ-гр. Варна.

Осъжда Н. Х. Г., ЕГН [ЕГН] и Г. С. Г., ЕГН [ЕГН] да платят на Д. Д. М., ЕГН [ЕГН] и С. Д. М., ЕГН [ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1200 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: