Премахване на незаконен гараж, пречещ на ползвателя на жилищна сграда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 418
София, 07.07.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове : ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 110 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С определение № 429 от 03. 02. 2024 г. по гр. д. № 110/2024 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касационно обжалване на решение № 308 от 14. 08. 2023 г. по в. гр. д. № 228/2023 г. на ОС – Кюстендил, 1 състав, в частта потвърждаваща решение № 84 от 31. 01. 2023 г. по гр. д. № 1226/2022 г. на РС – Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от Р. Х. С. против С. Б. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне гараж, построен до едноетажна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., находяща се в парцел *- им. *, в кв. * по плана на [населено място], общ. Т., обл. К., с площ от 529 кв.м., да възстанови водоподаването към мазето и осветлението на навеса с оградни стени.

В подадената от Р. Х. С., чрез адв. Т. З. П., касационна жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради необоснованост на фактическите изводи, според които ищцата няма запазено право на ползване върху къщата и поземления имот с всички приращения, както и поради допуснати нарушения на материалния закон - чл. 56, 92 и 109 ЗС. Твърди се, че съдът не е отчел, че с построяването на новия гараж ищецът е закрил прозорец на къщата, предвиден за естествено осветление и проветряване на антрето и къщата, че през прозореца проникват газове от автомобила, че се затруднява достъпът до мазето на сградата, че е преустановено водоподаването към мазето и осветлението на навеса с оградни стени. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС. Претендира се и присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

В подаден писмен отговор от ответника по иска и по касационната жалба С. Б. Х., чрез адв. В. И., са изложени съображения за неоснователност на жалбата, правилност на първоинстанционното решение и се иска потвърждаването му. Твърди се неоснователност на иска по чл. 109 ЗС по следните съображения: ищцата няма запазено право на ползване по отношение на гаража и навесите; увеличената височина на новопостроения гараж на мястото на стария действително затваря прозореца към антрето в ползваната от ищцата къща, но това не създава пречки за ползване на къщата и мазето, тъй като светлина и въздух влизат ако се отвори вратата на гаража и в антрето има и електрическо осветително тяло, тъй като не влизат изгорели газове през прозореца - автомобилът работи в гаража само с цел извършване на маневри за излизането му оттам, тъй като ищцата в последно време не е посещавала имота поради влошено здравословно състояние.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за правилността на въззивното решение в частта по иска по чл. 109 ЗС, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата Р. Х. С. и нейният съпруг са притежавали право на собственост върху процесната масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 40 кв.м. и дворното място. До жилищната сграда имало построен стар гараж, през който се влизало в мазето на къщата. С нотариален акт №82/5. 12. 2003 г. по описа на нотариус Б. А. продали имота на К. С. А., като си запазили правото на ползване върху имота и жилищната сграда. С н.а. № 131/26.06.2015г. К. А. продала имота на Б. С. Х., починал на 26. 06. 2019 г. и наследен от своя баща С. Б. Х. – ответник по предявения иск. Съществуващият до жилищната сграда стар гараж бил съборен от ответника и на негово място бил построен нов масивен гараж, с по-голяма площ и височина от предходния и с ролетна щора.

Въз основа на заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза на вещото лице Н. Г. вх.№418/16.01.2023г. е прието за установено, че съществуващата в имота жилищна сграда е едноетажна, с обособен самостоятелен вход с три външни бетонови стъпала от западната фасада, защитени от две външни стени – едната на жилищната сграда, а другата на гаража. От западната страна на сградата, долепен до входа й, е изпълнен нов гараж, с размери надвишаващи съществуващия стар гараж с бетонна покривна плоча. Новият е с двускатен покрив, изпълнен с метал и дървени ребра, покрит с керемиди, с височина 3, 50 метра до билото на двускатния покрив на къщата и площ на постройката 5, 38/6, 13 кв.м., а вратата му представлява ролетна щора с размери 4.80м./2.40м., с възможност за електро-механично отваряне. Монтирани са улуци, без мазилка. Покривът на новоизградения гараж е „подпъхнат“ под стрехата на жилищната сграда. На северната фасада на гаража е монтиран двукрилен прозорец с ПВЦ дограма, с размери 1,20/0,67 м., намиращ се на 0.95 м. от западната стена на гаража. В близост до прозореца е монтирана водопроводна тръба, завършваща с обикновена канелка, без корито. Чешмата може да се ползва само при отворена гаражна врата и свободен гараж.

Липсва водоподаване в чешмата, като вещото лице не знае причините за това.

Гаражът е построен без одобрени строителни книжа, без данни за дадени предписания за премахване на стария гараж, както и без съгласието на вещния ползвател на жилищната сграда и дворното място.

Според експерта, приложените на л. 26 и л. 27 от делото на районния съд снимки отразяват положението при стария и новопостроения гараж. От същите е видно, че новопостроеният гараж затваря входната врата на жилищната сграда и два прозореца на западната фасада на жилищната сграда. Видно е от снимките, че при предходното положение пред стария гараж е имало дворна чешма.

На снимката на лист 29 от делото на районния съд е отразено мазето, намиращо се под западната стена на жилищната сграда, входът към което попада в новопостроеният гараж. Достъпът до пространството, ползвано за мазе, е през гаража, с две бетонови стъпала, вкопани в пода му. Мазето е без естествено осветление и вентилация, с височина ограничена от съществуващата стоманобетонова конструкция на жилищната сграда.

Като пристройка към жилищната сграда има изграден преди години навес, долепен до източната фасада, както и втори навес, намиращ се в западна посока, в близост до ПИ *-пл.№* и ПИ *-*, кв.*, представляващ паянтова постройка с четири стени, дървена врата и дървен скован прозорец, без мазилки, с глинен под. В навеса има изпълнена ел. инсталация за осветление, монтирани са ел. ключ, ел. крушка в навеса и външна ел. крушка с противовлажно стъкло над входната врата, които не светят, като експертът не може да определи причината за това.

Според експерта, новият гараж с височина на билото 3, 50 м. затваря цялата западна фасада на сградата, на която са разположени входната врата, два прозореца и вход към мазето, тъй като покривът му лежи под стрехата на къщата. В подпокривното пространство на гаража се затваря единственият прозорец на входното антре и се затъмнява по-малкият прозорец на западната фасада на сградата, както и входът на къщата. По този начин се ограничава проникването на слънчева светлина и естественото осветление, както и естественото проветряване на входното антре. В жилището може да навлезе въздух от гаражното помещение – застоял, а при работещ двигател навлизат и изгорели газове. Мазето също е без естествено осветление и вентилация.

В къщата на ищцата има оставен ключ и дистанционно устройство за достъп до гаража. Ищцата не е посещавала от доста години процесния имот поради здравословни проблеми. Ответникът съборил предходния гараж, тъй като бил много стар и застрашен от самосрутване.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че е налице противоправно въздействие върху процесния имот от ответната страна, но то не създава за ищцата пречки за използване на процесния имот по-големи от обикновените. Ищцата не е ходила в имота от построяването на гаража, поради което и не би могло да е налице реално препятстване ползването на имота. Твърденията в исковата молба, че е смутена възможността й да ползва имота са хипотетични, неустановени в процеса. А и при реално ползване на имота не биха се създали пречки за ищцата да упражнява правата си, тъй като гаражът не влияе на осветеността на навесите, достъпът до мазето през гаража не е затруднен и изисква само вдигане на ролетната врата, чешмата е в гаража. Не е установено липсата на водоподаване да се дължи на построяването на гаража. Покривът на гаража създава затъмненост във входното антре, но в същото е имало електрическа крушка, а и при вдигната врата на гаража прониква светлина. Не е налице причинноследствена връзка между липсата на електричество в навеса и построяването на гаража.

Въззивният съд е възприел за правилни изводите на първоинстанционния съд и е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че старият гараж е съборен от ответника и ищцата няма право на ползване върху новоизградения, който не се явява принадлежност към жилищната сграда. Достъпът до мазето е запазен през гаража. Не е установено построяването на новия гараж да е довело до прекъсване на ел. захранването на навеса. Наредба № 7/22. 12. 2003 г. допуска непряко осветени преходни дневни и помещения със спомагателно предназначение. Новопостроеният гараж не нарушава възможността на ищцата да ползва жилищната сграда и мазето.

Решението е частично неправилно.

Основателни са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на фактическите изводи и противоречие на правните изводи с разпоредбите на чл. 56 и 109 ЗС.

Установено е по делото, че новопостроеният гараж затваря в подпокривното пространство на гаража единствен прозорец на антрето на жилищната сграда и затъмнява малкия прозорец от западната фасада на жилищната сграда. Това ограничава проникването на слънчева светлина, естественото осветяване и естественото проветряване на входното антре на жилищната сграда и осигурява възможност да проникват изгорели газове в къщата, през прозореца на антрето, ако същият е отворен. Установено е и премахването на дворната чешма и вкарването й в гаража като тръба с канела, без корито.

Посочените действия са противоправни, тъй като са извършени без съгласието на ищцата, като носител на вещното право на ползване на къщата и дворното място, и без надлежно издадени строителни книжа за гаража.

Със създаденото в резултат на тези действия и поддържано фактическо състояние за ищцата се създават пречки по-големи от обикновените за ползване на жилищната сграда и дворното място с оглед предназначението им. Отнета е възможността за проникване на слънчева светлина, естествена осветеност и естествено проветряване на антрето на къщата, тъй като единственият прозорец към антрето е затворен в подпокривното пространство на гаража. Затъмнен е другият прозорец на западната фасада. Създава се възможност през прозореца на антрето, ако е отворен, да проникват изгорели газове от автомобила. Отнета е възможността на ищцата да ползва външна дворна чешма с канела и корито, тъй като същата е премахната, а тръбата с канела в гаража няма корито и ползването й е затруднено при наличие на вкаран в гаража автомобил. Без значение е колко често ищцата посещава имота, съответно колко интензивно упражнява вещното си право на ползване. От значение е дали обективно противоправните действия на ответника създават пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС за ползване на имота. Без значение е и обстоятелството, че в антрето има електрическо осветление, тъй като препятстването на възможността през наличен прозорец на прониква слънце, естествена светлина и да се осъществява естествено проветряване на помещението представляват пречки за ползване на имота по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС.

По изложените съображения искът по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да премахне построения от него гаража се явява основателен и подлежащ на уважаване.

По делото не е доказано повредата в електрическата инсталация в навеса да се дължи на поведение на ответника, нито ответникът да е спрял водоподаването към мазето на къщата, поради което искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови осветлението на навеса с оградни стени и да възстанови водоподаването към мазето е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Не е предявен иск за осъждане на ответника да възстанови дворната чешма с корито и първата и въззивна инстанции не са се произнасяли по такъв иск.

Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне построения от него гараж. С оглед разпоредбата на чл. 293 ГПК и предвид липсата на необходимост от повтаряне или извършване на други съдопроизводствени действия, след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което негаторният иск бъде уважен в посочената част. Въззивното решение следва да бъде потвърдено в останалата допусната до касационно обжалване част.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от разноските, съответна на уважената част от исковете. Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 1070 лв. (700 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. депозит за вещо лице, 170 лв. държавна такса – 120 лв. по иска по чл. 45 ЗЗД и 50 лв. по иска по чл. 109 ЗС). Пред въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 85 лв. държавна такса – 60 лв. по иска по чл. 45 ЗЗД и 25 лв. по иска по чл. 109 ЗС. Пред касационната инстанция е направил разноски в размер на 80 лв. – държавни такси. Адвокатското възнаграждение е договорено общо – както по иска по чл. 45 ЗЗД, така и по иска по чл. 109 ЗС, поради което настоящата инстанция приема, че 1/2 от възнаграждението касае иска по чл. 109 ЗС и 1/2 касае иска по чл. 45 ЗЗД. Разноските, касаещи иска по чл. 109 ЗС пред трите инстанции възлизат на 1055 лв. (600 лв. пред първата, 375 лв. пред втората и 80 лв. пред касационната инстанция). От тази сума и предвид частичното уважаване на иска по чл. 109 ЗС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 700 лв.

Ответникът е направил разноски пред трите инстанции в размер на 2900 лв.: 1100 лв. в първоинстанционното производство (900 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за вещо лице), 900 лв. във въззивното производство (адвокатско възнаграждение) и 900 лв. във въззивното производство (адвокатско възнаграждение). Адвокатското възнаграждение е договорено общо – както по иска по чл. 45 ЗЗД, така и по иска по чл. 109 ЗС, поради което настоящата инстанция приема, че 1/2 от възнаграждението касае иска по чл. 109 ЗС и 1/2 касае иска по чл. 45 ЗЗД. Тоест, разноските за трите инстанции, касаещи иска по чл. 109 ЗС, възлизат на 1550 лв. От тази сума ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника 520 лв.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 308 от 14. 08. 2023 г. по в. гр. д. № 228/2023 г. на ОС – Кюстендил, 1 състав, в частта потвърждаваща решение № 84 от 31. 01. 2023 г. по гр. д. № 1226/2022 г. на РС – Кюстендил, с която е отхвърлен предявеният от Р. Х. С. против С. Б. Х. иск за осъждане на С. Б. Х., на основание чл. 109 ЗС, да премахне гараж, построен до едноетажна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., находяща се в парцел *- им. *, в кв. * по плана на [населено място], общ. Т., обл. К., с площ от 529 кв.м., както и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която Р. Х. С. е осъдена да заплати на С. Б. Х. разноски над сумата 450 лв. (разноски за адвокатско възнаграждение, касаещи иска по чл. 45 ЗЗД) до сумата 1100 лв. и в частта , с която Р. Х. С. е осъдена да заплати на С. Б. Х. разноски за въззивната инстанция над сумата 450 лв. . (разноски за адвокатско възнаграждение, касаещи иска по чл. 45 ЗЗД) до сумата 900 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, С. Б. Х., да премахне гараж, построен до едноетажна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., находяща се в парцел *- им. *, в кв. * по плана на [населено място], общ. Т., обл. К., с площ от 529 кв.м.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 308 от 14. 08. 2023 г. по в. гр. д. № 228/2023 г. на ОС – Кюстендил, 1 състав, в частта , с която е отхвърлен предявеният от Р. Х. С. против С. Б. Х. иск за осъждане на С. Б. Х., на основание чл. 109 ЗС, да възстанови водоподаването към мазето към описаната по-горе жилищна сграда, както и осветлението на навеса с оградни стени, построен в описаното по-горе дворно място.

ОСЪЖДА С. Б. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р. Х. С. сумата 700 лв. част от разноските за трите инстанции, касаещи иска по чл. 109 ЗС.

ОСЪЖДА Р. Х. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С. Б. Х. сумата 520 лв. част от разноските за трите инстанции, касаещи иска по чл. 109 ЗС.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: