Прилагане на чл. 92 ЗС при противоречиви съдебни решения за собственост на земята

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60159
София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 1328 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. А. срещу решение № 94 от 05.10.2020 г. по в. гр. д. № 250/2020 г. на Апелативен съд Бургас.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е основал решението си на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила на 31.07.2009 г. решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС, без обаче да зачете влязлото в сила решение №56 от 08.04.2005 г. по гр. д. № 126/2003 г. на РС-Несебър. С първото решение е признато по отношение на ответника „Спектър“ ООД правото на собственост на държавата, чрез процесуалния субституент НСА, върху УПИ ....в кв. 1 по ПУП на м. „А.“, землище [населено място], с идентификатор ....по КККР, а с второто решение правата на държавата върху същия имот, чрез НСА, са отречени по отношение на праводателите на „Спектър“ ООД – физическите лица, наследници на С. Р., на които имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Неправилен бил изводът на съда, че няма идентичност между двата имота по влезлите в сила решения. След като са отречени правата на държавата по отношение на възстановените собственици, следващ процес за същия имот спрямо праводателя на ответниците „Спектър“ ООД бил недопустим. Съдът трябвало да основе решението си на силата на пресъдено нещо по делото срещу възстановените собственици. Неправилно била приложена и презумпцията по чл.92 ЗС, както и разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

Ответникът в производството – Национална спортна академия /НСА/, като процесуален субституент на държавата, оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Липсва идентичност на страните и имотите по двете дела, посочени в касационната жалба. Позовава се на пречката на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху поземления имот, върху който е построена сградата, включваща спорния апартамент, както и на мотивите на друго влязло в сила решение, което има за предмет аналогичен спор за собственост на съседен ПИ идентификатор ...., също включен в спортната база на НСА, в което е зачетено обстоятелството, че земята на спортната база има характер на публична държавна собственост. Счита, че презумпцията по чл.92 ЗС е правилно приложена.

Държавата, конституирана в процеса на основание чл.26, ал.4 ГПК, също оспорва жалбата. Излага същите съображения за неоснователност на жалбата по същество, като развива и допълнителни доводи в тази насока. Счита, че ПК Несебър се е произнесла при липса на материална компетентност при възстановяване на собствеността, тъй като не е установено правото на собственост на „бившия собственик“, както и точното местоположение и граници на неговия имот; не са изпълнени разпоредбите на чл.11, ал.4 и чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а ППЗСПЗЗ. Решението на ПК Несебър било нищожно, не породило конститутивно действие и реституционен ефект. Във влязлото в сила решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС, правилно бил осъществен косвен съдебен контрол върху това решение.

С определение № 228 от 26.05.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как следва да се прилага чл.92 ЗС, когато върху земята, върху която е построена спорната сграда, има конкуриращи претенции – от една страна, че земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а от друга - че земята е станала държавна собственост на основание чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго. За да приложи тази презумпция, съдът следва да разреши преюдициалния спор между страните по делото за собственост на земята, върху която е построена сградата. Когато една от страните претендира права, възникнали от реституция по реда на ЗСПЗЗ, а другата страна се позовава на пречката на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и черпи права от чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ, съдът трябва предварително да разреши възникналия спор и след като установи кой е действителният собственик на земята – държавата, или възстановените собственици, да приложи презумпцията на чл.92 ЗС.

Когато спорът за собственост на земята е разрешен с две влезли в сила решения, с едно от които правата на държавата са отречени по отношение на възстановените собственици, а с другото правата на държавата са признати по отношение на правоприемник на възстановените собственици, съдът, който разглежда последващ спор за собственост на сграда или обект в сграда, построена върху същата земя, възникнал между държавата и последващ приобретател на сградата или обект в нея, не може да основе решението си на нито едно от двете противоречиви решения. Налице е обективен и субективен идентитет на делата, които са разрешени от съда по противоположен начин. В този случай съдът следва да разреши самостоятелно спора за собственост на земята, без да се позовава на сила на пресъдено нещо на нито едно от двете решения, и едва тогава, в зависимост от изхода на този спор, да приложи презумпцията на чл.92 ЗС.

По касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Апелативен съд-Бургас е потвърдил по жалба на К. И. А. решение № 542А от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1538/2018 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е бил уважен предявеният от Национална спортна академия /НСА/, като процесуален субституент на държавата, иск по чл.108 ЗС – признато е за установено по отношение на К. И. А., че държавата е собственик на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с идентификатор ....., с площ от 82,32 кв. м., в сградата, построена в ПИ с идентификатор ...., стар идентификатор ...., квартал ..., парцел ..., целият с площ от 2400 кв. м., с адрес [населено място], обл.Бургас, местност „А.“, и К. А. е осъден да предаде на държавата чрез НСА владението на апартамента. Първоинстанционното решение, с което е бил уважен установителният иск на НСА срещу „Милион 2010“ ЕООД, като праводател на К. А., за собствеността на същия апартамент, заедно с идеални части от дворното място, е влязло в сила след връщане на въззивната жалба на „Милион 2010“ ЕООД.

Въззивният съд е основал решението си на формирана сила на пресъдено нещо с решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС, както и на прилагане на презумпцията по чл.92 ЗС.

С посоченото решение на БОС е уважен иск по чл.108 ЗС, предявен от НСА, като процесуален субституент на държавата, срещу „Спектър“ ООД, за собственост на УПИ.... в кв. .... по ПУП на [населено място], местност „А.“, с идентификатор ....по КККР. В решението е посочено, че с нотариален акт № .... г. „Спектър“ ООД е закупило процесния имот от наследниците на С. Р., като част от земя с площ от 2,8 дка, която им е била възстановена с решение № 26 от 12.09.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд. При упражнен косвен съдебен контрол върху това решение и позоваване на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ съдът по това дело е отрекъл правото на възстановяване на собствеността върху земята по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С. Р., а оттам е отрекъл и правото на собственост на правоприемника на тази земя „Спектър“ ООД.

По настоящото дело въззивният съд е приел, че е обвързан от силата на пресъдено нещо по решението на БОС. Тъй като в хода на процеса по посоченото дело „Спектър“ ООД, което е извършило строителство върху ПИ № ...., е продало процесния апартамент ....на А. А. / н.а. № ....г./; той и съпругата му са го продали на „Милион 2010“ ЕООД /н.а. № .... г./, а дружеството го е продало на К. И. А. /н.а № .... г./, правоприемниците са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на основание чл.226, ал.3 ГПК и е недопустимо в настоящия процес да се пререшава въпроса за собствеността на земята. Тъй като земята е държавна собственост, по силата на чл.92 ЗС държавна собственост става и процесният апартамент, който се намира в сградата, построена върху тази земя.

Прието е за неотносимо към спора по настоящото дело влязлото в сила решение № 159 от 25.07.2007 г. по гр. д. № 753/2005 г. на Несебърския районен съд /оставено в сила с решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 644 от 27.07.2009 г. по гр. д. № 100/2009 г. на ВКС, II-ро г.о. /, с което е бил отхвърлен предявеният от НСА иск по чл.108 ЗС за собственост върху терена на спортната база в [населено място], предявен против физическите лица, в полза на които са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, попадащи в територията на базата. Това решение не касаело процесния имот, тъй като с петитума на исковата молба по въпросното дело изрично е изключен УПИ .... в кв. ..., сега ПИ с идентификатор ...., за който към момента на завеждане на това дело вече е било образувано гр. д. № 332/2004 г. на Несебърския районен съд. Освен това в решението на първата инстанция били изложени изрични мотиви за реализирано комплексно мероприятие на държавата в периода 1971-1988 г. - изградена спортна база на ВИФ „Г. Д.“, сега НСА „В. Левски“, в чиято територия според заключението на в. л. Г. попада процесният поземлен имот, което мероприятие по силата на чл.10б ЗСПЗЗ изключва възстановяване на земеделски земи по реда на същия закон . Прието е за неотносимо и гр. д. № 126/2003 г. на Несебърския районен съд, на което също се позовава въззивникът К. А.. Спорът по посоченото дело касаел друг поземлен имот, различен от процесния, а именно - УПИ .... в кв. ...по плана на [населено място], което изключва сила на присъдено нещо по разглеждания казус.

Решението е неправилно.

Една от защитните линии на ответниците по иска за собственост по настоящото дело се състои в позоваване на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което правата на държавата върху ПИ № ....са отречени спрямо наследниците на С. Р., на които собствеността върху същия имот е възстановена по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ с решение № 26 от 12.02.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд. Още в отговора на исковата молба К. И. А. се е позовал на влязлото в сила решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отречени правата на държавата върху ПИ с идентификатори № .. ... , № .... и .... по КККР на [населено място], по отношение на ответниците А. С. Р. и С. С. Ч., като наследници на С. Р.. Съдът не е изяснил фактите, т.е. не е допуснал експертиза, която да провери дали има идентичност между ПИ с идентификатори № ..., № ....и ....от една страна и процесния ПИ с идентификатор ..... Допусната е само експертиза за установяване идентичност между процесния УПИ ... в кв. .., представляващ ПИ с идентификатор ...., и имота, предмет на влязлото в сила решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС, на което въззивният съд е основал решението си. Същевременно на настоящия състав е служебно известно, че има идентичност между процесния ПИ с идентификатор ....и ПИ с идентификатори № ....и № ...., които са предмет на влязлото в сила решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд. В мотивите на решение № III-19 от 06.03.2020 г. по гр. д. № 1950/2019 г. на Бургаския окръжен съд, което касае аналогичен спор за собственост на апартамент в същата сграда, която е предмет и на настоящото дело, се вижда че според техническата експертиза с изменение на КК на [населено място] от 2006 г. имоти с идентификатори .... , ...., ...., ....и ... .. се обединяват в нов имот с идентификатор № ...., т.е. налице е идентичност между два от имотите, предмет на влязлото в сила решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на БОС и имота, предмет на настоящото дело. Този факт обаче не е установен по настоящото дело и се нуждае от проверка, каквато въззивният съд не е направил. Това налага отмяна на обжалваното решение на Бургаския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото следва да се изясни чрез експертиза въпросът дали има идентичност между поземлени имоти с идентификатори ...., ....и ..., които са предмет на влязлото в сила решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на БОС, и ПИ с идентификатор № ...., който е предмет на настоящото дело. В случай, че такава идентичност бъде установена, въззивният съд не може да основе решението си по настоящото дело на силата на пресъдено нещо, установена с решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС, тъй като ще има друго влязло в сила решение, което му противоречи – решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд. Няма как с първото решение правото на собственост на държавата върху ПИ с идентификатор № ....да бъде отречено по отношение на лицата, на които този имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, и същевременно с второто решение правата на държавата върху същия имот да бъдат признати по отношение на частния правоприемник на възстановените собственици „Спектър“ ООД. Както възстановените собственици, които са били страна по първото дело, така и „Спектър“ ООД, което е страна по второто дело, са праводатели на ответника по настоящото дело и жалбоподател в касационното производство К. И. А.. За да приложи презумпцията на чл.92 ЗС по отношение на процесния апартамент въззивният съд по настоящото дело следва да разреши сам спора за собственост на ПИ с идентификатор № ...., като не може да се основава на силата на пресъдено нещо на нито едно от двете противоречиви решения. При разрешаването на този спор съдът следва да изхожда от разрешението, дадено в ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, като съобрази обстоятелството, че в настоящия случай собствеността на наследниците на С. Р. е възстановена по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ с решение № 26 от 12.02.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд и то обвързва държавата, която е страна по настоящото дело, съответно – недопустимо е по настоящото дело да се упражнява косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия за възстановяването на земята, включваща ПИ с идентификатор № ...., след като върху него е бил упражнен пряк съдебен контрол в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Едва след като разреши спора за собственост на ПИ с идентификатор № ....въззивният съд следва да приложи презумпцията на чл.92 ЗС спрямо действителния собственик на земята и по този начин да определи кой е собственик на спорния апартамент, представляващ ПИ с идентификатор № .....

Следва да се отбележи и това, че е налице идентичност в правното основание, на което държавата чрез НСА се е позовала и по двете дела, за да обоснове правото си на собственост върху процесния имот, а именно - проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността. Именно този спор между държавата от една страна, чрез процесуалния субституент НСА, и възстановените собственици и техните правоприемници от друга, е в основата на двете дела, по които са постановени противоречивите влезли в сила решения.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 94 от 05.10.2020 г. по в. гр. д. № 250/2020 г. на Апелативен съд Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: