Собственост при навлизане на съседна ограда в допустимите геодезически норми

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 516
София, 02.08.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 257 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С определение № 1672/15.06.2023г. по касационната жалба на П. А. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 20.06.2022 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по в. гр. д. № 828/2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 260045/01.06.2021 г., поправено с решение № 260072/16.11.2021 г., по гр. д. № 188/2019 г. на Генералтошевския районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, предявен от П. А. Г. срещу И. Д. А..

В касационната жалба на П. А. Г. са направени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

От ответницата по касационните жалби И. Д. А., чрез адв. Д. Ч., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на жалбата.

С определението по чл. 288 ГПК 1672/15.06.2023г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по поставения от касаторите правен въпрос : „Може ли да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС за част от имот на ищеца, в която навлиза изградена от ответника ограда по страничната регулационна линия, ако навлизането е в рамките на допустимото по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри?“.

По поставения правен въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд , намира следното :

Според приетото в чл. 2 А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК , искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота и съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Изхождайки от това разрешение, както и вземайки предвид, че кадастралната карта няма вещно - отчуждително действие и съответно нанасянето на имот в рамките на отклонението, допустимо по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, няма за последица промяна на собствеността, следва, че в хипотеза на навлизаща в имота на ищеца ограда, изградена от ответника по страничната регулационна линия в рамките на отклонението, допустимо по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС в установителната му част. Извод за основателността на иска в осъдителната му част следва да бъде направен във всеки конкретен случай, като въз основа на събраните доказателства, се извърши преценка дали ответникът упражнява фактическата власт върху съответната реална част от имота на ищеца правомерно или не.

По основателността на жалбата :

Производството по делото е образувано по предявен от П. А. Г. срещу И. Д. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС установяване правото на собственост на ищцата върху реална част от около 10 кв.м от дворно място-цялото с площ от 735 кв.м,съставляващо УПИ *** в кв.*** по ПУП на гр.Г. Т., която част е заключена между изградена от ответницата в горния имот УПИ *** в кв.*** ограда и регулационната граница между УПИ*** в кв.*** и УПИ *** в кв.*** по плана на [населено място] и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху тази реална част. П. А. Г. е предявила и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на И. Д. А. да премахне изградената от нея ограда в УПИ *** в кв.***. Предявени са и искове по чл.45 от ЗЗД от П. А. Г. и Н. С. К. срещу И. Д. А..

С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете, като решението, с което исковете по чл.109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД са отхвърлени, е влязло в сила.

С определението по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата П. А. Г. е собственик на УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], а ответницата е собственик на съседния УПИ ***. На ответницата е издадено разрешение за строеж № 056/03.09.2018 г. за изграждане на плътна ограда с височина до 2 м. и дължина до 25 м., като оградата следва да е разположена изцяло в нейния имот.

Въз основа заключението на приетата съдебно - техническа експертиза съдът е приел за установено, че оградата е изградена по протежение на регулационната линия и в определени точки навлиза в имота на ищцата- откъм лицето на двата УПИ /към улицата/ навлизането е с 0, 21 м. в южна посока, а в края на оградата навлизането в имота на ищцата е с 0, 10 м. Съдът е посочил, че според експерта горните отклонения са в допустимите норми за съответните видове дейности по Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /обн. ДВ, бр. 4/13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г./- чл. 18, ал. 4, т. 2 б. "а" в редакция към момента на изграждане на строежа през 2018-2019 г. Невъзможно е да се установи дали отклоненията се дължат на неправилно изграждане на оградата или на нормалните разлики, получавани при геодезическите измервания.

При така приетото за установено съдът е направил извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС, излагайки мотиви, че доколкото от заключенията на приетите съдебно-технически експертизи се установява, че не е налице навлизане на оградата в имота на ищцата извън допустимото и чрез изграждането й ответницата не е завладяла конкретно обозначена върху скиците към заключенията реално обособена част от имота на ищцата, то и искът по чл. 108 ЗС е неоснователен. Липсва конкретно установена реална част от имота на ищцата, която да е завладяна от ответницата и върху която да се установи принадлежност в полза на ищцата на правото на собственост, респ. ответницата да бъде осъдена да й предаде владението върху такава част.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск в установителната му част, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав на ВКС.

Въз основа на представения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 121/2012г. ищцата се легитимира като собственик на УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], като оградата, изградена от ответницата навлиза в имота й- откъм лицето на двата УПИ /към улицата/ с 0,21 м. в южна посока, а в края на оградата навлизането в имота на ищцата е с 0, 10 м., или общата площ от имота на ищцата, върху която попада оградата е 3,8 кв.м., предвид на което и следва, че искът по чл. 108 ЗС в установителната му част е основателен за тази част от имота.

В осъдителната му част искът е неоснователен. Според приетото в решение № 164 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 834/2023 г., II г. о. в исковите производства установяването, че фактическа власт или други въздействия върху реална част от съседен имот, която реална част е в рамките на допустимата грешка по чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри няма самостоятелно значение при преценка основателността на искането за предаване на владението или основателността на негаторния иск. Ако е налице съгласие на собствениците или са спазени нормативните изисквания фактическата власт върху чуждата реална част се упражнява правомерно от ответника. В тази хипотеза ревандикационният иск е основателен в установителната си част и неоснователен в осъдителната. С действителната имотна граница страните по спора следва да се съобразят при изграждането в бъдеще на нова ограда. При установеното по настоящето дело, че ответницата се е снабдила с разрешение за строеж, според което оградата следва да е разположена в имота й, като според заключението на съдебно- техническата експертиза е невъзможно да се установи дали навлизането в имота на ищцата в рамките на отклоненията, допустими по чл.18 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. , се дължи на неправилно изграждане на оградата или на нормалните разлики, получавани при геодезическите измервания, то не може да се направи извод за упражнявана от ответницата фактическа власт върху спорната част, без основание за това.

По изложените съображения въззивното решение в частта му за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС в установителната му част следва да се отмени и да се постанови друго такова, като се признае за установено, че ищцата е собственик на 3,8 кв.м., обозначени с буквите АБВГА, поставени от настоящия състав на ВКС на скицата на вещото лице, намираща се на стр. 179 и на скицата към нея, намираща се на стр.180 от първоинстанционното дело, на която в увеличен мащаб са изчертани детайл „А“ и детайл „Б“ от скицата, находяща се на стр. 179. Решението на въззивния съд, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, следва да се потвърди.

На отмяна подлежи и решението в частта му, с която касаторката е осъдена да заплати на ответницата 150 лева разноски за въззивното производство и 350 лева за първоинстанционното производство.

С изхода на спора /основателност само на исковата претенция по чл.108 ЗС в установителната й част/ в полза на касаторката следва да се присъдят направените от нея разноски пред трите инстанции в размер на 466 лв.

В полза на ответницата по касация следва да се присъдят направените от нея разноски в касационното производство в общ размер на 1 333 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 207 от 20.06.2022 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по в. гр. д. № 828/2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 260045/01.06.2021 г., поправено с решение № 260072/16.11.2021 г., по гр. д. № 188/2019 г. на Генералтошевския районен съд в частта му, с която е отхвърлен в установителната му част искът по чл. 108 ЗС, предявен от П. А. Г. срещу И. Д. А., както и в частта му, с която П. А. Г. е осъдена да заплати на И. Д. А. сумата от 150 лева, представляващи разноски за въззивното производство и 350 лева, съставляващи разноски за първоинстанционното производство, като вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] , [улица], № 12 по предявения от П. А. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес гр. Д.,[жк], вх.Г, ет.4, ап.12, иск по чл.108 ЗС, че П. А. Г. е собственик на 3,8 кв.м., съставляващи реална част от УПИ ***, квартал *** по ПУП на [населено място], която реална част е обозначена по буквите АБВГА на скицата на вещото лице, намираща се на лист 179 от гр. д. № 188/2019 г. на Генералтошевския районен съд и на скицата към нея, намираща се на лист 180 от същото дело, на която в увеличен мащаб са изчертани детайл „А“ и детайл „Б“ от скицата, находяща се на стр. 179, които скици, приподписани от състава на съда, съставляват неразделна част от настоящето решение.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 207 от 20.06.2022 г. на Окръжен съд– Добрич, постановено по в. гр. д. № 828/2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 260045/01.06.2021 г., поправено с решение № 260072/16.11.2021 г., по гр. д. № 188/2019 г. на Генералтошевския районен съд в частта му, с която е отхвърлен в осъдителната му част искът по чл. 108 ЗС, предявен от П. А. Г. срещу И. Д. А..

ОСЪЖДА И. Д. А. да заплати П. А. Г. на основание чл. 78 ГПК сумата от 466 лева, представляващи разноски по делото пред трите инстанции.

ОСЪЖДА П. А. Г. да заплати на И. Д. А. на основание чл. 78 ГПК сумата от 1 333 лева, представляващи разноски за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: