Оставяне в сила на ефективна присъда за тежка катастрофа с двама загинали

Текстът на акта

Ключови фрази

7

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 189

гр.София, 25 април 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора С. МИЛЕВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 67 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. Ю. А. чрез упълномощения защитник адв.Т. И., по касационна жалба на частните обвинители М. С. Н. и Б. С. К. чрез упълномощения повереник адв.С. Н. и по касационна жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. чрез упълномощения повереник адв.С. Ч. срещу Решение № 135 от 18.11.2024г. по ВНОХД № 200/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, НО, 1 състав, с което е изменена присъда № 12 от 29.05.2024г. по НОХД № 167/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

В касационната жалба на подсъдимия А. Ю. А. се излагат доводи за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Иска се намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и прилагането на чл.66, ал.1 НК, като се очертават редица от смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които не били отчетени от въззивния съд, излагат се и твърдения за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от возещите се на задната седалка на автомобила, които били без предпазен колан и се оспорват изводите на ВТАС за адекватност на наложеното наказание с целите по чл.36 НК.

В касационната жалба на частните обвинители М. С. Н. и Б. С. К. се иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за налагане на максималното наказание от 15 години, като се сочи, че определеното от апелативния съд наказание е явно несправедливо и занижено. Искането се мотивира с високата обществена опасност на деянието, тежкия вредоносен резултат и се акцентира върху целите на генералната превенция, като се излагат аргументи за необходимост от възпиращ ефект на наказанието върху останалите членове на обществото. Прави се позоваване на непрекъснато растящия брой на загиналите по пътищата.

В касационната жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. се формулира искане за отмяна на решението на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Велико Търново, като се сочат основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Твърди се, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не били налице основанията за провеждане на процедурата по чл.371, т.2 НПК, тъй като подсъдимият А. не бил направил признание на фактите, посочени в обвинителния акт, а сочел различен механизъм за станалото. Излагат се и доводи за противоречия в мотивите на въззивното съдебно решение. Алтернативно се прави позоваване на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се обосновават изводи за занижен размер на наложеното наказание и се аргументира неговата явна несправедливост, поради утвърденото негативно отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата и ноторно известния факт за увеличавана на тежките произшествия в последните години, което водело до създаване на чувство за безнаказаност във водачите на моторни превозни средства. Оспорват се аргументите на въззивния съд за определяне на наказанието за подсъдимия, като се сочи, че младата възраст на извършителя не следва да се взема предвид при индивидуализацията на наложеното наказание, както и не следвало да се отчитат като смекчаващо обстоятелство липсата на предходни нарушения по ЗДвП, доколкото имало възможност подсъдимият да бил извършил други нарушения в чужбина, неизвестни на българските държавни органи.

Пред настоящия съдебен състав защитникът на подсъдимия А. Ю. А. - адв.Т. И. поддържа подадената касационна жалба и сочи, че не се налага изпълнение на наказанието в пенитенциарно заведение, доколкото това по никакъв начин няма да спомогне за превъзпитанието на подсъдимия А., тъй като подсъдимият не е показал с поведението си наличието на престъпни наклонности. Защитата оспорва и подадените от частните обвинители касационни жалби и иска да бъде изменено въззивното решение, като се намали наложеното наказание „лишаване от свобода“ и се приложи чл.66 НК.

Повереникът на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. - адв.Е. П. поддържа касационната жалба както относно довода за допуснато съществено процесуално нарушение, така и относно твърдението за занижаване на определеното наказание. Иска връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде увеличено наложеното на подсъдимия наказание.

Частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. се явяват пред касационната инстанция и поддържат казаното от техния повереник.

Повереникът на частните обвинители М. С. Н. и Б. С. К. - адв.С. Н. поддържа подадената касационна жалба и излага аргументи за увеличаване на наложеното наказание, като иска делото да бъде върнато на АС-Велико Търново за налагане на максималното наказание, предвидено в закона - 15 години „лишаване от свобода“. Твърди, че деянието е извършено в условията на престъпна самонадеяност. В пледоарията си адв.Н. оспорва и доводите в касационната жалба на подсъдимия А..

Частният обвинител Б. С. К. се явява пред касационния съд и поддържа доводите на своя повереник.

Частният обвинител М. С. Н. не се явява пред касационния съд, редовно призована.

Частният обвинител И. С. А. и неговия повереник - адв.М. М. не се явяват пред касационния съд, редовно призовани.

Прокурорът от ВКП намира жалбите на частните обвинители за основателни, а жалбата на подсъдимия за неоснователна. Описва фактическата обстановка по делото, за да заключи, че определеното от въззивния съд наказание е явно несправедливо, като излага съображения за наличие на отегчаващи обстоятелства, които не са отчетени във въззивното решение. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Всички касационни жалби срещу решението на АС-Велико Търново са допустими, но неоснователни.

С присъда № 12 от 29.05.2024г. по НОХД № 167/2024г. Окръжен съд-Велико Търново е признал подсъдимия А. Ю. А. за виновен в това, че на 17.09.2022г. на път III-4005, км 3+615 при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6“ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Б. К. и А. Ю. П. и средна телесна повреда на И. С. А., изразяваща се в трайно затруднение движенията на горен десен крайник, трайно затруднение движенията на долен десен крайник и трайно затруднение движенията на снагата, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„а“ и б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и чл.58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК го е осъдил на три години „лишаване от свобода“ и на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Зачетени са периоди от време, през които подсъдимият А. е бил задържан под стража и с мярка за неотклонение „домашен арест“.

На основание чл.343г НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК съдът е лишил подсъдимия А. Ю. А. от право да управлява моторни превозни средства за срок от четири години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил върху подсъдимия А. Ю. А. направени разноски.

По въззивен протест и въззивни жалби на частните обвинители М. С. Н. и Б. С. К. чрез упълномощения повереник адв.С. Н. и по жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. чрез упълномощения повереник адв.С. Ч. е образувано ВНОХД № 200/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, НО, 1 състав.

По въззивното дело е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 135 от 18.11.2024г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като наложеното на подсъдимия А. Ю. А. наказание „лишаване от свобода“ е увеличено на четири години, определен е първоначален „общ“ режим за изтърпяване на това наказание, а наказанието „лишаване от право да управлява моторни превозни средства“ е увеличено на пет години и присъдата на първата инстанция е отменена в частта, с която е приложен чл.66, ал.1 НК. В останалата си част присъдата на ОС-Велико Търново е била потвърдена.

По доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от инстанционните съдилища:

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационната жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. чрез упълномощения повереник адв.С. Ч. твърдения за наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на страните в наказателното производство по смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, развити от подсъдимия и от частните обвинители.

В касационната жалба на частните обвинители се формулират два довода за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения:

- отсъствие на основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК поради липса на признание на фактите в обвинителния акт и липса на валидно формирана воля за провеждане на тази процедура и

- неяснота в мотивите на въззивния съд поради приемане на различни механизми на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

По отношение на първото изложено основание настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че действително първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият А. Ю. А. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При своето признание подсъдимият е бил подпомаган от своя надлежно упълномощен защитник, като са му били разяснени последиците от направеното признание.

В пледоарията си пред първостепенния съд защитникът на подсъдимия е изтъкнал доводи за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия А., които не са произтичали от текста на обвинителния акт. В своя защита подсъдимия А. е посочил някои житейски факти за своите отношения с починалите при катастрофата лица и е изразил своето искрено, дълбоко и последователно съжаление за станалото. Присъединил се е и към изложението на своя упълномощен защитник, без да го повтаря.

Това изявление на подсъдимия А. по никакъв начин не е в разрез с признаването на фактите по обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 НПК. Напротив - цялостното поведение на подсъдимия сочи, че той приема своята отговорност за станалото - в тази насока са неговите изказвания след катастрофата пред свидетелите, които са били на местопроизшествието, неговите обяснения пред органите на досъдебното производство непосредствено след станалото (обяснение - т.1, л.33-л.34 от досъдебното производство, дадени на 18.09.2022г.), както и изявленията му пред трите съдебни инстанции.

Въззивният съд основателно е изложил мотиви за това, че доводи, почерпени от факти, които не са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не са признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК, не могат да бъдат обсъждани при определяне на правните последици от направеното признание (л.110 от ВНОХД №200/2024г.) и не ги е взел предвид при постановяването на своето решение. По този начин въззивният съд е приложил правилно закона и неговото задължително тълкуване, дадено в т.8 и мотивите към нея от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС. Поради това не се е стигнало до ограничаване на правата на страните в процеса и доводите в касационната жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. чрез упълномощения повереник адв.С. Ч. за липса на предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК са неоснователни.

На следващо място са неоснователни и твърденията на тези частни обвинители и техния повереник за наличието на някакви противоречия в мотивите на въззивното решение.

В касационната жалба (стр.2) се цитира обвинителния акт, за да се оборят твърдения на защитата, като се изразява съгласие с текста на обвинителния акт. На следващата стр.3 от касационната жалба на същите частни обвинители като аргумент за противоречие в мотивите на съда е посочен абсолютно същият текст, възпроизвеждащ един от изводите на приетата по делото автотехническа експертиза и цитиран във въззивното решение на стр.8. Очевидно е, че липсва твърдяното противоречие във волята на съда по отношение на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.

За пълнота на изложението настоящият състав на ВКС намира за необходимо да посочи, че въззивното решение се позовава изцяло на заключенията на изготвените на досъдебното производство автотехнически експертизи, като възпроизвежда дословно текста на обвинителния акт, който поставя началото на съдебното производство и определя предмета на съдебното разглеждане и обхвата на съдебното произнасяне. Решението на въззивния съд и мотивите на първата инстанция са съобразени с разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК. При тяхното постановяване няма допуснато нарушение на процесуалните правила и жалбата на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. чрез упълномощения повереник адв.С. Ч. в тази нейна част също е неоснователна.

Изложеното позволява на ВКС да заключи, че няма допуснати процесуални нарушения при изготвянето на въззивното съдебно решение и при постановяването на присъдата на първоинстанционния съд.

По доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. Ю. А. наказание:

Доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание са изложени както от подсъдимия и неговия защитник, така и от частните обвинители чрез техните повереници. Излагат се искания в две насоки - за намаляване на наложеното наказание и прилагане на института на условното осъждане (от подсъдимия и от защитата) и за връщане на делото на състав на апелативния съд за увеличаване на наложеното наказание (от частните обвинители и техните повереници).

В своето решение въззивният съд се е спрял подробно на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на наказателната отговорност на подсъдимия за конкретното деяние и е наложил наказание, което съответства на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и ще изпълни целите на наказанието, установени в чл.36 НК.

При определяне на наказанието въззивната инстанция е приложила нормата на чл.58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК, като е индивидуализирала наказанието „лишаване от свобода“ в размер на шест години - под средния размер, предвиден в действащата към момента на деянието редакция на чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„а“ и б.„б“ НК, и го е намалила в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 НК с една трета - на четири години „лишаване от свобода“.

При постановяването на своето решение въззивният съд е направил самостоятелна преценка на обстоятелствата, свързани с индивидуализация на наказанието за подсъдимия А. Ю. А. и е изложил подробно и мотивирано становище за размера на определеното наказание „лишаване от свобода“.

В пълнота са обсъдени и преценени всички смекчаващи обстоятелства, изложени от защитата на подсъдимия, като част посочените доводи в касационната жалба на адв.И. като защитник на подсъдимия А. излизат извън фактите, посочени в обвинителния акт и признати от подсъдимия. Подсъдимият А. информирано и осъзнато се е лишил от възможност да прави позоваване на тези обстоятелства - такива са твърденията за липса на поставен предпазен колан от пътуващите на задната седалка на автомобила и за допринасяне на настъпване на произшествието от дефекти на пътната настилка.

Във въззивното решение са отчетени всички фактори, свързани с личността на дееца - неговата млада възраст, липсата на противообществени прояви, чистото му съдебно минало, липсата на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, проявената критичност към станалото, последователното и искрено съжаление за настъпилия резултат. Неоснователни са твърденията в касационната жалба на подсъдимия за липсата на такава преценка.

Въззивният съд обосновано е противопоставил на тези смекчаващи обстоятелства други обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия - високата обществена опасност на конкретното деяние, при което е причинена смърт на две лица и средна телесна повреда чрез няколко увреждания, които сами по себе си осъществяват медицинските признаци на средна телесна повреда на трето лице. Този престъпен резултат надвишава минималния стандарт за квалифициране на станалото по реда на чл.343, ал.4 НК и правилно е разгледан от въззивната инстанция като основание за увеличаване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Законосъобразно въззивната инстанция е приела за отегчаващо обстоятелство и значителното превишение на скоростта на управлявания от подсъдимия А. автомобил над разрешената в конкретния пътен участък. При разрешена скорост от 90 км/ч, подсъдимият А. е шофирал със скорост над 128 км/ч. Липсата на причинна връзка между движението с неразрешена скорост и настъпилата катастрофа не води до невъзможност това обстоятелство да се оценява в ущърб на подсъдимия - напротив - то разкрива неговата завишена обществена опасност като водач, който не се съобразява с изискванията на ЗДвП. Основателно въззивният съд е преценил това обстоятелство и в контекста на усложнената пътна обстановка - лоши метеорологични условия и мокра пътна настилка като резултат от преваляващия дъжд.

По тези причини изводът на въззивния съд за определяне на наказанието „лишаване от свобода“ за подсъдимия А. над минималния размер и под средния размер, предвидени в закона - в размер на шест години „лишаване от свобода“ и след намаляването с една трета по реда на чл.58а, ал.1 НК на четири години „лишаване от свобода“ е съответен на закона и наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК.

Определеното наказание от четири години „лишаване от свобода“ изключва възможността да намери приложение чл.66, ал.1 НК, доколкото липсва основната предпоставка за това - размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ да е до три години.

При увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ поради наличието на отегчаващи обстоятелства, които не са били отчетени от първата инстанция, е правилен и изводът на въззивната инстанция за необходимост от увеличаване на наказанието „лишаване от право да се управляват моторни превозни средства“, което следва да се наложи задължително по силата на чл.343г НК. Преценката за необходимост от по-продължителен период от време, пред който подсъдимият А. да бъде лишен от възможност да управлява моторни превозни средства съответства на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и на целите на наказанието, установени в чл.36 НК.

В своята съвкупност наложените наказания ще осъществят изискванията на чл.57, ал.2 НК вр. чл.36 НК като ще позволят подсъдимият А. да се поправи и превъзпита, като ще се въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо него, а и спрямо останалите членове на българското общество.

Поради тези съображения жалбата на подсъдимия А. Ю. А. чрез неговия защитник адв.Т. И. срещу решението на ВТАС е неоснователна.

Изложените изводи за правилност и законосъобразност на определеното от въззивния съд наказание за подсъдимия А. Ю. А. мотивират настоящият съдебен състав да приеме за неоснователни и исканията на частните обвинители, които са касационни жалбоподатели, за връщане на делото на друг състав на Апелативния съд с указания за увеличаване на наложените наказания.

Изтъкнатите в двете жалби аргументи за такова увеличаване не отговарят на установените обстоятелства, които определят наказателната отговорност на подсъдимия, като част от исканията (напр. това за налагане на наказание от петнадесет години „лишаване от свобода“) са и законово невъзможни с оглед на процедурата по чл.371, т.2 и сл. НПК, по която се е развило съдебното производство.

Неоснователни са доводите за наличие на формирано негативно отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата. По делото категорично е установено, че подсъдимият А. няма предходни нарушения на ЗДвП, а на досъдебното производство са събрани и данни, че той няма нарушения и в чужбина Самият подсъдим лично е предал свидетелството си за правоуправление на органите на досъдебното производство и липсват доказателства той да е шофирал след катастрофата, предмет на настоящето дело. В самия обвинителен акт (стр.1) изрично е посочено, че подсъдимият няма налагани наказания за нарушения на правилата за движение и това обстоятелство е залегнало в мотивите на първоинстанционната присъда и на въззивното решение.

Също неоснователно е искането като смекчаващо обстоятелство да не бъде отчитана младата възраст на подсъдимия А., който е бил на 19 години към момента на катастрофата. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за причините, поради които младостта на дееца в конкретния случай представлява смекчаващо обстоятелство, като в допълнение трябва да се посочи, че самият наказателен закон диференцира тежестта на налаганите наказания в зависимост и от възрастта на дееца след навършване на пълнолетие - срв. чл.38, ал.2 НК.

Високата обществена опасност на престъпленията по транспорта със смъртен случай е отчетена в пълнота от въззивния съд при неговото решение да увеличи наложеното наказание „лишаване от свобода“ и да отмени приложението на института на условното осъждане, като по-голямо увеличаване на наложеното наказание няма да отговаря на наличните по делото многобройни смекчаващи обстоятелства, които не водят до необходимост да бъде приложен чл.55 НК, но позволяват наказанието да бъде определено под средния размер, предвиден в закона към момента на престъплението.

Не подлежи на обсъждане доводът в касационната жалба на частните обвинители М. Н. и Б. К. чрез упълномощения повереник адв.С. Н., че деянието било извършено при условията на престъпна самонадеяност, доколкото формата на вината, прието от инстанционните съдилища в съответствие с посоченото в обвинителния акт е небрежност и съдът няма възможност без съответно изменение на обвинението да приеме тази по-тежка форма на непредпазлива вина.

Въззивният съд задълбочено е обсъдил и направените пред него доводи, свързани с личността на жертвите - млади хора в началото на житейския си път, като е изложил съобразени със закона и съдебната практика аргументи, за да приеме, че личната трагедия на семействата на пострадалите е огромна, но тяхната възраст няма значение при определяне на наказанието за причинителя на транспортното престъпление. Възпроизвеждането на тези доводи пред касационната инстанция не може да промени тази обективна постановка за равноценност на човешкия живот във всичките възрасти. Когато възрастта на жертвата на престъплението има значение за наказателната отговорност и за размера на наказанието, това изрично е посочено от законодателя в съответна норма на Особената част на НК (срв. чл.116, ал.1, т.4, пр.2 НК, чл.149 НК и чл.150 НК, чл.152, ал.2, т.1 и ал.4, т.1 НК и др.).

В касационните жалби на частните обвинители се прави позоваване и на ръста и динамиката на престъпленията по транспорта, без да се излагат конкретни съображения в тази насока и без да се прави позоваване на доказателства по делото, събрани за тези твърдения. Такива факти не са установявани от инстанционните съдилища и не са посочени в обвинителния акт и не са правени искания за събиране на доказателства в тази насока, поради което тези твърдения не могат да обосноват наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 или т.3 НК.

Определеното окончателно за подсъдимия А. Ю. А. наказание от четири години „лишаване от свобода“ и пет години „лишаване от право да управлява моторни превозни средства“ съответства на целите по чл.36 НК и на посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и в своята съвкупност ще доведе до реализиране целите на генералната и на специалната превенция.

На обществеността за пореден път ще бъде посочена принципната недопустимост и опасност да се нарушават законовите разпоредби, регулиращи високорисковата дейност при управление на автомобил, а подсъдимият А. за сравнително дълъг период от време ще има възможност да осмисли стореното и да осъществи промяна на своята личност чрез изолиране от обществото в контролирана затворническа среда.

Определеният от ВТАС режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.

Поради тези съображения настоящия касационен състав не приема, че са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135 от 18.11.2024г. по ВНОХД №200/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, НО, 1 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.