Доказване на стари реални граници при земеделска реституция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№21

София, 27.05.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2521 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Ц. чрез пълномощника му адвокат З. Г. против решение от 4.04.2019 г., обявено в регистър по чл.235 ГПК на 8.04.2019 г., том *, стр.*, № *, постановено по гр.д. № 306 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 23.05.2018 г. по гр.д. № 2485/2016 г. на Районен съд-Монтана за отхвърляне на предявения от П. М. Ц., М. П. Ц. и Ц. П. Ц. против С. К. Д., Л. К. Д. и И. Г. И. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищците Ц. М. К. е бил собственик на нива от 0.800 дка в местността „Г. рът“ и нива от 1.200 дка в местността „Б. дол“ в землището на [населено място].

С. К. Д., Л. К. Д. и И. Г. И. оспорват касационната жалба в открито съдебно заседание, като претендират възстановяване на направените разноски.

Ищецът М. П. Ц. счита касационната жалба за основателна.

С определение № 71 от 13.02.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с по въпроса: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил с цел преценка дали произнасянето на въззивния съд съответства на практиката на ВКС, на която се позовава касаторът по решение № 101 от 28.2016 г. по гр.д. № 853/2016 г. на II г.о.

Въпросът е относим към изхода на спора, по който въззивният съд е приел, че спорът между страните е породен от това, че при проектиране на имотите, възстановени на ищците, върху картата те се покриват с имотите, възстановени на ответниците (удостоверение изх. № 893/27.07.2011 г. на ОСЗГ М.). Счел е, че от съществено значение за решаване на спора е да се установи, че наследодателят Ц. К. е притежавал спорните два имота към момента на образуване на ТКЗС и да бъдат те идентифицирани по местоположение и чрез границите им. Само при наличие на убедителни доказателства за местонахождението на притежаваните към миналия момент земеделски земи може да се направи извод, че по настоящем същите площи са възстановени на други лица. В тежест на ищците е да докажат, че възстановените на ответниците в стари реални граници имоти № ** с площ 0,551 дка и № ** с площ 0,5 дка, и двата в местността „П.", са идентични по местоположение, граници и площ (изцяло или отчасти) със земеделските земи, притежавани от техния наследодател Ц. К. към момента на образуване на ТКЗС в [населено място] - нива в местността „Г. рът" от 0,800 дка и нива в местността „Б. дол" с площ 1,200 дка.

Съдът е приел за установено, че местностите „Г. рид“, „Б. дол“ и „П.“ са три различни местности, като първите две са съседни. Те не са били обединявани за целите на възстановяване на собствеността, нито пък се касае до различни имена на една и съща местност /заключенията на вещите лица Й. Т., Л. А. и М. Ч., както и в показанията на свидетеля А. П./. Ц. К. е притежавал по наследство нива в местността „Г. рът" от 0,800 дка и нива в местността „Б. дол" с площ 1,200 дка, както и други земеделски имоти в различни местности /емлячния регистър, партида № * от 1949 г. за непокритите земеделски имоти/. В документа обаче не са описани границите (съседите) на тези имоти. Границите не са установени и от показанията на ангажираните от ищците свидетели П. А. и Ц. М., които съдът е счел за откъслечни и противоречиви относно това дали двата имота имат обща граница и относно местонахождението на трите местности.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е изложил съображения, че за да се възстанови правото на собственост в реални граници, трябва на терена да се откриват топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включването на земите в ТКЗС или в ДЗС (чл.18а от ППЗСПЗЗ). Именно по тези белези трябва да могат да се идентифицират исканите за възстановяване земи. Счел е, че по делото не са представени доказателства за съществуването на такива трайни маркери. Възстановяването в реални граници може да се осъществи и по данни от кадастрален, комасационен или частичен земеустройствен план от преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Могат да се използват също и стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината (чл.18б от ППЗСПЗЗ), но в за [населено място] липсва какъвто и да било картен и снимков материал от преди създаване на ТКЗС /в.л.А./. Въз основа на тези съображения съдът е направил извод, че е невъзможно да се идентифицират спорните два имота чрез точните им граници, от което следва, че е невъзможно да се установи дали имотите, притежавани от Ц. К. към момента на образуване на ТКЗС-С., се покриват с тези, възстановени на ответниците. Затова е неотносимо заключението на вещото лице Ч., тъй като разглежда ситуирането на място на имоти към настоящия момент, а релевантният момент е назад във времето, когато е извършвано обобществяване на земята в ТКЗС и ДЗС.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Константна е практиката на ВКС, израз на която е и решение № 101 от 28.2016 г. по гр.д. № 853/2016 г. на II г.о., че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това, като е длъжен да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните които имат значение за решението по делото.

Въззивното решение не е съобразено с тази практика на ВКС. Изводът на съда, че по делото липсват доказателства за наличие на трайни топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни и с оглед липсата на снимков или картен материал от преди образуването на ТКСЗ е невъзможно да се установи дали имотите, притежавани от Ц. К. към момента на образуване на ТКЗС-С., се покриват с тези, възстановени на ответниците, е направен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на направените фактически и правни изводи по спора.

Чл.18г, ал.4 ППЗСПЗЗ допуска старите реални граници да се установят не само трайни топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни и с оглед липсата на снимков или картен материал от преди образуването на ТКСЗ, но и чрез анкетиране и именно тази процедура е приложена в настоящия случай за местностите, за които административния орган е решил, че реституцията ще е стари реални граници.

В нарушение на задължението си по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетелите П. П. и Р. М., нито писмените доказателства по делото относно трасирането на имотите от фирмата, поддържаща картата на възстановената собственост, както и относно описанието на границите на имотите при заявяването им за възстановяване. Само бланкетно е посочил, че показанията на свидетелите П. А. и Ц. М. са откъслечни и противоречиви относно това дали двата имота имат обща граница и относно местонахождението на трите местности без да съобрази, че за пръв път местностите са нанесени в картен материал през 1993 г. /приложение 2 – копие от ЕТК на Главно управление по геодезия и картография от 1993 г. към заключението на в.л. Й. Т./, като според експертното заключение местонахождението им не съвпада с това на фирмата по земеразделяне /която ги установява по данни от гражданите/. Не е съобразил, че индивидуализираните от ищците граници на имотите включват топографски елемент /синор/ и трайна растителност, съществувала към 1950 г., каквито в.л. Й. Т. е установило като граници на имотите на ответниците. Не е обсъдил съдържащите се в свидетелските показания отправни точки, според които свидетелите посочват местонахождението на местностите и на процесните имоти. Например при предходното разглеждане на спора по гр.д. № 70513/2013 на РС-Монтана св.П. А. сочи, че къщата й е до имота на Ц., до лозето /лозето е в Г. рът а под лозето почва нивата в Б. дол; местностите са една до друга; лозето е до къщата й, има път, но дели на Г. А. и жив плет от върби и сливи/; св.Ц. М. – че П. има къща в П., казват му и И. кръст, като от двете страни е улица до П., от другата Д. Ц. и от северната страна е М. Ц., П. е от края на селото, още къщи има надолу по улицата, както и че в Б. дол като влезнете в селото, точно където се отбива пътя за селото на 200 м. от асфалта към южната стана има нива Ц. М. около 3 дка, а при настоящото разглеждане на спора св.П. П. сочи, че от едната страна е Б. дол и Г. рът а от другата е М. ливада и къщата на Г. В., на долния край на нивата, като дядото на М. е имал къща на горния край на улицата на Г. рът, а П. е далече по пътя Е-79; нивата и лозето са на едно, долния край нивата, отгоре лозето , а [улица]опирала до селището, а преди да се направи улицата нивата и лозето граничели с тяхната къща; св.Р. М. – че не граничи с лозето, а с долната част, където била нивата, като къщата на Ц. и М. е нагоре, а Р. К., стринка на М. живее от горе на пътя, по-далече от имота на свидетелката; св.А. П. – Ц. М. е имал къща в Голия рът, но не до спорното място, а по-далеч, като първите къщи на селото близо до това място са на А., на И. С.; св.Ц. И. М. – че [улица]граничи със спорното място, а къщата на Ц. М. не е на [улица], а на тази отгоре и лозето на Р. А. е надалеко, не граничи със спорния имот.

Изложеното налага отмяна на атакуваното решение. Тъй като по делото липсват данни за местонахождението на посочените от свидетелите ориентири, спрямо които посочват местонахождението на местностите и на процесните имоти, делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Ако на въззивният съд не са му известни сочените от свидетелите обекти, то следва да назначи експертиза, която да установи местонахождението им и да ги отрази на скица по данните от информационна система „ФЕРМА РЕГИСТЪР“, които според писмо изх. № 600 от 23.10.2017 г. на ОСЗ-гр.М. са непроменени от момента на приемане на картата на възстановената собственост за землището на селото, както и на картата от 1993 г., като отбележи съответно и местностите /доколкото вещо лице по делото твърди, че границите по двете карти не съвпадат/, както и да установи и отрази на същите скици местонахождението на имотите на лицата, сочени като граници на процесните от ищците и от свидетелите. Едва след това въззивният съд може да формира извод относно достоверността на свидетелските показания и като съобрази представените по делото писмени доказателства и вече приетите експертни заключения, да прецени дали са установени старите реални граници на претендираните от ищците имоти и попадат ли същите върху имотите на ответниците.

Неоснователни са доводите на ответниците по касационната жалба за недопустимост на иска, тъй като имотите не за заявявани за възстановяване; тъй като има издадени решения само в полза на ответниците, а за да е налице спор за материално право е задължително да има две решения за един и същ имот на двама заявители и тъй като е налице влязъл в сила отказ за възстановяване собствеността на ищците.

Видно от приложената към образуваното по исковата молба гр.д. № 476/2011 г. на Районен съд-Монтана, преписка № 602 от 26.02.1992 г. са заявени нива и лозе в м.“Г. ръд/Я. кръст“ и нива в м.“П.“, като с решение от 26.09.1995 г. са признати за възстановяване два имота в м.“Г. рът“ и нива от 1.200 дка в „Б. дол“. Различното наименование на местностите е без правно значение, доколкото по делото е установено, че сегашното им наименование и местоположение не съвпадат с начина, по който хората са ги индивидуализирали във времето, както и по първата карта от 1993 г. и картата на възстановената собственост.

Между страните е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, доколкото ищците като наследници на Ц. М. К. са заявили за възстановяване имотите и в процедурата по ЗСПЗЗ местонахождението на процесните имоти е установено от административния орган, като попадащо върху вече предоставени на ответниците имоти. За допустимостта на иска е без значение дали има издадено решение на органа по поземлена собственост за възстановяване правото на собственост на един и същи имот в лицето на различни заявители или административният орган е констатирал, че реституционната процедура не може да бъде приключена, преди разрешаване на спора по съдебен ред.

Липсва и постановен отказ за възстановяване на правото на собственост относно процесните имоти, тъй като с решение № 8М от 14.06.1999 г. на ПК-гр.М. е приключила само процедурата по възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, като изрично е посочено, че реституцията продължава в стари реални граници.

Неоснователен е и довода, че липсват доказателства за правото на собственост на наследодателя на ищците, тъй като в производството по възстановяване на земеделски земи правото на собственост преди обобществяването на земите се установява не само с преки доказателства, обективиращи конкретно придобивно основание /каквато е тезата на ответниците по касационната жалба/, но и с косвени доказателства, каквото се явява препис-извлечение от емлячен регистър. След като по делото не са оспорени правата на наследодателя на ищците /ответниците са оспорили само местонахождението на имотите/, то косвеното доказателство установява и правото да се възстанови собствеността.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на касатора за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 4.04.2019 г., обявено в регистър по чл.235 ГПК на 8.04.2019 г., том *, стр.*, № *, постановено по гр.д. № 306 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: