Обявяване на предсрочна изискуемост по банков кредит в хода на исковия процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * договор за кредит * Неравноправни клаузи в потребителски договори

11
РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ 50067
гр. София, 30.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ , в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА

с участието на прокурор

при секретаря Лилия Златкова

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2717 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

„Юробанк България“ АД чрез адв. Д. Д. обжалва решение № 10455/06.07.2021 г. по т.д. 5354/18 г., САС, ГК, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3697/06.06.2018 г. по гр.д. 2420/17 г., по описа на СГС, ГО, 17 състав, с което е отхвърлен частично иска на касатора срещу П. Д. Т. за разликата над установените с решението вземания към същото лице, на основание чл. 422 от ГПК за сумата над 5 859,12 лв до напълно предявения размер от 35 126,63 лв.,– неплатена главница по договор за кредит № HL 10 376 от 26.05.2006 г., ведно със законна лихва от 05.07.2016 г. до окончателното плащане,– възнаградителна лихва за разликата над 954,21 лв до 4 929,86 лв, дължима за периода от 06.05.2016 г. до 04.07.2016 г., такса за управление за разликата над 34,23 лв до 308,47 лв и сумата 371,20 лв – нотариални такси, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 36918/16 г., по описа на СРС, 126 състав,

В касационната жалба са изложени съображения относно наличие на основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 от ГПК.

Позовава се на тълкуването на чл. 422 , ал. 1 от ГПК така както е изразено в Тълкувателно решение 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. 8/17 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не бил съобразил настъпилите , падежирали вноски, искът следвало да бъде уважен в посочения размер. Било допуснато съществено процесуално нарушение, което довело до неправилност на решението. Освен това не била съобразена изискуемостта на задълженията, което било нарушение на материалния закон.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете в пълния им размер.

Ответникът П. Д. Т. чрез адв. П. А. оспорва касационната жалба в подадения отговор по реда на чл. 287 от ГПК. Излага съображения относно нарушаване на правата му на потребител, конкретно на клаузите на чл. 3, чл. 12, чл. 18 от договора, със ЗЗППТ (отм.). Счита, че клаузите относно начисляване на лихвения процент са неравноправни и не отговарят на изискванията на закона, така както е тълкуван в практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение№ 50 326 от 21.06.2023 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, в обжалваната част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: „Следва ли съдът да вземе предвид настъпването на последиците на предсрочна изискуемост, когато предпоставките са настъпили в хода на съдебното дирене, като в исковата молба и с оглед изложените в исковия процес твърдения, включително начина, по който процесните суми са индивдиуализирани, ищецът изразява недвусмисленото си желание да счита кредита за предсрочно изискуем?“

Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото възникване посоченият в нормата на чл.422, ал.1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.“

С решение № 10 от 25.02.2020 г. по т.д. 16/19 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че с оглед търсената от кредитора защита, правното основание, на което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на останалата част за връщане на главница по договор за банков кредит, поради настъпила предсрочна изискумесот, е самият договор за банков кредит. Изискуемостта е правната възможност на банката да иска изпълнение. Изискуемостта означава, че банката може да отправи искане до длъжника за плащане. При защита на своето право може да избере или общия исков процес и да предявени осъдителен иск, или да провери спорността на вземането и да поиска изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК. С оглед нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК от общия исков процес, когато търсената защита се разглежда по този ред, съдът взема предвид всички факти, настъпили в хода на процеса. Тази норма трябва да се приложи и в заповедното производство, така както е разяснено в посоченото тълкувателно решение. Прието е, че предсрочната изискумост може да се обяви в хода на исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или отделен документ, приложен към исковата молба. В този случай, при наличие на обективни предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изявлението за обявяването на кредита за такъв, се връчва с връчване на преписа от исковата молба на ответника.-длъжник.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете в посочените размери, въззивният съд е приел наличието на сключен договор за банков кредит между банката и ответника. Прието е, че това е договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот № HL 10376 от 26.05.2006 г. за сумата от 41 000 лв. Договорът бил сключен между банката, П. Д. Т., Д. Л. Т. и В. Б. Т.. В чл. 3, ал. 1 от договора било уговорено, че за първата година лихвата е 0 %. Според чл. 5, ал. 1 крайният срок за издължаване е 300 месеца от датата на откриване на заемната сметка. В чл. 6, ал. 1 уговорено погасяване на главницата и лихвите като за първата година дължат погасяване на главница от 136,67 лв, а за период след първата година до края на срока анюитетните вноски са 305,24 лв. След първата година, според чл. 3, ал. 2 , за всяка следваща година ,след първата кредитополучателите дължат на банката годишна лихва, която се формира от сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредит в лева, валиден за съответния период на начисляване плюс надбавка от 0,9 %. Посочено е, че към датата на сключване на договора 26.5.2006 г. базовият лихвен процент е 7 %. Прието е, че съгласно чл. 3, ал. 5 от договора, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателите за новия БЛП за жилищни кредити и датата, на която той е в сила , чрез обявяването им на видно място в банковите салони. В чл. 4, т. 2 от договора страните били постигнали съгласие, че дължимата такса за управление е 0,1 % върху размера на непогасената част от главницата и се дължи в началото на всяка следваща година.

В чл. 18, ал. 2 от договора, страните са се съгласили, че при неиздължаване на три месечни погасителни вноски, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Установено е, че сумата от 41 000 лв е усвоена от кредитооплучателя. Въззивният съд е приел, че е отправена нотариална покана от банката до кредитополучател, поради това , че не са изплатени дължимите вноски от 06.05.2015 г, 06.06.2015 г., 06.07.2015 г.

Прието е, че има още една нотариална покана до П. Т. от 10.4.2016 г. за настъпилия падеж на вноските 06.5.2016 г., 06.06.2016, 06.07.2015 г, които не са погасени и липсвали и следващи плащания, като е отправена покана за плащане на следващата се главница от 35 126,63 лв и лихва 4 028,37 лв., просрочена застраховка 227,12 лв.

Констатирано е издаване на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК за посочените суми.

При постъпило възражение срещу заповедта е прието, че с оглед същото искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустим.

Приети са показанията на вещото лице, съгласно които за периода от 06.06.2006г. (датата на първото усвояване) до 04.07.2016г. (датата на извлечението от счетоводните книги) са начислени следните суми: 41 000 лева-усвоена главница, от която 6 841,55 лева падежирали вноски по главница; сумата 36 862,58 лева лихва по редовна главница, от които 36 508,74 лева – лихва по редовна главница и 353,84 лева- лихва по просрочена главница; 795,39 лева такси, от които 370,72 лева- такса за управление и 424,67 лева – такса за администриране на просрочието; 506,59 лева-застраховки и 371,20 лева нотариални такси.

Установило е, че за периода от 06.06.2006г. (датата на първото усвояване) до 04.07.2016г.(датата на извлечението от счетоводните книги) са погасени следните задължения: 5 873,37 лева главница, от които 3 416,39 лева платени редовно и 2 456,98 лева платени в просрочие; 31 932,72 лева –лихви, от които 31 703,15 лева лихва по редовна главница(15 447,94 лева платени редовно и 16 255,21 лева платени в просрочие); 1 152,49 лева такси, от които 265,69 лева такси за управление (169,12 лева-платени редовно и 96,57 лева платени в просрочие) и 315,47 лева такси за администриране на просрочието и 412,35 лева застраховки. В таблица № 6 от заключението вещото лице е посочило по дати извършените от длъжника плащания по кредита за периода от 06.07.2006г. до 08.05.2015г., които са в общ размер 38 387,25 лева, като последното плащане е постъпило на 08.05.2015г. Уточнило е, че след 04.07.2016г. плащания не са постъпвали. Експертът е изчислил, че размерът на непогасените суми към 04.07.2016г. е 40 736,16 лева, от които 35 126,63 лева главница; 4 929,86 лева лихва (4 805 лева по редовна главница и 124,27 лева лихва по просрочена главница); 214,23 лева такси, от които 69,23 лева такси за управление и 145 лева такси за администриране на просрочието; 94,24 лева застраховка и 371,20 лева нотариални такси.

За периода от 26.05.2006г. до 04.07.2016г. „Юробанк България“ АД е променяла общо 6 пъти първоначалния БЛП от 7 % до 10,50%, като през м.декември 2012г. БЛП е намален на 10,25%.

Изчислило е, че непогасените суми по главница, договорна лихва и такси за управление към 05.07.2016г. предвид изготвения от експертизата погасителен план и примерното движение по кредита са в общ размер 35 727,05 лева, от които 34 028,54 лева главница (33 567,54 лева редовна главница и 461 лева непогасени падежирали вноски за главница); 1 664,94 лева падежирали вноски за лихви по редовни главници и 33,57 лева такси за управление.

Посочено е в експертизата, че според първоначалния погасителен план кредитополучателят е дължал плащане на месечна анюитетна вноска в размер 305,24 лева всяка вноска, като до 06.06.2016г. е следвало да плати общо 34 968,31 лева, от които 8 865,35 лева главница и 25 740,96 лева договорна лихва. По процесния кредит е постъпило плащане в размер 52 683,92 лева в резултат от принудително изпълнение. Изчислено е, че към датата на експертизата – 06.05.2021г. без отчитане на постъпилото плащане в хода на принудителното изпълнение, неплатената просрочена главница е в размер 6 753,91 лева за 73 броя месечни вноски с настъпил падеж за периода от 06.05.2015г. до 06.05.2021г.; неплатената възнаградителна лихва е в размер 21 822,67 лева за 73 броя месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 06.05.2015г. до 06.05.2021г.; неплатените годишни такси управление с настъпил падеж са в размер 198,20 лева за периода от 06.05.2015г. до 06.05.2021г., а неплатената наказателна лихва върху просрочената главница за същия период е в размер 6 019,45 лева.

Непогасените суми към 04.07.2016 г. са 35 126,63 лв главница, 4 929,86 лихви, 4 805,59 лв лихви по редовна главница, 124,27 лихви по просрочена главница, 214,23 такси, 69,23 лв такси за управление, 145 лв такси за администриране.

Въззивният съд е изложил подробни съображения при направеното възражение за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор. Взел е предвид, че към спорното правоотношение е приложим Закон за банките от 1997 г. и ЗЗППТ от 1999 г. При действие на чл. 35 от ЗЗППТ (отм.) е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като примерно изброява редица типични случаи, измежду които и клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание - т. 9 или клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора - т. 11. Тези уговорки, съобразно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗЗППТ (отм.) са нищожни, с изключение на уговорките, които са индивидуално уговорени, а предвид ал. 2 на чл. 37 ЗЗППТ(отм.) не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Прието е ,че първоначално посоченият в договора за кредит Базов лихвен процент е ясно и точно определен в размер 7 % (чл.3, ал.2, изр.2 от договора),и е прието, че той е индивидуално определен по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.), действащ към датата на сключване на договора.

Прието е, че не е изпълнено изискването да са уговорени ясно и разбираемо за средния потребител промяната на цената на банковата услуга, възнаградителната лихва, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 39 , ал. 2 от ЗБ отм, съгласно което, банката е била длъжна да предостави на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на дължимата от заемателя сума и критериите за определяне на плаващ лихвен процент, което нормативно изискване не е изпълнено, съгласно повелителната правна норма на чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗБ (отм.), която предписва, че при пораждане на кредитното правоотношение страните по него трябва да постигнат съгласие относно общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и други) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят. Направен е извод, че „цената” на заемния ресурс трябва да бъде изрично установена, а обективните критерии, при които се поражда потестативното право на банката едностранно да изменя нейния размер (вкл. чрез увеличението на лихвената ставка), трябва да бъдат изчерпателно изброени. В самия договор за кредит е следвало безусловно и изцяло да се уговорят всички разходи по кредита. Прието е, че клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора е неравноправна, поради което и нищожна.

Прието е, че са налице обективните основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В обсъденото заключение на ССчЕ, изготвено от експерта според първоначалния погасителен план е посочено, че кредитополучателят е дължал плащане на месечна анюитетна вноска в размер 305,24 лева всяка вноска, като до 06.06.2016г. е следвало да плати общо 34 968,31 лева, от които 8 865,35 лева главница и 25 740,96 лева договорна лихва, а в периода от 06.07.2006г. до 08.05.2015г., плащанията по кредита, извършени от ответника са в общ размер 38 387,25 лева.

Тези безспорно установени по делото данни, както и приетата от съда неравноправност на клаузата на чл. 3, ал.5 от договора, обосновават извод за липса на просрочени задължения към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Задълженията, за погасяването на които банката е отнасяла внасяните от ответника суми, включително такива за просрочена главница и лихви за просрочена главница, не са взети предвид, доколкото те касаят извършваните от банката въз основа на неравноправните клаузи изчисления. Направените от изводи, че към 04.07.2016г. (датата на изготвяне на извлечението от сметки) размерът на непогасените суми е 40 736,16 лева, от които 35 126,63 лева главница; 4 929,86 лева лихва; 214,23 лева такси, 94,24 лева застраховка и 371,20 лева нотариални такси, изхождайки от счетоводното отразяване на самата банка, не следва да бъдат взети предвид, тъй като не кореспондират с наличието на надвнесена сума към датата на обявената предсрочна изискуемост, дължаща се на приложението на неравноправната клауза. Изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до кредитополучателя на 07.04.2016г. и на 20.04.2016г., но към този момент не е установено съществуването на обективния факт на неплащане на задължение, като основание за обявяване на предсрочната изискуемост. Предвид това е прието, че предсрочна изискуемост не е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Взето е предвид заключението на на ССчЕ, съгласно което дължимата главница по договора за кредит към 06.05.2021г. е в размер 6 753,91 лева и включва 73 броя вноски с настъпил падеж за периода от 06.05.2015г. до 06.05.2021г. Съобразявайки изводите на тази експертиза и приложенията към нея, САС е приел за установено, че в полза на ищцовата банка съществува вземане за падежиралите вноски за главница по договора за банков кредит за периода от 06.05.2016г. до 17.05.2021 г. (датата на последното открито съдебно заседание пред въззивния съд) в общ размер 5 859,12 лева. Тази сума е формирана от неплатените вноски за главница с настъпил падеж, установени от ССчЕ, приета от САС в размер 6 753,91 лева минус сумата 894,79 лева-размера на вноските за главница за периода от 08.05.2015г. до 08.05.2016г., посочени в приложенията към тази експертиза. Началният момент на дължимост на падежиралите вноски - 06.05.2016г. е съобразен с приетите по делото заключения на ССчЕ, и най-вече със заключението, прието в производството пред СГС, според което към 06.05.2015г. ответникът е надвнесъл сума в размер 3 418,94 лева, поради едностранното увеличение на лихвите по кредита. Отчитайки изложеното от вещото лице че по първоначалния погасителен план ответникът е следвало да плаща месечна вноска в размер 305,24 лева, САС по реда на чл. 162 ГПК определя, че с надвнесената сума ответникът е платил погасителни вноски за главница за 11 месеца или до 06.05.2016 г.

В случая следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В мотивите на ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска”. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед даденото разяснени в т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС според което в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, както и разрешението, дадено с ТР № 8 от 02.04.2019 г., въпреки, че с него е разгледана хипотеза, при която предсрочната изискуемост на кредита не е обявена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. В настоящия процес се установи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са настъпили обективните обстоятелства за обявяването на предсрочната изискуемост. И в двете хипотези обаче става дума за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договора за кредит към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК. В тази хипотеза уважаването на установителния иск по чл. 422 от ГПК за падежиралите вноски към момента на приключването на устните състезания е мотивирано с това, че те са част от вземането, предмет на извлечението от счетоводните книги на банката, произтичащо от договора за кредит, чийто размер и изискуемост са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Договорът запазва своето действие, като се установява, че е валиден и поражда последици по отношение на падежа на дължимите вноски и техния размер. Съобразявайки разрешението, дадено с цитираните тълкувателни решения, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично и следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се уважи до размера на дължимите суми по договора за кредит с настъпил падеж до датата на приключване на устните състезания пред САС.

Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е съобразил тълкуването на чл.235, ал. 3 от ГПК, свързано с процеса относно иска за установяване на вземане на основание чл. 422 от ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, изразено в решение № 60009 от 02.06.2021 г. по т.д. 2891/19 г., по описа на ВКС, II ТО, както и решение № 10 от 25.02.2020 . по т.д. 16/19 г, ВКС, II ТО. Съгласно посочените решения, ако в исковото производство бъде установено, че потестативното право на банката да направи кредита предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит, не е надлежно упражнено пред и подаване на заявление на основание чл. 417, т. 2 от ГПК или преди депозиране на исковата молба, но в хода на процеса се осъществи, не може да се отрече настъпване на предсрочната изискуемост. Изявлението на банката може да е инкорпорирано в исковата молба или в нарочен документ, приложен към исковата молба, връчен на насрещната страна. В този случай ще пооди правни последици с връчването на кредитополучателя-ответник. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем, извършено в хода на процеса, с връчване на препис на исковата молба е факт, който следва да бъде съобразен от въззивния съд, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този случай, съдът не само установява вземането с падежиралите вноски, установява и изискуемостта на цялото вземане, след отнемане предимството на срока с връченото изявление на банката до кредитополучателя-ответник.

В настоящия случай, въззивният съд не е отчел, че в хода на процеса изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението за връщане на сумите, отпуснати на основание договора за банков кредит. По този начин е нарушил нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на въззивното решение.

При наличие на договорно задължение за връщане на кредита, разсрочено съгласно уговореното между банката и кредитополучателя, на вноски, с определен размер, съдът следва да установи обективните основания за правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на задълженията и да установи изявлението на кредитора дали е достигнало до кредитополучателя.

В случая следва да се установи каква част от задълженията не са били изпълнени, освен падежиралите вноски. Допусната е съществено процесуално нарушение, като не е отчетен фактически и посоченият правен извод, че следва да се приложи уговорката за дължима възнаградителна лихва съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, съгласно което уговореният лихвен процент е сбор на базовия лихвен процент и договорна надбавка 0,9 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП за жилищни кредити е в размер на 7 %. В изслушаните заключения на вещите лица липсва отнасяне на платените от кредитополучателя суми към главницата и възнаградителните лихви, като се отчете, че уговорения лихвен процент е 7 % (както е посочено в решението на въззивния съд) и не следва да се отчитат последващите промени. Следва да се съпостави посочената в чл. 6, ал. 1, пр. 1 за първата година и пр. 2 за следващите години до края на срока на договора от договора от 26.05.2006 г. анюитетна вноска, като бъдат отчетени постъпилите плащания към всяка една дължима вноска, съобразно уговореното в посочената клауза, без последващите изменения в клаузата. След отнасяне на постъпилите доброволни плащания от длъжника, да се прецени дали към момента на връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с приложеното изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към исковата молба, са били налице обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на дължимите плащания, връщане на получената на основание договора за банков кредит сума от длъжника. Изрично следва да се посочи отново, че получените в резултат на принудителното изпълнение суми не могат да се отнесат към дължимите плащания – т. 9 , Тълкувателно решение 4/18.06.2014 г. по тълк.д. 4/13 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд следва да прецени и дължимостта на претендираните от касатора такси.

По този начин ще се установи вземането към момента на приключване на устните състезания при новото разглеждане на делото, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед констатациите за допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, решението на въззивния съд в обжалваната част следва да се отмени. С оглед необходимостта от изслушване на нова съдебно-счетоводна експертиза и на основание чл. 293 , ал. 3 от ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд в отменената част.

Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 10455/06.07.2021 г. по т.д. 5354/18 г., САС, ГК, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3697/06.06.2018 г. по гр.д. 2420/17 г., по описа на СГС, ГО, 17 състав, с което е отхвърлен частично иска на „Юробанк България“ АД срещу П. Д. Т. за разликата над сумата 5 859,12 лв до напълно предявения размер от 35 126,63 лв.– неплатена главница по договор за кредит № HL 10 376 от 26.05.2006 г., ведно със законна лихва от 05.07.2016 г. до окончателното плащане, възнаградителна лихва за разликата над 954,21 лв до 4 929,86 лв, дължима за периода от 06.05.2016 г. до 04.07.2016 г., такса за управление за разликата над 34,23 лв до 308,47 лв и сумата 371,20 лв – нотариални такси, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 36918/16 г., по описа на СРС, 126 състав и

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: