Недопустимост на решение при служебно въведени основания за нищожност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 307

София, 10.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 1594 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Б. и Г. Е. Д., и двете със съдебен адрес - [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат М. Н., срещу решение № 7 от 05.01.2024 г. по в.гр.д. № 58/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 1191 от 08.11.2022 г. по гр.д. № 3513/2021 г. на Районен съд – Велико Търново и вместо това е обявен за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 27.05.2020 г., обективиран в нотариален акт №...., том I, рег. № 1302, н. д. № 73/2020 г. по описа на нотариус Д. Д., по силата на който З. Х. С., чрез пълномощника си М. Г. Б., е продал на Г. Е. Б. 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ....., с адрес: [населено място], [улица], с площ 473 кв. м., заедно с по 1/2 идеална част от построените в имота: двуетажна жилищна сграда с идентификатор ......, със застроена площ 125 кв. м., и селскостопанска сграда с идентификатор ....., със застроена площ 111 кв. м., срещу полаганите досега от майката на купувача М. Б. грижи, издръжка и лекуване за продавача, и срещу задължение от страна на купувача да полага необходимите грижи, издръжка и лекуване на продавача до неговата смърт, изразяващи се в полагане на нормални и здравословни грижи до края на живота му, като продавачът си запазва правото на владение и ползване върху описаните по–горе недвижими имоти – безвъзмездно и пожизнено.

Въззивният съд се е произнесъл само по един иск, въпреки че е приел за предявени в условията на първоначално субективно и обективно съединяване следните искове:1/ иск по чл. 26, ал. 2 предл. четвърто ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № ...., том I, рег. № 1302, н. д. № 73/2020 г. по описа на нотариус Д. Д. при липса на основание, поради факта че смъртта на прехвърлителя е настъпила твърде скоро след прехвърлителната сделка; 2/ иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителност на сделката като сключена от пълномощник при липса на представителна власт, поради наличие на пороци на приложеното генерално пълномощно от 07.05.2020 г., регистрирано с № 64 и № 65 в книгата за нотариални заверки на Кметство – [населено място], изразяващи се в: а/ пълномощникът е действал извън пределите на учредената представителна власт; б/ удостоверяването на пръстовия отпечатък на упълномощителя е осъществено извън нотариалната кантора от кмет на населено място без да е посочена причината за липса на подписване; 3/ иск по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, предявен само срещу първата ответница, действала като пълномощник на продавача при сключването на сделката, за обявяване на нищожност на генерално пълномощно от 07.05.2020 г., поради липса на воля, тъй като упълномощителят макар да не е бил слабоумен и да не е страдал от душевна болест се е намирал в състояние на помрачено съзнание, изключващо формирането на воля; 4/ в условията на евентуалност срещу втората ответница, приобретателка по прехвърлителния договор, е предявен и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето на сделката поради пълното неизпълнение на задълженията ѝ за издръжка и гледане.

От представения договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 27.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № ....., том 1, рег. № 302, н. д. № 73/2020 г., е установено, че З. Х. С. чрез пълномощника си - първата ответница по делото - е продал на втората ответница - нейна дъщеря, 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор ......, находящ се в [населено място], заедно с по 1/2 ид. част от построените в този поземлен имот две сгради, срещу полаганите до сега от майката на приобретателката и пълномощник на продавача грижи, издръжка и лекуване за продавача, и срещу задължение от страна на купувача да полага необходимите грижи, издръжка и лекуване на продавача до неговата смърт, като продавачът запазва владението и правото на ползване върху имотите, предмет на сделката – безвъзмездно и пожизнено. От удостоверение за наследници с изх. № 941/11.08.2021 г., издадено от [община], е установено, че ищците по делото са законни наследници – дъщеря и син – на прехвърлителя по сделката, въз основа на което е прието, че същите са активно процесуално легитимирани и имат интерес да предявят исковете, за които е образувано производството.

Съдът е посочил, че въпросът за действителността на едностранната упълномощителна сделка е преюдициален за изхода по главния установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване за недействителен на процесния договор, като сключен от името на прехвърлителя от лице без представителна власт. Съдът е приел за неоснователно и недоказано възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на процесната упълномощителна сделка по смисъла на чл. 576 ГПК поради нарушаване на чл. 580, т. 1 ГПК. Не е установено нотариалното им удостоверяване да е било извършено извън канцеларията на кметството на [населено място], което да е наложило нотариалното удостоверяване да съдържа посочване и на мястото на издаването му. Допълнително е посочено, че съгласно съдебната практика дори и нотариалното удостоверяване да е било извършено извън кантората на нотариуса /или на органа на местната администрация по чл. 83, ал. 1 ЗННД/, неотбелязването на този факт, както и точния адрес, където е извършено удостоверяването, не влияе по никакъв начин на действителността на нотариалното удостоверяване. Прието е също така, че по делото е установено, че упълномощителят е страдал от хемибализъм /неконтролируеми движения на десните крайници/, което е недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК.

Въззивният съд, служебно без да е предявен такъв иск, е направил извод, че упълномощителната сделка, с която собственикът на имота е упълномощил първата ответница да се разпореди с него, е нищожна, защото кметът, извършил нотариалното удостоверяване, не е проверил дееспособността на упълномощителя. Поради това пълномощното е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма. На следващо място съдът е посочил, че съгласно чл. 574 ГПК не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия. Макар и да няма твърдение от заинтересованите страни – ищци по делото, упълномощителната сделка, обективирана в генерално пълномощно от 07.05.2020 г., е нищожна и на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД, поради накърняване добрите нрави. Съдът се е аргументирал, че нищожността ѝ произтича от събраните по делото доказателства, в това число и медицинската експертиза за състоянието на упълномощителя. Посочил е, че сделката уврежда наследниците на упълномощителя по закон и противоречи на добрите нрави.

Предвид извода за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на предписаната от закона форма, както и поради накърняване на добрите нрави, то атакуваният от ищците договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане се явява сключен от името на продавача без надлежно учредена представителна власт на първата ответница като пълномощник, поради което искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е уважен и сделката, обективирана в нотариален акт № ...., том 1, рег. № 1302, н. д. № 73/2020 г., е обявена за недействителна.

В касационната жалба се поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, че лицето не се е явило пред кмета, извършил нотариалната заверка на пълномощното, а напротив последната е редовна и свидетелства за извършените пред длъжностното лице действия от явилите се лица, поради което не е налице нарушение на чл. 578, ал. 4 и чл. 579, ал. 1 ГПК. Според касаторите съдът е формирал вътрешното си убеждение в несъответствие със събрания доказателствен материал, тъй като медицинската експертиза, на която се позовава, е основана на медицинска документация от деня на изписването на упълномощителя от болница, а не от деня на явяването му пред длъжностното лице. Допълнително оспорват извода на въззивния съд за нищожност на пълномощното като накърняващо добрите нрави, като посочват, че именно те са полагали грижи за наследодателя на ищците, което го е мотивирало да прехвърли съответната част от имота.

Ответниците по касационната жалба Й. З. Б. и Г. З. Х., и двамата със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат И. М. - Г., я оспорват като неоснователна. В становище, депозирано преди проведеното открито съдебно заседание, поддържат, че съдът се е произнесъл по нищожността на пълномощното въз основа на събрания доказателствен материал – в частност приетата медицинска експертиза, като се позовават на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Претендират присъждането на разноски.

С определение № 223 от 21.01.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 7 от 05.01.2024 г. по в.гр.д. № 58/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, за проверка за евентуалната му недопустимост.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното решение намира същото за недопустимо поради следните съображения:

Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, уреждащ диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предмет на делото е спорното материално субективно право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Той се определя от ищеца в исковата му молба съобразно наведените от него фактически твърдения и искания, като именно в тези рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решение. Според ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдения от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. Доколкото съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес при предявени искове за недействителност на сделки, той няма правомощия по своя инициатива да въвежда служебно обстоятелства по делото, изменящи предмета му, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Освен това според решение №198 от 10.08.2015 г. по гр. дело №5252/2014 г. на ВКС, IV г.о. когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. К аквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия – липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия – поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожаване, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност, напр. за извършването й от мним представител (без или извън надлежно учредената представителна власт). Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, както и когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Според ТР № 5/30.05.2022 г. по тълк.д. №5/2020 г. на ОСГТК на ВКС договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е основал решаващия си извод за нищожност на упълномощителната сделка на обстоятелства, което не са били въведени в процеса от ищците, а именно дали кметът, извършил нотариалното удостоверяване, е проверил дееспособността на упълномощителя и дали са накърнени добрите нрави. В обжалваното въззивно решение са описани предявените искове и въведените и поддържани от ищците твърдения, определящи предмета на делото, но въззивният съд се е произнесъл по различен от тях. Следователно съдът е извел основанието на иска за нищожност на пълномощното от обстоятелства, на които страната не се е позовала, като така се е произнесъл по непредявен иск и не се произнесъл по предявените искове.

Неоснователни са наведените в становището на ответниците по касационна жалба твърдения, изведени от приетото в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса дали съдът е задължен да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаването на правния спор. В мотивите на ТР е изведено общото правило, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти, но същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес, поради което няма правомощия по своя инициатива служебно да въвежда обстоятелства, касаещи спорното право и изменящи предмета на делото. Когато е предявен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката.

Изложеното налага касиране на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК. С отлед установеното произнасяне на въззивния съд по непредявен от ищците иск, въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо. След обезсилването на въззивното решение делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по предявените искове.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 7 от 05.01.2024 г. по в.гр.д. № 58/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.