Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

София, 12.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Ванюша Стоилова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3895 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на „Динипо“ ЕООД – гр. Варна, чрез пълномощника му адв. М. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 26 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 3226/2019 г. на ВКС, Второ г. о., с което е отменено въззивно решение № 439 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 196/2019 г. на Варненския окръжен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от молителя срещу Професионална гимназия по туризъм „Професор д-р Асен Златаров“, гр. Варна, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да се въздържа от действия, с които неоснователно пречи на ищеца да има свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.420.2.2 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в обща на страните сграда с идентификатор 10135.2560.420.2, на етаж минус едно – в сутерена на сградата, чрез предоставяне на необезпокоявано преминаване през входна врата, коридор на първия етаж на сградата и стълбище към сутерена, намиращи се в сграда с идентификатор 10135.2560.420.1.

В молбата се поддържа, че след влизане в сила на решението на касационния съд молителят се е снабдил с доказателства от съществено значение за изхода на делото, които са му станали известни след приключване на производството пред съда, а именно: чертеж № 1, Разрез I-I, разпределение Кота -6.20 и -8.60; чертеж № 2 Техникум по обществено хранене гр. Варна кота 0.00, Разпределение; чертеж № 3 Техникум по обществено хранене гр. Варна, Разрез I-I между оси „27“ и „28“, издадени от ГНС – Отдел „Архитектура и благоустройство“. Същите са открити в архива на община Варна, в който молителят не е правил проверка до приключване на производството, тъй като ответникът е заявил, че липсват строителни книжа за изграждането на училището. Излага съображения, че от представените с молбата за отмяна доказателства се установява, че към момента на възникване на етажната собственост единственият предвиден достъп до собственото на молителя-ищец котелно помещение е през входната врата, коридор на първия етаж и стълбище към сутерена. Според изслушаната експертиза в архивите на Община Варна не са били открити строителни книжа.

Ответникът по молбата Професионална гимназия по туризъм „Професор д-р Асен Златаров“, гр. Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че същата е неоснователна.

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл.305, т.2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 24/02.02.2021 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

Според приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза процесното котелно помещение се намира в подземния етаж на сграда с идентификатор 10135.2560.420.2 /втори корпус/ и частично под сграда с идентификатор 10135.2560.420.1 /първи корпус/, в които се помещава училището. Достъпът към това помещение понастоящем е възможен и се осъществява единствено през неговия главен вход, намиращ се във високото тяло /първи корпус/, през коридора на първия етаж на високото тяло и стълбището, разположено в южната част на високото тяло. Налице са данни, че през котелното помещение в крайния зид на ниското тяло в западния край на сградата е имало врати към бившата сграда на ресторант „Димят“ /учебна база на училището в миналото, извън горепосочените два корпуса/, които сега са зазидани; съществувал е и подемник /асансьор/ за обслужване на котелното помещение, излизащ в югозападната част на двора на училището, който е демонтиран и площадката над него е асфалтирана. Главният вход, коридорът на първия етаж и стълбището свързват отделните помещения на първия етаж на сградата с идентификатор 10135.2560.420.1; коридорът също е връзка и с помещенията, разположени на първия етаж на сградата с идентификатор 10135.2560.420.2, а чрез стълбището са достъпни помещенията, разположени на подземния етаж на кота – 3.60 и помещението на бившето котелно помещение на кота – 7.85. В експертизата се съдържа изрично посочване, че по сведения на служители на гимназията, същите не са открили строителни книжа след извършена проверка в община Варна, Държавен архив, Министерство на образованието и Областна администрация. Поставената задача на експертизата е същата да бъде изготвена след запознаване със строителните книжа, представени от ответника. В съдебно заседание на 23.10.2018 г. в първоинстанционното производство, в което е изслушано заключението, не е присъствал процесуален представител на молителя. Въззивното производство е образувано по негова жалба, като в същата не се съдържа искане за допускане на допълнителна или повторна експертиза, която да извърши горната проверка.

В решението, чиято отмяна се иска, е прието за установено, че входната врата, коридора и стълбището на училището, през които молителят е искал да му се предостави възможност да преминава, не представляват общи части на сградата, т. е. че към момента на възникване на етажната собственост или в един по-късен момент, съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика/етажните собственици, същите са служели за общо ползване. Не се установява и че към момента на възникване на етажната собственост процесните врата, коридор и стълбище са осигурявали единствения достъп към котелното помещение и по тази причина фактически са обслужвали имотите и на двамата етажни собственици. Към котелното помещение, собственост на „Динипо“ ЕООД, към един минал момент е имало достъп от друго място, извън учебната сграда. Обстоятелството, че впоследствие, поради премахването /зазиждането/ на този достъп, до имота на молителя се стига единствено посредством входната врата на училището, коридор на първия етаж и стълбище към сутерена, не превръща тези части автоматично в общи части на етажната собственост. Същите свързват отделните помещения и етажи, в които се помещава Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“, и които съвкупно представляват отделен, самостоятелен обект на собственост /публична държавна собственост/. В обобщение е прието, че не съществува нормативно уредено задължение за ответника да осигури свободен достъп през тях на „Динипо“ ЕООД, поради което и предявеният негаторен иск е счетен за неоснователен.

По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на цитираната разпоредба. В настоящата хипотеза е налице именно такова поведение на молителя, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за издирване и представяне на документите. Същите са могли да бъдат открити при проверка в архива на община Варна, а молителят е разполагал и с възможността да постави задача на експертизата да направи проверка в този архив.

Освен изложеното, обстоятелствата, установени с представените чертежи-разпределения, нямат значението на доказателствени факти, които да обосноват различен извод от направения в решението на касационната инстанция. Обстоятелството, че не е бил предвиден друг достъп до котелното помещение към 1966 г., само по себе си не води до извод за това, че входната врата, коридора и стълбището към сутерена са общи части.

Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновават наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителят трябва да заплати на ответника по молбата направените разноски в производството в размер на 300 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Динипо“ ЕООД – гр. Варна молба за отмяна на влязлото в сила решение № 26 от 11.06.2020 г., постановено по гр. д. № 3226/2019 г. по описа на ВКС, Второ г. о.

Осъжда „Динипо“ ЕООД – гр. Варна, ул. „Младежка“ № 142, бл.55, вх.А, ет.3, ап.9, да заплати на Професионална гимназия по туризъм „Професор д-р Асен Златаров“, гр. Варна, сумата 300 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: