Косвен контрол върху земеделска реституция при спор за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 235

Гр. София, 17.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №2314/2023г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Съюза на слепите в България“, ЕИК[ЕИК], представлявано от В. Д. и Фондация „Очи на четири лапи", ЕИК[ЕИК], представлявана от А. А., чрез адв. Ал. Делова срещу решение №263412/01.12.2022г., постановено по [населено място] №14407/2019г. на СГС, с което е отменено решение №39531 от 13.02.2019г., постановено по [населено място] №49502/2014г. на СРС, като е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на касаторите, че „Е.“ Е., ЕИК[ЕИК] е собственик на основание договор за покупко- продажба, обективиран в НА №193, том I. peг. №10581, д. №174/2010г. на площ от 389 кв. м. представляваща част от недвижим имот с идентификатор [№] по КККР-София, като „С. на слепите в България“ е осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне построената ограда в собствения на „Е.“ Е. недвижим имот с идентификатор [№], която ограда е графично обозначена и се намира между буквите А-В-С-Д, нанесени на скица на поземлен имот №70369/25.11.2013г. и чрез която ограда към имот с идентификатор [№] са били присъединени 389 кв. м. площ от имот с идентификатор [№], и С. е осъден да заплати съдебни разноски от 2016.71 лв. в първоинстанционното и разноски 2559 лв. във въззивното производство. Жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Оспорват като неправилна преценката на въззивният съд относно неоснователността на извършения от първоинстанционния съд косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението за земеделска реституция, на което се основават правата на праводателите на ищеца „Е.“ Е., а именно решение № ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община]. Твърдят, че при спор за собственост, съдът на осн. чл. 17, ал.2 ГПК е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение на ОСЗГ, с което се възстановява собствеността, и от което една от страните черпи права, когато същото се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му. Излагат, че именно такава косвена преценка за законосъобразност на акта е извършил първоинстанционния съд при постановяване на решението си. Като е отхвърлил извода на районния съд в тази насока, въззивният съд е постановил неправилно решение. В заключение се моли, след като бъде допуснато до касационно обжалване, въззивно решение №263412 от 01.12.2022г. постановено по гр.д. 14407/2019г. по описа на СГС да бъде отменено.

Ответникът „Е.“ Е., ЕИК[ЕИК], чрез депозирания писмен отговор, и в о.с.з. чрез управителя и процесуалния си представител адв. С. изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и съответства на закона и съдебната практика. В заключение моли въззивният акт да бъде потвърден, като му бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение.

С определение №3977 от 08.12.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал.2 ГПК, в хипотеза когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание по отношение собствеността на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ?“.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, предявени от „Е.“ Е. срещу „Съюз на слепите в България“ и Фондация “Очи на четири лапи“, ЕИК[ЕИК] да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху площ от 389 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], целия с площ от 2 481 кв.м., бивш поземлен имот № 1652, от кв. 61 по плана на [населено място], м-ст Ч., както и да се премахне незаконната ограда, находяща се в имота. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание възмездна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба, отразена в нотариален акт № 193, том I, рег. № 10581, дело № 174/2010г., като имотът е бил възстановен на праводателите му по реда на ЗСПЗЗ.

Ответниците оспорват исковете, като твърдят, че С. на слепите в България е собственик на имота въз основа на нотариални актове за собственост върху недвижими имоти, придобити по отчуждаване и по регулация, поради което владеят същия на правно основание. За поставената ограда на имота с площ от 396 кв.м. твърдят, че е изградена на правно основание. Считат, че реституираните собственици не могат да успешно да ревандикират имота си, тъй като същият е бил отчужден и придаден към парцел, който е бил зает и се владее от лицето, за което имотът е бил отреден по регулация. Твърдят, че първият ответник е собственик, владее и ползва имота, част от поземлен имот [№] по продължение на който, законно още към 1973 година е била изградена ограда на имота с идентификационен номер [№], включително при границата със спорния поземлен имот.

С обжалваното решение, въззивният съд е счел за основателен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като ищецът „Е.“ Е. е доказал, че през 2010г. е придобил правото на собственост върху имот с идентификатор [№], част от който са процесните 389 кв. м., по силата на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на- недвижим имот № 193, том I, per. № 10581, д. № 174/2010г. доколкото в полза на продавачите по този договор е била възстановена с влязло в сила решение № ОБ111 от 06.03.2008г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, собствеността в стари реални граници върху нива от 2,481 дка, в строителните граници на [населено място], в м. Ч., имот №236, съставляваща поземлен имот с идентификатор [№]. Счел е за доказани и останалите две предпоставки за уважаване на иска, тъй като е безспорно, че „Съюз на слепите в България“ и Фондация “Очи на четири лапи“ упражняват фактическа власт върху процесната част от имота с идентификатор № 68134.4355.1652 без правно основание. Като изцяло основателен е уважен и искът с правно основание чл. 109 ЗС, като ответникът „Съюз на слепите в България“ е осъден да премахне съответната част от оградата между двата съседни имота, тъй като с изграждането на оградата в процесната част препятства възможността на „Е.“ Е. реално да упражнява правото си на собственост върху оградените 389 кв. м., които са част от неговия собствен имот с идентификатор [№].

За да достигне до извод за основателност на предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че въз основа на напълно валидно и законосъобразно проведено реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ, чрез издаването на решение № ОБ111 от 06.03.2008г. на ОСЗГ „Нови Искър“, в полза на наследниците на С. В. П., явяващи се праводатели на „Е.“ Е. е възстановен имот, в очертанията на който попадат и процесните 389 кв.м. Въззивният съд е посочил, че възраженията на ответниците за отчуждение по регулация и реализирането на мероприятието, за което е извършено отчуждаването, върху процесните 389 кв. м. не засягат по никакъв начин земеделската реституция, тъй като за нея определящи са други обстоятелства.

Във връзка с допуснатия до касационно обжалване въпрос, следва да се посочи, че според мотивите в ТР №5 от 14.01.2013г. по т. д. №5/2011г. на ОСГК на ВКС, и ТР №1/2013г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при спор за собственост съдът е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие, от което една от страните по иска за собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му.

В решение №49 от 25.06.2020г. на ВКС по гр. д. №2427/2019 г., постановено на осн. чл. 290 ГПК по допуснатите до касационно обжалване процесуалноправни въпроси, касаещи правомощията на съда да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ , както и задължението на въззивния съд да обсъди въведените от страните доводи и възражения, които са от значение за спорното право, е прието, че както държавата, така и правните субекти, придобили правото на собственост от държавата, не са обвързани от влезлия в сила като необжалван административния акт за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и е допустимо, по тяхно искане или възражение, да се упражни косвен съдебен контрол за законосъобразността му. Обект на въззивната дейност е решаването по същество на материалноправния спор, а това изисква обсъждане от въззивната инстанция на въведените от страните непреклудирани доводи и възражения, които са от значение за спорното право.

В Решение №39 от 29.05.2017г. на ВКС по гр. д. №3394/2016г., по допуснатия до касационно обжалване въпрос дали е допустимо при предявен иск по чл. 108 ЗС да се обсъждат само въпросите и доказателствата, свързани с правото на собственост на ищците и съдът да откаже да разгледа и съответно да се произнесе по документите, на които се основава твърдяната легитимация на ответниците в хипотеза, в която ищците основават правата си на покупко-продажба от ТКЗС, а ответниците на реституция в полза на праводателите им по ЗСПЗЗ в стари реални граници въз основа на решение на ПК, е даден отговор, че предметът на делото по иск с правно основание чл. 108 ЗС и съответно силата на пресъдено нещо на съдебното решение е претендираното от ищеца вещно право, като съдът дължи обсъждани а всички доводи и възражения, които касаят не само предмета на делото, но и въведените от страните като спорни преюдициални правоотношение или насрещни права на ответника. В случаите, в които всяка от страните твърди, че притежава надлежно придобито вещно право, конкуриращо с твърдяното от насрещната страна вещно право, съдът дължи обсъждане и на възраженията, които всяка от страните е навела по отношение претендираното от насрещната страна вещно право и при наличие на законова уредба - прилагане на правната норма, уреждаща конкуренцията на права. Възприето е, че при предявен иск по чл. 108 ЗС , когато ищците основават правата си на покупко-продажба от ТКЗС, а ответниците -на реституция в полза на праводателите им по ЗСПЗЗ в стари реални граници въз основа на решение на ПК, постановено в редакцията на ЗСПЗЗ , съдът дължи осъществяване на косвен съдебен контрол върху реституционното решение на органа на поземлена собственост, с което се легитимират ответниците по иска, като съобразно това се произнесе по принадлежността на правото на собственост върху спорния имот.

Предвид цитираната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, на допуснатия на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК въпрос следва да се отговори, че е допустимо първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал.2 ГПК, когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ, тъй като съдът дължи обсъждани на всички доводи и възражения, които касаят предмета на делото и са въведени своевременно от страните като спорни преюдициални правоотношение или насрещни права на ответника.

По основателността на касационната жалба:

Искът по чл. 108 ЗС е основан на твърдението, че ищецът че е собственик на процесния имот на основание възмездна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба, отразена в нотариален акт № 193, том I, рег. № 10581, дело № 174/2010г., като имотът е бил възстановен на праводателите му по реда на ЗСПЗЗ.

От представеното по дело решение №ОБ111 от 06.03.2008г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, влязло в сила на 21.03.2008г., е видно, че със същото на А. С. В., Р. Л. Д., И. С. М., Т. Р. С., С. С. К. и Р. Р. А., е възстановена собствеността върху имот с идентификатор [№] в съществуващи стари реални граници: Същото е издадено за нива от 2,481 дка, находяща се в строителните граници.на [населено място], в м. Ч., имот № 236, кадастрален лист 151, 152, 172 от КП, изработен 2000 г., при граници: имот № 235, полски път, имоти № 237 и № 226. В решението е посочено, че се издава съгласно скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал 5 ППЗСПЗЗ, одобрени със заповед на кмета и влязло в сила на 18.02.2008г. както и решение на СГС от 23.11.2007г. С последното, постановено по адм. д. №2808/2005 г. по описа на СГС, влязло в сила на 18.02.2008 г., се определя като незастроена част от имот пл. № 236, к.л. 151, 152, 172, м. С., с площ от 730 кв. м., която площ е индивидуализирана със заключение по съдебно-техническа експертиза, съставляваща неразделна част от решението.

От заключенията на приетите в хода на производството пред двете инстанции СТЕ, се установява че до 2002г. процесните 389 кв. м. са част от имот пл. №160, който е бил собственост на „Съюз на слепите в България“. По-късно тази част попада в имот пл. №236 съгласно заповед на кмета на р-н „Л.“ № РД-09-512/22.06.2005г., и който имот съгласно решение № ОБ111/06.03.2008г. на ПК е записан на наследници на С. П.. Със заповед № РД-18-54/30.08.2010г. е одобрено изменение на КККР, като поземлен имот с идентификатор [№] е записан на „Е.“ Е.. Изграждането на процесната ограда е през 1973г. като същата представлява по документи „Ограда 1-ви етап и КПП“, за която са налице позволителен билет №162/17.03.1073г. - строителен протокол №9 и протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация. Към техническите експертизи са приложени множество скици и чертежи, които, установяват местоположението на северната имотна граница между имота на „Е.“ Е. и този на „Съюз на слепите в България“, процесната спорна част по делото от 389 кв. м., действащата регулационна /гранична/ линия и местоположението на процесната ограда, изградена през 1973г. на имот с номер 68134.4355.160.

От приложената по делото заповед №70/19.02.1962г. на зам.-председателя на ИК на СГНС, е видно, че имотът с настоящ идентификатор 68134.4355.1652, тогава парцел II, е бил отреден по силата на регулационния план за нуждите на Съюза на слепите в България. С протокол №42 от 26.11.1965г. С. по планово изграждане на населените места е взел решение процесният терен да се отреди на Съюза на слепите в България, като с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация № 46, том ХI, дело № 1956/1966г., С. е признат за собственик на място с площ от 101 920 кв.м., съставляващо парцел втори по плана на [населено място], местността „М. предградие“-западно от ДИП „М.“, от имота на ТКЗС "А. З." при съседи: три страни блок на ТКЗС и път между ДИП М. и блокове на ТКЗС, на осн. чл. 108 от ППИНМ, който имот е придобит въз основа на отчуждение по регулация.

От приетият позволителен билет №162/17.03.1973г., строителен протокол за изграждането на оградата от месец март 1973г. и Протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на подобекти „Ограда I-ви етап'" и „КПП“, се установява, че за процесната ограда, ограждаща претендираната от ищеца част от 396 кв.м., „С. на слепите в България“ притежава предвидените от закона строителни книжа, поради което същата не е изградена без правно основание.

Между страните липсва спор, че към датата на предявяване на исковете, „Съюз на слепите в България“ владее, чрез своя наемател - Фондация “Очи на четири лапи“ процесната част от 389 кв.м. от поземлен имот [№] , по продължението на която през 1973г. е била изградена оградата на границата на имот с номер [№] към онзи момент.

С оглед така установеното по делото, и в съответствие с отговора на допуснатия въпрос, за да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав на ВКС, съобрази следното:

При преценка основателността на иска за собственост следва да съобрази разпоредбите на чл. 10 Б, ал. 1 и чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ в редакциите им към 06.03.2008г. /постановяване на реституционното решение в полза на праводателите на ответника/. Съгласно разпоредбата на чл. 10 Б, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 99 от 2002г./ бр. 28/1992 г.), собствениците на земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане, а съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ не представляват земеделски земи по смисъла на този закон земи, които са застроени със сгради на стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, както и земи, които представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Тези норми изключват възможността за възстановяване на собствеността в хипотезите, при които земите са застроени /без значение е видът, предназначението и законността на застрояването/ или върху тях са проведени други мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността. Построените от организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ в стопанския й двор сгради и съоръжения представляват обществено мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността върху земята под тях и необходимия прилежащ терен към сградата/съоръжението.

Според заключението на в.л. инж. Ч., което съдът кредитира, бившият имот пл. 236 /идентичен с имот 1652, възстановен на праводателите на ищеца/, заедно с други съседни, са били отчуждени по рег. Преписка №428/14.01.1965 за Съюза на слепите в България за изграждане на производствено –жилищен комплекс, като според вещото лице са били приключени и трите фази/започване на производството, издаване на заповеди и обезщетяване/, като не са открити заповеди за отмяна на отчуждаването. С оглед така посоченото от в.л., съдът прави извод, че регулацията е била приложена, тъй като предаващата се част от имота е била заплатена и заета. При действието на този план е била изградена и процесната ограда. По ЗРП, одобрен със Заповед от 08.10.1986г. е видно, че в комплекса, отреден на С. попада парцел II, кв. 2, в очертанията на който попадат имоти 160, 235, 236 и 237. С протокол, на 29.03.1973г. в експлоатация са въведени изградените в имот 206 „Производствен комплекс на С.“ общежитие 1, ограда 1-ви етап, телефонни линии, мрежа НН, „КПП на С.“, т.е. мероприятието за което са били отчуждени имотите не е отпаднало. Не се установява и наличието на заповед за отмяна на отчуждаването по чл. 75 З..

Според е посоченото в СТЕ, без спомагателните обслужващи постройки [№] , [№] и [№] е невъзможно функционирането на учебната част на обекта, представляващ професионална база със сгради към Съюз на слепите в Б., „Център за социална рехабилитация, интеграция, социална услуга за кучета водачи. Вещото лице излага, че в спорната ивица с площ 389 кв.м. са проведени следните мероприятия: ограда от поцинкова телена мрежа на метални колони по цялата дължина от 135.58м/, затревяване и залесяване с широколистни храсти по цялата дължина с ширина 80 см., алея със специфични изисквания с тематична насоченост с ширина 2.25 м.

Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото имотите, които са били отчуждени за С. са били застроени, то те са изгубили качеството си на земеделска земя по см. на чл. 2 ЗСППЗ, а върху същите, включително и върху процесната част са били проведени мероприятия по см. на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното и при осъществяване на косвен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал. ал 2 ГПК, се налага извода, че не са били налице основанията за възстановяването на тази част от имота с решение на ОСЗГ на наследниците на С. В. П., поради което ищецът не се легитимира като собственик на процесната част.

Доколкото се установява, че ответниците владеят процесната площ 389 кв. от имота представляваща част от недвижим имот с идентификатор [№] , по продължение на която законно към 1973г. е била изградена оградата на имота на С., то предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на делото, ищецът по иска „Е.“ Е. следва да бъде осъден да заплати на двамата ответници сумата от 1571 лв. /включваща адв. хонорар и ДТ/, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени пред трите инстанции.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №263412 от 01.12.2022г., постановено по гр. д. №14407/2019г. на СГС, II-Г въззивен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.“ Е. с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. Х. О.“ № 14, представлявано от П. В. срещу "Съюз на слепите в България" ЕИК[ЕИК] и Фондация “Очи на четири лапи“ ЕИК[ЕИК] за осъждане на ответниците да предадат на осн. чл. 108 ЗС владението върху част от недвижим имот с площ от 396 кв. м. /след уточнението пред въззивн. инстанция-389 кв.м./, представляваща част от недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-54/30.08.2010, находящ се в [населено място], район Л., целия с площ от 2 481 кв.м., бивш поземлен имот № 1652, от кв. 61 по плана на [населено място], [населено място], м. Ч., при съседи: поземлен имот: с, идентификатор [№] ; поземлен имот с идентификатор [№] ; поземлен имот с.идентификатор [№] ; поземлен имот с идентификатор [№] ; .поземлен имот с идентификатор [№] , която площ от 389 кв: м: е графично обозначена и се намира между буквите А-В-С-Д, нанесени на скица на поземлен имот №70369/25.11.2013г., намираща се на л. 8 от в. гр. д. № 14407 по описа на СГС, както и за осъждане на основание чл. 109 ЗС ответникът „Съюз на слепите в България“ ЕИК[ЕИК] да премахне построената ограда в собствения на „Е.“ Е. с ЕИК[ЕИК] недвижим имот с идентификатор [№] , която ограда е графично обозначена и се намира между буквите А-В-С-Д, нанесени на скица на поземлен имот №70369/25.11.2013 г., намираща се на л. 8 от в. гр. д. № 14407/2019г. по описа на СГС, и чрез която ограда към имот с идентификатор 68134.4355.2514 са присъединени 389 кв. м. площ от имот е идентификатор [№] .

ОСЪЖДА „Е.“ Е. с ЕИК[ЕИК] да заплати на „Съюз на слепите в България“ с ЕИК[ЕИК] и Фондация “Очи на четири лапи“ с[ЕИК] сумата от 1571 лв./хиляда петстотин седемдесет и един/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.