Определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението * съпричиняване от недееспособно лице

Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 25 януари , две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2262/22 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на пълномощника на П. Б. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 88 от 17.06.2022 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №98/2022 г. в ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 54 от 29 . 11.2021 г. по т.д. № 40/2021 г. на ОС-Плевен в съответната осъдителна част и потвърждаване частично в отхвърлителната част, е счел за частично неоснователен иска на ищеца срещу ЗК“ЛЕВИНС“ АД-С., за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ съответно: за разликата между 5 000 лева до 50 000 лева- за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 17.11.2020 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на касатора разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение- размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на всяка една от обжалващите въззивното решение ищци е определен в несъответствие с принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и задължителните разяснения в т.11 на ППВС 4/68 . Претендират се съдебните разноски в производството пред ВКС под формата на платено адв.възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК[ЕИК] в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Поддържа становището си чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноските в настоящото производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на АС-Велико Търново е изложил следното:

От събраните по делото доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – по делото се установяват релевантните за спора обстоятелства: Причинени на ищеца неимуществени вреди при ПТП с автомобил, по отношение на който е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗК „Лев Инс“ АД, като водачът на автомобила е бил неправоспособен и има вина за настъпване на ПТП, изразяващо се в самокатастрофа при механизъм, подробно изяснен от заключението на вещото лице по приетата съдебноавтотехническа експертиза. С оглед наличието на застрахователно събитие, на 08.12.2020 г. пострадалият е заявил пред застрахователя претенция за обезщетение, която не е удовлетворена. При установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.432 КЗ, което обуславя ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца вреди. Спорът по делото, според въззивния съд, пред него е бил сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение при преценяване обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца и относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване начина на получаване на уврежданията, претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, отражението върху бита, социалния и професионален живот, степента на възстановяване и цялостните последици за здравето, при следване на принципа, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, което налага отчитане на икономическата обстановка в страната. В тази връзка въззивният съд се е позовал на указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, и е отчел следните отчете следните факи: Към датата на ПТП ищецът е бил на 29 г. Той не е възприел механизма на ПТП, защото по личните му признания, обективирани в протокол за разпита му като свидетел по досъдебното производство, приет като доказателство по делото и представляващ годно доказателствено средство, е употребил много алкохол, напил се е и е заспал в лекия автомобил. Вследствие на ПТП му е причинено едно по-сериозно увреждане – мозъчно сътресение с разкъсно-контузна рана на челото по средната линия и фрактура на лява фронтална кост, както и по-леки травми – кръвонасядане на клепачите на дясното око и охлузвания по дясната ръка. В епикризата му е вписана и диагноза контузия на белия дроб, но вещото лице по съдебно-медицинската експертиза сочи, че тя няма клинично потвърждение в медицински документи, отразяващи направените му изследвания, при което съдът не приема да му е причинено такова травматично увреждане. Мозъчното сътресение е без данни за загуба на съзнанието – такава е посочена само от пострадалия при снетата му в болничното заведение анамнеза, но при прегледа му не са установени общи и периферни неврологични прояви и според експерта му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При постъпването му в болницата му е извършена лека оперативна интервенция при локална анестезия, като вещото лице сочи, че макар да се описва като амбулаторна операция, в действителност представлява манипулация, изразяваща се в хирургична обработка на раната на челото – почистване, хемостаза и зашиване. След това му в рамките на 4-дневен болничен престой е проведено консервативно лечение с прилагане на антибиотици и обезболяващи. Изписан е след оздравителен период, с редуцирани оплаквания. Според приетото заключение на СМЕ , възстановителният период от такава травма е около 20 -25 дни, като за около месец – два има остатъчни явления като главоболие, световъртеж, по-лесна уморяемост. С оглед свидетелските показния, съдът е приел, че през възстановителния период ищецът е изпитвал сочените от вещото лице остатъчни явления, приема, че поради главоболие и световъртеж той е имал затруднения да се обслужва сам, да се придвижва самостоятелно и се налагало да бъде обгрижван. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите за степента, интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания – че ползвал патерици около месец, защото му се замайвала главата и губел равновесие, че се оплаквал от болки в рамото и крака и от стягане в гърдите и болки в коляното , че година след инцидента той продължава да има болки в главата, не може да вдига тежко и му се замайва главата при стоене на слънце, при промяна на времето и резки движения. Според съда, свидетелките не могли да се считат безпристрастни и незаинтересовани от изхода на спора, тъй като първата живеела с пострадалия и имат три деца, които заедно издържат, а втората е негова снаха. Главозамайването и световъртежът изключват възможността той да е в състояние да използва патерици за придвижване, болки в рамото, в крака, в коляното и в гърдите не могат да бъдат свързани с причинени на ищеца травми от ПТП, защото данни за наранявания на тези крайници и на белите дробове/ ребрата не са налични в медицинската документация по делото, а и остатъчни явления замайване при стоене на слънце и при промяна на времето, не се сочат като възможни последици от компетентното вещо лице. Освен това, по делото е установено при проведеното на ищеца интервю за нуждите на допуснатата съдебно-психологическа експертиза, че непосредствено след ПТП, тъкмо когато ищецът е започнал да се движи сам, му е извършена операция на черния дроб, което отново е наложило да остане на легло. Според съда било очевидно, че има два независими един от друг здравословни проблема, с които ищецът се е сблъскал по приблизително едно и също време, а в свидетелските показания липсва разграничение на последиците и лечението на всеки един. Въззивният съд е приел, че при ищеца възстановяването е протекло именно в рамките на сочения от вещото лице нормален оздравителен период до 2 месеца, и с оглед гласните доказателства: че семейният, социалният и професионалният живот на ищеца е бил засегнат от конкретното ПТП в рамките до 2-3 месеца след инцидента. По данни на свидетелките ищецът, който полагал труд в строителството, не работи след инцидента, но липсват доказателства, че това се дължи на обективни причини, в пряка причинно-следствена връзка с получената при ПТП травма, а не на някакви други обстоятелства, включително и свързани с чернодробната му операция. По отношение на негативните емоционални последици вследствие на ПТП, съдът приема заключението на вещото лице по приетата съдебно-психологическа експертиза. Несъмнено в рамките на периода, в който ищецът е лежал на легло, разчитал е на чужда помощ и подкрепа, не е можел пълноценно да общува с малолетните си деца и с близки и приятели, т.е. около три месеца, той се е чувствал безпомощен, непълноценен и безполезен, загубил е самочувствие и е изпитвал неудобство, тревога и притеснение от това, че не е можел да полага труд и да реализира доходи за издръжка на себе си и семейството си. Съдът е взел предвид, че към датата на ПТП ищецът е млад човек на 29 г., което несъмнено способства за по-бързото му и качествено възстановяване. Имал е и подкрепата на своето семейство и близки, което е повлияло на възстановяването му в психичен план.

При съвкупния анализ от страна на съда на: ценовата конюнктура в страната към датата на ПТП, когато минималната работна заплата е била 610 лв., а средната по данни на НСИ за последното тримесечие на 2020 г. – около 1400 лв., съдът в настоящия му състав е счел, че обезщетение в размер на 10 000 лв. е годно да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди и определеният от ОС – Плевен размер от 50 000 лв. се явява силно завишен. Приел е, че окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се според застрахователя в непоставяне на обезопасителен колан и приемане да се вози в автомобил при знание, че водачът му е неправоспособен. Съдът е направил извода, че пострадалият има принос за настъпването на вредите чрез нарушаване на изискването на чл.137 а ал.1 ЗДвП за поставяне на предпазен колан , тъй е доказано от заключението на вещото по съдебно-автотехническата експертиза, че процесният автомобил е бил оборудван с колани и същите не са били използвани нито от водача, нито от пострадалия ищец.

Прието е също така наличието и на втора форма на принос – приемане от пострадалия да се вози в автомобил, управляван от лице, за което е знаел, че е непълнолетен и съответно – неправоспособен водач, съдът също приема за доказана: водачът на автомобила, в който е пътувал ищецът е негов първи братовчед. Към датата на ПТП същият не е бил навършил 17 г. Житейски логично за съда е при отчитане на близката им родствена връзка и голямата възрастова разлика помежду им – 12 г. ищецът да знае, че същият е непълнолетен, като в случая той не е на границата с пълнолетието, а има повече от година до навършването му. Ето защо съставът на ВТАС е приел, че приносът на пострадалия правилно е определен от първоинстанционния съд на 50 %, защото с оглед всички доказателства по делото той категорично не може да се оцени като по-малък от приноса на деликвента. При редуциране на определеното застрахователно обезщетение с този процент, дължимото на К. обезщетение възлиза на 5 000 лв. се явява основателен само до този размер, като за разликата над него до претендираната сума от 50 000 лв. претенцията е неоснователна. С определение № 50 139 от 02.03.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания във връзка с констатирано противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и тази по чл.290 ГПК на ВКС.

По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба :

Касационната жалба е частично основателна.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон-разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , според настоящия състав на ВКС, Първо т.о., въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от страна на пострадалия-касатор в настоящото производство, като в тази част решението е и необосновано.

В следствие на процесното ПТП на ищеца е причинено мозъчно сътресение с разкъсно-контузна рана на челото по средната линия и фрактура на лява фронтална кост, както и охлузвания по дясната ръка. Въззивният съд е приел, че в рамките на периода, в който ищецът е лежал на легло, същият е разчитал на чужда помощ и подкрепа, не е можел пълноценно да общува с малолетните си деца и с близки и приятели, т.е. около три месеца, той се е чувствал безпомощен, непълноценен и безполезен, загубил е самочувствие и е изпитвал неудобство, тревога и притеснение от това, че не е можел да полага труд и да реализира доходи за издръжка на себе си и семейството си и че към датата на ПТП ищецът е млад човек на 29 г., без да отчете в достатъчна степен, действителната им тежест .

С оглед на това, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 15 000 лева. Този размер следва да се редуцира до размера на съпричиняването от 1/2 – т.е. до размера на 7500 лева , доколкото настоящият съдебен състав споделя изложените по-горе съображения на въззивния съд за доказано наличието на поведение на пострадалия което е допринесло за настъпването на вредоносния за него резултат. С оглед конкретните обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП пострадалият е в бил в нарушание на изискването на чл.137 а ал.1 ЗДвП за поставяне на предпазен колан , което е доказано от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза: процесният автомобил е бил оборудван с колани и същите не са били използвани нито от водача, нито от пострадалия ищец. Ето защо изложените оплаквания в КЖ за необоснованост на втората форма на съпричиняване , приета от въззивния съд, са без значение за извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на Ѕ.

С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в съответната част от обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като присъди още 2500 лева в полза на ищеца като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Върху допълнителния размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 08.12.2020 г., до окончателното плащане на обезщетението.

По отношение на разноските :

На основание чл.78 ал.2 ГПК и с оглед направените искания от страните, при отчитане на представените от пълномощника на ищците в открито заседание пълномощно и договор за правна помощ и съдействие с отбелязване на съответните плащания, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното:

В полза на ответника по КЖ , с оглед частичната неоснователност на последната, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП.

Ответника по КЖ „Лев инс“ АД-С. следва да заплати държавна такса върху уважената част от иска от ВКС в размер на 100-сто лева по сметка на ВКС и 30 лева д.т. -за допускане на касационно обжалване или 130 лева общо.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 88 от 17.06.2022 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №98/2022 г. в ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 54 от 29 . 11.2021 г. по т.д. № 40/2021 г. на ОС-Плевен в съответната осъдителна част , е бил отхвърлен искът на П. Б. К. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД-С., за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ съответно: за разликата между 5 000 лева до 7500 лева- за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 17.11.2020 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП , и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на П. Б. К. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 2500-две хиляди и петстотин лева - обезщетение за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 17.112020 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , ведно със законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното плащане на обезщетението.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса в размер на 130-сто тридесет лева по сметка на ВКС.

ОСЪЖДА П. Б. К. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК[ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.