Обезсилване на съдебно решение при нередовно предявени частични искове

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50081/2023 г.

гр. София, 12.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 3456/2021 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

С определението по чл.288 ГПК с № 50037/03.02.2023 г. по настоящето дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 10018 от 08.01.2021 г. по в.гр.д. № 38/2019 г. на АС-София, в частта по произнасянето по иск с основание чл.108 ЗС , предявен от Столична община срещу „Младежка кооперация Ялта“ и „Сиела норма“ АД, а е допуснато касационното обжалване на същото въззивното решение № 10018 от 08.01.2021 г. по в.гр.д. № 38/2019 г. на АС-София, поправено с решение по чл.247 ГПК с № 10029 от 06.04.2022 г., в останалите му части - това са частите, в които въззивният съд се е произнесъл по предявените от „МК Ялта“ срещу Столична община насрещните искове за парични вземания, и искането за законната лихва върху насрещно предявените вземания (предмет последното на решението по чл.250 ГПК на първата инстанция), респ. и относно отговорността на страните за разноски по насрещните искове. Само в тези части въззивното решение е предмет на касаицонното производство в настоящата му фаза по чл.290-293 ГПК. В тези части въззивното решение е обжалвано от двете насрещни страни.

С касационната жалба на ищеца по насрещните искове Младежка кооперация „Ялта“ /„МК Ялта“ /, чрез пълномощници адв.М.Р. и адв.Др.Д., се обжалва въззивното решение в отхвърлителните му части по насрещните искове с искането за лихвата за забава по тях от исковата молба, респ. и обусловената от това отговорност за разноските, като неправилно поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивното решение да се отмени в тези части и да се уважат изцяло насрещните искове на кооперацията срещу ответника по тях Столична община.

С насрещна касационна жалба, Столична община /СО/ чрез пълномощници адв.Хр.Г. и адв.И.А., обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по насрещния иск на „МК Ялта“ срещу СО с осн. чл.61, ал.1 от ЗЗД за уважаване на насрещен иск за сумата 29 814,06 лв., и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение по чл.250 ГПК, респ. и обусловената от това отговорност за разноските, като недопустимо, също и неправилно поради нарушения на материалния закон, противоречие със събраните доказателства и необоснованост. Моли въззивното решение да се отмени в тези части и се отхвърлят изцяло насрещните искове срещу общината, евентуално да се обезсили в обжалваните части като се върне исковата молба по насрещните искове. Претендира разноски за касационното производство.

Всяка насрещна страна по двете касационни жалби я оспорва с писмен отговор.

В откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК всяка от страните по насрещните искове поддържа своята касационна жалба и оспорва тази на противната страна. Пълномощникът на касатора-ищец по насрещните искове „МК Ялта“- адв.Др.Д. моли да бъдат уважени изцяло предявените насрещни искове срещу СО, по насрещната касационна жалба счита, че вземанията са конкретизирани с молба от 2017 г. и указанията на съда по размера са били изпълнени, позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение в отхвърлителната му част по насрещните искове с основание по чл.61 ЗЗД евентуално чл.59 ЗЗД. Претендира разноски за касационното производство. Съответно пълномощниците на касатора-ответник по насрещните искове СО - адв.Хр.Г. и адв.Ив.А., поддържат насрещната касационна жалба, оспорват касационната жалба на насрещния ответник и довода за възможността да се преценява очевидна неправилност предвид основанието, на което е допуснато касационното обжалване. Моли се да се отмени въззивното решение в обжалваната от СО част като неправилно, евентуално да се обезсилят както въззивното, така и първоинстанционното решение, по всички насрещни искове, и се върне исковата молба. Претендират се разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с насрещни искове за вземания, обособени в 4 точки /пункта/, така : по т.1- иск с правно основание чл.61 от ЗЗД за заплащане на разноски в размер на 484 234,02 лв. за поддържане на цялата сграда е идентификатор 68134.106.133.1 - пешеходен подлез „Ректората“ в гр.София, за периода от 11.12.2009г. до 13.11.2013г., конкретизирани по видове и време на извършване с молба вх.№ 3744/25.02.2019 г. /на л.76-93 от въззивното дело/;
по т.2 - иск с правно основание чл.61 от ЗЗД, за заплащане на разноски в размер на 396 834,86 лв. за промяна предназначението на имота от дискотека в книжарница, направени в периода от 05.01.2010 г. до 14.06.2012 г., конкретизирани по видове и време на извършване с молба вх.№3744/25.02.2019 г. във въззивното дело;
по т.3 - иск с правно основание чл.61 ЗЗД за заплащане на разноски за специализирано оборудване за книжарница, на обща стойност 120 500 лв.;
по т.4 - иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за връщане на дадени суми в размер на общо 37 895,75 лв., недължимо платени за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2013 г. за ползването на площ от 250 кв.м. от процесния обект, която фактически не е била ползвана от „МК Ялта“, поради частичното разрушаване на търговските обекти при извършване на строителството на Метростанция „Ректората“ .
При условията на евентуалност исковете по т.2 и по т.3 са предявени на основание чл.59 от ЗЗД,
Въззивният съд е приел, че всички насрещни искове са били предявени като частични - насрещните искове са били предявени в общ частичен размер от 200 000 лв. /по всички пунктове общо/, от общо претендиран размер от 1 754 475,35 лв. по всички искове, и доколкото не е било посочено каква част от всеки отделен иск се предявява частично, съдът е приел, че всички претенции са били предявени частично - за 200 000 / 1 754 475,35 части от всяка отделна претенция. Впоследствие, с молба вх.№ 32937/13.03.2017 г. ищецът по насрещния иск е направил в първоинстанционното производство, по реда на чл.214 от ГПК, изменение на иска си, като е увеличил предявения размер от частичен в размер на 200 000 лв. по всички искове, на пълен размер по всички предявени искове общо 1 039 464,66 лв., с конкретно посочени размери по всяко от вземанията по четирите точки.
Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния съд, който е уважил насрещните искове до размер от общо 1 032 648,71 лв. - разбита сумата по 4-те точки, и ги е отхвърлил за разликата до предявения общ размер от 1 039 464,66 лв., е приел, че насрещните осъдителни искове (първоинстанционното решение по тях обжалвано само от СО в уважения общ размер), са основателни само по иска по т.1 - и то частично за сумата само 29 814,06 лв., и със законната лихва върху нея от исковата молба до плащането, а в останалата част над тази сума до предявения общ размер от общо 1 032 648,71 лв. следва да бъдат отхвърлени насрещните искови претенции по всички 4 точки, като вземанията по исковете по т.2, т.3 и т.4 изцяло (отхвърлителния диспозитив на въззивното решение е постановен с решението по чл.247 ГПК от 05.04.2022 г.). Съответно на горния резултат, въззивният съд е отменил и първоинстанционното решение № 6298/10.10.2018 г., по чл.250 от ГПК, с което се допълва основното първоинстанционно решение № 3542/ 04.06.2018 г., в частта му, с която е осъдена СО да заплати на „МК Ялта“, законна лихва за периода от 27.12.2013 г. (датата на исковата молба) до датата на окончателното плащане, върху главница над размера 29 814,06 лв. до размера от 1 032 648,71 лева.
Произнасяйки се по направеното от ответника по насрещните искове СО възражение за погасяване по давност на вземанията в увеличените размер на насрещните искове, въззивният съд е приел, че непогасени по давност са 200 000 / 1 754 475,35 части от всяка насрещна претенция по т.1, подробно описани в мотивите по отделни пера/видове разходи/ за разходи до 15.05.2012 г. (5 г. назад от направеното възражение за погасяване по давност на 16.05.2017 г.), формиращи заедно с доказани разходи след тази дата, обща сума от 29 814,06 лв., за която само сума насрещният иск по т.1 се явява основателен, и за разликата над тази сума, до размера от 82 237,83 лв. така предявеният иск следва да се отхвърли, като погасен по давност, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 484 234,02 лева, искът по т.1 следва да се отхвърли, като неоснователен.
Насрещните искове по т.2, т.3 с основание чл.61 ЗЗД, и т.4 с основание чл.55, ал.1 ЗЗД, са приети за неоснователни. Предявените при условията на евентуалност, насрещни искове по претенциите по т.2 и т.3 и на основание чл.59 от ЗЗД, въззивният съд също е приел за неоснователни, тъй като за периода на извършването на тези дейности СО и „МК- Ялта“ са били обвързани от договора за учредяване право на ползване, поради което отношенията между тях във връзка е направените разходи за ползването на обекта следва да се уредят на договорно основание, е не на основание чл.59 от ЗЗД.
Обжалваното от въззивника решение №6298/10.10.2018 г., постановено по реда на чл.250 от ГПК, е счетено за неправилно в частта, с която е осъдена СО да заплати на „МК Ялта“ законна лихва за периода от 27.12.2013 г. до датата на окончателното плащане, върху главница над размера 29 814,06 лв, и отменено в тази част.
Съответно на този изход на спора по насрещните искове (при съобразяване, че искът по чл.108 ЗС на СО срещу двамата ответници „МК Ялта“, и „Сиела Норма“ АД е уважен), въззивният съд е определил и отговорността за разноските по насрещните искове, като е осъдил СО да заплати на „МК Ялта“ сумата от 2033,99 лв. разноски за първоинстанционното производство, и сумата 211,73 лв. за въззивното производство, съответно е осъдил „МК Ялта“, да заплати на СО сумата 22 118,90 лв. разноски за първоинстанционното производство, и сумата от 43 607,83 лв. за въззивното производство.
С определението по чл.288 ГПК с № 50037/03.02.2023 г. по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в частите по насрещните искове и акцесорните им искания за законната лихва върху насрещно предявените вземания и за разноски, на основание чл.280 ал.2 предложение второ ГПК, доколкото произнасянето на въззивния съд по насрещните искове - частично уважаване и частично отхвърляне на същите, е предмет на подадените касационни жалби от двете насрещни страни - от насрещния ищец „МК Ялта“ в отхвърлената част и от насрещния ответник СО в уважената част.

Извършването на касационната преценка за правилност на въззивно решение е предшествана от проверка за неговата валидност и допустимост, която не е зависима от такива оплаквания на страните и се извършва от съда и служебно, както е разяснено с т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая въззивното решение е валиден съдебен акт - постановено е от надлежен съдебен състав, в правораздавателната функция на съда, носи белезите на съдебно решение, подписано е от състава на съда, участвал при разглеждането му. При извършената от настоящия касационен състав проверка за допустимост в обжалваната му част по насрещните искове изцяло, за което е допуснато касационното обжалване, се установява, че същото е недопустимо в тези части, поради наличие на пречка по смисъла на чл.129, ал.2 ГПК за постановяването му по насрещните искове и акцесорни искания за законна лихва от исковата молба и за разноски. Съображенията за това са следните:
С насрещната искова молба от 27.12.2013 г. на „МК Ялта“ срещу СО, подадена с отговора по чл.131 ГПК /л.367-375 от първоинстанционното гр.д.№ 9045/2013 г. на СГС/ са били предявени насрещни осъдителни искове за парични вземания в общ частично предявен размер от 200 000 лв. /по всички пунктове общо/, от общо претендиран размер от 1 754 475,35 лв. по всички насрещни искове, като по всеки от пункт са били посочени целите твърдени размери на вземанията. Впоследствие, с молба вх.№32937/13.03.2017 г. /на л. 1143 от първоинстанционното дело/ ищецът по насрещния иск е заявил (буквално) увеличение на размера на предявения насрещен иск от сумата в предявения размер 200 000 лв. на сумата в размер на 1 039 464,66 лв., и е посочен общия размер на увеличение по всички насрещни искови претенции е с 839 464,66 лв., като по всеки от 4-те пункта на насрещните искове са посочени и размерите така: по т.1- 484 234,02 лв., по т.2-396 834,89 лв., по т.3-120 500 лв., и по т.4-37 895,75 лв. Първоинстанционният съд е приел така направеното изменение на размера на насрещните искове. По него насрещният ответник, с молба вх.№ 64740/16.05.2017 г., е направил възражение за погасяване насрещните искови претенции по давност, и възражение, че не следва да се приема направеното изменение на иска, защото с него се прави недопустимо изменение не само на размера, но и на основанието на иска, защото се въвеждали нови фактически твърдения, както и че не е посочено по всеки иск какъв е бил първоначално предявения размер в рамките на общо предявения частичен размер от 200 000 лв., съответно не е посочено с колко е увеличен размера по всяко перо спрямо начално предявения размер. Възражението за недопустимо изменение и за нередовност на насрещните искове не са уважени от съда, и е постановено решение по същество, с което са били уважил насрещните искове по т.1, т.2 и т.3 изцяло, а по т.4- за сумата 31 579,80 лв. само, или общо за 1 032 648,71 лв. и отхвърлен за разликата до общия предявен размер от 1 039 464,66 лв. В отхвърлителната част по насрещните искове над общия размер 1 032 648,71 лв. до 1 039 464,66 лв., първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд на два пъти е оставял насрещната искова молба без движение : с разпореждане от 25.01.2019 г. и с определение от 09.05.2019 г., с указания до насрещния ищец „МК Ялта“ да уточни разходите по т.1, т.2 и т.3 от молбата си вх.№32937/13.03.2017 г. по вид, време на извършване и стойност на всеки отделен вид разход, като се съобразят сумарно с размерите по тези пунктове с общата сума на разходите по тях по молбата с вх.№32937/13.03.2017 г. /доколкото първото уточнение пред въззивния съд не е съответствало на тях/. Подадени са от „МК Ялта“ уточнителни молби по насрещните искове съответно на 25.02.2019 г. и на 11.06.2019 г. Във въззивното производство ответникът по насрещните искове СО, е правил възражение, че насрещната искова молба е останала нередовна, дори и след молбата на насрещния ищец „МК Ялта“ от 11.06.2019 г. до въззивния съд, защото и след нея е налице нередовност на същата, тъй като сборът от отделните пера не съвпадал с претендираната сума по всеки един от насрещните искове по време на първоинстанционното производство. По това възражение въззивният съд е приел с определение от открито съдебно заседание на 03.10.2019 г., че по допустимостта на насрещния иск от гледна точка изпълнение указанията за отстраняване нередовност на исковата молба, ще се произнесе с решението, каквато преценка изрично не е отразена в решението, но следва да се счита направена в насока допустимост на исковата молба с оглед разглеждане насрещните искове по същество.

При така установените факти, касационният съд намира, че въззивното решение по насрещните искове е постановено при нередовна насрещна искова молба, която не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 3, и т. 5 ГПК. С насрещната искова молба от 27.12.2013 г. насрещният ищец „МК Ялта“ е предявила няколко различни свои насрещни парични вземания срещу СО, всяко от които е самостоятелен иск, като за всяко от тези насрещни вземания по т.1 до т.4 вкл., е бил посочен твърденият размер на всяко от насрещните вземания, и общия им размер 1 754 475,35 лв. Насрещните искове изрично са били предявени като частични, с посочен общ частично предявен размер от 200 000 лв. по всички тях / т.1 до т.4 вкл./ без обаче да са били конкретизирани по размер частично предявените искове по всеки от посочените 4 пункта - т.1 до т.4 вкл., в рамките на общо претендирания частичен размер по тях от 200 000 лв. - нередовност, която е следвало да бъде отстранена от първоинстанционния съд, а при негов пропуск - от въззивния съд. В случая въззивният съд, въпреки дадените от него на два пъти указания на насрещния ищец да отстрани нередовност на насрещната искова молба, не е дал указание в горепосочения смисъл - да се посочи първоначално предявения частичен размер по всяка от четирите насрещни искови претенции, вместо което е направил недопустима преценка, че те са били първоначално предявени в частичен размер 200 000/ 1 754 475,35 части по всяка отделна претенция, за да се произнесе по направеното възражение на ответника за погасяването им по давност, и в частност по вземането по иска по т.1, който само е приел за частично основателен. Отстраняването на тази нередовност е от съществено значение в случай, защото само по този начин е възможно да бъдат уточнени предмета на спора, вида и обема на търсената защита, респ. преценка на направеното от ответната страна защитно възражение за погасяване вземанията по давност. Също така от молбата на насрещния ищец от 13.03.2017 г. не става ясно дали направеното с нея увеличение на размера от общо 200 000 лв. на общо 1 039 464,66 лв., също е частично, т.е. дали и увеличения размер 1 039 464,66 лв. / разбита сумата по четирите пункта/ също е частично предявен размер, доколкото с първоначално предявената искова молба твърдението на насрещния ищец е било, че вземанията му по четирите пункта възлиза на общо 1 754 475,35 лв. /разбита сумата по четирите пункта/. Когато искането е за защита на парично вземане, то трябва да съдържа размера на търсената от ищеца сума- чл.127, т.3 и т.5 ГПК. Последната е от значение за рамките, в които съдът дължи произнасяне в диспозитива на решението си. Не съществува ограничение при иск за парично вземане, той да бъде заявен не пълния размер на вземането, а само част от него. В тези случаи съдът дължи произнасяне в диспозитива на решението си само до размера на заявената част, а не за цялото вземане. При това произнасяне съдът ще трябва да установи дали заявеното от ищеца вземане съществува и какъв е неговия размер. Констатациите в тази насока обаче ще намерят отражение само в мотивите към решението, но не и в диспозитива на същото. Видно от т. 18 от мотивите и диспозитива на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС, мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова за разликата над заявения с исковата молба частичен размер на вземането до пълния такъв не се формира сила на присъдено нещо. В случай, че частичният иск бъде уважен, ищецът разполага с възможността да предяви нов иск за разликата до пълния размер на вземането си. В другия случай, когато частичният иск бъде отхвърлен, поради липса на правопораждащи факти, то нов иск не може да бъде предявен, тъй като със сила на присъдено нещо е отречено основанието на вземането. И в двата случая обаче силата на присъдено нещо по предявения частичен иск обхваща само заявения с този иск размер. Ето защо в случая е останал неизяснен и въпроса дали с направеното изменение на иска с молбата от 13.03.2017 г. насрещният ищец е направил увеличение само на частично предявения размер, т.е. дали предявения увеличен размер от общо 1 039 464,66 лв. (разбит по 4 пункта ) също е частично предявен размер на насрещните искове, или с тази молба са предявени изцяло насрещните искове по размер, което е самостоятелна нередовност на исковата молба, отделно от вече изложеното по-горе.

Дължимата преценка за наличието на тези нередовности не е била направена от въззивния съд, което налага касационната инстанция да обезсили постановеното недопустимо въззивно решение и да върне делото на въззивния съд за отстраняване на тези нередовности, в който смисъл е и т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази хипотеза касационната инстанция не може да върне исковата молба, нито да се произнася по правилността на въззивното решение, поради което исканията на страните в тези насоки не са основателни. Ето защо въззивното решение и това за поправката му по чл.147 ГПК, в частите по произнасяне по насрещните искове, и аксецорните им искания за законна лихва върху вземанията по тях от исковата молба и за разноски по делото, следва да се обезсили, и делото да върне на въззивния съд за даване указания за отстраняване нередовност на насрещната искова молба съобразно горните мотиви.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство, както и повторно по разноските за първоинстанционното и въззивното производство.

Воден от гореизложеното, настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 10018 от 08.01.2021 г. по в.гр.д. № 38/2019 г. на АС-София, поправено с решение по чл.247 ГПК с № 10029 от 06.04.2022 г., В ЧАСТИТЕ, в които въззивният съд се е произнесъл по насрещните искове за парични вземания на „Младежка кооперация Ялта“ срещу Столична община - частично уважени за 29 814,06 лв. и отхвърлени за разликата до 1 032 648,71 лв., и по акцесорните към тези исковете искания за законна лихва от исковата молба до плащането и разноски по делото за първата и въззивната инстанция.

ВРЪЩА делото на АС-София, за ново разглеждане от друг състав, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: