Ефективна присъда за причиняване на смърт на пътя при превишена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 254

гр.София, 30 май 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора А. ГЕБРЕВ, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ н.д. № 419 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по жалби на подсъдимия В. В. П. чрез упълномощения защитник адв.И. П. и на частния обвинител Т. С. Н. чрез упълномощения повереник адв.Б. Б. срещу Решение № 74 от 19.02.2025г. по ВНОХД № 947/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 10 състав, с което е потвърдена присъда № 92 от 22.05.2024г. по НОХД № 1687/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С присъда № 92 от 22.05.2024г. по НОХД № 1687/2024г. Софийски градски съд е признал подсъдимия В. В. П. за виновен в това, че на 14.07.2023г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил /марка/, модел /мозел/ с ДК [рег.номер на МПС] по път без име от /манастир/ към [населено място] в района на 650 м преди кръстовището на пътя без име и [улица], в нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП вр. чл.47, ал.3 от ППЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на С. Т. С., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на две години и осем месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.

На основание чл.343г НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК съдът е лишил подсъдимия В. В. П. от право да управлява моторни превозни средства за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като е зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Съдът е възложил върху подсъдимия В. В. П. направени разноски на досъдебното производство и тези, направени от частния обвинител Н..

По въззивна жалба на частния обвинител Т. С. Н. чрез упълномощения повереник адв.Б. Б. и по въззивна жалба на подсъдимия В. В. П. чрез упълномощения защитник адв.Г. Т. е образувано ВНОХД № 947/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 10 състав, по което е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 74 от 19.02.2025г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

В касационната жалба на подсъдимия В. В. П. се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Сочат се процесуални нарушения при провеждането на съкратеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, като се изтъкват възможности за други причини за настъпване на съставомерния резултат. Твърди се, че вътрешното убеждение на съда е формирано в разрез с доказателствата по делото, доколкото имало и други възможни версии. Сочи се, че не е изяснено какви са били уврежданията на подсъдимия и дали той е имал възможност да окаже помощ на пострадалия. Защита намира, че съдът превратно е тълкувал доказателствата относно наказателната отговорност на подсъдимия. Оспорва се установеността на факти и обстоятелства, свързани с обстановката на пътното платно. Защитата намира, че присъдата почива на предположения и разсъждения от житейско естество. Иска се прилагането на чл.55 НК и намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като се изтъкват поредица смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и противоречия в мотивите относно определянето на наказанието и се оспорва тълкуването на неопитността на водача като отегчаващо обстоятелство. Прави се и искане за прилагане на института на условното осъждане и се твърди, че липсва обществена нетърпимост към пътнотранспортните произшествия, причинили смърт. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационната жалба на частния обвинител Т. С. Н. се иска да бъде увеличено наказанието на подсъдимия П. до максималния размер, предвиден в закона, като се обосновава явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че липсва разкаяние в подсъдимия за стореното, прави се позоваване на неговата недисциплинираност като водач и се изтъква поставянето в опасност на живота на други млади хора и високата степен на обществена опасност на пътно-транспортните произшествия, за да се направи извод, че наказанието, определено от инстанционните съдилища е занижено.

В съдебно заседание пред настоящия състав упълномощения повереник на частния обвинител Т. С. Н. - адв.Б. Б. поддържа подадената касационна жалба и иска нейното уважаване, като пледира, че съдът не е съобразил в достатъчна степен разпоредбата на чл.36 НК и изискванията на генералната превенция, която следвало да има превес при определяне на наказанието за подсъдимия П.. Изтъква неопитността на водача и трикратното превишаване на разрешената скорост, което разкривало самонадеяността и безразсъдността на подсъдимия.

Частният обвинител Т. С. Н. моли подсъдимия П. да получи заслуженото и иска справедливост.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв.И. П. изразява съболезнованията си на пострадалите за случилата се трагедия. Развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение и се позовава на липсата на поставен предпазен колан от пострадалия като една от причините за настъпване на неговата смърт. Описва липса на надлежно обезопасяване на пътя от неговия стопанин като фактор, довел до произшествието. Излага доводи за несправедливост на определеното наказание, моли за съобразяване на положителните данни за личността на подсъдимия и пледира за прилагане на нормата на чл.66 НК.

Подсъдимият В. В. П. изказва дълбоко и искрено съжаление за стореното, което не бил искал и което не можел да промени и в последната си дума моли за справедливост.

Упълномощеният повереник на частния обвинител К. И. М. - адв.А. В. моли за потвърждаване на решението на въззивния съд, като счита жалбата на защитата за неоснователна, доколкото намира изтъкнатите смекчаващи обстоятелства за недостатъчни, за да бъде преодоляно грубото нарушение на правилата за движение по пътищата.

Частният обвинител К. И. М. оспорва доводите на защитата.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите и намира, че определеното наказание и начинът на неговото изтърпяване са справедливи и ще постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите на подсъдимия П. и частния обвинител Н., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Жалбите на подсъдимия В. В. П. и на частния обвинител Т. С. Н. срещу решението на АС-София са допустими, но неоснователни.

На първо място касационната инстанция следва да прецени дали действително при постановяването на въззивния съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат делото да бъде върнато за ново разглеждане от тази инстанция.

Доводи в тази насока се излагат в касационната жалба на защитата, но при проверка на процесуалното развитие на делото до момента, настоящият съдебен състав не установява да са били допуснати процесуални нарушения от съдебните състави и преценява твърденията на защитата за наличие на нарушения на процесуалните правила за необосновани.

Въззивното съдебно решение е изготвено в съответствие с изискванията на чл.339 НПК и в него са намерили отговор всички възражения на страните, изложени до съдебните прения пред въззивния съд. Мотивите на това решение не страдат от непълноти или противоречия, както се твърди в касационната жалба на подсъдимия. В тях подробно и в съответствие с проведената процедура по чл.371, т.2 НПК и изискванията на чл.373, ал.3 НПК и т.8 от ТР №1 от 06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС въззивният съд е описал възприетата фактическа обстановка. В своето решение въззивният съд е изложил собствени съображения за възприемане на обстоятелствата, описани в обвинителния акт, изследвал е дейността на първоинстанционния съд по проверка на подкрепата на направеното самопризнание от събраните на досъдебното производство доказателства и е отговорил на доводите на страните, вкл. относно размера на присъденото от първата инстанция адвокатско възнаграждение за повереника на частния обвинител Т. Н..

Неоснователно е развитото в касационната жалба на подсъдимия П. становище за наличие на други възможни версии за причините за катастрофата и за настъпването на смъртта на пострадалия С. и за отговорност на трети лица за станалото. Съображенията в тази насока не държат сметка за процедурата, по която се е развило съдебното производство - по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият В. В. П. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е дал своето информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При своето признание подсъдимият е бил подпомаган от надлежно упълномощен защитник, като са му били разяснени последиците от направеното признание. Съдът е събрал и доказателства за социалното и семейното положение на подсъдимия П., които е съобразил при определяне на наказанието в съответствие с изискванията на т.8, изр.1 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.

При определяне на наказанието първата инстанция е приложила нормата на чл.58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК и е индивидуализирала наказанието „лишаване от свобода“ в размер на четири години - средния размер, предвиден в действащата към момента на деянието редакция на чл.343, ал.1, б.„в“ НК, след което е намалила определеното наказание в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 НК с една трета - на две години и осем месеца „лишаване от свобода“. Приложена е и кумулативната санкция по чл.343г НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК - лишаване от право подсъдимият П. да управлява моторни превозни средства за срок от четири години.

Първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният съд, са проверили доказателствата по досъдебното производство и мотивирано са заключили, че тези доказателства подкрепят направеното самопризнание. Касационната инстанция не намира съдилищата да са допуснали нарушения при формирането на този техен извод.

На досъдебното производство са събрани всички относими и необходими за разкриването на обективната истина доказателства, като са използвани способите за доказване в съответствие с процедурните правила, установени в НПК. Разпитани са всички свидетели-очевидци на катастрофата и на последствията от нея, извършен е подробен и пълен оглед на местопроизшествието, изготвени са заключения на редица експертизи от безпристрастни и компетентни вещи лица, събрани са писмени доказателства за обстоятелства, свързани с правоспособността на подсъдимия да управлява моторни превозни средства и неговото семейно и материално положение, за лечението на пострадалите свидетели А. Б. Г. и Й.-А. В. В.. Съвкупността от тези доказателствени източници е позволила на прокурора от СГП да изготви подробен и мотивиран обвинителен акт, съдържащ установените фактически положения.

Направеното от подсъдимия П. изявление, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти се подкрепя от посочената доказателствена съвкупност и определението на първата инстанция по чл.372, ал.4 НПК е законосъобразно, а след него оттеглянето на направеното изявление е неоттеглимо - т.8, изр.3 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.

По тази причина и доколкото изложените в касационната жалба възражения срещу възприетата от първоинстанционния съд и от въззивния съд фактическа обстановка са несъвместими с проведената процедура по чл.371, т.2 НПК, тези възражения не могат да бъдат счетени за основателни.

В жалбата на подсъдимия П. срещу решението на Апелативен съд-София се излагат аргументи за наличие на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК, свързани с начина на определяне на наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и с начина на изтърпяване на това наказание. Твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание се правят и в жалбата на частния обвинител Н..

Настоящият състав на ВКС не намира основания да счете, че има нарушение на материалния закон при прилагането на разпоредбата на чл.58а НК, както и че определеното на подсъдимия В. В. П. наказание е явно несправедливо по своя размер и начин на изтърпяване.

Въззивният съд е отчел всички обстоятелства, които имат значение за определяне наказанията на подсъдимия П. и е наложил наказание, което напълно отговаря на изискванията на чл.58а, ал.1 НК, чл.54 НК и чл.57, ал.2 НК.

Правилно съдилищата са приели наличието на баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия П. обстоятелства и са определили наказанието „лишаване от свобода” в средния размер, предвиден в закона към момента на деянието.

Наред със смекчаващите обстоятелства - млада възраст, чисто съдебно минало, учебна ангажираност, добри характеристични данни, изразено съжаление за станалото и оказано съдействие за разкриване на обективната истина още на досъдебното производство, са налице и отегчаващи обстоятелства - повече от трикратно превишаване на разрешената скорост към момента на произшествието, безразсъдното шофиране при липса на шофьорски опит - подсъдимият е придобил право да управлява моторни превозни средства четири месеца преди катастрофата, причинените телесни увреждания и на другите двама пътника в автомобила - св.В. и св.Г..

Въззивната инстанция основателно е изключила като отегчаващо обстоятелство наличието на вроден дефект в захвата на двете ръце на подсъдимия П., доколкото по делото това обстоятелство не е изследвано в контекста на произшествието и на способността на подсъдимия П. да шофира, която е била потвърдена по законоустановения ред от органите на държавата чрез издаване на свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства за категориите М и В. Този извод на въззивния съд правилно не е довел до промяна на определеното за подсъдимия наказание като съответстващо на баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Неоснователни са изтъкнатите в жалбата на подсъдимия П. доводи за отчитане на допълнителни смекчаващи обстоятелства, част от които се поддържат и в съдебното заседание на ВКС.

В жалбата на подсъдимия и пред съда се изтъква като обстоятелство, което следва да смекчи неговата отговорност това, че починалият С. Т. С. е бил без поставен предпазен колан, което могло да предотврати настъпването на неговата смърт. Този довод на защитата е спекулативен, доколкото по делото не е изследвано дали поставянето или не на предпазен колан от починалия би могло да предотврати настъпването на смъртта. Веднага трябва да се посочи, че при избрания от подсъдимия процесуален ред на признаване на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, той сам се е лишил от възможност да се позовава на факти, които касаят причините за настъпване на смъртта на починалия С. и които не са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото това би било в нарушение на забраната, въведена с т.8, изр.1 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС. В самия обвинителен акт е посочено, че без предпазен колан са били двамата пътници на задната седалка на управлявания от подсъдимия автомобил - жертвата С. и св.А. Г., като на св.Г. са причинени увреждания, които представляват лека телесна повреда. Поради това не може да се направи еднозначен извод за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от починалия С. поради непоставянето на предпазен колан и този факт не следва да се тълкува като смекчаващо обстоятелство за наказателната отговорност на подсъдимия П..

По същите съображения не могат да се ценят като смекчаващи обстоятелства хипотетичните твърдения за състоянието на пътя, необходимостта от поставяне на допълнителни пътни знаци или предпазни съоръжения, доколкото тези обстоятелства също не са били предмет на проверка в наказателното производство и излизат извън пределите на направеното самопризнание (срв. отново т.8, изр.1 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС).

Не може да се приеме за основателно и твърдението на защитата, че е следвало да бъде извършена проверка дали евентуално подсъдимият не е бил изпаднал в безсъзнателно състояние след катастрофата, което евентуално представлявало пречка за евентуалното оказване на помощ на пострадалия, което пък би рефлектирало върху определянето на наказателната отговорност. По делото категорично е установено, че подсъдимият след произшествието не е предприел действия за оказване помощ на пострадалия, който е починал в момента на самата катастрофа. Дали подсъдимият би предприел такива действия и дали е имал възможност за това, е въпрос на хипотези и вероятности, които не подлежат на изследване в наказателното производство.

Неоснователни са съображенията, изложени в жалбата на частния обвинител Т. Н. за увеличаване на наложеното на подсъдимия П. наказание. Всички изтъкнати в тази жалба обстоятелства - превишението на скоростта повече от три пъти над разрешената, безразсъдното шофиране нощно време, на тесен път с остри завои, липсата на опит във водача, високата обществена опасност на престъпленията по транспорта със смъртен изход, са били взети предвид и от първата инстанция, и от въззивния съд при определяне на наказанието и не могат да мотивират извод за явна несправедливост на наложеното наказание, което би дало възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.354, ал.3, т.1 НПК да върне делото на въззивния съд за увеличаване на наложеното наказание. Няма основание да се приеме и твърдението на частния обвинител за недисциплинираност на подсъдимия като водач на превозни средства, доколкото за малкото време, през което той е бил правоспособен и е управлявал автомобил, подсъдимият не е наказван и няма данни за други нарушения на правилата за движение по пътищата. А изтъкнатите мотиви за това твърдение се покриват с отегчаващите отговорността за конкретния случай обстоятелства.

Определеното окончателно за подсъдимия В. В. П. наказание от две години и осем месеца „лишаване от свобода“ (след намаляването по реда на чл.58а, ал.1 НК) и четири години „лишаване от право да управлява моторни превозни средства“ съответства на целите по чл.36 НК и на описаните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и в своята съвкупност ще доведе до реализиране целите на генералната и на специалната превенция.

Определения размер на наказанието „лишаване от свобода“ позволява прилагане на института на условното осъждане, каквото искане се прави в жалбата на защитата и пред съда.

Касационният съд намира това искане за неоснователно.

Не е налице една от предпоставките за прилагане на чл.66, ал.1 НК - постигане на целите на наказанието и превъзпитанието на осъдения да позволяват отлагане на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.

В конкретния случай посочените отегчаващи обстоятелства правилно са приети от първата инстанция и от въззивния съд като пречка за отлагане на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”. В своята съвкупност те разкриват необходимост подсъдимият П. да бъде изолиран от обществото за срока на определеното наказание „лишаване от свобода” за да бъдат постигнати целите на генералната и особено на специалната превенция, очертани в разпоредбата на чл.36 НК.

Действително подсъдимият П. е неосъждан към момента на деянието и това деяние е извършено в условията на несъзнавана непредпазливост, но всички обстоятелства, довели до смъртта на непълнолетния С. разкриват несъобразяване с основни правила на социалния живот - отговорност за другите, преценка на собствените възможности и умения, съзнание за високия риск от шофирането на мощен автомобил през нощта, на тесен път без никакъв шофьорски опит със скорост от близо 100 км/ч при ограничение от 30 км/ч. Изразеното съжаление не е достатъчно, за да се приеме, че е налице осъзнаване на отговорността за стореното. По тази причина е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, за да може да се предотврати повтаряне на грешките и да се даде възможност в контролирана затворническа среда подсъдимият П. да проумее последиците от своята безотговорност и да възпита в себе си липсващите му социални умения. Чрез ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” спрямо подсъдимия П. ще се постигне в максимална степен поправителния ефект на наказанието, а на обществото ще се покаже за пореден път високата степен на риск при управляване на моторни превозни средства без съответния опит и умения и необходимостта от стриктно спазване на правилата за движение по пътищата.

Поради това настоящият съдебен състав не намира основания да приеме, че неправилно е било отказано прилагането на условното осъждане и не приема, че е налице явна несправедливост на наказанието и по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 НПК.

Определеният режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.

По всички описани съображения съдебният състав на ВКС приема, че не са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 19.02.2025г. по ВНОХД №947/2024г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 10 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.