Отговорност на собственик за смущаваща ограда при природни процеси

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50124/2022 г.

гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 112 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 365 от 01.09.2022 г. подадената от П. И. С. касационна жалба е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № 91 от 25.10.2021 г. по в.гр.д.№ 173/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище.

Касаторът П. И. С., представляван в процеса от адвокат Ц. И. от АК – Т., поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.

Ответниците по касационната жалба Т. З. Н., В. Д. И. и Х. Д. И. са подали писмен отговор чрез адвокат Н. Г.-А. от АК - Т.. Възразяват срещу основателността на жалбата. Претендират разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 60 от 27.05.2021 г. по гр.д.№ 302/2020 г. на РС – Попово, с което е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против настоящите ответници по касация иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на ограда, изградена между собствения на ищеца ПИ с идентификатор № *** и съседния ПИ № ***. Сезиран с въззивна жалба от П. И. С., окръжният съд е приел, че жалбата не съдържа конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение. По делото безспорно е установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № ***, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, а ответниците притежават 1/2 ид.част от съседния ПИ № *** заедно с целия втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, гараж № 1 и второстепенна сграда. Няма спор, че двата имота са разделени посредством ограда, предмет на настоящия иск. Спорът е пречи ли оградата на ищеца да упражнява пълноценно своите собственически права. Установено е, че спорната ограда е изградена преди близо 30 г., като от изграждането си съществува в този вид, включително при придобиване на имота от ищеца през 2001 г. От заключението на в.л., както и от геодезичните снимки се установява, че границата на място и по кадастрална карта в голяма степен съвпадат. Съществуващата ограда на терена е построена правилно. Въззивният съд е приел, че макар да има разлики и отклонения, и те да са установени както от в.л., така и от геодезистите, извършили замервания на място, то те не се дължат на неправомерно поведение на ответниците, а на това, че през годините същата до някаква степен се е компрометирала - пропаднала и деформирала, вследствие на естествени земни процеси. И от разрешението за строеж и от обяснителните записки се установява, че ПИ с идентификатор №*** (на ищеца) е на по-ниско ниво от ПИ с идентификатор № *** (на ответниците). Обобщено е, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Освобождава ли се от отговорност по чл. 109 ЗС собственикът на ограда, посредством която се създават пречки за ползването на съседен недвижим имот, когато състоянието на оградата е резултат от развитието на естествени природни процеси ?” .

Съставът на ВКС намира, че собственикът на ограда, посредством която се създават пречки за ползването на съседен недвижим имот, когато състоянието на оградата е резултат от развитието на естествени природни процеси, не се освобождава от отговорност по чл. 109 ЗС . Съображенията за този отговор са следните:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което го смущава и ограничава да упражнява своето право. При нарушаване на това абсолютно право на негово разположение е негаторният иск. Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействие, което поддържа противоправно състояние в съседен имот.

По правило, съгласно чл. 48, ал. 3, изр. 1 ЗУТ (норма, аналогична на чл. 46, ал. 1, изр. 1 ЗТСУ /отм./) оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Съгласно чл. 48, ал. 3, изр. 3 ЗУТ е допустимо оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя. Съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗС ограда, разположена изцяло в един от съседните имоти, представлява приращение и става собственост на собственика на земята, върху която е построена. В това си качество и по аргумент от разпоредбите на чл. 45 и чл. 50 ЗЗД, чл. 50 ЗС и изискванията на благоустройствените закони (чл. 47 ЗТСУ /отм./, чл. 195 ЗУТ) този собственик е задължен да поддържа оградата в състояние, което не оказва вредоносно въздействие върху съседните й имоти. Той носи отговорността да полага грижа за целостта и устойчивостта й, да предотвратява вредоносно въздействие, включително като извършва ремонтно-възстановителни дейности за отстраняване последиците от развитието на естествени природни процеси, както и носи отговорността за ефективността на взетите мерки. Собственикът на оградата е длъжен, включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да предприеме необходимото за избягване на привеждането й в състояние, което би могло да бъде източник на смущения и ограничения в пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседните имоти.

По основателността на касационната жалба съставът на ВКС намира следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. Изложените от окръжния съд мотиви са в противоречие с отговора на значимия за спора правен въпрос. Това се е отразило на правилността на въззивния акт и същият следва да бъде отменен по следните съображения:

Съобразно приетото в производството пред РС – Попово заключение на СТЕ на в.л. инж. Т. К., процесната ограда (мрежа на бетонови колове върху плътна основа с височина 0,40 м) е изградена преди 30-40 години и е разположена изцяло в имота на ответниците - ПИ № ***, 1/2 ид.част от който е собственост на Т. З. Н., В. Д. И. и Х. Д. И.. Налице е денивелация, като имотът на ищеца е с по-ниско ниво спрямо имота на ответниците. Констатирано е, че елементите на оградата (бетонови колчета, винкел, мрежа) са стари, от преди 30 години и са обрасли с мъх, както и че от страна на ответниците няма навлизане в имота на ищеца.

По делото е приета и „Геодезична снимка“, изработена от ЕТ „Керемедчиев 91 – Петър Петров“ със съставител инж. П. Ст. П.. Съдържанието на геодезичната снимка определя документа като извънпроцесуално изявление на лице с инженерно образование, съставено през м. април 2021 г. въз основа на възлагане от собственика на ПИ № *** – ищец в производството. Този документ във всичките му части (графична, обяснителна записка и координати на подробните точки) има характеристиките на подписан частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и съставлява доказателство за това, че негов автор е инж. П. Ст. П.. Геодезичната снимка не се ползва с обвързващата материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не съставлява основание да бъдат приети за доказани фактите, описани в обяснителната записка и онагледени в графичната част. Макар да изхожда от лице с инженерно образование (и в този смисъл – със специални знания), доколкото не съставлява експертиза, възложена по реда на чл. 197 ГПК и изслушана съгласно чл. 200 ГПК, за верността на която се носи отговорността по чл. 291 НК, за съда не съществува задължението да подложи геодезичната снимка на оценка по реда на чл. 202 ГПК, нито разполага с правомощие да третира несъответствията между нея и заключението на СТЕ като „разногласие“ по смисъла на чл. 203 ГПК. По тези причини съдът не може да основе изводите си относно релевантните за спора факти на констатациите, обективирани в геодезичната снимка. Същото е изцяло относимо и към геодезичната снимка, изготвена от „Иванов“ ЕООД и представена от ответниците в о.с.з.27.04.2021 г.

Същевременно, в о.с.з.06.04.2021 г. процесуалният представител на ответниците е възпроизвел изявления на доверителите си, които обективират признание за фактите: че е налице частично навлизане на съществуващата ограда в имота на ищеца, че това навлизане съставлява пречка за реализиране на неговите инвестиционни намерения да построи нова плътна ограда, която да е разположена изцяло в неговия имот, като е изразена готовност в участъците, в които пречи, съществуващата ограда да бъде премахната.

Противно на възприетото от въззивния съд, въззивната жалба не е бланкетна. Същата съдържа оплаквания срещу обосноваността на първоинстанционния акт, както и срещу правилността на извода, че уважаването на иска по чл. 109 ЗС е предпоставено от активно противоправно действие от страна на ответниците.

С оглед оплакването за необоснованост, по силата на чл. 175 ГПК и в изпълнение на разясненията по т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е бил длъжен да обсъди значението на признанието, направено в о.с.з.06.04.2021 г., а предвид липсата на установяване по реда на чл. 195 – 203 ГПК - служебно да назначи на разноски на ищеца ново заключение от експерт – геодезист, който, при използването на съответната прецизна техника, да даде заключение относно началните и крайните точки, в които е налице частично навлизане на съществуващата ограда в имота на ищеца, за които участъци е налице основание да се приеме, че е осъществен фактическият състав по чл. 109 ЗС. С оглед отговора на значимия за спора правен въпрос, изтъкнатата в геодезичната снимка, изготвена от „Иванов“ ЕООД и възприета от окръжния съд причина за навлизането – естествени природни процеси, не съставлява основание за освобождаването на ответниците от отговорността по чл. 109 ЗС. Такава причина не съставлява и обстоятелството, че не те, а праводателите им са построили оградата, доколкото понастоящем именно ответниците са сред собствениците на оградата и с бездействието си да я възстановят разположена в границите на собствения им имот по протежение на цялата й дължина те поддържат състояние, създаващо пречки за несмущаваното упражняване на правото на собственост на ищеца по отношение на ПИ № ***.

Пречка както за разглеждането, така и за евентуалното частично уважаване на иска по чл. 109 ЗС не съставлява обстоятелството, че ответниците не са изключителни собственици на ПИ № ***, респ. – на процесната ограда. Това е така, защото в производството по иск по чл. 109 ЗС съсобствениците на имота, съставляващ източник на създаващото пречки състояние, са факултативни необходими другари, като при преценка, че правата им са накърнени, неучаствалите в процеса съсобственици могат да се защитят по реда на чл. 304 ГПК (в този смисъл – Решение № 60098 от 14.01.2022 г. по гр.д.№ 812/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.).

Изложеното мотивира извод, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. Доколкото се налага извършването на ново съдопроизводствено действие – изслушването на заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице – геодезист, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за направените разноски, включително за защитата пред ВКС.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 91 от 25.10.2021 г. по в.гр.д.№ 173/2021 г. по описа на Окръжен съд - Търговище.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: