Отмяна на съдебно решение при ненадлежно призоваване на ответник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 361

София 24.06.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1600 по описа за 2025г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т. 5 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от Г. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. молба за отмяна с вх.№ 95211 от 18.03.2025г. на решение № 2220 от 8.02.2024г. по гр.д. № 39600/1921г. на Районен съд София, с което е признато за установено, че дължи на „Йеттел България“ЕАД сума в размер на 1 618.06лв.,от които 1 166.03лв. незаплатени вноски по договор за лизинг от 4.02.2017г.,по силата на който му е предоставено устройство марка Apple IPhone 7 128 GB Black и сумата от 452.03лв., незаплатени вноски по договор за лизинг от 4.02.2017г.,по силата на който му е предоставено устройство марка Samsung Galaxy J7 2016 Gold, обективирани във фактура № 7261714329 от 5.09.2017г. за отчетен период 5.08.2017г.- 4.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 7.08.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.08.2019г.по ч.гр.д.№ 46052/2019г.на СРС.
Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.5, изр.1 ГПК, поради лишаване от възможност за участие в делото, като се твърди да са допуснати нарушения на правилата за уведомяване по чл.41, чл.46 и чл.47 ГПК. Молителят твърди, че по делото не е удостоверено по надлежен ред, че той - като ответник е търсен на адреса и не е намерен в продължение на един месец – съответно не е следвало да се прилага фикцията по чл.47 ГПК и да се назначава особен представител. Липсата на редовно уведомяване за воденото производство е довело до ограничаване на правото на защита на молителя.
Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от „Йеттел България“ ЕАД, представлявано от процесуалния представител адвокат Н., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на направеното искане. Счита, че молбата за отмяна е подадена извън законоустановения срок. Прилага частна жалба, подадена от настоящия молител с дата 4.12.2024г., от която е видно, че към посочената дата, той е знаел за постановяването на акта, чиято отмяна се иска и считано от нея- молбата е просрочена. Намира молбата за отмяна и за неоснователна, защото е налице надлежно уведомяване за воденото производство. Законоустановената процедура е била спазена, като съобщения са били изпращани на всички известни адреси на страната, включително и по месторабота.
В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Ответната страна се представлява от процесуалния представител адвокат Ш., който поддържа изразеното с отговора становище и претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 554.40лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 20982/ 2.06.2025г.и фактура № 20807 от 2.06.2025г.,удостоверяваща плащането на договорения хонорар /стр.60-61/.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира следното :
Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на молбата за отмяна поради неспазване на установения срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Видно от представената от него частна жалба, на 4.12.2024г. Г. Т. е подал на основание чл.423, ал.1, т.2 ГПК искане до съда за обезсилване на издадената по ч.гр.д.№ 46052/2019г. заповед за изпълнение, т.е. така представената частна жалба установява знание за издаване на заповедта за изпълнение, но не и за образуване на производството с правно основание чл.422 ГПК, по което е постановен акта, чиято отмяна се иска.
Разгледана по същество подадената молба е основателна: За да е налице посоченото от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, следва същият да е установил, че: 1/. вследствие на нарушаване на съответните правила 2/.е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван и в случая тези предпоставки са налице.
Исковата молба на „Теленор България“ЕАД е предявена на 6.07.2021г. На ответника Г. Т. е изпратено съобщение на посочения от ищеца адрес: [населено място], п.с....,[жк], [жилищен адрес] което се е върнало на 28.07.2021г. в цялост. В разпореждането си с № 8143 от 23.07.2021г. СРС е посочил, че „при невъзможност съобщението да бъде връчено на ответника на посочения в исковата молба адрес, следва да се изискат, на основание чл.2 от Наредба № 14 от 1811.2009г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни „Население“, данни за регистриран постоянен и настоящ адрес на ответника и да си извърши справка относно местоработата му“. На 1.09.2021г., след като се е върнало ново уведомление, в което призовкарят е отбелязъл, че е посетил адреса на: 2.08., на 16.08., на 1.09. и не е намерено лице, което да получи съобщението, е изискана Справка от Националната база данни „Население“, от която е видно, че настоящият и постоянният адрес на Г. Т. са различни. Неговият настоящ адрес е в: [населено място][жк][жилищен адрес] а постоянният му: [населено място],[жк][жилищен адрес]. По делото е било изпратено съобщение само на посоченият настоящ адрес. Без да е изрично разпоредено от съдията-докладчик призоваването да стане по реда на чл.47 ГПК, на 8.10.2021г., призовкарят е удостоверил залепване на уведомление по този ред и е уведомил съда, че „има врата на входа и няма достъп“, но адресът е посетен на: 8.09., на 26.09., на 8.10., „в различно часово време, но лицето не намерено и не се“ е явило на оставените съобщения. Съдът на 7.11.2021г. е разпоредил да се изготвят нови справки за адреси по НБДН и месторабота и след като получената от тях информация е била идентична с вече установената, е указал на ищеца да внесе възнаграждение за особен представител и е назначил такъв, чрез който ответникът е бил уведомяван за хода на производството.
При тези факти, настоящият съдебен състав, намира че изискуемата се процедура по чл.50, ал.4, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК не е спазена, което налага отмяна на постановения акт и връщане на делото на районния съд за разглеждане на спора след надлежно призоваване на ответната страна. Съгласно чл.43, ал.1 ГПК – съобщенията се връчват лично или чрез друго лице. Връчването - чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление, съгласно чл.43, ал.2 ГПК, става само по разпореждане на съда, а в случая такова няма. Допуснато е и нарушение на установената в чл.47 ГПК процедурата /е по-специално на изискванията на ал.3 и ал.5/. Съгласно установената процедура : когато ответникът в продължение на един месец не е намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, в което е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът следва служебно да провери неговата адресна регистрация и да установи дали посоченият адрес съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната и до тук процедурата е спазена от съда. Законово установеното изискване за проверка дали предоставеният от ищеца адрес съвпада с постоянния и настоящия адрес на ответника, изисква при липса на съвпадение – страната да бъде призована и на двата адреса. Или - в настоящия случай след като съобщението от посочения настоящ адрес на страната се е върнало с отбелязване, че лицето не може да бъде намерено, съдът е следвало да изпрати съобщението и на посочения постоянен адрес. Противното би било в противоречие с целта на закона – съдът да осигури връчването на съобщенията на страната да е лично или чрез друго лице /затова и съдът има задължение да извърши и служебна проверка относно местоработата на лицето/. Условието, съдържащо се в чл.47, ал.3, изр.2 ГПК, че „ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес“ следва да се тълкува във връзка със следващият законов текст, който е „по реда на ал. 1 и 2“/т.е. визира се необходимостта невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден и относно съдържанието на уведомлението/, а не предоставя възможност на съда да избира дали да изпрати съобщението на настоящия или на постоянния адрес на лицето, когато те са различни и не съвпадат с посочения от ищеца адрес по делото. В обобщение, за да „ установи редовността на връчването“, по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК, в случаите когато ответникът не е намерен на адреса, посочен от ищеца и съдът служебно е получил справка за постоянния и настоящия адрес на ответника, за които е констатирал, че са различни, той следва да изпрати съобщение на всеки от тези адреси. Едва, ако - и от посоченият настоящ, и от посоченият постоянен адрес - се върнат съобщения, че лицето не е намерено и не живее на тези адреси, съдът може да избере на кой от двата да разпореди връчването да се извърши и „по реда на ал.1 и 2“ и след изпълнение на посочената процедура да приеме съобщението за връчено с изтичането на срока за получаването му и да назначи особен представител, съгласно чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК. Като не е процедирал по посочения начин, съдът е допуснал нарушение на посочените правила, с което е лишил настоящият молител от възможност да участва в делото.
С оглед на изложеното, като счита че е налице хипотеза по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2220 от 8.02.2024г. по гр.д. № 39600/1921г. на Районен съд София, на когото ВРЪЩА делото за ново разглеждане.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :