Шофиране след употреба на наркотици и право на повторно изследване на кръвта

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * особено мнение * приложение на материалния закон * приложение на чл. 9, ал. 2 НК * немотивирано отхвърляне на доказателствено искане

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

гр. София, 29.01.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на тринадесети декември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурор Николай Любенов Димитров, като разгледа докладваното от съдия В.Иванова КНОХД № 827/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Мотивите към решението в частта за липсата на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието, са изготвени от съдиите Б.Троянов и Пл.Дацов, след заетата от съдия-докладчика различна позиция с особено мнение.

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Х. А. Х., депозирана чрез защитника му адвокат Л. П., срещу Присъда №27 от 25 април 2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 336/24 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която е отменена оправдателната присъда на първата инстанция и подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим, глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, на основание чл. 343г НК. На основание чл. 68, ал. 1 НК с присъдата е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия Х. по н.о.х.д. № 62/21 г. на РС – Балчик наказание от четири месеца лишаване от свобода.

С подадената първоначално изцяло бланкетна касационна жалба са заявени и трите касационни основания, а в пространното й допълнение са развити аргументи в тяхна подкрепа.

Поддържаното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е формулирано чрез твърдения за неспазване на предвидения надлежен ред за установяване на употребата на наркотични вещества. В тази насока е изтъкнато, че не е ясно чия е била изследваната кръв в матрица 6949-б/10.6.22 г., тъй като е налице разминаване между данните от протокола за вземане на биологичен материал и постъпилите и изследвани проби в лабораторията. Макар и подведено под друг касационен повод, тук следва да се отнесе и оплакването за необоснован отказ на разследващия орган да назначи поисканото от защитата повторно изследване на пазените контролни проби кръв. Отново в тази група следва да се включи и поставеният въпрос за умисъла на дееца с оглед доказаното, че в кръвта му е бил открит вторичен метаболит на канабиса, чийто елиминационен срок е в много големи граници. Претендира се и наличието на основания за определяне на случая като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Наведеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е развито със съображения за несъответствие на мотивите със законовия регламент на чл. 339, ал. 3 НПК, сред които: необсъждане на ключови защитни възражения, непълна проверка на присъдата на окръжния съд, непълна проверка на доказателствените материали и игнориране на тези в подкрепа на защитната теза.

Накрая, в случай че касационният съд не приеме за основателни горните два довода, претендира се за явна несправедливост на наложеното наказание с аргумент, че въпреки приложението на чл. 55 НК, санкцията е следвало да бъде отмерена в минимума от три месеца.

Постъпило е и писмено становище от защитника, в което са преповторени съображенията от касационната жалба.

Не са постъпили възражения срещу касационната жалба.

В проведеното пред ВКС съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като е споделил доказателствените изводи на първия съд, мотивирал становището си за спазването на предвидения в Наредба № 1/2017 г. ред. Подчертава, че доказателствата в тази връзка са обсъдени и не е кредитирано съдържанието на протокола за вземане на биологични проби в частта на отразените номера на стикерите, след съпоставянето му с останалите. При приетите за установени факти прокурорът намира за правилно приложен материалния закон, а наказанието за справедливо. Пледира за оставяне в сила на решението.

След като прецени изложените в касационната жалба и допълнението й касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационната жалба е допустима като депозирана от процесуално легитимирана страна, в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество касационната жалба на подсъд. Х. А. Х. е неоснователна.

По оплакването за нарушение на процесуалните правила:

Не са налице предпоставки за връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивният съд е приел за правилно установена възприетата от първата инстанция фактическа обстановка. Споделил е изцяло доказателствените изводи и не е приел различни фактически положения. Обсъдил е защитните възражения и е дал отговор (л. 37-38 от ВНОХД). Не е игнорирал доказателства, защото е обсъдил всички налични. Като съд по фактите въззивната инстанция на свой ред е приела за доказано, че изследваната кръвна проба е била именно на подсъдимия, основавайки се на писмените и гласни доказателства, приети по делото, както и на специалните експертни познания. Въпросът е бил обсъден подробно от първата инстанция (л. 167 от НОХД), към чийто анализ се е присъединил контролиращият съд, тъй като доказателствата били еднопосочни и насочвали само към един възможен извод – за наличието на вторични метаболити в изследваната кръв на подсъдимия, управлявал моторното превозно средство.

Недоволството на жалбоподателя от конкретни разрешения на съдилищата да приемат с доверие едни доказателства, а да отхвърли други, не дава основание за дирене на пороци при формиране на вътрешното съдийско убеждение, ако същото е основано върху действителното съдържание на процесуално допустими доказателствени материали. В разглеждания случай решаващите съдилища са обосновали извода си за допусната в медицинския протокол за вземане на кръвните проби техническа грешка при номериране на епруветките. Грешката е допусната от лекарката Д. при попълване на протокола за медицинско изследване, разяснено от нея при личния разпит в съда. Като са съпоставили данните от протокола с разясненията на свидетелите и с постъпилите отговори от ВМА-Варна, както и с факта, че върху пробите са били поставени стикери от същата партида на стикера, залепен върху талона за изследване, двете инстанции са приели за несъмнено установено обстоятелството, че изследваната кръвна проба е на подсъдимия, а техническата грешка в медицинския протокол не е в състояние да създаде съмнение в действително извършените лекарски действия. Това заключение не търпи критика, защото не е изведено при превратно, непълно или изопачено тълкуване на обсъдените доказателства.

Изложеното ориентира недвусмислено към извод, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

По оплакването за нарушение на материалния закон:

Възражението е формулирано чрез твърдения за неспазване на предвидения надлежен ред за установяване на употребата на наркотични вещества.

Съдебният състав е единодушен, че обемът на повдигнатото обвинение и доказателствените усилия са надхвърлили изискванията на позитивното материално право спрямо извършеното на 12.10.2021 г. деяние. Обвинението срещу подсъдимия е било за шофиране след употреба на наркотични вещества, „установена по надлежния ред“. От тази формулировка е видно, че държавното обвинение е дефинирало като релевантна новата редакция на чл. 343б, ал. 3 НК (изм. с ДВ бр. 67/23 г.), като по време на извършване на деянието законът не е поставял изискване за „надлежен ред“. Това уточнение е значимо с оглед на обстоятелството, че на подсъдимия Х. е вменено извършването на инкриминираното деяние на дата, предшестваща изменението в наказателния закон (в сила от 08.08.2023 г.). Въпросът дали преобразуваната в бланкетна диспозиция на чл. 343б, ал. 3 НК с последното допълнение се явява по-благоприятен закон, но би подлежал на обсъждане само в случай, че обвинението не бе повдигнато по нея. Тъй като в казуса е приет за приложим новият закон и посредством обвинителния акт „надлежният ред“ е очертан като признак от обективната страна на деянието, то съдилищата са подходили правилно да обследват спазването на реда, уреден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана оттук насетне Наредбата). Впрочем за установяването на употребата на наркотични вещества пред тях не е и стояла друга възможност, доколкото извън заключението на експертизата, не е имало никакви други доказателства, установяващи положително подобен факт, а резултатът от техническото средство е отчел употреба на амфетамин, която употреба е отхвърлена категорично от заключението на химическата експертиза, защото е установила наличие на вторичен метаболит на канабис, но не и на амфетамин. В допълнение, настоящият съдебен състав застъпва позицията (възприета в Решение № 529 от 30.10.2024 г. по н. д. № 757/2024 г. на ВКС, І н.о.), че и преди изменението на чл. 343б, ал. 3 НК редът за установяване на употребата на наркотични вещества винаги е бил допустим и възможен, макар и не единствен (както е понастоящем) способ за осигуряване на доказателства за такова обвинение. В този смисъл – спазването на регламента по Наредбата е било правно релевантно и при действието на старата редакция (вж. още: Решение № 168 от 09.05.2023 г. по н. д. № 281/2023 г. на ВКС, ІІІ н.о.; Решение № 164/2021 г. по н. д. № 255/2020 г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 51/2022 г. по н. д. № 192/2022 г. на ВКС, ІІІ н.о.).

Съдебният състав е на различно мнение по въпроса за характера на нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/ 2017 г. и дали предвиденият в нея 7-дневен срок е преклузивен или инструктивен. Спорният въпрос не е засегнат в касационната жалба. Повдигнат е от съдията докладчик в хода на тайното съвещание, а несъгласието му с мнозинството на съдебния състав доведе до постановяване на касационното решение с особено мнение. Защитникът на подсъдимия оспорва само правилното провеждане на „надлежния ред“ на изследването на кръв по съображения, които не са свързани с правото да се поиска повторно изследване и които са разгледани по-долу.

Мнозинството от съдебния състав счита, че правото на водача по чл. 27, ал. 3 от Наредбата се отнася само до административно-наказателните производства по ЗАНН с издадени наказателни постановления и срокът за упражняване на правото е преклузивен.

С чл. 27, ал. 3 от Наредбата е предвидено правото на изследваното лице да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ в 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване. Нейното систематично място в наредба, регламентираща начина на установяване концентрацията на алкохол и употребата на наркотични вещества или техни аналози показва, че обслужва административнонаказателните производства, по които се издават наказателни постановления. Изследват се както водачите на моторни превозни средства, така и водачите – участници в пътнотранспортни произшествия. Началото на седемдневния срок е категорично определен – от датата на връчване на наказателното постановление на санкционираното по административен ред лице. А това показва, че правото е упражнимо в хода на започнал, но все още неприключил админинстративнонаказателен процес. Без съмнение, разпоредбата създава право за нарушителя като страна в административното правоотношение да поиска, да задължи насрещната страна в административнонаказателното правоотношение (държавния наказващ орган) да предприеме дължимо действие – нареждане до лабораторията да извърши повторно изследване на вече изследвана от по-рано кръвна проба на нарушителя. Това право на санкционирания водач съответства на корелативно задължение за административния орган. И тъй като се касае до срочно упражняване на изключително право нормативно определеният 7-дневен срок за реализирането на правото не може да бъде друг, освен преклузивен. Той не може да бъде спиран или прекъсван, което е присъщо само за преклузивните срокове.

Предоставеното с чл. 27, ал. 3 от Наредбата право за нарушителя е допълнителна гаранция за лична и независима от административнонаказващия орган проверка на основателността на наказателното постановление. Редом с това, представлява законова възможност за санкционирания нарушител самостоятелно и отделно от държавния орган да инициира събирането на допълнителни доказателства по административнонаказателното производство с правно значение. Показателно е, че с цитираната разпоредба се предоставя и доказателствена тежест върху санкционираното лице, тъй като повторното изследване на кръвната проба по негово искане е за „негова сметка“, т.е. той заплаща (възмездява) новото химическо изследване. Упражняването на неговото право е обвързано и с поемането на финансова тежест – правото се реализира при определени предпоставки, свързани със сроковете за съхранение на пробите по чл. 26, ал. 4 от Наредбата и с възмездна престация. Финансовата тежест при упражняване на правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата е отклонение от принципа, че административнонаказателните производства са безвъзмездни за санкционирания нарушител (освен за разноските). Събраното по този начин доказателство – резултатът от повторното изследване от лабораторията, без съмнение участва в общия доказателствен обем и в доказателствения анализ при обжалване на наказателното постановление.

Как се съотнася тази разпоредба спрямо наказателните производства по НПК, при които водачът е извършил престъпление, защото е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 1,2 промила или след употреба на наркотични вещества или техни аналози? По правило, в тези дела не се издава наказателно постановление, защото се повдига обвинение за извършено престъпление.

Нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата не може да се прилага по аналогия в наказателния процес, защото създава право на административния нарушител, докато правата на обвиняемите са изрично уредени в НПК и не могат да бъдат допълвани с подзаконов нормативен акт, а поради кодификацията на наказателния процес – и с други закони, с които не се изменя или допълва НПК.

На второ място, наказателният процес не възлага на обвиняемите доказателствена тежест. Тежестта да докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи (чл. 103, ал. 1 НПК). Обвиненият водач на МПС, употребил алкохол или наркотици, може да поиска събирането на нови доказателства и да представя такива, но преценката за тяхното събиране принадлежи на органа, осъществяващ ръководно-решаващи функции. Отказът на прокурора, на разследващия орган или на съда може да бъде основателен или неоснователен, в зависимост от необходимостта от разкриване на обективната истина – доколко искането за повторно изследване е нужно. При неоснователен отказ делото ще се реши при наличните и събрани доказателства. И ако първоначалното химическо изследване е незаконосъобразно проведено, или резултатът е неверен (или неистински), липсата на повторно изследване по служебна инициатива на разследващия орган (прокурора, съда) или по искане на обвиняемия (подсъдимия), но разпоредено от правосъдния орган, може да доведе до липса на резултат и така да повлияе върху основателността и доказаността на обвинението. По-горе бе изяснено, че правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата обслужва само административнонаказателното производство и е задължително за административнонаказващия орган. В наказателния процес същото право не е задължава прокурора, разследващия орган или съда непременно да го удовлетвори, а подлежи на преценка – все с оглед разкриване на обективната истина. Ето защо мнозинството от съдебния състав не приема становището на съдията докладчик, изразено в особеното му мнение, че по наказателни дела правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата е съществена част от процедурата („надлежен ред“) за установяване концентрацията на алкохол и употребата на наркотични вещества или техни аналози, а нарушаването на правото водело до неизпълнена процедура и до незавършен фактически състав за установяване на факт с правно значение за извършеното деяние. Когато лабораторното изследване е правилно проведено и резултатът е установен, липсата на повторно изследване по искане на водача-нарушител не заличава правното значение на събраното по делото доказателство.

В разглеждания случай не е била нарушена процедурата по изземване и изследване на кръвната проба на подсъд. Х.. По делото не възниква съмнение в правилността на резултата от проведеното химическо изследване и установената употреба на наркотично вещество (канабис, марихуана) от подсъдимия. Защитникът е изразил становище за приемане на експертното заключение и то е приобщено по делото. Искането за извършване на повторно химическо изследване, направено от защитника на подсъд. Х. при предявяване на разследването на 08.02.2023 г. и в съдебно заседание на 06.06.2023 г. пред Варненския районен съд, основателно не е било удовлетворено по съображенията, изложени в съдебния протокол и изведени по-горе. Обективната истина по делото е разкрита и не са събрани противоречиви доказателства. Искането за повторно изследване, макар и направено в едногодишния срок за съхранение на кръвните проби, не е част от надлежната процедура по наредба № 1/2017 за установяване на употребата на наркотични вещества и отказът на съда да удовлетвори искането не води до непълнота на доказателствата, нито до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия или на неговия защитник. По изложените съображения мнозинството от съдебния състав не приема становището на съдията докладчик, изразено в особеното му мнение.

Касаторът оспорва съставомерността на деянието по съображения, че по делото не било ясно чия е изследваната кръв в матрица 6949-б/10.6.22 г., тъй като е налице разминаване между данните от протокола за вземане на биологичен материал и постъпилите и изследвани проби в лабораторията. На възражението е даден убедителен отговор с въззивното решение. Касационният съд вече взе единодушно становище в решението по-горе за липса на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

Съдилищата са събрали всички възможни доказателства, че изследваните кръвни проби са на подсъдимия, иззети на 12.10.2021 г., а полученият в лабораторията резултат е коректен. Разпитвани са лицата, които са иззели кръвната проба и е установена техническата грешка при попълване на медицинския протокол, като не е имало съмнение в единната номерация на стикерите, използвани за облепване на епруветките с иззетата от подсъдимия кръв. Изслушани са вещите лица и от разпита им не е установено нарушение при химическото изследване. Пътят на взетия материал е проследен, изследването е проведено съобразно нормативните правила и е спазен надлежния ред. Събраните по делото доказателства категорично сочат подсъд. Х. като водач, който е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество (марихуана).

Искането на касатора за прилагане на чл.9, ал.2 от НК също е неоснователно. Обществената опасност на деянието е висока и не покрива законовите критерии за малозначителност. Подсъдимият Х. е таксиметров шофьор, превозващ пътници, което прави неговото деяние по изпълнение на таксиметровите услуги след употреба на наркотици още по-укоримо. Освен това, деянието не е инцидентен случай за Х. поради факта, че е извършено повторно само няколко месеца след като е осъден за същото престъпление, което представя подсъдимия за лице със завишена степен на обществена опасност. Всичко изброено прави неоснователно искането на защитата за приложение на чл.9, ал.2 НК.

С оглед на гореизложеното мнозинството от настоящия състав прецени, че в случая липсва нарушение на материалния закон.

По оплакването за явна несправедливост на наказанието:

Доводите на касатора са несъстоятелни. Окръжният съд е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, което правилно е довело до приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК с налагане на наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“. В рамките на предвидената норма съдът е приложил и разпоредбата на чл.343г НК, както и кумулативното наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Взети са предвид младата възраст на подсъдимия, трудовата и семейната му ангажираност. Комплексната санкция съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на извършителя. Целите на наказанието могат да бъдат постигнати с така определените наказания. С оглед наличието на предишно осъждане съдът законосъобразно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.1 НК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.

Върховният касационен съд, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 27 от 25.04.2024 год. по ВНОХД №336/2024 год., по описа на Окръжен съд – Варна, VIа състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. с ОМ

2.

Особено мнение по н.д. № 827/24 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 4

Особено мнение на съдия Весислава Иванова по н.д. № 827/24 по описа на ВКС, второ наказателно отделение

Подписвам решението с особено мнение поради несъгласие с крайния изход на делото и обусловилите го мотиви.

Споделям становището на мнозинството, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. На мнение съм обаче, че е нарушен материалният закон.

Ключовото възражение в касационната жалба е, че употребата на наркотично вещество не е била установена по „надлежния ред“, предвиден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана оттук насетне Наредбата). Елемент от него е и оплакването за непровеждането на изследване на контролните проби кръв. То е ясно заявено в допълнението към касационната жалба, макар че е поставено сред твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения.

Споделям мнението, че с оглед правните предели на повдигнатото обвинение съдилищата са подходили правилно да обследват спазването на реда, указан в Наредбата. Допълвам, че по мое виждане за установяването на употребата на наркотични вещества пред тях не е и стояла друга възможност доколкото извън заключението на експертизата не е имало никакви други доказателства, установяващи положително подобен факт. Показанията на полицейските служители не съдържат информация за поведение на водача, което да ги е усъмнило в нещо подобно (проверката за употреба на наркотични вещества е извършена само защото след справка са установили, че подсъдимият имал предишна регистрация за това), още пред тях водачът е отрекъл категорично прием на каквото и да е наркотично вещество, а резултатът от техническото средство е отчел употреба на амфетамин, което пък е отхвърлено категорично от заключението на химическата експертиза, установила наличие на вторичен метаболит на канабис, но не и на амфетамин. В протокола за медицинското изследване също не са отразени данни, навеждащи към позитивен извод за употреба на наркотични вещества.

На следващо място отбелязвам принципното си становище, че нарушение на регламентирания в Наредбата ред, което е от естество да постави под съмнение резултата от изследването, не може да обуслови реализирането на наказателната отговорност. Преобладаващата практика на върховната инстанция по въпроса за „надлежния ред“ (макар и отнесена до чл. 343б, ал. 1 НК тя е напълно приложима с оглед идентичността на диспозициите на тази и актуалната норма на чл. 343б, ал. 3 НК) е константна по отношение на това, че нарушаването на реда в Наредбата не може да обоснове носенето на наказателна отговорност у дееца. В този смисъл - Решение № 46 от 16.02.1999 г. по н. д. № 443/1998 г., трето наказателно отделение ВКС; Решение № 166 от 14.12.2022 г. по н. д. № 916/2022 г., второ наказателно отделение на ВКС; относимо е и Решение № 406 от 10.07.2024 г. по н. д. № 411/2024 г., трето наказателно отделение на ВКС и множество други, в които е проследявано спазването на описания в Наредбата регламент като предпоставка за реализирането на наказателната отговорност на дееца.

Съществен елемент от визирания в Наредбата ред е и предвиденият такъв за оспорване на резултатите от кръвната проба чрез изследването на контролните проби по искане на дееца. Това е важен етап от проверката и отхвърлянето на искането на водача за повторно химическо изследване към момент, в който е съществувала обективна възможност за провеждането му представлява съществено нарушение на разписания надлежен ред. Не споделям застъпеното от мнозинството становище, че правото на водача по чл. 27, ал. 3 от Наредбата се отнасяло само до административнонаказателните производства по ЗАНН. В досегашната практика на наказателния съд никога не е имало колебания за приложимостта на нормата в наказателната процедура. На първо място, не намирам никаква логика в това привлеченият към по-леката по вид отговорност, каквато е административнонаказателната, да разполага с повече гаранции от обвиняемия в наказателния процес. И считам, по аргумент за по-силното основание, че на обвиняемия категорично не може да се отрече правото по чл. 27, ал. 3 от Наредбата, с което той разполага от момента, в който е привлечен в това качество, тоест когато е узнал фактическите рамки на обвинението. На следващо място – Наредбата урежда реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози, като обхваща всички случаи на това установяване, без диференциация дали са административно нарушение или престъпление. Поради това не съзирам основание за „предоставяне“ на предвиденото право на повторно изследване единствено на административния нарушител. И не на последно място – за разлика от шофирането след употреба на алкохол (което може да е или престъпление или административно нарушение), това след употреба на наркотични вещества осъществява само състав на престъпление. И ако се сподели поддържаното в решението на мнозинството, че разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата касае само производствата по ЗАНН, то логично възниква въпросът по каква причина изобщо е предвидено пазенето на контролните проби и правото за повторното им изследване за употреба на наркотични вещества, доколкото последното винаги протича по реда на НПК.

Съгласно застъпването от мен становище, допускането на повторното изследване не е в дискреционните правомощия на разследващите органи в наказателното производство. Те не могат да подхождат избирателно в отделните случаи. Длъжни са да удовлетворят искането без да препятстват повторна проверка на пробите, за която заплаща обвиненият. Ненапразно в Наредбата са предвидени срокове за съхранение на контролните проби и е визирана изричната и безусловна възможност на изследвания да поиска повторно изследване чрез органа по производството (чл. 27, ал. 3 от Наредбата). Намирам, че отказът да се проведе повторно химическо изследване на кръвната проба препятства легалния механизъм за контрол, установен като елемент от „надлежния ред“. И според мен това означава, че последният не е бил спазен.

В обобщение - тогава когато е оставено без уважение направеното от подсъдимия/обвиняемия искане за повторно химическо изследване в рамките на предвидения срок за съхранение на контролните проби, установеният ред е нарушен, което пък обуславя обективната несъставомерност на деянието. В този смисъл, като практика на касационния съд, която споделям напълно - Решение № 189 от 08.11.2019 г. на ВКС по н.д. № 833/2019 г., трето наказателно отделение; Решение № 124 от 25.09.2017 г. на ВКС по н.д. № 653/2017 г., второ наказателно отделение; Решение № 221 от 14.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 755/2013 г., второ наказателно отделение; Решение № 67 от 28.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1/2016 г., второ наказателно отделение; Решение № 225 от 26.06.2009 г. по н. д. № 222/2009 г., трето наказателно отделение на ВКС. Макар част от изброените да са постановени при действието на отменената Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, те са релевантни, тъй като касаят идентична хипотеза (чл. 20, ал. 3 от старата наредба предвижда същата възможност като тази по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г.)

Само с оглед изчерпателност излагам съображението си, че предвиденият в разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата седмодневен срок според мен не преклудира възможността на водача, обвинен в престъпление, да поиска повторно химическо изследване. Единственото темпорално ограничение на това право на водача, застрашен от наказателна отговорност, е крайният срок на съхранение на контролните проби. Този извод произтича от разпоредбите на чл. 55, ал. 1 и чл. 107, ал. 1 НПК, гарантиращи процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия, на които не може да се противопостави срокът, уреден в Наредбата. В подкрепа на застъпената теза - Решение № 225 от 26.06.2009 г. по н. д. № 222/2009 г., трето наказателно отделение на ВКС; Решение № 189 от 08.11.2019 г. на ВКС по н.д. № 833/2019 г., трето наказателно отделение и др.

Така или иначе последното не е решаващо в случая, тъй като първото искане на защитата за повторно изследване е направено в момента на предявяване на материалите по делото, съвпадащ с датата привличането на обвиняемия в това му качество. Това, с оглед конкретните обстоятелства в казуса, определя поддържаната от мнозинството теза за преклузивния характер на срока като нерелевантна.

Горните принципни съображения, отнесени към разглеждания проблем, следваше, според поддържаната от мен позиция, да обосноват извод за оправдаването на подсъдимия. Намирам, че материалният закон е нарушен, тъй като употребата на наркотични вещества не е установена по надлежния ред.

Съгласно предвиденото в чл. 26, ал. 4, вр. ал. 2 от Наредбата пробите и контролните проби за употреба на наркотични вещества се съхраняват в 12-месечен срок след изследването им (курсивът мой). В процесния случай те са били изследвани на 20 юни 2022 г. и срокът за съхранението им е изтекъл на 20 юни 2023 г. В рамките на този срок е било направено двукратно искане (при това – аргументирано) от страна на защитата за провеждане на повторно химическо изследване – първия път при привличането на обвиняемия и предявяване на материалите от досъдебното производство (на 8 февруари 2023 г.), тоест дори в рамките на коментирания 7-дневен срок, а втория – в проведеното на 6 юни 2023 г. съдебно заседание. И двете искания не са били уважени в нарушение на предвиденото в Наредбата за изчерпване на реда за оспорване. Убедено намирам, че спазването на този ред, създаващ гаранции за правата на обвиняемия/подсъдимия, не може да бъде поставено в зависимост от произволното решение на решаващите органи. Споделянето на обратното определя уредения механизъм за установяване на употребата на наркотици/алкохол като безсъдържателен. Освен чрез допускане на повторно изследване няма как да се установи дали оспорваният резултат от първоначалното е (не)верен.

Смятам, че това нарушение на регламента в Наредбата подкрепя извод за несъставомерност на деянието, в извършването на което е признат за виновен и осъден подсъдимият, тъй като употребата на наркотици не е установена по „надлежния ред“. Затова и приемам, в рамките на приетите от съдилищата по същество факти, че деянието не съставлява престъпление. А оттук, че е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като констатираният порок следваше да отстранен по реда на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК с оглед правомощието на ВКС да отмени обжалвания съдебен акт и да оправдае подсъдимия.

Съдия-докладчик: