Отхвърляне на молба за отмяна на съдебно решение при липса на противоречие

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 04.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Трето гражданско отделение,в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдията Бояджиева

гр.дело № 3900/2020 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.

Образувано е по молба на „Мидболкан инфрастракчурал проджектс“ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], област К., [община] за отмяна на влязло в сила решение № 1645 от 11.07.17г.,постановено по в.гр.дело № 291/17г.на Софийски апелативен съд. С него е отменено решение от 7.09.16г.по гр.дело № 6658/13г.на Софийски градски съд в частта,с която И. Н. М. и Е. И. М. са осъдени да заплатят на „Мидболкан инфрастракчурал проджектс“ООД сумата от 119646.77 лв на основание чл.61 ал.2 ЗЗД,представляваща обогатяването на ответниците за сметка на ищеца,вследствие на изграждането на самостоятелен обект магазин № 2 в [населено място], [улица] и вместо него е постановено друго,с което искът е отхвърлен.

Със същото решение са отхвърлени предявените искове от ищцовото дружество против И. и Е. М. за заплащане на сумата от 135 563 лв претендирани като задължение на ответниците да заплатят съобразно дела си в общата вещ ползите,които са получили и разходите,които ищецът е направил за магазин № 2,на основание чл.30 ал.3 ЗС,както и за заплащане на сумата 135 563 лв, на основание чл.59 ЗЗД,като сума,с която ответниците са се обогатили, а ищецът се е обеднил при изграждане на магазин №2,намиращ се в [населено място], [улица].

В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.

Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК,като твърди,че атакуваното решение противоречи на решение от 13.12.18г.по гр.дело № 4055/18г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 6.03.17г.на СРС,42 състав по гр.дело № 14519/14г.,с което срещу Е. И. М. е уважен иск с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД.

Ответниците по молбата Е. М. и И. М. считат ,че е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.

Третото лице- помагач на страната на ищеца Теменужка С. Ангелова в качеството й на ЕТ „ Знание –Теменужка Ангелова“ заявя ва становище за основателност на молбата за отмяна.

С определение № 352 от 10.02.20г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,приема,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи.Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна.

В т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.17г.по ТД № 7/14г.е посочено,че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения,като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 вр.с чл.307 ал.4 ГПК,е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата,но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси,включени в предмета на делото,по който се формира сила на пресъдено нещо.Основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК ще е налице ,когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск- обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат.За да възникнат предпоставките на разпоредбата,трябва да е налице съвпадение между страните,както и да съществува обективно тъждество в производствата, но за разлика от хипотезата,при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети,в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата,те имат различни спорни предмети,но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело.Въпреки различието в спорните предмети,между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата,на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.

В случая настоящият съдебен състав не констатира наличие на две влезли в сила съдебни решения,ползващи се със сила на пресъдено нещо,които си противоречат.

Решението,чиято отмяна се иска, е постановено по иск по чл.61 ал.2 ЗЗД на „Мидболкан инфрастракчурал проджектс“ООД с твърдения,че процесната сума му се дължи от ответниците И. и Е. М.,които са носители на право на строеж на конкретен обект – магазин № 2 в сграда, строителството на която е реализирано със средства на ищеца.Въззивният съд е приел за установено,че ищецът е построил в груб строеж процесната сграда в имота на учредителя на правото на строеж по силата на договор за суперфиция,сключен между Теменужка Ангелова и К. В., с нот.акт № 110/2005г.,като учредителят си е запазил правото на строеж на определени обекти, на които става собственик след тяхното изграждане, в т.ч. и магазин № 2.Ищецът е заместил суперфициара в договора за учредяване на право и строеж и изграждане на постройката,по реда на чл.102 ЗЗД, със съгласие на кредитора ЕТ“Знание – Теменужка Ангелова“.Установено,че с нот.акт № 142/2005г. ЕТ“Знание – Теменужка Ангелова“ е продала на М. вещното право на строеж на процесния магазин № 2. При тази данни съдът е направил извод,че между страните по делото няма договорно правоотношение, тъй като ищецът е строил в изпълнение на свое договорно задължение с третото лице – помагач.Поради това не е налице и неоснователно обогатяване – ищецът не строи като гестор, а като носител на вещно право на строеж, учредено му по договор,с който е поел задължение да построи сграда съобразно одобрен архитектурен проект.По тези съображения е отхвърлен искът за сумата 135 563 лв, претендирана на основание чл.61 ал.2 ЗЗД и представляваща обогатяване на ответниците за сметка на ищците.

Въззивното решение по гр.дело № 4055/18г.на СГС е постановено по искове, съединени при условията на евентуалност с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.266 ЗЗД, чл.61 ал.2 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.30 ал.3 ЗЗД, между същите страни, след като първоначално образуваното исково производство е било разделено и в тази му част делото е изпратено на първоинстанционния Софийски районен съд.При същите факти, съдът е приел,че договорно задължение съществува между учредителя на правото на строеж Теменужка Ангелова и „Мидболкан Инфраструкчурал проджектс“ООД ,но не и между дружеството и Е. и И. М.. Предприетите дейности във връзка с разходи за строителен ток, извозване на боклук и почистване, такси за съгласуване и одобряване на проекти, наем на скеле, тротоарно право, такси за узаконяване на асансьори и пускането им в експлоатация и охрана на строителния обект са извън договорните им задължения. Затова е направен извод,че тези разходи са направени както в интерес на ищеца,така и в интерес на собствениците на магазин № 2 и се дължат от тях на извъндоговорно основание,а именно водене на чужда работа без пълномощие.Ето защо съдът е уважил предявеният иск при условията на евентуалност по чл.61 ал.2 ЗЗД и е осъдил ответниците М. да заплатят на ищцовото дружество сумата 5001.55 лв, представляваща припадащата се част от направените разходи относно присъщите за строителството дейности и дейности, необходими за запазване на построеното.

Изложеното налага извод за липса на идентитет между делата,по които са постановени двете влезли в сила решения.Липсва тъждество между предмета на двете дела.Не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото,чието решение се атакува и последващото решение,по които се формира сила на пресъдено нещо.Претенциите по двете дела не са в съотношение на обусловена и обуславяща, тъй като предмет на разглеждане са различни правоотношения между страните на различно правно основание.По гр.дело № 291/17г.на САС искът е отхвърлен,тъй като между ищцовото дружество и ответниците М. няма договорно отношение за построяване на сградата,в която се намира процесния магазин, като изграждането му е част от дължимата от ищеца – суперфициар цена и съответно не е налице негово неоснователно обедняване. В предмета на гр.дело № 4055/18г.на СГС са извъндоговорни отношения между страните,направени от строителя във връзка с направени разходи в интерес на собствениците на процесната сграда.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна на атакуваното съдебно решение,поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата И. М. направените по делото разноски в размер на 4800 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Воден от горното,Върховният касационен съд,Трето г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Мидболкан инфраструкчурал проджектс“ООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на влязлото в сила решение № 1645 от 11.07.17г.,постановено по в.гр.дело № 291/17г.на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Мидболкан инфраструкчурал проджектс“ООД [населено място], област К., [община], [улица] да заплати на И. Н. М.,с ЕГН [ЕГН] сумата 4800 лв /четири хиляди и осемстотин / разноски пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: