Практика · Върховен касационен съд · 14 Май 2021
Отмяна на решение при спор за обезщетение от трудова злополука
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Наследници искат отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен искът им срещу работодател за обезщетение от смърт при трудова злополука (самоубийство). Те твърдят, че решението противоречи на предходни административни актове, признали събитието за трудова злополука. Върховният касационен съд отхвърля молбата, тъй като делата имат различен предмет и няма противоречие между съдебните актове.
Какво приема съдът
Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е недопустима, когато делата са с различен предмет – признаването на злополуката за трудова в административно производство не изключва възможността работодателят да се освободи от отговорност по Кодекса на труда поради умисъл на пострадалия.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениетрудова злополукаотговорност на работодателясамоубийствоумисъл
Текстът на акта
Ключови фрази 2 Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. София, 14.05.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков ЧЛЕНОВЕ: 1. Ерик Василев 2. Десислава Попколева при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3353 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 111/23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2694/2019 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа становището си, чрез своя процесуален представител. Молбата се основава на разпоредбата на чл.303, т.4 ГПК. С решение № 111/23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2694/2019 г. са отхвърлени субективно съединените искове на Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. с правно основание чл.200 КТ против „Дентален център – 1“ С., като неоснователни. Съдът е приел с решението, че самоубийството / suicidium/ е акт, при който човек умишлено причинява собствената си смърт . Умисъл у работника причиняването на увреждането е налице, когато има интелектуалното и волево съдържание, определено в чл.11 от НК - увреденият е съзнавал какви са последиците от него деянието и е искал настъпването на тези последици.Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 КТ отговорността на работодателят се изключва при вреди от трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. Прието е, че настоящият случай е такъв, с оглед на което предявените искове по чл.200 ал.1 КТ са изцяло неоснователни. Съдът е обсъдил посочените решения на административен съд, посочени като основания да се приеме, че е налице противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК - решение № 13861/18.11.2010 г по адм.дело № 5405/2010 г на ВАС, Шесто отделение е оставено в сила решение № 1 от 3.2.2010 г по адм.дело № 112/2009 г на Административен съд-Сливен.С последното е отменено решение № 7/10.4.2009 г на директора на РУ „Социално осигуряване“ [населено място] за отхвърляне жалбата на ответниците по касация против разпореждане № 89/24.2.2009 г, с което злополуката не е била призната за трудова. Безспорно е било установено, че с влязло в сила експертно решение №....../11.2.15 г на НЕЛК смъртта на П. е приета за трудова злополука, поради наличие на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта й. Отмяната на влязлото в сила решение на ВКС се търси, на основание противоречие между възприетото с решенията на административните съдилища, с които е потвърдено експертно решение № ..../11.2.15 г на НЕЛК, с което смъртта на П. е приета за трудова злополука, поради наличие на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта й. Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. В конкретния случай липсва соченото противоречие, доколкото двете производства имат различен предмет – гражданския иск по чл.200 КТ разрешава спор относно наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, резултат от претърпяна трудова злополука, а административния спор има за предмет разрешаването на спора, дали злополуката има трудов характер, т.е. дали тя е трудова. Диспозитивите на двете решения не водят до съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив, напротив, двете решения съдържа произнасяне с диспозитив, който не се включва в предмета на другия. Освен различния предмет на спора, различния диспозитив, следва да се отбележи, че с решението си, ВКС не е отрекъл трудовия характер на злополуката, напротив – посочил е това изрично в мотивите си, но правните изводи, довели до отхвърлянето на исковете са различни от спора относно това, дали злополуката е трудова или не, спор, по който се е произнесъл административния съд. Мотивите за произнасянето на административните съдилища не могат до доведат до търсеното противоречие. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС следва да се остави без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски в размер на 7 800 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 111/23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2694/2019 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС. ОСЪЖДА Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. всеки един от тях да заплати по 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева на „Дентален център – 1 С.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.