Действие във времето на съдебното решение за изкупуване на съсобствен дял

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

СОФИЯ, 02.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2230/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С въззивно решение № 2 от 09.02.2021 г. по в.гр.д. № 330/2020 г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение № 343 от 24.07.2020 г. по гр.д. № 2165/2017 г. на Районен съд-Силистра, с което е допуснато ищецът „Ситово- 2” ООД да изкупи на основание чл. 33, ал.2 ЗС 20/100 ид. части от нива, цялата с площ 48.200 дка, находяща се в м. ”Б.” в землището на [населено място], съставляваща имот № .....по плана за земеразделяне, които идеални части са предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ..... г. на нотариус с рег. № 307 в регистъра на НК, вписан в СВ на 12.12.2017 г., с който К. Д., гражданин на Румъния, и К. С., гражданин на Румъния, са продали на В. Г. И. по време на брака му с Ц. К. И. посочените идеални части за сумата 1 500 лв., която сума „Ситово-2” ООД следва да заплати на В. Г. И. в едномесечен срок от влизане в сила на решението.

С определение № 60344 от 05.10.2021 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса има ли обратно действие решението за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС и от кой момент ищецът, в полза на когото е допуснато изкупуване, се счита за собственик на съответната идеална част.

В подадената от В. Г. И. и Ц. К. И. касационна жалба срещу въззивното решение са изложени доводи за нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че решението, с което се уважава иск по чл. 33, ал.2 ЗС, няма обратно действие, поради което към момента на извършване на продажбата по нотариален акт № ..... г. В. И. се е легитимирал като съсобственик на продадения имот на основание сключения по-рано договор за продажба, оформен с нотариален акт № ..... г.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Ситово-2” ООД със седалище и адрес на управление с. Ситово, общ. Ситово, изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с решение на ОСЗ-Ситово от 1996 г. на наследниците на П. В. И. е възстановено правото на собственост върху нива с площ 48.200 дка в м.”Б.”, съставляваща по плана за земеразделяне имот № ......

С договор за покупко-продажба на наследство, сключен на 05.06.2014 г. наследниците на П. И.-В. Г. И., И. Г. С. и Л. Г. И., продали на „Ситово-2” ООД наследствените си права от наследството в общ размер на 1/5 ид. част.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ..... г., част от наследниците на П. В. И.-Г. И., С. И., Р. Ц., П. С., М. Й., Т. П. и П. П., продали на В. Г. И. общо 25/100 ид. части от нивата с площ 48.200 дка, съставляваща имот № ......по плана за земеразделяне.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ..... г. две от наследниците на П. И.-К. Д. и К. Стере, продали на В. Г. И. собствените си общо 20/100 ид. части от посочения земеделски имот.

На 22.12.2017 г. „Ситово-2” ООД предявило против страните по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .... г. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 25/100 ид. части от нивата. По този иск е образувано гр.д. № 2171/2017 г. по описа на Силистренския районен съд.

На същата дата-22.12.2017 г. „Ситово-2” ООД предявило иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 20/100 ид. части, които К. Д. и К. С. продали на В. И.. Образувано е гр.д. № 2165/2017 г. по описа на Силистренския районен съд. С определение от 30.10.2018 г. по гр.д. № 2165/2017 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 2171/2017 г.

С въззивно решение № 163 от 13.12.2019 г. по в.гр.д. № 238/2019 г. на Силистренския окръжен съд искът по чл. 33, ал.2 ЗС, предмет на гр.д. № 2171/2017 г. е уважен-допуснато е „Ситово-2” ООД да изкупи 25/100 ид. части от имота, продадени от Г. Д. И., Р. И. Ц., С. И. И., С. Т. Т., Д. Т. Т., П. Д. С., М. П. Й., Т. С. П., П. С. П. и И. А. Г. на В. Г. И., като в едномесечен срок от влизане на решението в сила заплати на купувача сумата 1 800 лв.

При така установените факти въззивният съд е приел, че с уважаване на първия иск за изкупуване на частта от имота, прехвърлена на В. И. през 2015 г., ищецът „Ситово-2” ООД е встъпил в правата на купувача, като го е заместил в продажбеното правоотношение от момента на сключване на договора, заличавайки с обратна сила прехвърлените на В. И. и съпругата му собственически права. Оттук съдът е заключил, че към момента на сключване на договора за продажба, с който К. Д. и К. С. са продали на В. И. притежаваните от тях идеални части от имота, последният не е имал качеството на съсобственик, а е бил трето за съсобствеността лице, поради което е била приложима разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗС, съгласно която съсобственикът може да продаде своята идеална част на трето лице само като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Тъй като в случая тези изисквания не са били изпълнени, въззивният съд е приел, че искът на съсобственика „Ситово-2” ООД за изкупуване на продадените на В. И. идеални части е основателен.

По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното:

С разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС е уредено правото на съсобственик да изкупи идеалната част от съсобствения имот, продадена от друг съсобственик на трето лице, когато не са били спазени предвидените в посочената разпоредба изисквания-не е било отправено предложение до другите съсобственици да изкупят частта при същите условия; представената пред нотариуса декларация е неистинска или третото лице е купило частта при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици.

По своя характер правото на изкупуване е субективно потестативно право, което се упражнява по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск. Съдебното решение, с което този иск се уважава, внася търсената от изкупуващия съсобственик правна промяна-той придобива правото на собственост върху продадената на третото лице идеална част при същите условия, при които третото лице е купило частта. За да се приеме, че това придобиване ретроагира към момента на сключване на договора за продажба, т.е. има обратно действие, е необходимо това да е изрично предвидено в закона. При липса на такава разпоредба се налага извод, че правото на собственост върху прехвърлената на третото лице идеална част се придобива от изкупуващия собственик от момента на влизане в сила на решението по чл. 33, ал.2 ЗС. Съдържащата се в чл. 33 ЗС правна уредба на правото на изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот не дава основание уважаването на този иск да се приравни на разваляне или унищожаване на договора за продажба, сключен между съсобственикът-продавач и третото лице, тъй като правните последици в единия и в другия случай са различни. Преобразуващо действие на решението се изразява само в заместване на купувача във вече реализираната продажба с друго лице-изкупуващия съсобственик, без да се засяга самата сделка-нейното съдържание и вещно действие.

С оглед този отговор на правния въпрос въззивното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно въззивният съд е приел, че с влизане в сила на решението по в.гр.д. № 238/2019 г. на Силистренския окръжен съд, с което е допуснато изкупуване на частта от имота, прехвърлена на В. И. през 2015 г., ищецът „Ситово-2” ООД е встъпил в правата на купувача, като го е заместил в продажбеното правоотношение от момента на сключване на договора-18.12.2015 г., заличавайки с обратна сила прехвърлените на В. И. и съпругата му собственически права, поради което втората продажба, извършена на 12.12.2017 г., попада под действието на чл. 33 ЗС. Конститутивното действие на влязлото в сила решение, с което се уважава иск по чл. 33, ал.2 ЗС, е занапред. От момента на влизане на решението в сила настъпва целяната с иска по чл. 33, ал.2 ЗС правна промяна-ищецът придобива правото на собственост върху прехвърлената идеална част, респ. от този момент третото лице- купувач по договора, престава да бъде собственик. Няма законова норма, която да разпорежда настъпването на тези вещни последици от решението със задна датата-от сключване на договора за продажба.

В обобщение на изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено при наличие на касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не налага извършване на нови или допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от касационната инстанция, като бъде постановено решение по същество, с което предявеният от „Ситово-2” ООД иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС бъде отхвърлен като неоснователен. Извършената на 12.12.2017 г. продажба на 20/100 ид. части от процесния имот е между съсобственици, поради което разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС не се прилага.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2 от 09.02.2021 г. по в.гр.д. № 330/2020 г. на Силистренския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ситово-2” ООД против К. Д., К. С., В. Г. И. и Ц. К. И. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 20/100 ид. части от нива, цялата с площ 48.200 дка, находяща се в м. ”Б.” в землището на [населено място], съставляваща имот № .....по плана за земеразделяне, които идеални части са предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №..... г. на нотариус с рег. № 307 в регистъра на НК, вписан в СВ на 12.12.2017 г., с който К. Д. и К. С., гражданини на Румъния, са продали на В. Г. И. по време на брака му с Ц. К. И. посочените идеални части.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: