Редовно връчване на съобщения при непълен адрес на търговец в регистъра

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е № 390

гр. София, 30.06. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева

при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1016 по описа за 2025 г.

Производството е по глава ХХIV ГПК.

Образувано е по молба на В. С. А., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „Оазис А – В. А.“ със седалище в Б., за отмяна на влязло в сила решение № 108/05.05.2023 г по гр.д. № 139/2023 г. на Районен съд – Гоце Делчев. Молбата е обоснована с твърденията, че като е нарушил служебните си задължения – длъжностното лице-призовкар не бил сторил извършил необходимото, за да се убеди в кой от четирите входа на блока на адреса, вписан в търговския регистър, може да намери едноличният търговец, молителят е призоваван по делото при фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК и е лишен от правото си да участва по делото - основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК.

Ответникът по молбата Е. Ю. В. възразява, че е неоснователна. Претендира разноски.

С определение № 1458/5.03.2025 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане.

Настоящият състав приема, че трите хипотези на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са проекция на правото на съдебна защита за всеки, чиито права са нарушени (чл. 56 КРБ). За да го гарантира, Конституцията задължава обикновеният законодател да уреди такива процедурни правила, които предоставят възможност на страните да участват във всеки стадий на съдебния процес в защита или съдействие на тяхното субективно право или задължение (чл. 122, ал. 1 КРБ). Същото произтича и от чл. 6 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която ратифицирана по конституционен съд, обнародвана и влязла в сила, е част от вътрешното право на страната. Чл. 2 и чл. 11 ГПК са проекция на тези разпоредби от най-висш ранг, а основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК със своите три хипотези е проекция на тези разпоредби от най-висш ранг.

От данните по делото, по което е постановено влязлото в сила решение на РС – Гоце Делчев, се установява, че преписът от исковата молба е изпратен на посочения в нея адрес на ответника – Б., [улица]. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от призовкаря, че по данни, събрани към 10.03.2022 г. от съседи, на адреса няма офис и служители на ответника-едноличен търговец и призовкарят не е видял табела с фирма или други отличителни знаци на едноличния търговец. По делото е приложено удостоверение от същата дата, което засвидетелства, че в търговския регистър е вписан същият адрес на управление – Б., [улица]. С разпореждане от 10.03.2022 г. РС – Гоце Делчев, пред когото делото е било образувано, е приел, че са налице условията по чл. 50, ал. 2 ГПК – едноличният търговец е напуснал адреса и в търговският регистър не е вписан новия му адрес, поради което всички съобщения до ответника следва да се приложат по делото и да се смятат за редовно връчени. Делото е приключено при приложената фикция по чл. 50, ал. 2 ГПК.

В т. 11 ТР № 7/31.07.2017 г. ОСГТК на ВКС е разяснено, че в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушение на неговото право на участие в исковия процес. Към молбата за отмяна е представено копие на личната карта на молителя, от което се установява, че вписаният в нея негов постоянен адрес е Б., [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 16. От така установеното единствено следва, че адресът на едноличния търговец, който е вписан в търговския регистър, е непълен. Други доказателства в настоящото производство не са сочени, респ. събрани. Остават недоказани твърденията в молбата за отмяна, че е непълна или невярна проверката на призовкаря от 10.03.2022 г. и в частност, че не касае всеки вход в блока, и по-конкретно – вход Г, и че едноличният търговец към 10.03.2022 г. се е намирал на адреса. При прилагане на неблагоприятните последици на доказателствената тежест за молителя, настоящият състав намира, че по приключилото дело фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК е приложена правилно, и не е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК.

При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителя следва да се поставят извършените пред Върховния касационен съд разноски от ответника по молбата. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. А., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма ЕТ „Оазис А – В. А.“ със седалище и адрес на управление Б., [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 15, за отмяна на влязлото в сила решение № 108/05.05.2023 г. по гр.д. № 139/2023 г. на Районен съд – Гоце Делчев на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК.

ОСЪЖДА В. С. А. да заплати на Е. Ю. В. от [населено място], [улица], вх. А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 100.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.