Оспорване на вземане и непредявяването му при несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Оспораване на вземането на присъединен кредитор * вероятна недопустимост * правен интерес * непредявяване на вземане в срок

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50010

София, 11.07.2024 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

При участието на секретаря:Ангел Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1825/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

„Д4Къмпани“ ЕООД [населено място] е подал касационна жалба против решение № 331 от 04.06.2021 г. по гр.д. № 2576/2020г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение №1074 от 24.07.2020г. по т.д. №1216/19г. на СГС, в частта му, с която е уважен предявения от „Лавина Горнаков“ЕООД, [населено място] против „Д4Къмпани“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл.464 ГПК – за признаване на установено между страните, че присъединеният в производството по и.д. 201884043190 по описа на ЧСИ Н. М. взискател- „ Д4 Къмпани“ ЕООД, [населено място] не е носител на вземане към „ Ф- Строй ГРУП“ЕООД, [населено място] по изп. лист, издаден по т.д. №2595/18г. на СГС за сумата 156 952.37лв. – стойност на извършени подобрения върху недвижим имот, със законната лихва, считано от 11.10.2018г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 5314лв.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото пред СГС е образувано по искова молба на „Лавина Горнаков“ ЕООД против „ Д4Къмпани“ЕООД- за признаване за установено по реда на чл.464 ГПК вр. чл.124 ГПК,че вземането на ответника, обективирано в два изпълнителни листа в общ размер на 333588.24лв., с което участва в разпределение по изп.д. 20187810400381 на ЧСИ Г. Д.“ с длъжник „Ф-Строй Груп“ ЕООД не съществува.

След постановяване на решението на първостепенния съд, с което е уважен предявеният от „Лавина Горнаков“ЕООД, [населено място] против „Д4Къмпани“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл.464 ГПК – за признаване на установено между страните, че присъединеният в производството по и.д. 201884043190 по описа на ЧСИ Н. М. взискател „ Д4 Къмпани“, [населено място] не е носител на вземане към „ Ф- Строй ГРУП“ЕООД, [населено място] по изп. л., издаден по т.д. №2595/18г. на СГС за сумата 156952.37лв. – стойност на извършени подобрение върху недвижим имот със законната лихва, считано от 11.10.2018г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 5314лв. и е отхвърлен същият иск по отношение на вземането на „ Д4Къмпани“, ЕООД, [населено място], обективирано в изп. лист от 02.10.2018г. по гр.д.[ЕИК] на СРС, жалби срещу него са подадени и от двете страни- съответно в уважената част и в отхвърлената. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 331 от 04.06.2021 г. по гр.д. № 2576/2020г. на Софийски апелативен съд, това решение на СГС е било потвърдено.

Пред ВКС са постъпили жалби и от двете страни по спора, като касационно обжалване е допуснато с определение №50482 от 07.07.2023г. на ВКС, І т.о. на основание чл.280, ал.2,предл.2-ро ГПК- за проверка на евентуалната недопустимост на постановеното от САС решение.

С определение №50211 от 17.10.2023г., постановено по делото/ влязло в сила/, ВКС в настоящият си състав е прекратил производството по жалбата на „Лавина Горнаков“ ЕООД, [населено място], поради неотстраняване в срок на недостатъците й, като в обжалваната от този касатор част, с която са отхвърлени исковете му по чл.464 ГПК, решението е влязло в сила.

След постановяване на обжалваното пред ВКС решение на САС, с решение 169 от 13.10.2021г. по т.д. 1119/21 на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнителното дело „ Ф-Строй Груп“ ЕООД. Решението е обявено в ТР на 13.10.21г. След служебна справка в ТР е видно, че ищецът- „ Лавина Горнаков“ЕООД не е предявил своите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника, в установените от ТЗ срокове по чл.685,ал.1 ТЗ и чл.688,ал.1 ТЗ.

При тези фактически данни се налага извод, че след като са изтекли сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ и ищецът в настоящето производство не е предявил в производството по несъстоятелност, своите вземания към длъжника – длъжник и при индивидуалното принудително изпълнение, то и правният интерес от търсената защита е отпаднал и е погасено правото на иск.Този извод се налага поради обслужващата роля на установителното решение по чл.637,ал.4 ТЗ спрямо производството по несъстоятелност и равнопоставеността на кредиторите на несъстоятелността, независимо дали са ищци или ответници по заварени от производството по несъстоятелност искове, с предмет задълженията на длъжника. Постановяване на решение по чл.637,ал.4 ТЗ, с което се установява или отрича вземането на кредитора по отношение на участниците в производството по несъстоятелност има смисъл само ако кредиторът оспорил това вземане е участник в това производство и може да удовлетвори вземанията си в него, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по ГПК е недопустимо – арг.чл.638 ТЗ. От изричния императив на чл.739,ал.1 ТЗ следва, че при приключване производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват, като задължително условие за удовлетворяване на кредитора е участието му в производството по несъстоятелност чрез предявяване на вземанията си в него. Следователно, след като при непредявяване на предявяемо вземане, кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващо това производство установително решение по чл.637,ал.4 ТЗ е недопустимо, тъй като кредиторът няма правен интерес от това решение, което не удовлетворява правото, повдигнато пред съд. В този смисъл и константната практика на ВКС –решение №53/16.07.2015г. по т.д. 3170/13, ВКС, № т.о., решение №33 / 16.09.2014г. по т.д.№10250-/12, ВКС, ІІт.о., решение № 13/06.02.2017г. по т.д. №3021/15г. на ВКС, ІІт.о., решение № 178/22.01.2016г.по т.д.№1889/13 и др.,която се споделя от настоящия състав.

Наличието на правен интерес от иска и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта му, които следва да са налице не само при завеждане на иска, но и по време на цялата висящност на спора, включително и към постановяване на окончателният акт по него. Липсата на такава абсолютна процесуална предпоставка има за правна последица обезсилване на постановените съдебни актове и прекратяване производството по делото.

С оглед изложеното, въззивното решение и постановеното от първостепенния съд решение в обжалваната част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В останалата част, с която е отхвърлен иска решението е влязло в сила т.е. липсва висящност на спора в тази част пред ВКС.

По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 331 от 04.06.2021 г. по гр.д. № 2576/2020г. на Софийски апелативен съд, и потвърденото с него решение №1074 от 24.07.2020г. по т.д. №1216/19г. на СГС, в частите им, с които е уважен предявения от „Лавина Горнаков“ЕООД, [населено място] против „Д4Къмпани“ ЕООД, [населено място] с правно основание чл.464 ГПК – за признаване на установено между страните, че присъединеният в производството по и.д. 201884043190 по описа на ЧСИ Н. М. взискател- „ Д4 Къмпани“ ЕООД, гр.. София не е носител на вземане към „ Ф- Строй ГРУП“ЕООД, [населено място] по изп. лист, издаден по т.д. №2595/18г. на СГС за сумата 156952.37лв. – стойност на извършени подобрения върху недвижим имот със законната лихва, считано от 11.10.2018г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 5314лв. и ПРЕКРАТЯВА производството в същите части.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: