Срок на договор за наем, сключен от изпълнителен директор на АД

Текстът на акта

Ключови фрази

5

5

Р Е Ш Е Н И Е
№59
гр. София,23.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 03 юни , две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №219/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Н. К. в качеството й на управител на „ИЗВОРА” ООД-с.Кранево, общ. Балчик ЕИК[ЕИК] срещу решение №241 от 16.10.2018 г. на АС-Варна по в.т.д. №337/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 960/2017 г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност, на основание неплатежоспособност, на търговското дружество „МАКСИТУР-БРЯГ НА ИЗГРЕВА”АД – [населено място] ЕИК:[ЕИК], евентуално на основание свръхзадълженост .

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

По касационната жалба е постъпило писмено становище от страна на „МАКСИТУР-БРЯГ НА ИЗГРЕВА”АД в насока, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.

С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка за съответствие с практиката на ВКС- Р №15 от 08.09.2010 г. по т.д. №395/2009 г. на Второ т.о. на ВКС, по въпроса: приложими ли са разпоредбите на чл.229, ал.2 и чл.229, ал.3 от ЗЗД по отношение на договор за наем, сключен от изпълнителен директор на акционерно дружество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, с което е счел молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответното акционерно дружество, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

От фактическа страна по спора е прието за установено, че „Макситур-Бряг на изгрева“ АД в качеството си на търговец - концесионер по договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица Морски плаж „Кранево север“ от 15.07.1999 г. е сключил с „ИЗВОРА“ ООД ЕИК[ЕИК] [населено място], договор наименован Договор за поръчка от 25.11.2013 г. По силата на този договор „ИЗВОРА“ ООД поема от изпълнителя задълженията на подизпълнител по смисъла на Закона за концесиите /отм./, като се задължава да осигури предоставяне на посетителите на плажа услуги - разносна търговия, както и да организира работния процес, свързан с предлаганите услуги на посетителите на плажа в предоставен от възложителя обект : бирария с площ 105 кв.м. и половината от площта на обект : павилион-бюфет с площ от 20 кв.м., съгласно одобрена схема от МРРБ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на морски плаж „Кранево-север“ /чл.4А и Б от договора/. Договорът е сключен за срок от пет години, но за не повече от срока на концесионния договор за плажната ивица. Съгласно чл.4ж от договора изпълнителят се задължава след изтичането му да върне на възложителя всички вещи, предоставени му за изпълнение на възложените задължения. Договорено е, че при направени подобрения, модернизация и реконструкция на получените движими и недвижими вещи от изпълнителя, същият няма право на обезщетение за тях при изтичане срока на договора или прекратяването му. По делото е налице и приемо-предавателен протокол от 26.11.2013 г., подписан между страните, по силата който изпълнителят е предал, съответно възложителят е приел извършените ремонтни работи по съгласувано предложение от 11.02.2013 г. във връзка със сключения договор за поръчка от 25.11.2013 г., при подробно описание на подобренията по вид, количество, единична цена и обща стойност по пера, възлизаща на сумата от 46 307.74 лева. В протокола е записано, че в случай на предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя или при обстоятелства, различни от форсмажорни - пожар, наводнение и др., довели до невъзможност за по-нататъшната експлоатация на обекта по вина на възложителя, последният се задължава да заплати установените с настоящия протокол ремонтни работи в едномесечен срок от прекратяване действието на сключения договор от 25.11.2013 г. . От страна на „ИЗВОРА“ ООД ЕИК[ЕИК] е получена нотариална покана рег. №777/21.03.2017 г. от „МАКСИТУР - БРЯГ НА ИЗГРЕВА“ АД ЕИК[ЕИК], с която първият е уведомен, че в новата схема на поставяемите обекти на морски плаж „Кранево-север“ снек бар Нуди с площ от 105 кв.м. и Павилион-бюфет с площ от 20 кв.м. не съществуват и следва да бъдат премахнати. Изпълнителят е поканен в тридневен срок от получаване на поканата да изнесе оборудване и обзавеждане от обектите, в случай, че има такива. Изпълнителят е оспорил основанията за прекратяване на договора, като е заявил, че упражнява право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения на стойност 46 307,74лв. Със Заповед № 317 от 25.04.2017 г. на Кмета на [община] след извършена проверка от оправомощени служители на дирекция „УТСИ“ е наредено на концесионера посочените в нотариалната покана обекти да бъдат премахнати в десетдневен срок от връчване на заповедта с предупреждение. Не се оспорва, че на 04.05.2017 год. обектът за бързо хранене с площ 105 кв.м. и половината от площта на обект павилион-бюфет с площ от 20 кв.м са били съборени от ответното дружество - възложител с фадрома, вследствие на което имуществото и обзавеждането в тях е унищожено. За възстановяване стойността на извършените ремонтни работи и подобрения изпълнителят е издал фактури №1862 от 04.06.2017 г. и №1861 от 04.06.2017 г. на обща стойност от 46 307.74 лева, а за унищоженото оборудване - фактура №1868 от 07.07.2017г. на стойност 75 349.69 лева. С нотариална покана управителят на „Извора“ООД е уведомил „Макситур-Бряг на изгрева“ АД , че във връзка с извършеното на 04.06.2017 год. събаряне на обектите, предмет на договора, и във връзка с приемо-предавателния протокол, според който извършените подобрения се дължат в едномесечен срок от настъпване на основанието, на 04.06.2017 год. е издало фактури №1862 от 04.06.2017 г. и №1861 от 04.06.2017 г. на обща стойност от 46 307.74 лева, а за унищоженото оборудване - фактура №1868 от 07.07.2017 г. на стойност 75 349.69 лева. С поканата са връчени цитираните фактури и е даден петдневен срок за заплащане на сумата от 121 657,37 лева, ведно със законната лихва, считано от изтичането на срока, като тяхното получаване от дружеството-възложител не се оспорва и същите не са оспорени извънсъдебно.

Стойността на СМР в размер на 46 307,74 лева е съобразно приемо- предавателния протокол от 26.11.2013 г., отразяващ извършени подобрения. В този протокол, който има характер и на анекс към сключения договор, понеже препраща към него, страните са внесли изменение в условията на договора от 25.11.2013 г., като са приели, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на възложителя, последният се задължава да заплати ремонтните работи, приети с протокола, в едномесечен срок от прекратяване на договора. Следователно, възложителят е поел задължение да възстанови на изпълнителя стойността на вложените средства за ремонт, определени на стойност от 46 307.74 лева при настъпване на посочените условия.

Относно характера на договора от 25.11.2013г. въззивният съд е счел, че същият представлява договор за наем - предоставен е обект-бирария с наименование „Лаплая“ с площ от 105 кв.м. и павилион- бюфет с площ от 20 кв.м., посочена е и дължима годишна цена в размер на 30 000 лева, платима на две вноски: В т.12 е посочено, че сьщият е сключен за 5 години, но не по-късно от изтичане на срока на концесионния договор, или до прекратяването му. Следователно, с договора ответното дружество е предоставило посочените в договора обекти за временно ползване срещу дължима годишна цена. За това , според мнозинството от съдебния състав, сключеният договор по своята правна същност представлява договор за наем -чл.228 ЗЗД. Видно от ТР, дружеството-наемодател „МАКСИТУР-БРЯГ НА ИЗГРЕВА”АД се представлява от СД, който е в състав от трима члена. Изпълнителният директор В. А. е можел да изпълнява само действия на обикновено управление, поради което и съобразно разпоредбата на чл.229 ал.2 ЗЗД, същият не може да сключва договор за наем за повече от три години. На това основание, и съобразно разпоредбата на чл.229 ал.3 ЗЗД, според съда, сключеният между страните договор има сила /е сключен за срок от/ три години. Предвид установеното прекратяване на договора за наем, осъществено със събарянето на обектите на 04.05.2017 год., съдът е направил извод, че то е осъществено след изтичане на срока на сключения договор, поради което и не е настъпила уговорената в приемо-предавателния протокол от 26.11.2013 г. хипотеза -предсрочно прекратяване на договора, при която възниква задължението за заплащане на подобренията, предмет на приемо-предавателния протокол от 26.11.2013 год. Относно претенцията за дължимост на сумата от 75 349,63лева: Същата се претендира като стойност на неправомерно унищожено от ответното дружество оборудване. Следователно основанието на претенцията се основава на непозволено увреждане, което безспорно няма характер на търговска сделка, по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ. Затова, в образувания процес по чл.625 ТЗ, съществуването на това вземане е ирелевантно относно легитимацията на ищеца, поради което същото не следва да се разглежда по същество.

По отношение отговора на правния въпрос и правилността на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното:

В цитираното по-горе Р №15 от 08.09.2010 г. по т.д. №395/2009 г. на Второ т.о. на ВКС, по въпроса: приложими ли са разпоредбите на чл.229, ал.2 и чл.229, ал.3 от ЗЗД по отношение на договор за наем, сключен от изпълнителен директор на акционерно дружество е даден принципен отговор, че действието на нормите в тези разпоредби е изключено от законодателя по отношение на последният вид търговци, доколкото в чл.236 ал.4 ТЗ изрично е установена фикцията, че сключените от тяхно име договори са действителни и тогава, когато за сключването им не е дадено предварително съгласие за това от овластените за това органи на АД . Настоящият състав на ВКС ,Второ т.о. напълно споделя така дадения отговор, доколкото същият е в съответствие с цитираната разпоредба на закона.

Следователно като е приел обратното, т.е. че изпълнителният директор В. А. може да изпълнява само действия на обикновено управление, поради което и съобразно разпоредбата на чл.229 ал.2 ЗЗД, същият не може да сключва договор за наем за повече от три години , поради което сключеният между страните договор има сила /е сключен за срок от три години/, а претендираното, на основание това правоотношение, вземане за заплащане на извършените от него подобрения на стойност 46 307,74 лева не се дължи, въззивният състав е постановил незаконосъобразно решение.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон/чл.236 ал.4 ТЗ/ . Доколкото въззивният съд, в мотивите на обжалваното решение, не е изследвал и обсъждал, при произнасянето си наличието на останалите предпоставки по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, съответно:свръхзадълженост, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на указанията в настоящото решение по тълкуване и приложение на посочените разпоредби на материалния закон, което следва от чл.294 ал.1,предл.последно ГПК.

При повторното разглеждане дължимостта на двете вземания: за стойността на подобренията и за причинените имуществени щети на ищеца от поведението на ответника във връзка с прекратяване на договорното правоотношение, следва да се разгледат именно с оглед съдържанието на последното.

По отношение на разноските :

Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №241 от 16.10.2018 г. на АС-Варна по в.т.д. №337/2018 г..

ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Варна за повторно разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.