Изисквания за мотивиране на заповед за дисциплинарно уволнение при системни нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 641

гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова……………………………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3946 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Русе“АД, чрез адв.Я. С., срещу въззивно решение № 286/27.06.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 364/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което като е потвърдено решение № 283/06.03.2024 г. по гр. д. № 6625/2023 г. на Районен съд – Русе, са уважени предявените от Б. А. Ц. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и неговата отмяна; и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор, ремонт на машини и оборудване“ в звено „Нагревни повърхности“, цех „Централизиран ремонт“, направление „Ремонт и инвестиции“.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата - Б. А. Ц., чрез адв. К. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

С определение № 1766/06.04.2025 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 195, ал. 1 КТ в смисъл, противоположен на съдържанието й (contra legem) и явна необоснованост на мотивите към съдебния акт.

В практиката на ВКС е изяснено, че като селективно основание, понятието „очевидна неправилност” е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която предпоставя особено тежък порок на обжалвания акт, установим пряко от съдържанието на изложените мотиви. В тези случаи се касае за видимо тежко нарушение по приложението на материалния закон, нарушение на основни принципи и съдопроизводствени правила на гражданския процес, или явна необоснованост.

Конкретно в случая, разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда, че налагането на дисциплинарно наказание се извършва с мотивирана заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Във връзка с изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ безпротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че не е необходимо заповедта да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението (или нарушенията) на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (вж. - решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г.о., решение № 379/24.06.2010 г. на по гр. д. № 410/ 2009 г., IV г. о., решение № 128/28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., решение № 66/25.03.2016 г. по гр. д. № 3298/2015 г., IV г.о., решение № 110/ 25.07.2016 г. по гр.д. № 5119/2015 г., IV г. о., решение № 7/23.01.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., решение № 50035/03.04.2023 г. по гр. д. № 1621/2022 г., III г. о. на ВКС и др.). Изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника/служителя, при наличието на данни за еднократност на наказанието (чл. 189, ал. 2 КТ) и за спазването на сроковете по чл.194 КТ, за да бъде осъществен съдебният контрол за законност на наложеното наказание.

С оглед основанието, по което е допуснат касационният контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира същата за основателна, поради следното:

Със Заповед № 361/23.10.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 188, т. 3 КТ на Б. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване“ в звено „Нагревни повърхности“, цех „Централизиран ремонт“, направление „Ремонт и инвестиции“. В заповедта работодателят е посочил, че на 28.08.2023г. е извършена ревизия на дюзи на рециркулационни помпи, чието почистване било възложено на работна група с участието на Б. Ц., при което е констатирано запушване на 63 бр. дюзи, за 48 бр. от които отговарял ищецът. Това представлява неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила и нарушение на чл. 36, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и на чл. 190, ал. 1 т. 3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта са цитирани и две други дисциплинарни нарушения, за едното от които със Заповед №274/27.07.2023 г. (влязла в сила) на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“; а за другото - преждевременно напускане на работа на 12.04.2023 г. в 15.00 ч. – Ц. не е дисциплинарно наказан, а е издадена Заповед № 155/24.04.2023 г. за лишаването му от премия.

За да уважи предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят е нарушил императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, изискваща в заповедта да са посочени - нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и субективни му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага. Процесната заповед нямала необходимото съдържание, тъй като от мотивите й не можело да се направи извод кои са трите нарушения на трудовата дисциплина, обективирани с техните обективни и субективни признаци, обуславящи системността по смисъла на чл. 190, ал. 1 т. 3 КТ, както и времето на тяхното извършване. Доколкото дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, с този документ работникът или служителят трябва да е запознат. Посочено е, че в случая, по отношение на констатираното на 28.08.2023 г. нарушение, в заповедта за уволнение работодателят се е позовал на извършената ревизия на дюзи на тази дата, при което е установено, че дюзите са запушени и не са почистени от работника. Липсвали данни Ц. да е запознат с документите от ревизията, а представеният оперативен дневник за почистване на дюзите не съдържал индивидуализация на нарушението. Същите изводи са направени и по отношение на другото нарушение - преждевременно напускане на работа през м.април 2023 г., за което е издадена заповед №155/24.04.2023 г. (цитирана в уволнителната заповед). Липсата на мотиви на заповедта за дисциплинарно уволнение не може да се санира в хода на съдебното производство с представянето на документи от страна на работодателя, както и с показания на свидетели. Предвид това е прието, че допуснатото от работодателя нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ обуславя незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение само на това основание, без да е необходимо да се обсъждат доводите по съществото на спора.

Въззивното решение е очевидно неправилно, защото нормата на чл. 195, ал. 1 КТ е приложена от съда в смисъл, противоположен на нормативното й съдържание и цел. Изводите на въззивната инстанция, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ са явно необосновани и несъобразени с правилата на формалната логика и обстоятелствата по делото.

В процесната заповед работодателят се е позовал три нарушения, извършени от ищеца. Първото нарушение е неизпълнение на възложена на ищеца работа по почистването на дюзи на рециркулационни помпи (РЦП), което в заповедта е описано като – непочистване (респ. – запушване) на 48 бр. дюзи на РЦП, констатирано при извършена на 28.08.2023 г. ревизия на дюзите. Касае се за нарушение, изразяващо се в бездействие за определен период от време. То е установено при проверка, извършена на 28.08.2023 г. и тази дата е вписана в заповедта. В практиката на ВКС е изяснен въпросът, че когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции - е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В случая, заповедта в достатъчна степен индивидуализира нарушението с оглед защитата на работника, уведомен при поискването на обяснения по чл.193 КТ (л.68 от делото на РС). Ответникът е представил писмени и гласни доказателства за установяване извършването на това нарушение, които обаче не са обсъдени от съда, поради приетото, че уволнителната заповед не е мотивирана.

Относно второто извършено от ищеца нарушение, работодателят се е позовал на влязлата в сила Заповед №274/27.07.2023 г., с която на Ц. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По този начин и второто нарушение е индивидуализирано съобразно критериите по чл.195, ал. 1 КТ. Въззивният съд не е съобразил, че когато в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се оспорва заповед, с която дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, част от които са били вече санкционирани с предходни връчени на ищеца заповеди за дисциплинарно наказание, достатъчно е работодателят да се е позовал на тях в мотивите на уволнителната заповед и/или да представи по делото заповедите за вече санкционираните нарушения, които заедно с несанкционираните обуславят „системността“ по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. В случая, ответникът е представил както необжалваната заповед, с която на Ц. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, така и останалите документи от тази дисциплинарна преписка (л.59-л.63 от делото на РС).

Във връзка с третото нарушение (преждевременно напускане на работа на 12.04.2023 г.), ответникът е цитирал Заповед № 155/24.04.2023 г., която заедно с доклада за нарушението, връчената покана за даване на обяснения и писмените обяснения на работника са представени по делото (л.53 – л.57 от делото на РС). Ето защо, не би могло да се приеме, че работникът не е знаел и не е бил наясно кое е третото нарушение от съвкупността, за която се ангажира дисциплинарната му отговорност по реда на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.

От изложеното следва, че издадената Заповед № 361/23.10.2023 г. е мотивирана, като нарушенията са в достатъчна степен индивидуализирани и конкретизирани с оглед защитата на работника, в т.ч. чрез позоваването от страна на работодателя на документи и предходни заповеди (известни на Ц.), които по силата на препращането се считат и част от заповедта за дисциплинарно уволнение. Въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.195, ал. 1 КТ в точния й смисъл и цел. Описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения са достатъчно конкретизирани според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и дават възможност на съда да разгледа спора по същество. Приемайки обратното, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 1 КТ. Констатираното нарушение на материалния закон е довело до липса на мотиви по съществото на спора, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на трудовия спор по същество.

В зависимост от изхода на делото, въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, направени за касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 286 от 27.06.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 364/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.