Разкриване на биологичния произход при противопоставяне на майката

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр. София,13.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

при секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 7 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. Н. срещу решение № 117/10.08.2023 г. по в. гр. д. №187/2023 г. на Бургаския апелативен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 506/06.04.2023 г. по гр. д. № 1352/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. П. Н. с правно основание чл. 105, ал. 1 СК за предоставяне на информация за биологичния му произход.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не се установява по несъмнен начин наличието на важни обстоятелства по см. на чл. 105, ал. 1 СК за разкриване на произхода на жалбоподателя. Излагат се съображения, че за него такива са правото му да познава своя произход, биологичните си родители и роднинския им кръг, превенцията срещу възможността от обвързване или сключване на брак между него и неговите низходящи, от едната страна, и биологични му родственици, от друга, както и установяването на евентуална генетичната предразположеност към някои заболявания. Поддържа се, че изразеното несъгласие от биологичния родител за разкриване на тайната на осиновяването не е задължително за съда, поради което и при съблюдаване интереса на жалбоподателя, не съставлява пречка за уважаване на молбата и предоставяне на исканата информация. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането по чл. 105 СК.

Прокуратурата на РБ, в съдебно заседание, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искане по реда на чл. 105 СК за предоставяне на информация за произхода на молителя А. П. Н.. Установено е от доказателствата по делото, че през 1982 г. молителят е бил осиновен при условията на пълно осиновяване от П. С. Н.. Съдът е посочил, че предпоставка за уважаване на искането е наличието на важни обстоятелства, които налагат това, тъй като действащото българско законодателство към момента на постановяване на съдебното решение предвижда разкриването на биологичния произход по изключение. Посочил, че искането на молителя е обосновано с доводи, че същият има право да знае своя биологичен произход, за да изгради своята личностна идентичност, както и за избягване на кръвосмешение и за установяване на генетичната му предразположеност към някои заболявания. Така посочените от молителя причини, съдът е отбелязал, че несъмнено са важни за молителя, а също така и че липсват данни, които да сочат, че искането за разкриване на тайната на осиновяването е продиктувано от неморални или користни подбуди у молителя или има за цел да увреди правата на трети лица. Съдът е посочил, че по делото е изслушана биологичната майка на молителя като единствен известен родител, която обаче се е противопоставила на предоставянето на исканата от молителя информация. Предвид така изразеното изрично несъгласие от биологичната майка, съдът е приел, че молителят не би могъл пълноценно да упражни правото си на информация за своя биологичен произход, доколкото не би могъл да разчита на съдействие от нейна страна за въвеждането му в нейното семейство, в т.ч. запознанства с близки родственици и разкриване на информация за биологичния му баща. Съдът е приел, че упражняването правото на осиновения да получи информация за биологичния си произход не би могло да допринесе за изясняването на посочените от молителя обстоятелства, обуславящи молбата му, доколкото това би било възможно само при съдействие и желание от страна на рождената му майка, каквото в случая липсва. Ето защо съдът е заключил, че искането за разкриване на тайната на осиновяването не може да се уважи, защото в случая би се нарушил балансът на интересите на осиновения и трети лица, защитени от закона - биологичния родител. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което молбата с правно основание чл. 105 СК е отхвърлена.

С Определение № 4835/24.10.2024 г. касационното обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос относно съдържанието на понятието "важно обстоятелство" по см. на чл. 105, ал. 1 СК.

Отговорът на поставения материалноправен въпрос е даден в практиката на ВКС, обективирана в решение № 161 от 19.01.2021 г. по гр. д. № 1179/2020 г. на ВКС, IV г. о., според която "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които биха се породили определени правомерни правни последици за осиновителя или за навършилия 16 години осиновен, респ. - такива, които са свързани с неговия (на осиновения) гражданскоправен, здравен, социален статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители. Още, че ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес, както и че това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел.

В настоящия случай обаче следва да се съобрази изменението на чл. 105, ал. 1 СК, обнародвано в ДВ, бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., настъпило след постановяване на въззивното решение, както и правилото на § 37 ПЗР към ЗИДСК (в сила от 22.12.2023 г.), според която норма започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват по новия ред. Настоящото дело попада в предметния обхват на § 37 ПЗР към ЗИДСК и затова, доколкото не е приключило, е приложима новата редакция на чл. 105, ал. 1 СК, различаваща се от предишния текст на тълкуваната и приложена от въззивния съд правна норма.

След изменението от ДВ бр. 106/2023 г. нормата на чл. 105 СК предвижда, че осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, а окръжният съд се произнася с решение, след като е уведомил за производството родителите по произход на осиновения и изслуша заключението на прокурора, като в случаите, когато родителите по произход на осиновения не може да бъдат установени по реда на ГПК или са починали, те не се уведомяват.

При съобразяване данните по делото и настъпилите законодателни промени, настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба за неоснователна. В конкретния случай по делото е установено, че молителят А. П. Н. е осиновен при условията на пълно осиновяване, както и че към момента на подаване на молбата по чл. 105 СК е навършил пълнолетие, т.е. разполага с право да иска информация за биологичния си произход. Изслушана е биологичната майка , която е единственият известен родител на осиновения, същата категорично се е противопоставила тайната на осиновяването да бъде разкрита с аргумент, че лицата от близкия й семеен кръг, в т.ч. съпруг и две деца не знаят за роденото по-рано и предоставено за осиновяване дете.

С посоченото изменение на нормативната уредба отпадна изискването молбата по чл. 105 СК за разкриване на биологичния произход на осиновеното лице да бъде обоснована с важни обстоятелства. Това обаче не означава, че съдът не следва да осъществи преценка за съблюдаване на баланса между признатото право на детето да научи истината за своя произход, от една страна, и правото на анонимност на биологичния родител, от друга.

В случая обаче даденото отрицателно становище от страна на биологичната майка не е обосновано с доводи и конкретни мотиви, които да сочат, че е налице опасност от застрашаване на нейните законни права и интереси, такава не се установява и от данните по делото, като реакцията й е обусловена от това, че същата към момента е неподготвена за евентуална промяна, която може да настъпи за нея и близките й. Също така по делото не е установено и наличие на противозаконни, неморални или користни подбуди у молителя, поради което следва да се приеме, че липсват пречки исканата от молителя информация да бъде предоставена.

При така изложените съображения, съдът приема, че следва да предостави на молителя информация за биологичния му произход, като отмени атакуваното решение и постанови ново, с което осигури достъп до делото за допускане на осиновяването му и до материалите по гр. д. № 1352/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 117/10.08.2023 г. по в. гр. д. №187/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд И ПОСТАНОВЯВА :

ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА на А. П. Н. с ЕГН [ЕГН] информация за биологичния му произход чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. д. № 1551/1982 г. на Бургаския районен съд, както и до засекретените документи по гр. д. № 1352/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

Особено мнение на съдия Александър Цонев по к.гр.д. 7/24г. на ВКС, ІІІ ГО

В случая на искането на осиновения за разкриване на тайната на осиновяването се е противопоставила биологичната майка, тъй като би се нарушило правото и на личен и семеен живот, доколкото имала друго семейство с две деца и съпруг, имала изградени приятелски и професионални отношения, както и съседски отношения, тъй като живеела в малко населено място, които отношения биха били засегнати от разкриването на тайната на осиновяването, доколкото никой не знаел за осиновяването. Заявява интерес от запазване на тайната. По правната си същност биологичната майка иска защита на правото си наличен и семеен живот. Правото на личен и семеен живот е основно конституционно право. То е публично защитно право, тъй като има за адресат държавата и тя чрез своите органи дължи защита на правото. От друга страна, правото на осиновения да иска разкриване на тайната на осиновяване е също правомощие от правото на личен живот, свързано със свободата за развитие на собствената идентичност, доколкото осиновеният има интерес да установи биологичния си родител. В случая са налице конкуриращи се интереси на майката за поверителност и на порасналото дете за информация. Във всеки конкретен случай, в производството по чл. 105 СК, съдът следва да прецени на кое лично право ще даде предимство. Разкриването на тайната на осиновяването се осъществява в охранително, едностранно производство. За неуредените случаи се прилагат пряко Общите правила за Охранителните производства, уредени в чл. 530 до чл. 541 ГПК. По аргумент от чл. 536, ал. 1, т.2 от ГПК, когато се засягат права на трето лице, охранителният акт не се издава. Това е изводимото правило, доколкото охранителното производство е едностранно и третото лице не участва по делото като страна, поради което не може да се защити, откъдето следва, че съдът не може да издаде властнически акт, засягащ правата му. В случая не се касае за гражданскоправен спор между осиновения и биологичния родител, който да се разреши преюдициално, а за конкуриращи се публични права на личен и семеен живот. Доколкото биологичният родител не участва в производството като страна и не може да се защити, то съдът не може да издаде властнически акт, който да наруши правата му. Принципът е да не се издава охранителния акт, когато се засягат права на трети лица, доколкото охранителното производство е едностранно и тези трети лица не участват като страна в производството и не могат да се защитят.

Съдия: